№ 284
гр. Смолян, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20255400500282 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 16/31.03.2025 г. по гр.дело № 145/2024 г.
Чепеларският районен съд ОСЪЖДА „Пампорово“ АД -гр.Чепеларе да
заплати на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД на В. М. Л.,С. В. Л. и Е. В. Л. сумата
от по 4 083,36 лева на всеки един от тях, представляваща обезщетение за
ползване без основание на собствения им недвижим имот, в съответствие с
притежаваната от тях идеална част, представляващ поземлен имот с
идентификатор № *****.*.*** по одобрената кадастрална карта на
с.Стойките, общ. Смолян, обл.Смолянска, одобрена със заповед №РД-18-
8/16.02.2006 г. на изп. Директор на АГКК - гр.София, с площ от 2,737 дка,
находящ се в местност „Тарнивия дол“, с трайно предназначение: земеделска
територия, с начин на трайно ползване: естествени ливади, при граници на
имота: ПИ 69345.9.707, 69345.9.703, 69345.9.642, 69345.9.646, 69345.9.648 и
69345.9.705, в периода от 26.11.2021 г. до 06.06.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда – 06.06.2024 год. до окончателното заплащане на тази сума.
1
На следващо място, „Пампорово“ АД-гр.Чепеларе е осъдено да
заплати на В., С. и Е. Л.и сумата 2253,90 лева разноски по водене на делото.
Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от
„ПАМПОРОВО“ АД-гр.Чепеларе, чрез пълномощника адв.Я. Н., с искане да
бъде отменено и исковете на Л.и – отхвърлени. Претендира и за разноските
пред двете инстанции.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно
призовано, пълномощникът адв.Я. Н. поддържа жалбата.
С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите В. М. Л., С. В. Л. и
Е. В. Л., чрез пълномощника адв.Б. Мл., оспорват въззивната жалба и молят за
потвърждаване на решението, както и за присъждане на разноските за
въззивното производство.
В съдебно заседание от въззиваемите, редовно призовани, се
явяват лично В. Л. и Е. Л.. За тях, както и за С. Л., пълномощникът адв.Б. Мл.
продължава да оспорва жалбата.
Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва
да се потвърди, като се имат предвид изложените от РС-Чепеларе мотиви на
осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата съобразява следното:
Неоснователно е оплакването на дружеството, че то не
държи чуждата вещ, защото ищците не са доказали нито че „Пампорово“ АД е
поставило въжената линия в имота, нито че извършва каквито и да било
дейности в рамките на площта на имота, заета от ски-писта. Без значение за
спора е дали дружеството е поставило въжената линия, макар това да е
установено по СТЕ, тъй като е категорично доказано, че то я държи в имота и
я експлоатира.
Това е така заради обстоятелството, че ответникът е възложител
на изграждането на обект „Лифт-к.к.Пампорово-вр.Снежанка-с.Стойките“,
като разрешенията за строеж с № 342/12.12.2007 г. за „Долна станция и
помощна сграда на лифт“; с № 166/21.07.2008 г. за „Трасе и стълбове“; с №
165/21.07.2008 г. и с № 240/14.10.2008 г. за „Външно електрозахранване“ от
община Смолян са издадени на „Пампорово“ АД и обектът е въведен в
експлоатация с Разрешение за ползване, издадено от ДНСК с № Ст-12-
1222/01.12.2008 г. на възложител „Пампорово“ АД – неоспореното
2
допълнително заключение по СТЕ от 28.01.2025 г. От самото Разрешение за
ползване е видно, че ДНСК разрешава ползването на строеж „Седалкова
пътническа въжена линия „Пома“-с.Стойките-връх Снежанка, чийто
възложител е „Пампорово“ АД и ДАГ –Регионална дирекция по горите-
Смолян.
Както е изяснено и от първото заключение по СТЕ, със заповед
№ 311/14.12.2007 г . на кмета на община Смолян е одобрен ПУП-парцеларен
план за обект „Лифт: к.к.Пампорово - връх Снежанка – с.Стойките“, като от
ищцовия ПИ с идентификатор *****.*.*** се засяга площ от 645,05 кв.м. и
дължина 50,12 м.; а в източния край на имота преминава трасе на ски-писта.
Размерът на площта от имота, през която минава ски-пистата, е 417,20 кв.м.
Общо площта от имота, засегната от сервитута на лифта и ски-пистата, е
1 062, 25 кв.м.
В тази връзка следва да се отчете приетото в Определение №
3835/28.07.2025 г. по гр.дело № 1695/2024 г. на ВКС, Четвърто г.о., според
което разрешението за въвеждане на обекта в експлоатация сочи на това кой е
инвеститорът на същия, който го експлоатира, извлича ползи от него, макар и
да не представлява титул за собственост; като в случая по чл.59, ал.1 ЗЗД е от
значение това кое лице извлича ползите от имота, без да е задължително то да
има титул за собственост на имота или за изграденото в него съоръжение.
Съгласно данните в интернет-страницата на самото
дружество, "Пампорово" АД е единственият оператор на лифтовите
съоръжения в ски зона "Пампорово" и ски зона "Мечи Чал". Дружеството е
оператор на цялата ски зона /по см. на чл.153 и т.89 от §1 на Закона за туризма
и чл.5, ал.1 от Наредбата за обезопасяването и информационната
обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне правилата
за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за
организацията на работата на ски патрулите/ в курортен комплекс Пампорово
и Мечи чал-Чепеларе, т.е., дружеството е лице по смисъла на чл.157, ал.1 от
същия закон. Дружеството осъществява туристически дейности, като
предоставя и допълнителни туристически услуги по см. на т.70 от §1 на ЗТ в
туристически обекти по смисъла на чл.153, ал.1 и ал.2 ЗТ.
От Годишните финансови отчети за дейността на
дружеството за периода 2021 г. – 2023 г. публикувани в Търговския регистър, е
3
видно, че основно значение за дейността на дружеството продължава да има
зимният ски-туризъм. Основният продукт, който „Пампорово“ АД предоставя
на клиентите си, е зимна ски-ваканция.
От показанията на свидетелите Г. Б., Ал. Д. и З.. К.
допълнително се потвърждава, че ответното дружество експлоатира ски-
пистата връх Снежанка-сСтойките и лифта към нея, като именно
експлоатирането им е причина то да прави профилактиране и рехабилитация
на лифта, ремонт, за които дейности дават подробности св.Димитров и
св.Катров, които са служители на „Пампорово“ АД. Т.е., ответникът държи в
чуждия имот /на ищците/ част от свое съоръжение - от самата въжена линия/,
оператор е на ски-пистата, която минава през ищцовия имот, което означава
именно ползване на част от последния. Не е необходимо ответникът да
извършва наземни дейности, за да има неоснователно разместване на блага.
Дружеството експлоатира цялата въжена линия и ски-пистата, които лифтът
обслужва, в изпълнение на основната си дейност-предоставяне на
туристически услуги, основна част от които е ползването на ски-пистите и
лифтовете, от която извлича печалба, и спестява разход от плащането на наем
на ищците.
Тук отново следва да се има предвид изразеното в
Определение № 3835/28.07.2025 г. по гр.дело № 1695/2024 г. на ВКС,
Четвърто г.о., че фактическата власт върху имота може да бъде осъществявана
по различни начини в зависимост от обстоятелствата по делото – може и чрез
поставянето в имота на обеднялото лице на вещи на обогатилото се такова или
изграждане на съоръжение в имота, което се предоставя на трети лица и от
което това лице извлича ползи, като по този начин се създават пречки
собственикът да използва имота си по предназначение.
Действително ски-пистата и лифтът се ползват от туристите,
служителите на ски-училищата, състезателите, но ски-пистата и въжените
линии се експлоатират от „Пампорово“ АД, което чрез ски-пистите и
въжените линии осъществява дейността си да предоставя на клиентите си
зимна-ски-ваканция. Ответното дружество получава печалбата от
използването на ски-пистите, макар и непряко, а чрез приходите от билети и
карти за лифтове/влекове, от обучението, предоставяно от ски-училищата,
отдаването под наем на ски-оборудване, дори от местата за настаняване и
4
хранене, защото без ски-пистите не би могъл да се предоставя основният
продукт на „Пампорово“ АД – зимната ски-ваканция.
В същото време, ищците не могат да го отдадат под наем
другиму или да го ползват лично по същото предназначение – като оператори
на ски-писта и предоставящи услугата ползване на въжена линия, защото не са
и не могат да бъдат лица по чл.157, ал.1 ЗТ. Това означава, че е налице
обогатяване на ответника за сметка на ищците, което сочи на основателност на
предявения иск. Действията на ответника са довели до ограниченията, които
ищците търпят в собствения си имот.
Експлоатирайки тези части от пистата и лифта, които
засягат имота на ищците, без това да произтича от договор с тях, от водене на
чужда работа без пълномощие или непозволено увреждане, ответникът-
жалбоподател получава блага, включващи и спестяването на средства за
възнаграждение на ищците за тези части от имота. В същото време те са
лишени от благото да получават възнаграждение за това, че ответникът ползва
тези части като оператор на ски-пистата и въжената линия. Това
неоснователно разместване на блага следва да се премахне, поради което
правилно ответникът е осъден с обжалваното решение на осн.чл.59, ал.1 ЗЗД
да плати на Лазрови исковата сума. Между тях и ответника няма друга
обвързаност; по причина на обедняването на Л.и „Пампорово“ АД се е
обогатило, поради което то трябва да върне на обеднелите ищци онова, с което
се е обогатило, до размера на обедняването.
Несъстоятелно е изразеното в жалбата разбиране, че
„Пампорово“ АД ползва имота на основание – чл.151 във в с чл.157 ЗТ, което
изключва неоснователното обогатяване на ответника. Законът вменява на
лицата по чл.157, ал.1 ЗТ, каквото е ответното дружество, задължения да
поддържа процесните части от имота съобразно изискванията на чл.156 ЗТ и
чл.157, ал.1 ЗТ, чл.21 от Наредбата за обезопасяването и информационната
обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне правилата
за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за
организацията на работата на ски патрулите. Това е с цел да се осигури
безопасността и комфортът на туриста и защото лицата като ответното
дружество получават печалбата от използването на ски-пистите, както се
отбеляза, макар и непряко, а чрез приходите от билети и карти за
5
лифтове/влекове, от обучението, предоставяно от ски[1]училищата,
отдаването под наем на ски-оборудване, дори от местата за настаняване и
хранене, защото без ски-пистите не би могъл да се предоставя основният
продукт на „Пампорово“ АД – зимната ски-ваканция. Чл.151, ал.1 ЗТ обявява
територията на ски пистите, независимо от собствеността й, за общодостъпна,
което означава, че забранява да се поставят от оператора и всички други лица
ограничения от каквото и да е естество спрямо туристите, които искат да я
ползват като такава, но не прави оператора неин ползвател спрямо ищците на
валидно правно основание, което да изключва неоснователното му
обогатяване. Изобщо не е въведено по силата на закона вещноправно
ограничение на правото на собственост на ищците в полза на неопределен
кръг от трети лица, а са въведени задължения за оператора, който е такъв,
защото осъществява експлоатиране на пистите, извличайки печалба.
По този въпрос в Определение № 3835/28.07.2025 г. по
гр.дело № 1695/2024 г. на ВКС, Четвърто г.о., е изяснено, че чл.157, ал.1 ЗТ и
свързаните разпоредби уреждат задължения за собственика или лицето, на
което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски-писта
съоръжение – влек и/или лифт/кабинков или седалков/, но не свързва тези
задължения с възникването на правото на ползване на имотите, върху които са
изградени тези съоръжения; както и че ако тези имоти са собственост на трети
лица, отношенията между тях и лицата по чл.157, ал.1 ЗТ следва да се уредят
по установените от закона начини за това. Прието е още в определението, че
задълженията на лицата по чл. 157, ал. 1 от ЗТ се отнасят до съответното
съоръжение, като са вторични и произтичат от вече установеното право на
собственост или евентуално ползване на съоръжението. В случай, че такова
съоръжение е изградено в чужд имот, без наличието на правно основание за
това, посочените задължения не могат да обосноват такова основание.
Неоснователно се явява оплакването в жалбата срещу
неправилното установяване на размера на дължимото обезщетение. То не
може да бъде определено само за зимните месеци, както иска жалбоподателят.
Това е така, защото ски-пистата и лифтът присъстват в имота на ищцата
целогодишно, и целогодишно имат характеристиките на туристически обект,
какъвто представлява ски-пистата /съгл. чл.3, ал.2, т.4 и т.51 на §1 от Закона за
туризма/, и на прилежащо към ски-пистата съоръжение /каквото представлява
лифтът с обслужващия го терен, съгласно чл.157, ал.1 от Закона за туризма/,
6
макар извън зимата теренът да не се ползва като ски-писта.
Правилно размерът на обезщетението е определен Чрез
сравняване договорите за наем на имотите, посочени в неоспорената от
страните и приета от съда СТЕ от 15.11.2024 г. Съгласно т.4 от същото,
средномесечната пазарна цена на площта от имота, попадаща в сервитута на
лифта и на ски-пистата, за исковия период е 12 240,08 лв., колкото са
присъдени на ищците. Тази цена е намерена като резултат от изследванията на
вещото лице инж.Терзийска, извършени при изготвяне на СТЕ от 02.10.2024 г.
на посочените там договори за наем, вписани като договори за наем на
земеделска земя, които се ползват за неземеделски нужди. Това е така, защото
цените по тези договори, макар и не точно за ползване за ски-писта и сервитут
на лифт, са обусловени от особеното ползване, неземеделско, на имотите,
каквото е ползването от ответника на съответната част от процесния имот:
площи, върху които се поставят съоръжения и оборудване за предоставяне на
електронни съобщителни услуги; площи, върху които се депонират, сепарират
и съхраняват земно-изкопни маси от строеж на животновъдна сграда за
сезонно обитаване на овце; площи за складиране на обла дървесина. Тъй като
няма данни да са открити договори за наем на имоти именно за ползването им
като ски-писта и сервитут на лифт, посочените в заключението договори дават
максимално близката цена, по която да се определи и исковото обезщетение.
Няма никакви доказателства по делото, от които да се
обоснове предлаганият в жалбата извод, че присъждането на обезщетението
по чл.59, ал.1 ЗЗД в случая води до неоснователно обогатяване на ищците.
Не се открива да са допуснати от Чепеларския районен съд
твърдените в жалбата съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата, която да е
довела до неправилно установяване на фактическата обстановка. Напротив,
изводите в обжалваното решение, които се споделят и от въззивния съд, са
основани на напълно отговарящ на законовите изисквания анализ на
доказателствата, а не на бланкетното им изброяване и липса на обосновка
дали и защо ги кредитира. Обсъдени са от РС-Чепеларе доводите на
дружеството, че не ползва имота, и, дори такова ползване да е налице, същото
не ограничава по никакъв начин възможността ищците да ползват имота си по
предназначение, че има сезонност на ползването на съоръженията,
7
преминаващи през имота. На тях е даден отговор в мотивите на стр.9-11 от
решението, който настоящият състав намира за правилен.
В жалбата се поддържа, че първостепенният съд не е
обсъдил довод на дружеството, че има учредено по силата на
административни актове право на преминаване през процесния имот. В
отговора на исковата молба обаче такова твърдение не се съдържа. Там в т.2.3
се възразява от дружеството, че имотът е с трайно предназначение –
земеделска територия и с начин на трайно ползване – естествена ливада; че
при това положение евентуалното му застрояване би било незаконно; че с
ПУП-парцеларен план частта от имота, през която преминават ски-пистата и
лифтът, са отредени специално за тези неземеделски нужди, т.е., с влезли в
сила административни актове тези части от имота не могат да се ползват от
собствениците на земята нито за застрояване, нито за земеделие или
отглеждане на високостъблени култури и дървета; че тази площ може да се
ползва единствено като пасище/ливада; което не се препятства по никакъв
начин от дружеството. След като доводът не е въведен в спора пред РС по
надлежния ред, съдът не е бил длъжен и не е излагал мотиви по него.
Независимо от това, въззивният съд намира, че в полза на
ответното дружество не е учредено по силата на административни актове
право на преминаване през процесния имот. Не се сочи от жалбоподателя кои
са тези административни актове. Ако се приеме, че счита за такива заповедта
на кмета на община Смолян с № 311/14.12.2007 г. за одобряване на ПУП-
парцеларен план за обекта „Лифт: к.к. Пампорово-връх Снежанка–
с.Стойките“, разрешенията за строеж, посочени в СТЕ от 28.01.2025 г., и
разрешението за ползване на строежа „Седалкова пътническа въжена линия
„Пома“-с.Стойките-връх Снежанка“, тези административни актове не
учредяват право на преминаване през ищцовия имот в полза на ответника, тъй
като ЗУТ, ЗОЗЗ, ЗОСИ или ЗТ не предвиждат възникването на подобно право
по такъв начин. За да го придобие, ответникът би следвало да сключи договор
по чл.192, ал.1 ЗУТ с ищците, както е сторил на 19.07.2007 г. и 17.10.2008 г.,
сключвайки с наследодателката на ищците договорите на л.10 и 13 за
учредяване права на прокарване/поставяне на техническо/и съоръжение/я и на
преминаване през процесния имот в съответните му части на седалков лифт и
преминаване на ски-писта.
8
На осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемите направените от тях разноски от 800 лв. за
въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16/31.03.2025 г. по гр.дело №
145/2024 г. на Чепеларския районен съд.
ОСЪЖДА „ПАМПОРОВО“ АД-гр.Чепеларе, ЕИК *********,
да заплати на В. М. Л., ЕГН **********, С. В. Л., ЕГН **********, и Е. В. Л.,
ЕГН **********, направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв./осемстотин лева/ във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9