№ 417
гр. Перник, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720104715 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от В. С. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. ******“, ***, чрез пълномощника й адв. М., срещу „4финанс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на
ответното дружество сумата 180,96 лв., представляваща наказателна лихва по Договор за
кредит № ********** от 27.04.2020 г. /съобразно уточнението на петитума, направено с
молбата от 15.09.2021 г./.
В исковата молба се излага, че на 27.04.2020 г. ищцата сключила договор за кредит №
********** с ответното дружество, по силата на който последното се задължило да й
предостави сумата 400,00 лв. със задължение за връщането й при ГПР 0%. Сочи се, че
съгласно договора ищцата дължи наказателна лихва в размер на 180,96 лв. Излага
съображения, че договорът е нищожен поради противоречие с императивни разпоредби на
закона, евентуално клаузата за заплащане на наказателната лихва е неравноправна. По
изложените съображения, моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноските
за производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез
пълномощника си юрк. Данова, с който е оспорил иска като неоснователен по съображения,
че сключеният между страните договор не противоречи на закона и добрите нрави. Сочи, че
сумата 180,96 лв., представлява дължима лихва за забава за периода 27.05.2020 г. –
1
11.08.2021 г. на основание чл. 13.3 от Общите условия поради неизпълнение на
задължението за връщане на главницата. По изложените съображения моли за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК.
Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор и начина на
сключването му, приложими са разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно чл. 6 от Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече.
С доклада по делото е обявено за безспорно, че между страните е сключен Договор за
кредит № ********** от 27.04.2020 г. при общи условия, по силата на който ответното
дружество претендира от ищеца лихва за забава в размер на сумата 180,96 лв.
Не се спори, че договорът е сключен от разстояние, поради което и доколкото и двете
страни са представили Договор за кредит № ********** от 27.04.2020 г. и общи условия с
идентично съдържание, съдът приема, че са постигнали съгласие относно същото. По
отношение на представената от ответника преддоговорна информация не са представени
доказателства, че е предоставена на ищеца преди сключване на договора, поради което
съдът приема този факт за недоказан.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че договорът за кредит е
недействителен поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Не се спори, че съгласието относно
договора за кредит и общите условия е постигнато чрез средства за комуникация от
разстояние, поради което съдът приема, че договорът е сключен под формата на електронен
документ.
Съдът намира за неоснователни доводите на ищеца, че процесният договор за кредит
не отговоря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 11 от ЗПК. В него са посочени индивидуализиращите данни за страните,
размера на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, лихвения
2
процент, ГПР и срокът за погасяването му.
Спазено е изискването за посочване в договора на годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по
формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Няма нарушение на императивната норма на
закона, тъй като същата не изисква в договора да бъде посочен математическият алгоритъм,
по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в рамките на Европейския съюз, в това
число и в България има нормативно предвидени две математически формули за
изчислението на ГПР (т.1 и т.2 от Приложение № 1 към ЗПК), които единствено могат да се
прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа
формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си
горните две формули. От друга страна чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за
потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи,
включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на
ГПР. Терминът „допускания“ се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в
смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са изчерпателно
изброени както в чл.19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета
относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК
и по-точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.
Допусканията се делят на две групи: първата група са базови допускания (чл.19, т.3 и
т.4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" Приложение № 1 към ЗПК) и допълнителни
допускания (чл.19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК).
Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит,
докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като револвиращ
кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниця е
дадена в буква "ж" на приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази
разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при
сключване на договора, се налага да се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР
като една - единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая (т.2, б. "г"
от Приложение № 1 към ЗПК), което е детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/19 г.
В настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква
"а" на приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който
е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в
3
съответствие с условията и сроковете по договора. Второто базово допускане касае
уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е
фиксиран и подобни допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са
приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити,
какъвто настоящият не е.
В горния смисъл, и доколкото в случая приложимо е единствено първото базово
допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно посочено в
закона и се прилага за всеки един договор за потребителски кредит, неговото непосочване
само по себе си не е от естество да обоснове недействителност на клаузата, уреждаща ГПР.
Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на
сумата, която ще върне под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено. С оглед
на това съдът намира, че не е налице твърдяната недействителност на договора на основание
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който
ответникът се е задължил да предостави на ищеца в качеството на кредитополучателят
сумата 400,00 лв. със задължение за връщането й в срок до 27.05.2020 г., при годишен
процент на разходите 0 %.
От представеното по делото преводно нареждане от 27.04.2020 г. се установява, че
ответникът е изпълнил задължението си за предоставяне на заетата сума на
кредитополучателят.
Ищецът не е доказал да е изпълнил задължението си за връщане на заетата сума на
падежа. Представените по делото извлечения за извършени преводи на 22.10.2020 г. /50,00
лв./, 08.03.2021 г. /50,00 лв./ и 02.02.2021 г. /50,00 лв./ не установяват погасяване на
главницата по процесния договор за кредит с № **********, тъй като не удостоверяват, че
са извършени именно във връзка с него, а представената разписка от 04.03.2022 г. установява
погасяване по процесния договор за кредит след периода, за който ответникът претендира
лихва за забава в размер на процесната сума.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Предвид изложеното следва, че ищецът е
изпаднал в забава на 28.05.2020 г.
Съгласно чл. 13.2 от общите условия към договора, в случай на забавяне на плащания
по договора за кредит кредитополучателят дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена
към договорния лихвен процент в размер на законната лихва върху неизплатената сумаза
периода на просрочие. Твърденията на ответника, че съгласно клаузата на чл. 13.3 от общите
условия при просрочие кредитополучтелят дължи стандартната договорна лихва в размер
40,97%, не се подкрепят от доказателствата по делото. Съдържанието на представените и от
девете страни общи условия е идентично като чл. 13.3 касае предоставяне на информация от
кредитора на дружества за събиране на вземания, а не заплащане на наказателна надбавка в
4
посочения размер. С оглед изложеното, съдът приема, че съгласно уговореното при забава
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Тази
уговорка е в съответствие с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което не е
неравноправна.
Изчислено с оналйн калакулатор обезщетението за забава в размер на законната лихва
за периода 28.05.2020 г. - 11.08.2021 г. е в размер на 49,00 лв.
Видно от представеното по делото удостоверение, ответникът претендира, че към
11.08.2021 г. кредитополучателят му дължи освен сумата 400,00 лв. – главница, но и сумата
180,96 лв. – наказателна лихва.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск за признаване със сила на
пресъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника лихва за забава е основателен за сумата
131,96 лв., до който размер следва да бъде уважен. Предвид извода, че ищецът дължи на
ответника лихва за забава периода 28.05.2020 г. до 11.08.2021 г. в размер на сумата 49,00 лв.,
искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 131,96 лв. до 180,96 лв.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за двете страни, за
ищеца – съразмерно на уважената част на иска, а за ответника – на отхвърлената.
Съгласно представения списък, съдът приема, че ищецът е сторил разноски в размер на
сумата 50,00 лв. за държавна такса, от която съразмерно на уважената част на иска, следва
да му бъде присъдена сумата 36,46 лв.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на адв. М. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. В случая с оглед цената на
иска възнаграждението следва да бъде определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения в размер на 300,00 лв., от което съразмерно на
уважената част от иска следва да му бъде присъдена сумата 218,77 лв.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на
основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 от ЗППрП и чл. 25 от НППрП съдът намира, че следва да
бъде определено в минимален размер 100,00 лв. С оглед изложеното, съразмерно на
отхвърлената част на иска, на ответника следва да бъде присъдена сумата 27,08 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ******“,
***, НЕ ДЪЛЖИ на „4финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ******, сумата 131,96 лв. /сто тридесет и един лева и
5
деветдесет и шест стотинки/, представляваща наказателна лихва за периода 28.05.2020 г. -
11.08.2021 г. по Договор за кредит № ********** от 27.04.2020 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 131,96 лв. до 180,96 лв. /равняваща се на сумата 49,00 лв./.
ОСЪЖДА „4финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ******, ДА ЗАПЛАТИ на В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ******“, ***,
сумата 36,46 лв. /тридесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки/ – разноски за
производството по делото.
ОСЪЖДА „4финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ******, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.В. М. от АК - Пловдив, със съдебен адрес: гр.
*****, сумата 251,67 лв. /двеста петдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/ -
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв.
ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ******“, *** ДА ЗАПЛАТИ на
4финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
******, сумата 27,08 лв. /двадесет и седем лева и осем стотинки/ – разноски за
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6