Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 26.03.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на десети март през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря
Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5116 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск от ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД против А.Т.К.
за признаване за установено задължението на ответника за сумата 790.96 лева-
главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 20 броя фактури за
периода от 24.02.2018 год. до 21.02.2019 год., лихва за забава в размер на
23.50 лева за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода
на доставка до 15.04.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 28.05.2019 год. до окончателното
изплащане на задължението. Претендира разноски в заповедното и исковото
производство.
Ищецът
заявява, че ответникът е купувач на доставяна от него топлинна енергия в имот в
гр. Р*,
ул. М*
Д*
*,
бл. М*
Д*,
вх. *,
ет. *,
с абонатен № 24080310030. За периода от 24.02.2018 г. до 21.02.2019 г. в този
имот дружеството доставило и на ответника била разпределена топлинна енергия на
обща стойност 790,96 лева по 20 броя фактури, която енергия не е заплатена.
Ответникът дължал и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура,
който е 45 дни след периода на доставка, до 15.04.2019 г. в размер на 23,50 лв.
За
събиране на вземанията си подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било
образувано ч.гр.д. № 3219/2019 г. по описа на Русенски районен съд срещу
ответника за дължимите суми, лихви и разноски. Длъжникът е уведомен за
издадената заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В указания срок ответникът е подал отговор чрез особения си
представител, не представя доказателства. Заявява, че искът е допустим, но
неоснователен, тъй
като липсват доказателства той да е собственик на имота, предвид извършената
публична продан през 2012 год.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от решение по гр.д. №
5177/2008 год. по описа на РРС А.Т.К. и Р* Д* К* са прекратили брака си по
взаимно съгласие на 16.01.2009 год. С решението е утвърдено тяхното
споразумение, според което признават, че съпругата е изключителен и единствен
собственик на придобития по време на брака апартамент В на втория етаж във вход
А в жилищен блок М*
Д*
в ж.к. В*,
гр. Р*.
Това решение на съда не е вписано в Служба
по вписванията.
На 29.03.2013 год. синът на страните
Тодор А.К. е вписал отказ от наследството, останало след смъртта на майка му Р* Д* К*, починала
на 30.12.2013 год.
На 10.03.2014 год. служебно е
открита партида на името на А.Т.К..
Според чл. 76 от ОУ за продажба
на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на Топлофикация
Русе ЕАД, достъпни на адрес https://www.toplo-ruse.com/services_p01.php,
при неуреждане на отношенията между предишния собственик или ползвател и новия,
които са длъжни при промяна на собствеността или вещното право на ползване да
подадат заявление до продавача на топлоенергия заявление за промяна, откриване
или закриване на партидата в 30- дневен срок, на основание чл. 73, ал. 1,
продавачът събира дължимите суми от стария собственик до датата на промяна на
партидата. В чл. 12, т. 6 от ОУ се съдържа задължение на купувачите на
топлоенергия да уведомят продавача на топлоенергия при промяна на
собствеността, като представят доказателство за това, и да уредят незабавно
отношенията си с продавача.
На посочените основания ищецът
претендира вземанията си от този ответник.
Няма данни по делото и след
проверка в деловодната програма на съда да е предявен иск по вписаната под № 12
в справката от СВ за А.Т.К. искова молба от ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД за
обявяване недействителността на проведената в периода 10.04.2012 год.-
10.05.2012 год. по изп.д. № 20118320403980 по описа на ЧСИ 832 И* Х* публична
продан на процесния имот.
От представените по делото договор № 339/1.12.1998 год., договор № 49 от
07.11.2001 год. за ТОПЛИННО СЧЕТОВОДСТВО, протокол от 04.11.2001 год.,
Приложение № 2 към Договор, договор № 5692-р/27.10.2011 год., договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост от 24.10.2017 год., обекти
обслужвани от Техем Сървисис ЕООД присъединени чрез групова АС, договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост от 12.11.2018 год., обекти
обслужвани от Техем Сървисис ЕООД присъединени чрез групова АС- Приложение 2
към договор № Д-356/12.11.2018 год., заявление вх. № АС – 00971/10.03.2014
год., молба от Т*
А.К. рег- инд. 161
от 21.02.2014 год., удостоверение № 1953/2013 от 29.03.2013 годд на РРС, нот.
акт продажба на недвижим имот № 72, том ХV,, дело № 5809/91 год., справка по
лице в Служба по вписвания – Русе за периода от 01.01.1992 г. до 26.02.2014
год. на Р*
Д*
К*,
индивидуална справка за отопление и топла вода
от 26.06.2018 год., индивидуална справка за отопление и топла вода от 20.06.2019 год., извлечение от сметка по
партида № 24-08-03-1-0030, фактура за топлинна енергия № **********/08.04.2018
за периода 24.02.2018 год. – 23.03. 2018 год., дубликат сметко- фактура №
4600590/08.04.2018 год., дубликат сметко- фактура № 46006487/ 08.04.2018 год.,
фактура за топлинна енергия № **********/08.05.2018 год. за период 24.03.2018
год. до 24.04.2018 год., дубликат сметко- фактура № 4631555/08.05.2018 год.,
дубликат сметко- фактура № 4656266/ 08.06.2018 год., фактура за топлинна
енергия № **********/08.07.2018 год. – 30.06.2018 год., дубликат сметко- фактура
№ 4680437/08.07.2018 год., дубликат сметко- фактура № 4704634/08.08.2018 год.,
дубликат сметко- фактура № 4728824/08.09.2018 год., дубликат сметко- фактура №
4753132/08.10.2018 год., фактура за топлинна енергия № **********/08.11.2018
год. за период 26.09.2018 год. – 25.10.2018 год., дубликат сметко- фактура №
4777501/08.11.2018 год., фактура за топлинна енергия № **********/08.12.2018
год. за период 26.10.2018 год. -23.11.2018 год., дубликат сметко- фактура №
4802156/08.12.2018 год., фактура за топлинна енергия № **********/08.01.2019
год., дубликат сметко- фактура № 4827319/08.01.2019 год., фактура за топлинна
енергия № **********/08.02.2019 год. за
период 22.12.2018 – 21.01.2019 год., дубликат сметко- фактура №
4852501/08.02.2019 год., факутра за топлинна енергия № **********/08.03.2019
год. за период 22.01.2019 г.-21.02.2019 год., дубликат сметко- фактура №
4877714/08.03.2019 год., се установява наличието на валидно правоотношение на
страните по настоящия спор.
Общите части в сграда - етажна
собственост, не може да се делят (чл. 38, ал. 3 от ЗС) и всеки собственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Общата вещ
се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от вещта, като всеки съсобственик може да си служи с нея
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с вещта според правата им. Аналогични норми се
съдържат и в чл. 6, ал. 1, т. 1, 9 и 15 от Закона за управление на етажната
собственост. След като е взето решение от общото събрание с квалифицирано
мнозинство от две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, по реда на чл. 133, ал. 2 ЗЕ за
присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото
да ползва постъпилата в сградата топлинната енергия. Наред с това всички
съсобственици следва да участват и в разпределение на тежестите, свързани с
общата вещ, като заплащат топлинната енергия за отопление на общите части на сградата
и отдадената от сградната инсталация топлинна енергия.
Имотът на ответника е
присъединен чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на ТОПЛОФИКАЦИЯ
РУСЕ ЕАД под абонатен номер 24080310030. В сградата, в която се намира
процесният имот, е въведено дялово разпределение на топлинна енергия, което за
процесния период е осъществявано от ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД. Битовата гореща вода
се измерва с монтиран в имота водомер. За отопление на общи части на сградата
не е начислявана топлинна енергия. За отопление в имота е начислявана топлинна
енергия. Начислявана е топлинна енергия и за дял сградна инсталация, както и
такси за услугата „Дялово разпределение“. Ответникът не оспорва основанието и
размера на начислените суми по издадените фактури.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна
страна следното:
Предявен е положителен
установителен иск, по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични
суми за доставена и разпределена топлинна енергия по 20 броя фактури за периода
от 24.02.2018 год. до 21.02.2019 год. и лихва за забава в размер на 23.50 лева,
въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 3219/2019 по описа на РРС, която е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Разгледан по същество, същият се явява
основателен.
При разглеждане на такъв иск, съобразно
дадените указания при разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва
да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът следва да доказва
фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. Предвид изложеното, съдът
приема, че в конкретния случай ищецът следва да доказва своето вземане по
основание и размер, което е предмет на издадената заповед за изпълнение, а
ответникът- че е платил сумите.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4
от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
асоциации на потребителите на топлинна енергия в сграда- етажна собственост.
Продавач на топлинна енергия в гр. Русе е ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, притежаващ
лицензия за пренос на топлинна енергия № Л- 030- 05/15.11.2000 год. на ДКЕВР,
видно от чл. 2 на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-05 от 16.07.2012
год. Купувач на топлоенергия може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Продажбата на топлинна енергия
според чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. В т. 1-6 от същата
разпоредба са регламентирани въпросите, които трябва да бъдат уредени от
подлежащите на приемане Общи условия, а именно: редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорността при неизпълнение
на задълженията, редът и сроковете за предоставяне и получаване от
потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия
по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение. Според чл.
150, ал. 2 от ЗЕ, който е специален, изрично писмено приемане на ОУ не е нужно.
Сградната инсталация в сграда -
етажна собственост, топли ограждащите стени на имотите и в резултат на
топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са
пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили
термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество
топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142,
ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал.
3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект.
Според чл. 34, ал. 2 от Общите
условия на ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между
купувачите в сграда- етажна собственост се извършва само от продавача, когато
купувачите не са определили лице по чл. 139а от ЗЕ. В този случай и на
основание ал. 4 на чл. 34 от ОУ, топлинната енергия се разпределя от продавача,
който може да възложи отчета на лице по чл. 139а от ЗЕ, както е в настоящия
случай.
Според чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ 16- 334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда- етажна собственост се извършва
възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия-
самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а от ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията от чл. 151, ал. 1 от
ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В случая и
съобразно цитираната разпоредба, дяловото разпределение се извършва от ТЕХЕМ
СЪРВИСИС ЕООД въз основа на сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия и отчет на уреди за дялово разпределение
между потребителите в сграда- етажна собственост. Съгласно чл. 63, ал. 1 от
същата наредба договорът между топлопреносното предприятие или доставчика и
лицето по чл. 139а от ЗЕ за извършване на дялово разпределение на топлинна
енергия се сключва при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
или доставчика и одобрени от ДКЕВР.
С разпоредбата на чл. 153, ал.
1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Цитираната правна норма сочи, че с факта на придобиване на правото на
собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване върху топлофициран
недвижим имот, собственикът или ползвателят по силата на закона придобиват качеството
на потребители на топлинна енергия, поради което от момента на придобиване на
вещното право върху недвижимия имот се дължи
заплащане на цената за доставена топлинна енергия в него. Придобиването на вещното право- на
собственост или на ползване, е юридическият факт, от който за собственика или
ползвателя възниква задължението да заплаща цената на доставената в имота
топлинна енергия като ирелеватно се явява обстоятелството дали през определен
период от време фактически /реално/ същият е ползвал вещта или не, както и дали
невъзможността да се ползва вещта е по волята на титуляра на вещното право на
собственост или ползване или на други обективно съществуващи факти. В
разпоредбата на пар.1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./ е дадена легална дефиниция на
понятието "Потребител на енергия или природен газ за битови нужди".
Цитираната правна норма сочи, че по смисъла на закона потребител на енергия
или газ за битови нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Тази правна норма само дефинира понятието потребител на
енергия за битови нужди. В правната норма не е въведена като кумулативна
предпоставка за възникване на задължението за заплащане на цената за
доставената топлоенергия в имота изискването фактически /реално/ да го ползваш
(Решение № 4/05.01.2016 год. по в.гр.д. № 884/2015 год. по описа на РОС).
На основание чл. 47, ал. 1 от
ОУ потребителите на топлинна енергия заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в срок от 15 число на месеца, следващ месеца на доставката до
14 число на следващия месец, т.е. до 45 дни след месеца на доставката.
Задълженията са ежемесечни и изравнителни. За месечните задължения продавачът
издава и изпраща фактури на купувачите, към които прилага информацията съгласно
Приложение 1 към ОУ. По делото са представени изготвени към момента, в който
съответното месечно задължение е станало изискуемо, сметкофактури за доставена
и разпределена топлоенергия. Не е оспорена датата на тяхното съставяне. Следва
да се спомене, че дори и да не бяха изпратени те, не отпада задължението за
плащане. Получаването и удостоверяването му имат значение само по отношение на
срока за възражение (чл. 150, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 49, ал. 1 от ОУ).
Съгласно чл. 52, ал. 2 от ОУ възраженията на купувача по размера на начислените
суми не го освобождават от заплащането им. В случай, че те са основателни,
начислените суми се преизчисляват, за което продавачът издава дебитно или
кредитно известие.
По
отношение на претендираните лихви за забава, съдът намира, че съгласно уредбата
в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. От представените общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители, които се прилагат
към сключения договор, по който страна е
ответникът- чл. 47, ал. 1 се установява, че купувачите, които ползват топлинна
енергия за битови нужди, са длъжни да заплащат в срок до 45 дни след месеца на
доставката, задълженията си – ежемесечни и изравнителни. Т.е. денят за
изпълнение задължението на ответника за ползвана топлинна енергия за отопление,
за топла вода, за дялово разпределение на сградна инсталация и такса за
обслужване на измервателните уреди, е определен, и с неплащане на главницата в
горепосочения срок, той е изпаднал в забава от 15- то число на последващия
месец от този на консумацията. Посредством направени изчисления и на основание
чл. 162 от ГПК съдът установи, че мораторната лихва в размер 23.50 лева е
основателно претендирана.
Страните
претендират разноски. С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати
направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 77.00
лева. Дължимите разноски в исковото производство са общо 325.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особения представител на
ответника и платена държавна такса, които следва да се присъдят на ищеца или
общо 402.00 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.Т.К. с
ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД,
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ТЕЦ Изток, представлявано от
изпълнителния директор С* Ж* Ж*,
ЕИК *********, сумите 790.96 лева- главница за доставена и разпределена топлинна
енергия по 20 броя фактури за периода от 24.02.2018 год. до 21.02.2019 год.,
лихва за забава в размер на 23.50 лева
за периода от падежа на всяка фактура до 15.04.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК- 28.05.2019 год. до окончателното изплащане на задължението,
което вземане е
материализирано в заповед за изпълнение № 1560/28.05.2019 год., издадена по
ч.гр.д. № 3219/2019 год. по описа на РРС.
ОСЪЖДА А.Т.К. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ
РУСЕ ЕАД, седалище и адрес на управление: гр.Русе, ТЕЦ Изток, представлявано от
изпълнителния директор С* Ж* Ж*,
ЕИК ********* сумата
402.00 лева, представляваща разноски
в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: