Решение по дело №16477/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3973
Дата: 24 октомври 2022 г. (в сила от 24 октомври 2022 г.)
Съдия: Надя Стефанова Бакалова
Дело: 20211110216477
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3973
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110216477 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните надушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 6692/15.11.2021 г. на Административен съд – София-град (АССГ),
постановено по к. н. а. х. дело № 6737/2021 г., е отменено Решение № 2114596/13.05.2021 г.
на СРС-НО, 135-ти състав, постановено по н. а. х. д. № 17149/2020 г., с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 22-007042/14,12,2020 г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ София (Д „ИТ“) , с което на дружеството-жалбоподател
„Джи Ди Ти Резиденс“ ЕООД с ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер
на 1 500 (хиляда и петстотин) лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от
КТ за нарушение по чл.4, ал.3 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, като делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на СРС и по този повод е образувано настоящото производство.
В жалбата се релевират доводи за допуснати съществени процесуални нарушения.
Твърди се, че не е посочено място на извършване на административното нарушение, което е
предпоставка за отмяна на НП. Според изложеното в жалбата при издаване на наказателното
постановление не било обсъдено в пълнота подаденото от жалбоподателя „Джи Ди Ти
Резиденс“ ЕООД с ЕИК: ********* възражение. В жалбата се твърди още, че
административно-наказващия орган (АНО) не е изложил мотиви в подкрепа на направения
извод, че нарушението не представлява маловажен случай, иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от пълномощника си - адвокат Б. Д., който в хода по същество пледира съда да
отмени обжалваното НП, по съображенията, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна –Дирекция „Инспекция по труда“ – София, редовно призована,
се представлява от юрисконсулт Ю.Д., която изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП, като правилно и законосъобразно.
Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Във връзка с постъпил в Д „ИТ“ – гр. София сигнал от СДВР през м.август 2020 г.
била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в „Джи Ди Ти
Резиденс“ ЕООД, ЕИК *********.
В хода на проверката на 17.08.2020 г. в Д „ИТ“ – гр. София бил представен трудов
договор № 2/20.04.2020 г., сключен между работодателя „Джи Ди Ти Резиденс“ ЕООД и А.
С. Р., заемащ длъжността „градинар“. В трудовия договор, подписан от страните било
удостоверено, че работникът е постъпил на работа на 21.04.2020 г. За трудовия договор била
представена и справка от ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от
КТ с изх.№ 22388203178972/21.04.2020г. в 11:37:33 часа. На контролните органи бил
представен и Правилник за вътрешния трудов ред на дружеството, съгласно който
работното време за длъжността „градинар“ било с начален час 08:00 часа. Във връзка с
гореизложеното, контролните органи, обосновали извода, че посоченото дружество в
качеството си на работодател не е връчил на свидетел А. С. Р. преди постъпването му на
работа на 21.04.2020 г. в 08:00 часа копие на хартиен носител на завереното от ТД на НАП
уведомление. Във връзка с проверката е съставен протокол за извършена проверка (ПИП) №
ПР2026438/17.09.2020 г., с който на проверяваното дружество на основание чл. 404, ал. 1 от
КТ били дадени 3 бр. задължителни предписания с различен срок на изпълнение. За
установеното нарушение свидетел Ш. Ш. Х. – на длъжност „главен инспектор“ при Д „ИТ“
– гр. София - съставила срещу „Джи Ди Ти Резиденс“ ЕООД, с ЕИК *********, акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-007042/17.09.2020 г., за
извършено на 21.04.2020 г. нарушение по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за
съдържанието и реда на изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ. Актът е
съставен и подписан от актосъставителя, в присъствието на пълномощник на дружеството,
който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу
АУАН с вх. № 20085067/18.09.2020 г., с което било представено допълнително
споразумение № 1/21.04.2020 г. към ТД № 2/20.04.2020 г. С посоченото споразумение се
променяло работното време за длъжността „градинар“ от 08:00 до 12:30 часа на такова от
13:00 до 17:30 часа.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на подаденото възражение,
като неоснователно срещу дружеството-жалбоподател било издадено обжалваното
наказателно постановление № 22-007042/14.12.2020 г. от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – София, с което при идентичност на описанието на нарушението и
правната му квалификация, му е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 лв. В издаденото НП е посочено, че на основание чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН се отстранява допуснатата нередовност в акта, като за място на извършване на
нарушението следвало да се счита предприятието на работодателя в гр. София.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на управителя на дружеството на
16.12.2020 г.
Горната фактическа обстановка, настоящия състав на съда, приема за безспорно
установена от гласните доказателства - на свидетелката Ш. Ш. Х., свидетелката Д. Д. И. и
свидетел А. С. Р. и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84
от ЗАНН – АУАН № 22-007042/17.09.2020 г.; протокол за извършена проверка №
ПР2026438/17.09.2020 г., възражение вх. № 20085067/18.09.2020 г., ТД № 2/20.04.2020 г. и
допълнително споразумение № 1/21.04.2020 г. към него, длъжностна характеристика на
длъжността „градинар“, Правилник за вътрешния трудов ред на „Джи Ди Ти Резиденс“
ЕООД, справка от ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с
2
изх.№ 22388203178972/21.04.2020г. в 11:37:33 часа, Заповед № 3-0058/11.02.2014 г на
Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.; Заповед № ЧР-462/28.01.2014г. на Изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“.; Заповед № ЧР-977/21.08.2017г. на Изпълнителния директор на ИА
„ГИТ“.; длъжностни характеристики на длъжността „директор“ на Дирекция „Инспекция по
труда“ и „главен инспектор“ в отдел „Условия на труд“ при Д „ИТ“ – гр. София.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката Ш. Х., в качеството й на
актосъставител. извършила проверка на дружеството-жалбоподател по спазване на
трудовото законодателство, възприемайки същите като обективни, логични и
безпротиворечиви, изцяло кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването на
процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили,
съответно издали двата процесуални документа (АУАН и НП), счете, че правилата за
компетентност са спазени. В случая АУАН е съставен от компетентен за това орган и от
компетентно длъжностно лице – свидетел Ш. Ш. Х., съгласно чл. 416, ал. 1, вр. чл. 399 от
КТ и предвид Заповед №ЧР-462/28.01.2014 г., която е била на длъжност „главен инспектор“
в ДИТ- София, а НП е издадено от директора на дирекцията, който е оправомощен да издава
НП съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ и Заповед № З-0058/ 11.02.2014 г. на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“.
Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН са спазени, доколкото АУАН е
съставен в присъствието на двама свидетели по съставянето на акта, като препис от
последния е връчен на представител на санкционираното лице. Спазени са сроковете по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставянето на АУАН и за издаването на НП. НП е надлежно
връчено на жалбоподателя
По същество на нарушението съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства по
несъмнен начин се установява, че от страна на дружеството –жалбоподател е извършено
нарушение, което обаче следва да се квалифицира по чл. 63, ал.2 от КТ. Цитираната правна
норма предвижда, че „работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите.“ Жалбоподателят „Джи Ди Ти Резиденс“
ЕООД в качеството му на работодател, е допуснал до работа на 21.04.2020 г. работника А.
С. Р. да полага труд на длъжността „градинар“, преди да му е предоставил копие от
уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ. Несъмнено се доказва, че работника е имал сключен
трудов договор с работодателя от 20.04.2020 г. Категорично е установено, че процесното
уведомление до ТД на НАП е регистрирано на 21.04.2020 г. в 11:37:33 часа, т.е. след като
работника е започнал работа. В тази връзка настоящия състав на съда намира за нужно да се
отбележи, че правилно административно-наказващият орган е приел, че в случая е налице
извършено нарушение, тъй като допълнителното споразумение между страните е било
представено едва с подаване на възражението срещу АУАН – на 18.09.2020 г., а не в хода на
извършваната проверка на 17.08.2020 г., когато са били представени на контролните органи
трудовия договор и Правилникът за вътрешния трудов ред на дружеството.
С оглед на гореизложеното, настоящия съдебен състав приема, че от обективна
страна дружеството-жалбоподател е извършил нарушение на трудовото законодателство,
3
като в качеството си на работодател по § 1, т.1 от ДР на КТ е допуснал до работа работника
или служителя, преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Така реално е осъществен
състава на чл. 63, ал.2 от КТ и респективно административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател трябва да се отнесе към чл. 414, ал.3 от КТ. В тази връзка
настоящия съдебен състав на съда намира, че извършеното нарушение е неправилно
квалифицирано и неправилно е приложена санкционната норма на чл.414, ал.1 от КТ. Във
връзка с чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН първоинстанционния съд може да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Това е и във връзка с ТР № 8/16.09.2021 г на ВАС по т. д
№ 1/2020 г ОСС.
В заключение, настоящия съдебен състав намира, че е налице основание за измяна на
НП, в частта относно правната квалификация на административното нарушение и
респективно санкционната норма, в която то е относимо. Не се предвижда изменение на
размера на наложеното наказание.
По повод твърденията на жалбоподателя, че конкретният случай на административно
нарушение бил „маловажен” с възможност за прилагане на чл.415в от КТ, този съдебен
състав намира за необходимо да отбележи, че със ЗИД на КТ (ДВ, бр.7 от 2012г., в сила
24.01.2012г.) законодателят изрично предвиди (с нова ал.2 на чл.415в от КТ) забрана
определени нарушения да бъдат разглеждани като „маловажни” – тези по чл. 61, ал.1 ; тези
по чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и тези по чл.63, ал. 1 и ал. 2 от КТ и тъй като нарушението е
извършено от дружеството на 21.04.2020 г., денят, в който служителят е започнал да
предоставя работната си сила без да му е било предоставено заверено копие от
уведомлението, то приложима е именно тази редакция на закона с въведената забрана. Към
това следва да се посочи, че дори и по общото правило на чл. 28 от ЗАНН процесното
нарушение не се отличава с такива многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
или с незначителност на вредните последици, които да занижават значително степента му на
обществена опасност спрямо общия тип подобни трудови нарушения (арг. чл.11 от ЗАНН
вр. чл.93, т.9 от НК). Всичко това не позволява на настоящия съдебния състав да прави
извод за наличието на маловажно административно нарушение и да преквалифицира
процесното като такова, и затова изложените съображения в тази посока следва да се
приемат за неоснователни.
При този изход на спора и с оглед направеното искане на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно, тъй
като издаденото НП се потвърждава. Съгласно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства
по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв., поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона минимум.


Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 и чл. 63, ал. 7, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-007042/14.12.2020 г., издадено от
4
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на „Джи Ди Ти Резиденс“
ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение по
чл.4, ал.3 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното нарушение от
такова по чл.4, ал.3 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ в такова по чл.63, ал.2 от КТ и ИЗМЕНЯ санкционната
норма от чл.416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал.3 от КТ, като ЗАПАЗВА размера на
наложеното наказание.

ОСЪЖДА жалбоподателя „Джи Ди Ти Резиденс“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати
на Д“ИТ“ - гр. София сумата от 80 (осемдесет) лв. юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд София-град в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5