№ 44427
гр. София, 12.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20231110131158 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молби на ответника Й. П.
К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.ЛН, ул.340-та № 5, подадени чрез адв.Л. и чрез
адв.БЛ, с които се иска изменение на постановеното по делото решение в частта на
присъдените й разноски.
В молбите се аргументира становище, че възнагражденията, определени на
процесуалните представители на ответницата в заповедното и в исковото производство
следва да бъдат в по-висок размер. Иска се съдът да допълни решението си като осъди
ответника да заплати на адв.Л. още 715.88 лв., а на адв.БЛ още 448.88 лв.
В срока за отговор на въззивната жалба, насрещната страна “АПС ББ” ЕООД, е
депозирало такъв, с който оспорва молбата.
Като прецени данните по делото и доводите на страните, съдът намира следното:
Молбите за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените
в полза на ищеца разноски, са предявени в срока по чл.248 ГПК и от страна с правен
интерес. Същите се явяват процесуално допустими.
Разгледани по същество обаче молбите се явява неоснователни по следните
съображения:
Производството е образувано по искова молба на “АПС ББ” ЕООД, ЕИК 22, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. ”БЛ” № 81, бл.3, вх.В, с която са предявени
искове за признаване за установено по отношение на ответника Й. П. К., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к.ЛН, ул.340-та № 5, че дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
17311/2023 г., а именно: сумата 1 488.80 лева, представляваща главница по договор за
кредит № 964175/05.11.2017 г., сключен между ответника и "КР" ЕАД, заплатена от "Ай
тръст" ЕООД въз основа на договор за поръчителство от 05.11.2017 г., вземането за което е
последното е прехвърлило на ищеца с договор за цесия от 02.03.2021 г., ведно със законна
1
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 411.70 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва за период от 30.11.2017 г. до 31.03.2017
г., платена от поръчителя; сумата 420.70 лева, представляваща законна лихва за забава по
договора за кредит за период от 30.11.2017 г. до 30.04.2019 г., платена от поръчителя.
По делото е постановено решение № 18224/06.11.2023 г., с което исковете са
отхвърлени, а в една част производството по делото е прекратено. Съобразно това,
единствено в полза на ищеца са присъдени разноски. В решението са посочени
съображенията на съдебния състав за присъждена на конкретния размер вънаграждение на
адв.БЛ и адв.Л., като към момента не са налице необсъдени или нововъзникнали
обстоятелства, които биха могли да повлияят на преценката му относно това как следва да се
разпредели между страните тежестта за извършените от тях разноски по делото.
За пълнота на изложението обаче следва да се посочи, че съдебната практика както
по отношение размера на възнаграждението, дължимо на пълномощника на длъжника в
заповедното дело, така по отношение и редът за определяне на възнаграждение на
процесуален представител за защита и съдействие по правен спор, в който са предявени
повече от една претенции, е противоречива, без да има установена задължителна такава по
реда на чл.130 от ЗСВ. Настоящият състав намира, че защитата на длъжника в заповедното
дело, каквото качество има Й. П. К. по ч.гр.д.№ 17311/2023 г. по описа на СРС, се изразява в
консултация, за която се дължи възнаграждение по реда на чл.6, ал.1, т.2 от Наредба № 1 на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Именно
предвиденият в тази разпоредба размер от 200 лв. е присъден на адв.БЛ.
По отношение искането на адв.Л. следва да се отбележи, че съдът споделя
застъпеното в практиката становище, че при обективно съединяване на искове, произтичащи
от едно прваоотношение, материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните
искове, поради което не се дължи възнаграждение за всеки един от тях поотделно /в този
смисъл и определение № 14411/23.11.2023 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 12598/2023 г. по
описа на СГС/.
По така изложените съображения, съдът намира, че молбите на ищеца за изменение
на съдебното решение в частта за разноските, следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на Й. П. К., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж.к.ЛН, ул.340-та № 5, подадени чрез адв.Л. и чрез адв.БЛ на 13.11.2023 г., с входящи
номера съответно 321922 и 321961, с които се иска изменение на постановеното по делото
решение № 18224/06.11.2023 г. по отношение на разноските.
2
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на
обжалване на решението – в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3