Решение по дело №173/2020 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 212
Дата: 19 октомври 2020 г.
Съдия: Маргарита Йорданова Стергиовска
Дело: 20207270700173
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 19.10.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                              Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 173 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на ОД на МВР – Шумен, депозирана срещу Решение № 285/20.07.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 632/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 19-0869-001380/02.05.2019г. на началник сектор  към ОДМВР сектор „ПП“ - Шумен, с което на основание чл. 175, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП на И.М.Й. е  наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че простъпката, приписана на водача, е установено от обективна и субективна страна, поради което се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на наложеното административно наказание. В съдебно заседание касаторът се представлява от главен юрисконсулт С..

Ответната страна, И.М.Й., в съдебно заседание се представлява от адвокат Р. от Шуменска адвокатска колегия, която обосновава становище за неоснователност на оспорването.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба задопустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление №19-0869-001380/02.05.2019г. на Началник сектор към ОДМВР, сектор „ПП“ - Шумен, на И.Й., на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание  „глоба“ в размер на 200 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като по този начин виновно нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП . В обстоятелствената част на процесното наказателно постановление е посочено, че водачът на 15.09.2018г., в 21.21 часа в Шумен на бул. „Ришки проход“ № 56, в посока изхода на Шумен управлявал лек автомобил „Дачия Логан“ с рег.№ *******, собственост на Т.К.Б., който е със служебно прекратена регистрация от 14.08.2018г., настъпила на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

В наказателното постановление, също така е посочено, че на Й. е съставен АУАН, който е прекратен и изпратен на ШРП, като настоящото административнонаказателно производство е образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като деянието е установено по преписка вх.№270282018г. на ШРП, като с постановление от 03.04.2019г., прокурор в ШРП е отказал да образува досъдебно производство.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че обективно извършеното правонарушение в конкретната хипотеза на би могло да се вмени във вина на водача на таксиметровия автомобил. Поради това съдът отменил оспореното пред него постановление.

Настоящият съдебен състав споделя както установената от съда фактическа обстановка, така и направените въз основа на нея правни изводи. По категоричен начин е установено, че визираното в НП и в АУАН превозно средство е собственост на Т.Б., че е със служебно прекратена регистрация от 14.08.2018г. и че превозното средство е било предоставено на ответника в настоящото производство за управление в изпълнение на договорни отношения между двамата. Независимо от наличието на достатъчно убедителни доказателства относно допуснатото управление на непререгистриран автомобил, касационната инстанция намира, че АНО, носещ доказателствената тежест по делото, не съумява да установи с категоричност субективния елемент на правонарушението, описано в НП. Нещо повече, свидетелите, разпитани в хода на въззивното производство, които са и служители на МВР, категорично заявяват, че водачът на лекия автомобил, който не е негов собственик, не е могъл да направи справка, съответно да получи надлежна информация дали автомобилът, който му е бил предоставен е пререгистриран. Тези техни твърдения кореспондират и с показанията на свидетелката Н.И., която сочи, че водачът не е разполагал с предоставена му от собственика на превозното средство за прекратяване на регистрацията на автомобила. В този смисъл са и твърденията на самия водач, обективирани в даденото от него обяснение. При това положение и с оглед липсата на доказан от страна на АНО механизъм за получаване на съответната информация от санкционираното лице и отсъствието на доказателства, че собственикът е уведомил лицето, управляващо неговия автомобил, че превозното средство е с прекратена регистрация, се налага единствено възможния правен извод, че в конкретната хипотеза не е установен по несъмнен и непротиворечив начин субективният елемент на деянието, описано в акта и в НП, което от своя страна препятства ангажирането на отговорността на ответника в настоящото производство. До аналогичен извод е достигнал и районният съд, продиктувал отмяната на правораздавателния акт.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 285/20.07.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 632/2020г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................           ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 19.10.2020 г.