Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 20.07.2021год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Г. като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №10873 по описа за 2010год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявен от Ш.Ю.Ч. срещу „Д.З.“ АД, иск с правна квалификация чл. 407 от ТЗ
/отм./ за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 300000,00лв.,
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д.Ч.– съпруг на ищцата,
причинена от настъпило на 01,10,2005г. пътно-транспортно произшествие, ведно
със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането./ заявеното искане за присъждане на законна лихва от датата на увреждането до датата на исковата молба съдът намира да е процесуално недопустимо, тъй като не е
заявено с ИМ и е недопустимо въвеждането
му по реда на чл.214 от ГПК-уточнителна
молба от 30,12,2020год.стр.70./
Излагат се
съображения, че на 01,10,2005год. в гр. София, в близост до бл. 48, жк. „Красна
поляна“, съпругът на ищцата - Д.Ч., докато пресичал платното за движение на
обозначената за това пешеходна пътека, е блъснат от лек автомобил, с марка
„Ситроен“, модел „Ксантия“, с рег. № *****, управляван от К.И.А.. Вследствие на
инцидента за Д.Ч.настъпили телесни увреждания довели до неговата смърт.
Поддържа се, че ищцата търпи неимуществени вреди от загубата на своя съпруг –
страдание и болка от загубата на човека, с който са имали години съвместен
брачен живот и две деца. Твърди се, че гражданската отговорност на делинквента
е застрахована при ответното дружество, като въпреки отправената претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение такова не е постъпило.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендира разноски.
Ответникът-ЗД Д.з.
АД в указания законоустановен срок за отговор излага становище за недопустимост
и неоснователност на исковата претенция. Навежда доводи, че е недопустимо
насочване на иск срещу застрахователя, при положение че граждански иск срещу
прекия извършител е предявен и уважен по НОХД. № 253/2008 г. по описа на СГС,
във вр. с ВНОХД № 410/2010г. САС, НО, 4-ти състав, във вр. с Решение №
292/26,05,2011 г. ВКС, 3-то НО, приключило с влязъл в сила съдебен акт. Излага
съображения, че размерът, в който е уважен гражданският иск по наказателното
дело срещу прекия извършител е горната граница, до която може да бъде уважена
претенцията срещу застрахователя. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Релевира възражение за
съпричиняване на резултата от пострадалото лице, което е пресичало пътното
платно на необозначено за това място, под висока степен на алкохолно опиянение.
Оспорва размера на предявения иск като завишен и неотговарящ на принципа за
справедливост. Оспорва началния момент, от който следва да бъде начислявана
законна лихва. Твърди, че на ищцата е изплатен пълният размер на присъденото
ѝ в наказателното производство по граждански иск обезщетение, ведно с
дължимата законна лихва.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция.
Претендира разноски.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложените по делото доказателства - влязла в
сила на 26,05,2011год. присъда №43/11,10,2010год., постановена по ВНОХД №410/2010год.,
на Софийски апелативен съд, е видно, че подсъдимият К.И.А. е признат за
виновен в това, че на 01.10.2005г.,
около 22,00часа в гр.София, на ул.Обиколна,
пред блок 48, при управление на моторно превозно средство –лек автомобил
Ситроен, модел Ксантия, с ДКН *****нарушил правилата за движение -чл.20, ал.2
от ЗДвП и реализирал ПТП, при което по
непредпазливост причинил смъртта на Д.Д.Ч.-престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“,
вр. ал.чл.342, ал.1, пр.3 от НК. В наказателното производство са разгледани
и граждански искове, предявени от наследниците на пострадалото лице,
включително от Ш.Ю.Ч.-съпруга на Д.Ч., които са уважени в размер на
50000,00лв.-обезщетение за неимуществени
вреди от
смъртта на Д.Ч., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането и са отхвърлени за разликата
до предявения размер.
Не се спори между страните и относно обстоятелството по наличието на валидно
възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка
Гражданска отговорност с делинквента за релевирания период. Видно от
застрахователна полица 081051067639 / ЗК Орел АД е предходно наименование на Д.з. АД/.
Не е спорно видно от удостоверение за наследници
№545/09,02,2006год. на Община Борино, че ищцата е съпруга на Д.Ч..
От изслушаното по делото заключение на съдебно-токсикологична
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт, се
установява, че починалото лице към датата на събитието е повлияно от
алкохол, с установена концентрация на
алкохол в кръвта от 2,85промила характеризираща
се с дезориентация, психическа
обърканост, световъртеж, потиснатост и раздразнителност, засилени
емоционални състояния, нарушения на зрението и възприятията за цвят, форма,
движение, размери, повишен болков праг, повишена мускулна некоординираност,
атаксия, апатия, летаргия.
С оглед
постановената присъда и заключението на съдебно
техническата експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва
да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява механизма
на ПТП, както и обстоятелството, че
пострадалият пешеходец е пресичал
платното за движение след зоната на
обособена пешеходна пътека.
Издаден е
изпълнителен лист от 21,07,2011год. от СГС, с който К. И.А.
е осъден да заплати на Ш. Ю. Ч. 50000,00лв.-обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 01,10,2005год. до изплащане
на вземането, въз основа на който е
инициирано изпълнително дело №20118620400003/11год. по описа на ЧСИ М.Г..
От удостоверение
изх.№00115/20,04,2021год. на ЧСИ Г. се
установява, че по изпълнителното дело е събрана сума в размер на 75618,45лв.,
от които на Ш.Ч. са преведени 65317,94лв., с които са погасени вземанията за главница 50000,00лв. и
част от дължимата лихва /127стр./
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство e предявен иск с
пр.кв.чл.407,
ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал и съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, съдът разглеждащ гражданско правните последици от деянието е обвързан от това дали е налице противоправно деяние виновно извършено от дееца. С оглед приложената по делото присъда на Софийски апелативен съд, настоящия състав намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по
застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.407, ал.1 от КЗ/отм./ е основателен и
застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищецът в качеството на съпруг на увредения е активно, материално-правно легитимиран да
претендира обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на съпруг. В този смисъл
и ПП на ВС №4/1961год.
С влязло в сила съдебно решение е
определен справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди претърпени от ищцата и дължимо от делинквента. Макар и в отношенията със застрахователят да не е
налице сила на присъдено нещо, тъй като ответното дружество не е страна в
наказателното производство, доколкото отговорността на застрахователят е
обусловена от деликтното правоотношение, то в материалноправно отношение ответникът е обвързан от
размера на дължимото обезщетение по предявен срещу него пряк иск на
увреденото лице. В този смисъл са и
разясненията дадени с т.1 от ТР№ 1/2014 от 23,12,2015год. на ОСТК на
ВКС.
С оглед обстоятелството, че
ответното дружество не е обвързано със СПН относно решението по уважения граждански
иск, се обосновава извод за допустимост на процесуалното възражение за
съпричиняване на резултата, което има характер на правоизключващо възражение,
чиято доказателствена тежест е за
ответника по реда на чл.154 от ГПК.
Релевираното от ответника възражение
за съпричиняване е основано на нарушение на правилата за движение по пътищата
от пешеходеца, а именно предприето пресичане на пътното платно на необозначено
за целта място, включително под въздействие на алкохол. Сам по себе си фактът
на употреба на алкохол от пешеходеца не е противоправно деяние, но доколкото
субективно е дало отражение на възприятието на
пострадалия относно заобикалящата околната среда, то този факт обективно е
допринесъл за настъпване на
пътнотранспортното произшествие. Така установеното съпричиняване съдът определя
като съотносимо с приноса на делинквента
за настъпване на произшествието или от общо дължимото обезщетение след отчитане
на приноса на пострадалия дължимото
обезщетение е в размер на 50000,00лв.
Релевираното възражение от ответника по реда на
чл.120 от ЗЗД, съдът намира за неоснователно.
С оглед чл.392 от ТЗ/отм./ правата по застраховка Гражданска отговорност се погасяват с
изтичане на пет години от деня на настъпване на застрахователното събитие.
Процесното ПТП е реализирано на 01,10,2005год. а исковата претенция е
депозирана на 29,09,2010год. Ето защо и доколкото по време на съдебният процес
давност не тече/чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД, то възражението за изтекла давност
е неоснователно.
От друга страна за основателността на исковата
претенция срещу застрахователя, е от значение обстоятелството извършено ли е
погасяване на вземането от страна на делинквента по влязлото в сила осъдително
решение по чл.45 от ЗЗД. От приложеното удостоверение от ЧСИ М.Г., е видно по инициираното от ищцата изпълнително
дело №20118620400003/11 да е изплатена на взискателя-ищец сума в размер на
65317,94лв., която превишава дължимото от ответника застрахователно
обезщетение, поради което исковата претенция подлежи на отхвърляне.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно изхода от спора, които съдът намира за доказани в размер на 750,00лв., от които 600,00лв.-в.л.,
40,00лв.-свидетел, 10,00лв.-СУ и 100,00лв.-юрк.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявен от Ш.Ю.Ч., с ЕГН **********,
с адрес *** срещу „Д.з.“АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес *** *****иск с
пр.осн. чл.407, ал.1 от КЗ/отм./ за сумата
от 300000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на 01.10.2005г.
пътнотранспортно произшествие, при което е настъпила смъртта на Д.Ч., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на
исковата молба -29,09,2010г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Ш.Ю.Ч., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на „Д.з.“АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес *** *****на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 750,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: