№ 1588
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110105142 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София” ЕАД срещу А. П. М. и А. П. М. за установяване
съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 21255/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжниците – настоящи ответници, по
което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за
сумата от общо 5097,45 лева, представляваща главница за доставена от дружеството,
но незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в ************, през
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
24.04.2023г. до изплащане на вземането, за сумата от общо 548,35 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021г. до 07.04.2023 г., за сумата от общо 63,44 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение през периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 24.04.2023г. до изплащане на
вземането, както и за сумата от общо 11,88 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до
07.04.2023 г. Тъй като издадената заповед била връчена на длъжниците по реда на
1
чл.47, ал.5 ГПК на ищеца били дадени указания за предявяване на установителни
искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците, в качеството си на
собственици на процесния недвижим имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153,
ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация
София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния
период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на
дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно
издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците
на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване
на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Бруната” ООД. Сочи, че
съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото
дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се
изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база
отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответниците са издадени
изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не
са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците му
дължат сумите, както следва: 1/ ответникът А. П. М. – сумата от 1274,36 лева,
представляваща ¼ част от сумата от общо 5097,45 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 24.04.2023г. до
изплащане на вземането, сумата от 137,09 лева, представляваща ¼ част от сумата от
общо 548,35 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 07.04.2023 г., сумата от 15,86 лева,
представляваща ¼ част от сумата от общо 63,44 лева, представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва, считано от 24.04.2023г. до изплащане на вземането, както
и сумата от 2,97 лева, представляваща ¼ част от сумата от общо 11,88 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
2
периода от 16.07.2020г. до 07.04.2023 г.; 2/ ответникът А. П. М. – сумата от 3823,09
лева, представляваща 3/4 части от сумата от общо 5097,45 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 24.04.2023г. до
изплащане на вземането, сумата от 411,26 лева, представляваща ¾ части от сумата от
общо 548,35 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 07.04.2023 г., сумата от 47,58 лева,
представляваща ¾ части от сумата от общо 63,44 лева, представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва, считано от 24.04.2023г. до изплащане на вземането, както
и сумата от 8,91 лева, представляваща 3/4 части от сумата от общо 11,88 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2020г. до 07.04.2023 г. Претендира и сторените в заповедното и
исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника А. М., в който предявените
искове се оспорват по основание и размер. Изразява се становище, че от представените
по делото нотариални актове не се установяват твърденията на ищеца относно
притежаваните от този ответник ¾ ид.ч. от собствеността върху топлоснабдения имот.
Поддържа се още, че по делото липсват доказателства относно настъпило
наследствено правоприемство, както и за сключен договор с дружеството-ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. По изложените в отговор доводи и
съображения се иска отхвърляне на предявените против ответника искове.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника А. М., в който предявените
искове също се оспорват по основание и размер. Изразява се становище, че
депозираните от ищеца извлечение от сметки на топлинни счетоводител не се ползват
с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в тях
обстоятелства. Оспорва се, че през процесния исков период ищецът е доставял и
измервал твърдяното количество топлинна енергия, респективно същата е потребявана
от ответника. Оспорва се средството за търговски измерване в абонатната станция на
сграда отговаря на изискванията на закона, както и че са извършване необходимите
метрологични проверки. Прави се възражение за настъпила 3-годишна погасителна
давност по отношение на претендираните суми. По изложените съображения се иска
отхвърляне на предявените искове.
Третото лице - помагач на страната на ищеца - «Далсия» ООД /с предходно
наименование „Бруната” ООД/ не изразява становище. Представя писмени
доказателства във връзка с извършваното дялово разпределение в процесния недвижим
имот и изготвяните изравнителни сметки.
3
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 21255/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено А. П. М. и
А. П. М. да заплатят разделно на дружеството – настоящ ищец сумите, както следва:
сумата от общо 722,35 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 30.11.2023г. до изплащане на вземането, сумата от общо
157,09 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021г. до 23.11.2023 г., сумата от общо 37,32 лева,
представляваща главница за услуга за дялово разпределение през периода от
01.10.2020г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2023г. до
изплащане на вземането, сумата от общо 10,16 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.12.2020г. до
23.11.2023 г., както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
при отговорност ¾ части от горепосочените сума от А. М. и ¼ част от А. М..
С разпореждане от 08.01.2024 г. по ч.гр.д.№ 21255/2023 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед е връчено на длъжниците при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да
предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок
ищецът е подал исковата молба.
По делото е приложен нотариален акт за дарение на недвижим имот том XV,
дело 2483/1989 г., от който се установява, че П.В. М. и съпругата му М.Г. М.а са
дарили на децата си – настоящи ответници процесния недвижим имот, като са запазил
правото на ползване върху същия, докато са живи.
По делото е приложен и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 155,
том LLVII, дело 21575/1994 г., от който се установява, че ответникът А. П. М. е дарил
на майка си М. М.а притежаваната от него 1/2 част от същия имот.
Видно от молба-декларация с нотариална заварка на подписа рег.№
6467/29.07.2011 г. Петъл М. се е отказал от учреденото с нотариален акт от 1989 г.
право на ползване върху процесния недвижим имот.
По делото е приложено удостоверение за наследници, издадено от Столична
община, район Триадица, от което се установява, че М. М.а /К. след развод/ е починала
на 30.09.2019 г., като е оставила двама наследници по закон – синове и настоящи
ответници.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници е, че П. М.,
разведен, починал на 09.07.2017 г. е оставил двамата наследници – настоящите
4
ответници.
По делото са представени справка от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, издадените общи
фактури за исковия период, индивидуални справки за отопление и топла вода,
издадени от третото лице-помагач.
По делото е представен договор от 09.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата
01.05.2020 г.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и са приети от съда като
обективно и компетентно дадени.
В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило,
че исковия период обхваща два отчетни периода – м.05.2020 г. – м.04.2021 г. и
м.05.2021 г. – м.04.2022 г., през които до имота не е осигуряван достъп за отчет на
уредите за дялово разпределение. С оглед предходното ФДР е разпределял топлинна
енергия от пет радиатора по МСРС и от сградна инсталация, а за БГВ е начислено
потребление по норма за разход от 140 л. на денонощие за един обитател. Вещото
лице е констатирало още, че срещу изготвените изравнителни сметки не са
представени възражения /рекламации/. Според заключението разпределението на ТЕ
през процесния период за имота е в съответствие с нормативната уредба, като
технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати от ежемесечните
отчети на общия топломер. Топломерът, монтиран в абонатната станция на
жилищната сграда, е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи
процесния исков период.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото
дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на
процесния недвижим имот, са както следва: 5160,89 - главница, в т.ч. сумата от 63,44
лева – за дялово разпределение и сумата от 560,23 лева – обезщетение за забава, в т.ч.
сумата от 11,88 лева - обезщетение върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
5
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната
сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи
и доказателства, че в случая потребителите са се възползвали от тази възможност,
поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че
през процесния период между ответницата и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС/.
В конкретния случай от приложения по делото договор за дарение, обективиран
в нотариален акт за дарение на недвижим имот том XV, дело 2483/1989 г., се
установява, че по силата на правна сделка двамата ответници са станали
собственици на процесния недвижим имот при равни права /по ½ част/. От
приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 155, том LLVII,
дело 21575/1994 г., от който се установява, че ответникът А. П. М. е дарил обратно
на своята майка М. М.а собствената си 1/2 част от имота.
6
След смъртта на М.Г. К. /М.а/ на 30.09.2019 г. притежаваната от нея ½ ид.ч. от
процесния недвижим имот, придобита по силата на договора за дарение от 1994 г. е
наследена по равно от двамата й сина – настоящи ответници. С оглед предходното, по
силата на наследствено правоприемство ответникът А. М. е станал собственик на ¼
ид.ч., а ответникът А. М. на ¾ части. С оглед предходното, съдът приема, че през
процесния период между ответниците и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо
сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата
на това правоотношение през исковия период ответниците са били
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на
същата. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна енергия или
ответникът обитава имота, има значение единствено относно компонентите и размера
на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо
водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на
облигационното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на заключението на
СТЕ, тъй като вещото лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и
въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от
страните писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д.
№4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил
върху обективни данни, а не върху предположения.
С оглед предходното, съдът намира претенциите на ищеца за заплащане на
главница за топлинна енергия са основателни и доказани, но не в претендираните в
исковата молба размери. Видно от петитума на същата е, че вместо от А. М., ищецът
претендира ¾ части от сумите от неговия брат А. М.. Доколкото в хода на
производството ищецът не е заявил, че се касае за техническа грешка, съдът следва да
се произнесе така, както е сезиран.
7
С оглед предходното, предявения иск за главница срещу ответника А. М. следва
да бъде уважен до размер от ¼ част от претендираната главница, а в останала част до
¾ части отхвърлен, тъй като същият се легитимира като собственик на процесния
недвижим имот само по отношение на ¼ ид.ч. Съдът констатира още, че в писмения
отговор не е направено възражение за настъпила давност, поради което и не следва да
се произнася служебно в тази насока. С оглед предходното искът за главница за
топлинна енергия против ответника А. М. следва да бъде уважен за сумата от 1274,36
лева, представляващ ¼ част от сумата от общо 5097,45 лева и за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., в останалата част до пълния предявен размер от 3823,09 лева,
представляващ ¾ част от сумата от общо 5097,45 лева, искът следва да бъде
отхвърлен. Върху главницата се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 24.04.2023 г. до окончателното изплащане.
По отношение на ответника А. М. искът за главница за топлинна енергия е
основателен в претендирания размер /въпреки, че той притежава по-голям дял от
посочения в исковата молба/, поради което следва да бъде разгледано обективираното
в писмения отговор възражение за давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 24.04.2023 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
24.04.2020 г. С оглед началото на исковия период – 01.05.2020 г., то не е налице
период, за който вземането за главница да е погасено по давност.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия против ответника А. М. следва да бъде уважена за сумата от 1274,36
лева, представляващ ¼ част от сумата от общо 5097,45 лева и за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г. Върху главницата се дължи законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 24.04.2023 г. до окончателното
изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
8
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявените искове за вземания за обезщетение за
забава върху главницата за ТЕ следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователни и претенциите на ищеца за главница
за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, но по делото няма доказателства как е
формирана сумата от общо 63,44 лева, нито ищцовото дружество да е заплатило
тази сума на горепосоченото трето лице за извършената услуга, съответно за него
да е възникнало право да я претендира в настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава в размер на 11,88
лева. Отделно от предходното по отношение на цената за услугата дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84,
ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
9
до ответниците за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от приложения по делото
списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищецът е
направил разноски за държавна такса, възнаграждение за особени представители и
депозити за СТЕ и ССчЕ. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от
фактическа и правна сложност и е приключило само в едно открито съдебно
заседание. С оглед предходното, всеки от ответниците следва да понесе разноски
съразмерно на уважената част от предявените срещу него искове или сумата от по
663,67 лева /представляваща ¼ от направените общо разноски/.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците също имат право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете, но по делото няма доказателства за
реално направените такива, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Съразмерно на
уважената част от исковете всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от по 36,62 лева /представляваща ¼ от направените общо разноски в
това производство/.
Длъжниците – настоящи ответници не са направи разноски разноски в
заповедното производство, поради което съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявен от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу А. П. М., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1274,36
лева, представляваща 1/4 част от главница в общ размер на 5097,45 лева за доставена
от дружеството, но незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в
************, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 24.04.2023г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за сумата от 137,09 лева, представляваща ¼ част от сумата от общо 548,35
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
10
периода от 15.09.2021г. до 07.04.2023 г., за сумата от 15,86 лева, представляваща ¼
част от сумата от общо 63,44 лева, представляваща главница за извършена услуга за
дялово разпределение през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 24.04.2023г. до изплащане на вземането, както и за сумата
от 2,97 лева, представляваща ¼ част от сумата от общо 11,88 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2020г. до 07.04.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявен от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу А. П. М., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1274,36
лева, представляваща 1/4 част от главница в общ размер на 5097,45 лева за доставена
от дружеството, но незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в
************, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 24.04.2023г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за главница за топлинна енергия за сумата над 1274,36 лева до претендирания размер
от 3823,09 лева, както и предявените искове за сумата от 411,26 лева, представляваща
¾ части от сумата от общо 548,35 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 07.04.2023 г., сумата от
47,58 лева, представляваща ¾ части от сумата от общо 63,44 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение през периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 24.04.2023г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 8,91 лева, представляваща 3/4 части от сумата от общо
11,88 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020г. до 07.04.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. П. М., ЕГН ********** и А. П. М.,
ЕГН ********** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б сумата от по 663,67
лева всеки от тях, представляваща направени разноски в производството пред
първоинстанционния съд, съразмерно на уважената част от предявените искове и
сумата от по 36,62 лева от всеки от тях, представляваща направени разноски в
производството по ч.гр.д.№ 21255/2023 г. по описа на СРС, съразмерно на уважената
част от предявените искове.
Решението е постановено при участието на трето лице „Далсия“ ООД /с
предходно наименование “Бруната” ООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Братя Бъкстон” № 85, помагач на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12