Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 14.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на
10.11.2017 г., в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря С.
Калоферова, като разгледа т.д. №
1311/2016 г., намери следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. ч. 82 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД
и насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266 ЗЗД, чл.
86 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът С.Ч.Г.,
действащ като ЕТ С.Г. твърди, че на 16.04.2015 г. сключил с ответника Б.К. ЕООД
договор за изработка, по силата на който възложил извършването на
строително-монтажни работи по проект „Къща за гости, пречиствателно съоръжение,
ажурна ограда и гараж“. Ищецът предвидил да осигури финансиране на проекта чрез
безвъзмездна финансова помощ съгласно договор, сключен с Държавен фонд
Земеделие по програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013, в размер на
391 160 лв. Твърди, че срокът и начинът на изпълнение на договора за
изработка, сключен с ответника, бил съобразен с изискванията по бенефициентския
договор. Ответникът обаче забавил изпълнението на договорените работи, като към
крайната дата, към която ищецът следвало да представи пред Фонда документи,
удостоверяващи изпълнението на проекта, работата не била изпълнена. Това дало
основание на Фонда да откаже изплащане на помощта. Ето защо счита, че
ответникът поради забавата си е станал причина ищецът да претърпи вреда,
изразяваща се в пропуснатата полза да реализира проекта чрез безвъзмездно
финансиране. Претендира обезщетение за тази вреда в размер на отказаната помощ
– 391 160 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
погасяването. По насрещните искове твърди да е бил изправна страна /платил е
дори повече от дължимото възнаграждение/, като падежът на задължението на
строителя е настъпил в уговорения за това краен ден 15.09.2015 г. Въз основа на
изложеното моли съда да уважи предявения от него иск, както и да отхвърли
насрещните искове и да му заплати сторените разноски.
Ответникът Б.К. ЕООД оспорва иска
при твърдението, че срокът за изпълнение е започнал да тече едва след
осъществяване на кумулативните предпоставки, предвидени в анекса към договора,
вкл. след пълното заплащане на дължимото авансово възнаграждение. В рамките на
така определения срок работата била изпълнена изцяло и в срок и е била надлежно
приета от ищеца. Твърди, че възражението за ненадлежно изпълнение е
преклудирано поради неуведомяване в срок /при приемане на работата/, както и че
не е налице причинна връзка между неговото поведение и отказа на Фонда да плати
/отказът бил мотивиран с непредставяне на документи, които ищецът е могъл да
представи или е следвало сам да осигури/. Предявява насрещни искове за
заплащане на непогасената част от дължимото за изпълнените СМР възнаграждение в
размер на 175 856,27 лв. и за лихва за забава за периода 01.11.2015 г. –
22.02.2016 г. в размер на 12 154,63 лв., както и за връщане на платена без
основание неустойка за забава в размер на 60 000 лв. Претендира разноски.
Съдът
намира следното:
По иска
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД:
Безспорно между страните
е, че 1/. на 09.10.2014 г. ищецът е
сключил с Държавен фонд Земеделие договор за отпускане на финансова помощ по
програмата за развитие на селските райони, съгласно който Фондът се е задължил
да предостави на бенефициера безвъзмездна помощ в размер на 391 160 лв. /Приложение
1 към Анекс 3/ или до 70 % от реално извършените и доказани разходи, а
бенефициерът се е задължил да извърши одобрената инвестиция /изграждане на къща
за гости/ в срок до 15.09.2015 г.; 2/.
на 16.04.2015 г. между страните е сключен процесният договор за изграждане на
къща за гости /включващ и елементи на продажба на оборудване и обзавеждане
съгласно Част Оборудване и обзавеждане в Приложение 1/, съгласно който
дължимото възнаграждение следва да се извърши на три основни етапа – авансово в
размер на 151 000 лв. без ДДС, междинно – при отчитане с акт обр. 19 на
отделните видове СМР, и окончателно; 3/.
ищецът е извършил авансово плащане, както следва: на 12.06.2015 г. в размер на
151 000 лв. и на 07.08.2015 г. в размер на 30 200 лв. /сума, равна на
дължимия ДДС/; 4/. страните са
удостоверили в двустранно подписани протоколи /приемо-предавателен протокол от
28.09.2015 г., протокол за непредвидени СМР от 15.10.2015 г./ изпълнението на
възложените СМР и доставки на обща стойност 693 894,69 лв. с ДДС /635
739,76 лв. + 29 523,25 лв. +28 631,68 лв./, както и е съставен Акт
обр. 14 ; 5/. с нотариална покана от
06.01.2016 г. Фондът е отказал плащане на неплатената до този момент субсидия и
е поискал възстановяване на вече извършеното плащане в размер на 151 363,63
лв.
При тези факти спорни са следните въпроси: 1/. дали изпълнителят е изпълнил точно
в количествено и времево отношение /в частност – как се определя падежът на
неговото задължение и какво е изпълнено към този момент/, 2/. дали
неизпълнението /ако такова е налице/ се дължи на причина, за която строителят
отговаря, и 3/. дали неизпълнението, за което длъжникът отговаря, е в причинна
връзка с претърпени от ищеца вреди.
За отговор на спорните въпроси съдът
съобрази следното:
За да е налице отговорност за вреди
от забавеното изпълнение, е необходимо длъжникът да не е престирал на падежа и
закъснението да се дължи на причина, за която той отговаря. Това налага да се
установи, кога настъпва падежът на
задължението. В чл. ІІ от процесния договор страните са уговорили, че
„договорът влиза в сила от датата на подписването му и неговата конфирмация от
Фонда и обхваща всички дейности по изпълнение в срок, не по-дълъг от пет месеца, но не по-късно от 15.09.2015 г.“, като
„срокът за изпълнение започва да тече от датата на подписване на Протокол обр.
2 от Наредба 3/2003 г.“. Със допълнително споразумение /л. 30/ страните са
изменили посочената разпоредба в частта относно началният момент на течението
на срока, като са уговорили, че той започва да тече след кумулативното изпълнение на три предпоставки: конфирмация на
бенефициентския договор; превод на аванс в размер на 151 000 лв. без ДДС;
подписан Протокол обр. 2.
Така дефинирана, клаузата,
установяваща падежа, налага тълкуване на
действителната воля на страните – тъй като сочи едновременно както краен
момент на изпълнение /15.09.2015 г./, така и срок за изпълнение, чието течение
започва от настъпване на независещи от изпълнителя факти /вкл. съставянето на
протокол обр. 2, който съгласно Приложение 2 към чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредба
3/2003 г. се съставя от консултант Строителен надзор и Технически ръководител/.
Крайният момент на изпълнение е
съобразен с падежа на задължението на бенефициера по бенефициентския договор, а
петмесечният срок – с технологичните
изисквания за изпълнение на възложеното. Това трябва да се отчете при
тълкуване на разпоредбата и тя не следва да бъде тълкувана по начин, допускащ уговарянето
на нещо невъзможно за изпълнение – а именно че независимо от момента на осъществяване
на кумулативните предпоставки, изпълнителят ще е длъжен да завърши работата в
определения краен срок до 15.09.2015 г. Такова тълкуване, освен че противоречи
на логиката, обезсмисля и въведените изисквания към възложителя /да плати аванс
и да осигури конфирмация и съставяне на Протокол обр. 2/. Ето защо съдът счита,
че посоченият краен срок за изпълнение /15.09.2015 г./ може да се приеме за
падеж, само ако от момента на изпълнение на кумулативните изисквания до
15.09.2015 г. е налице период, не по-малък от пет месеца.
Дори обаче да се приеме, че страните
са уговорили окончателен падеж 15.09.2015 г. независимо от момента, в който
петмесечният срок е започнал да тече /което, както беше отбелязано по-горе, би
довело до предвиждане на евентуално невъзможно за изпълнение задължение/,
изпълнението на вменените на възложителя изисквания съгласно допълнителното
споразумение ще се яви това необходимо
съдействие, което кредиторът следва да окаже на длъжника за неговото точно
изпълнение /чл. 95, пр. 2 ЗЗД/. В този случай длъжникът отново не би носил
отговорност за своята забава /чл. 96, ал. 1, пр. 2 ЗЗД/.
Ето защо релевантно за процесния
случай е, дали ответникът е изпълнил точно в количествено отношение в срок от
пет месеца, считано от извършване на авансовото плащане и съставяне на протокол
обр. 2. Авансовото плащане /и то част от него/ е извършено на 12.06.2015 г., а
протокол обр. 2 е съставен на 22.06.2015 г. Следователно изпълнителят носи отговорност
за вредите, които биха настъпили от неговото забавено изпълнение, ако той не е
изпълнил /най-рано/ до 12.11.2015 г. /а при отчитане на момента на
окончателното авансово плащане, извършено на 07.08.2015 г. – до 07.01.2016 г./.
Срокът за изпълнение на бенефициера
по бенефициентския договор е 15.09.2015 г., а съгласно посоченото в
нотариалната покана срокът за подаване на заявка за окончателно плащане е
15.10.2015 г.
От изложеното е видно, че
неизпълнението на строителя към 15.09.2015 г. и към 15.10.2015 г. /каквото е
налице, но този факт ще бъде разгледан по насрещния иск за заплащане на
възнаграждение/ не се явява
противоправно – тъй като към този момент не е настъпил падежът на неговото
задължение /според даденото от съда тълкуване на договора/ или най-малко –
поради късно оказаното съдействие от страна на възложителя чрез заплащане на
авансово възнаграждение за финансиране началото на строежа. Щом не е
противоправно, това неизпълнение не може да доведе до отговорност за вреди. Ето
защо искът следва да бъде отхвърлен.
По
насрещния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 09.10.2015 г. ищецът е
издал фактура за заплащане на неустойка за забава в размер на 60 000 лв. и
такава е платена на същата дата.
Както беше посочено по-горе, към
момента на плащането на неустойката ответникът не е бил в забава. Следователно
за заплащането на това неустоечно задължение не е било налице основание.
По-късното изпадане в забава може да обоснове ново задължение за неустойка, но
то би било ново основание за плащането й.
Ето защо, дори да е налице забава, настъпила впоследствие, тя не може да е
причина за задържане на вече платената без основание престация. Ето защо искът
следва да бъде уважен.
По
насрещните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
За изпълнената
работа изпълнителят има право на възнаграждение съобразно уговореното.
Изпълнението на работата е факт, подлежащ на доказване с всички доказателствени
средства. Когато това е сторено чрез двустранно подписани протоколи, е налице
забрана за опровергаването им единствено чрез свидетелски показания /чл. 164,
ал. 1, т. 6 ГПК/. Няма пречка обаче верността /вкл. симулативността/ на
удостовереното в протоколите да се опровергае с други доказателствени средства
и способи, в т.ч. експертиза. Възражението на ответника, че срокът за
възразяване срещу неточното в количествено отношение изпълнение е изтекъл, е
неоснователно – разпоредбата на чл. 264, ал. 2 ЗЗД установява задължение за
своевременно възразяване само по отношение на предадена работа, т.е. за недостатъци в качествено отношение. Непредадената работа не се явява недостатък
по смисъла на чл. 264 ЗЗД и за заявяване на възражение за непълно
изпълнение законът не установява срок. В този смисъл е и константната практика
на ВКС.
За отговор на въпроса относно обема на действително изпълнените СМР
са приети основно и две допълнителни заключения на СТЕ. От съвкупния експертен
извод се установява, че реално изпълнените СМР не са идентични с удостоверените
от страните в приемо-предавателните протоколи и КСС и частично неидентични с
установеното при контролната проверка, извършена от Фонда. В частност вещото
лице, извършило оглед на имота, установява, че:
1.
Общата
стойност на приетите от възложителя, но неустановени за извършени при огледа
СМР, е 284 450,18 лв. с ДДС, която сума включва и стойността на движимите
вещи /оборудване/, което е удостоверено като предадено, но не е намерено
налично, в размер на 31 262,64 лв.
2.
Стойността
на установените при огледа реално извършени СМР е 351 265,30 лв. с ДДС
/вж. корекцията във втората допълнителна СТЕ/ без стойността на СМР по
допълнителните протоколи за непредвидени СМР /вж. разпит на вещото лице в
о.с.з. на 28.06.2017 г., л. 478, стр. 2/
3.
Стойността
на установените при огледа движими вещи е 4675,80 лв. с ДДС
4.
Общата
стойност на доставени и невложени материали е 4268,41 лв. с ДДС. Стойността на
тези материали е включена от вещото лице в общата стойност, независимо че не са
вложени или монтирани /л. 430/
5.
Стойността
на скритите работи, установени при проверката от Фонда, е 15 272,65 лв.
6.
Стойността
на приетите от възложителя допълнителни и непредвидени работи съгласно удостовереното
от страните е 29 523,25 лв. с ДДС /по приемо-предавателния протокол от
28.09.2015 г./ и 28 631,68 лв. с ДДС /по протокола от 15.10.2015 г./.
7.
Стойността
на СМР по протоколите за допълнителни СМР, които се дублират /отнасят се за
едни и същи части на обекта и са с еднакви количества/ е 24 748,55 лв. с
ДДС
8.
Стойността
на неустановените при огледа СМР, за изпълнението на които са необходими
материали, е 211 981,95 лв. с ДДС /без стойността на неустановените за
налични движими вещи в размер на 31 262,65 лв./, а само стойността на
необходимите за тяхното изпълнение материали е 130 329,90 лв. с ДДС.
Настоящият
състав счита, че стойността на извършените СМР и доставените, но невложени,
материали и доставените движими вещи следва да се определи от сбора на стойностите
по т. 2, т. 3, т. 5 и частично /до размера на недублиращите се СМР/ т. 6. Само
за тези работи изпълнителят е провел пълно доказване, че са реално изпълнени.
Стойността на удостоверените от страните като доставени движими вещи и
материали, които не са установени при огледа, не следва да се включва – макар
липсата на доставка да не е пряко установена от вещото лице /тъй като се касае
за вещи, които могат да имат различно местонахождение към момента на огледа/, пълното доказване на този факт е компрометирано
от установената невярност на приемо-предавателния протокол в голямата му част
/удостоверено е приемане на неизпълнени СМР, както и е удостоверено дублиращо
приемане на СМР/. Ето защо за настоящия състав съставените от страните
документи по приемане на работата нямат висока доказателствена стойност и не са
годни да докажат пълно и факти, които не са опровергани пряко от експертизата.
Нещо повече, вещото лице сочи, че в обекта не са установени белези на последващ
демонтаж, както и че описаните за предадени вещи са в голям обем, затрудняващ
тяхното съхранение при предварителна доставка, а към момента на удостовереното
изпълнение обектът не е бил завършен във вид, в който тази доставка да е била
необходима. Всичко това води до недоказаност на изпълнението по т. 8.
Според
заключението на ССчЕ ищецът е заплатил на ответника възнаграждение в общ размер
от 517 800 лв. Тази сума надхвърля стойността по т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6
от настоящото изложение /429 368,68 лв./ и без да се отчита стойността на
дублираните допълнителни СМР. Ето защо съдът счита, че към настоящия момент в
полза на изпълнителя не е налице вземане за възнаграждение за изпълнени СМР.
Искът следва да се отхвърли.
Поради липсата
на главно вземане е неоснователен и искът за мораторна лихва.
По
разноските:
На ищеца следва
да се присъди адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлените срещу него
насрещни искове или 2059,04 лв., както и разноски за експертиза за защита по
този иска за възнаграждение в размер на 450 лв., или общо 2509,04 лв.
На ответника
следва да се присъдят разноски за държавна такса по уважения насрещен иск, а
именно 2400 лв. Разноските за експертиза са направени за защита по отхвърления
насрещен иск и поради това не подлежат на възстановяване. Разноски за адвокат
не се претендират.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от С.Ч.Г., действащ като ЕТ С.Г. ЕИК *******, срещу Б.К. ЕООД, ЕИК*******, иск
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД за заплащане
на сумата от 391 160 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи в
причинна връзка със неточно изпълнение на договор за изработка от 16.04.2015 г.
ОСЪЖДА
С.Ч.Г.,
действащ като ЕТ С.Г. ЕИК *******, да заплати на Б.К. ЕООД, ЕИК*******, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 60 000 лв., представляваща
платена без основание неустойка по договор за изработка от 16.04.2015 г.
съгласно фактура № 152/2015 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от Б.К. ЕООД, ЕИК*******, срещу С.Ч.Г., действащ като ЕТ С.Г. ЕИК *******,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 175 856,27 лв., представляваща неплатено по договор
за изработка от 16.04.2015 г. възнаграждение, и сумата от 12 154,63 лв.,
представляваща за лихва за забава за периода 01.11.2015 г. – 22.02.2016 г.
ОСЪЖДА
Б.К.
ЕООД, ЕИК*******, да заплати на С.Ч.Г., действащ като ЕТ С.Г. ЕИК *******,
сумата от 2509,04 лв. разноски.
ОСЪЖДА
С.Ч.Г.,
действащ като ЕТ С.Г. ЕИК *******, да заплати на Б.К. ЕООД, ЕИК*******, сумата
от 2400 лв. разноски.
Решението може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис.
СЪДИЯ: