РЕШЕНИЕ № 112
гр.
Кнежа, 04.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КНЕЖАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет
и първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Кончарска,
при секретаря Красина Давидова,
като
разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 229 по описа
за
2020 год. на РС – Кнежа и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове по чл. 128, т.2 във вр. с чл. 244, т.2 и чл. 224, ал.1 от КТ.
Производството е образувано по искова молба на Х.А.А., чрез пълномощника –
адв. И.М. от Плевенска АК, против „КЕШ ТРАНС“ ЕООД – гр. Искър, ЕИК *********,
представлявано от С.Г.Д., с която се иска от съда да постанови решение, с което
да осъди ю.л. да заплати сумата от 2 900 лв., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 25.02.2019 год. до 31.07.2019 год. и
сумата от 230 лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 8 дни за
периода 25.02.2019 год. – 31.07.2019 год., ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното им изплащане.
В молбата се твърди, че от 25.02.2019 год. до
31.07.2019 год. ищецът е работил по трудов договор със срок на изпитване,
сключен на основание чл. 67, ал.1, т.1 вр. чл. 70, ал.1 от КТ, в „КЕШ ТРАНС“
ЕООД като „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ с месечно основно
трудово възнаграждение в размер на 560 лева. Твърди се, че преди изтичането на
изпитателния срок от 6 месеца работодателят е прекратил трудовото
правоотношение с ищеца, считано от 01.08.2020 год. Излагат се твърдения, че от
датата на постъпване на работа до прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят не е изплащал на ищеца дължимото трудово възнаграждение и при
напускането му не било изплатено и дължимото обезщетение за неползван отпуск в
размер на 207 лв. Твърди се, че въпреки многократни разговори с работодателя
това не било сторено и до датата на депозиране на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор чрез пълномощника – адв. Ц.Б. от САК, с представено пълномощно,
с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на така
предявените искове. Ответникът не оспорва, че страните са били в трудовоправни
отношения, че ищецът е имал неизползвани дни платен годишен отпуск към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение, за които му се е дължало
обезщетение, както и че трудовият договор е бил прекратен. Излага твърдения, че
претендираното обезщетение за неизползван отпуск е било погасено чрез плащане
срещу подпис във ведомостта за м. юли 2019 год. и че на ищеца са били платени
всички трудови възнаграждения, дължими по трудовия договор. Представя копия на
счетоводни справки и платежни ведомости за периода м. февруари – м. юли 2019
год.
ИЩЦЪТ
– редовно призован, не се явява в съдебното заседание, но се представлява от
адв. М., с пълномощно по делото. Процесуалният представител поддържа исковата
молба, позовава се на писмените доказателства. В хода по същество, моли съда да
се произнесе с решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца дължимите
суми за трудови възнаграждения и обезщетение по КТ. Претендира деловодни
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– редовно призован, в о.с.з. се представлява от адв. Б., която оспорва предявените
искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235,
ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
От фактическа страна
Не
е спорно между страните, че по силата на Трудов договор № 038/ 25.02.2019 год.,
сключен на основание чл. 67, ал.1, т.1 вр. чл. 70, ал.1 от КТ, са били в
трудово-правни отношения, като ищецът е заемал длъжността Шофьор, тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона, с код по НКПД 83322005, при уговорено основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 560.00 лв.
Не
се спори по делото, че със Заповед № 003/ 01.08.2019 год. трудовото
правоотношение между страните е било прекратено.
Горното
се установява по несъмнен начин от представените с исковата молба и допълнително
представените от ответника и приети по делото писмени доказателства, съдържащи
се в трудовото досие на ищеца.
Ищецът
твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение са останали
неизплатени трудовите му възнаграждения за целия период, през който е работил
при ответника, а именно от 25.02.2019 год. до 31.07.2019 год. общо в размер на 2 900
лв., като не му било изплатено и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск от 8 дни в размер на 230 лв.
Ответникът
е представил разчетно-платежни ведомости за процесния период от време, от които
заявява, че ще се ползва и по отношение на които по искане на ищеца е открито
производство по оспорване на истинността им, в частност автентичността на
документите. Производство по оспорване истинността (автентичността) е открито и
по отношение на представената от ответника молба за ползване на неплатен отпуск
с номер 029 от 20.06.2019 год., подписана от ищеца.
Във
връзка с откритото производство по чл. 193 ГПК е назначена съдебна графическа
експертиза, от заключението на която се установява, че подписите срещу текста „Подпис“
в графи „Х.А. Харизанов“ на шест броя разчетно-платежни ведомости за периода от
м. февруари до м. юли 2019 год. не са
положени от ищеца Х.А.А.. Подписът след текста „С уважение“ в Молба за
ползване на годишен неплатен отпуск № 029 от 20.06.2019 год. е
положен от Х.А. Харизанов. В процесния
спор се установава по несъмнен начин, че платежните ведомости не са били
подписани от ищеца. Ето защо, съдът приема, че оспорването по
отношение неистинността (неавтентичността) на тези документи е доказано и
същите следва да бъдат изключени от доказателствата по делото. Що се касае до
авторството на оспорената молба за ползване на неплатен годишен отпуск, то
видно от заключението на в.л. същата е подписана от ищеца. С оглед на това, съдът приема, че молбата е автентична и в този смисъл
оспорването от страна на ищеца не е доказано.
По делото е допусната и извършена съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира с доверие,
като обективно, компетентно и неоспорено от страните, се установява, че размера
на неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца за периода от 27.02.2019 год.
до 31.07.2019 год. е 1 972.47 лв., а неизползваният и неизплатен годишен отпуск
за същия период от време е 13 работни дни и размера на дължимото обезщетение по
чл. 224, ал.1 КТ е 327.60 лв.
С протоколно определение в о.с.з., проведено на
21.10.2020 год., съдът е допуснал на основание чл. 214, ал.1 от ГПК изменение
на иска за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 13
р.дни, вместо за сумата от 230 лв. за сума в размер на 327.60 лв., съобразно
заключението на в.лице.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Съдът
приема за установено по безспорен начин наличието на валидно трудово правоотношение
между страните, при посоченото в трудовия договор възнаграждение и при
установените там срокове, както и ефективното полагане на труд от страна на ищеца.
1.
По иска с правно основание чл. 128, т.2 вр. чл. 244, т.2 от КТ
Съдът
счита същият за основателен и доказан. Трудовите възнаграждения за периода от
27.02.2019 год. до 31.07.2019 год. не са получени от ищеца, а се дължат.
Тежестта на доказване е разпределена законосъобразно на ответника (неплащането
е отрицателен за ищеца факт) и „Кеш Транс” ЕООД не се е справил с нея. По
делото не са представени годни доказателства за извършени плащания. Затова
искът е доказан по основание. По отношение на дължимите суми съдът цени
заключението на вещото лице като обективно и годно доказателство. Видно от
същото, размерът на неизплатеното на ищеца трудово възнаграждение за
претендирания период е 1 972.47 лв.
2.
По иска с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ
При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск, съгласно разпоредбата на чл. 224,
ал. 1 от КТ.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че ищецът не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
периода на съществуване на трудовото правоотношение с ответника.
С
исковата си молба ищецът претендира обезщетение за 8 дни в размер на 230 лв. До
приключване на съдебното дирене е направено изменение на иска от негова страна
съобразно заключението на вещото лице, поради което съдът счита, че иска по чл.
224, ал.1 от КТ следва да бъде уважен до претендирания размер – 327.60 лв., за
13 работни дни.
Трудовото
възнаграждение и обезщетението са дължими със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 01.07.2020 год., по аргумент от чл. 84, ал.2 ЗЗД, тъй като задълженията са
парични и безсрочни, и за плащането им работодателят е поканен с исковата
молба.
Доколкото
се претендира трудово възнаграждение/обезщетение за работа решението подлежи на
допускано служебно предварително изпълнение.
Ищецът
е освободен от държавни такси и разноски, като ответникът понася държавните такси
върху уважените искове, както и разноските за експертиза – чл. 78, ал.6 от ГПК и
направените от ищеца деловодни разноски – чл. 78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, Кнежанският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т.2 във вр. с чл. 244, т.2 от КТ „КЕШ
ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Искър, ул. „Райко Даскалов“ № 31, представлявано от С.Г.Д. – управител, чрез адв. Ц.Б. от САК, да заплати на Х.А.А., ЕГН **********,***,
чрез адв. И.М. от ПлАК, сумата от 1 972.47 лв. (хиляда деветстотин седемдесет и два лева и 47 ст.) – представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от 27.02.2019 год. до 31.07.2019 год.,
ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба – 01.07.2020
год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 224, ал.1 от КТ „КЕШ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Искър, ул. „Райко Даскалов“ № 31, представлявано от С.Г.Д. – управител, чрез адв. Цв. Б. - САК, да заплати на Х.А.А., ЕГН **********,***,
чрез адв. Ив. М. -ПлАК, сумата от 327.60 лв.
(триста двадесет и седем лева и 60 ст.) – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 13 работни
дни, ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ (01.07.2020 год.) до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1
от ГПК „КЕШ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Искър, ул. „Райко Даскалов“ № 31, представлявано от управителя
С.Г.Д., да заплати на Х.А.А., ЕГН **********,***, сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева, представляващи направени от него деловодни
разноски.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК „КЕШ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Искър, ул. „Райко Даскалов“ № 31, представлявано от С.Г.Д., да заплати по приходната сметка на Районен съд – Кнежа държавна
такса в размер на 128.90 лв.
(сто двадесет и осем лева и 90 ст.), от които: 78.90 лв. д.т. по иска по чл. 128,
т.2 вр. чл. 244, т.2 КТ и 50 лв. д.т. по иска по чл. 224, ал.1 КТ, съгласно чл.
1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; сумата от 166.40 лв. (сто шестдесет и шест лева и 40 ст.) – за хонорар на
вещото лице по назначената и приета от съда ССчЕ, както и сумата от 11.60 лв. – пътна разноски на в. лице
по назначената и приета съдебно-графическа експертиза.
ПОСТАНОВЯВА
на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
предварително изпълнение на решението.
Решението може да бъде обжалвано пред Плевенски
ОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: