Р Е Ш Е Н И Е
№ 280/20.07.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от председателя адм.д. № 29/2022 г. по описа на АдмС - Добрич и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156, ал. 1 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „П.Г.Х.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : град
Генерал Тошево, ул. “***” № 5, представлявано от управителя К.И.П., против РА №
Р-03000821001453-091-001 от 05.10.2021 г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 294 от 21.12.2021 г. на директора на
дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни
данъчни задължения по ЗКПО за периода 01.01.-31.12.2019 г. в размер на
162 109, 48 лева и лихва за забава в размер на 35 420, 27 лева. Счита
се, че обжалваният РА е незаконосъобразен, необоснован, постановен при
неправилно прилагане на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Оспорват се изводите на ревизиращите органи за липса
на законово основание за подаване на коригираща годишна данъчна декларация.
Счита се, че неправилно органите по приходите са извършили преобразуване на
финансовия резултат на ДЗЛ на основание чл. 78 от ЗКПО, тъй като не са установени
недекларирани приходи или разходи. Сочи се, че към първоначалните договори за
опрощаване на задължения на основание чл. 108 от ЗЗД са сключени допълнителни
споразумения, с които е постигнато съгласие между страните, че отменят основния
договор и настъпилите в резултат на него правни последици, т.е. към датата на
съставяне на годишния финансов отчет не е налице отказ от вземане, поради което
правилно дружеството е коригирало първоначално признатия приход с размера на
сумите, описани в допълнителните споразумения за отмяна на договорите за
опрощаване на задължения. Твърди се, че признаването на приходи е извършено в
съответствие с нормите на приложимите счетоводни стандарти. Сочи се, че съгласно
СС 18 „Приходи“, т. 2 на буква „г“ на приложението „Други случаи на признаване
на приходи“, приходът от отписване на задължения се признава при изтичане на
давностния срок или при наличие на други основания за отписване на
задълженията. Такива други основания не са налице, тъй като страните са
посочили изрично, че действието на първоначалните споразумения е отменено и
съответно не е налице опрощаване по смисъла на чл. 108 от ЗЗД. Излагат се
доводи, че допълнителните споразумения попадат в обхвата на СС 10 “Събития,
настъпили след датата на ГФО”, поради което са годни основания за коригиране на
годишния финансов отчет. Считат се за неправилни изводите на ревизиращите
органи за неприложимост на чл. 75, ал. 3 от ЗКПО. Твърди се, че съгласно чл. 79
от ЗКПО разпоредбите на закона за коригиране на данъчния финансов резултат се
прилагат и за грешки, различни от счетоводни грешки, включително за грешки при
преобразуване на счетоводния финансов резултат, както и за коригиращи събития
по смисъла на приложимите счетоводни стандарти. По изложените съображения се
иска отмяна на обжалвания ревизионен акт, както и присъждане на сторените
разноски по делото.
Ответникът по делото – директорът на дирекция
“ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата по съображения, подробно изложени в
потвърдителното решение по чл. 155, ал. 1 от ДОПК. Твърди, че няма никакво
законово и правно основание за сключване на допълнителните споразумения за
отмяна на договорите за опрощаване на задължения. В самите договори, с които се
опрощават задълженията, не фигурират клаузи или условия, при изпълнение на
които те губят своето действие с обратна сила. Напротив, в тях има клауза,
съгласно която се приема, че лицата са уредили напълно, изцяло и окончателно
своите взаимоотношения. Счита, че от представените на вещото лице допълнителни
споразумения с коригиран месец косвено се потвърждава тезата, че тези
споразумения са съставени, за да обслужат целени в счетоводството счетоводни
записвания, а не както е законосъобразно – счетоводството да отразява
възникнали вече събития и издадени документи. Иска отхвърляне на жалбата и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар.
Добричкият административен съд, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея
съображения :
От фактическа страна се
установява, че ревизионното производство
е образувано със заповед за възлагане на ревизия №
Р-03000821001453-020-001/11.03.2021 г., изменена със заповеди за изменение на
ЗВР № Р-03000821001453-020-002/18.06.2021 г. и № Р-03000821001453-020-003/
09.07.2021 г., с които е възложена ревизия на „П.Г.Х.“ ООД, с обхват
корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и ДДС
по ЗДДС за данъчни периоди от 01.04.2019 г. до 31.12.2019 г.
За
извършената ревизия е издаден ревизионен доклад по чл. 117 от ДОПК. От
ревизираното лице не е подадено възражение по чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
Ревизионното
производство е приключило с обжалвания ревизионен акт № Р-03000821001453-091-
001/05.10.2021 г., издаден по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, с който са установени
задължения за 2019 г. за корпоративен данък в размер на 162 109,48 лева и лихви
в размер на 35 420,27 лева. За ревизирания период от м. 04.2019г. до м. 12.2019
г. по ЗДДС не е установен дължим ДДС.
В
хода на административното производство е установено, че през м. май 2020 г. (28.05.-29.05.2020 г.) „П.Г.Х.“ ООД е сключило общо 20 броя еднотипни договори
със свои контрагенти на основание чл. 108 от ЗЗД, по силата на които са му
опростени съществуващи към 31.12.2019 г. конкретни задължения, подробно описани по основание и размер в приложенията към договорите. По-голямата част от задълженията,
предмет на опрощаването, произтичат от фактури за покупка на стоки от 2019
година.
С
ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. с вх. № 0800И0259951/30.06.2020 г. жалбоподателят
е декларирал общо приходи в размер на 76114009,37 лева, общо разходи в размер
на 73660334,76 лева и счетоводна печалба в размер на 2453674,61 лев, като в
отчетените приходи за годината са намерили отражение и всички приходи от
опростените от кредиторите задължения. След преобразуване на счетоводния
финансов резултат в посока на увеличение в общ размер на 7264, 07 лева и в
посока на намаление в общ размер на 123407,48 лева е формирана данъчна печалба
в размер на 2337531,20 лева със следващо се задължение за корпоративен данък –
233753,12 лева.
На
30.09.2020 г. дружеството е подало коригираща ГДД с вх. №
0800И0267281/30.09.2020 г. по реда на чл. 75, ал. 3 от ЗКПО, с която са намалени
общо отчетените годишни приходи със сумата от 2 023 390, 87 лева. След
преобразуване на счетоводния финансов резултат в посока на увеличение в общ
размер на 7264,07 лева и в посока на намаление в общ размер на 123407,48 лева е
декларирана данъчна печалба от 407929,69 лева със следващо се задължение за
корпоративен данък - 40792,97 лева.
След
извършена проверка от органите по приходите е установено, че намалението на
общо отчетените годишни приходи обхваща част от отписаните/опростените
задължения, което е извършено на базата на сключени допълнителни споразумения
към част от договорите за опрощаване на задължения (всичките с дата 23.09.2020 г.), с които страните са се споразумели, че отменят
действието на основните договори и настъпилите в резултат на тях всички правни
последици, както следва:
- допълнително
споразумение с „***“ ООД за сумата от 11
464,60 лева;
-
допълнително споразумение с „***.“ ООД
за сумата от 58 575,77 лв.
-
допълнително споразумение с „***“ ООД
за сумата от 102 305,45 лв.
-
допълнително споразумение с „***“ ООД
за сумата от 247 291,20 лв.
- допълнително
споразумение с „***“ ЕООД за сумата от 231
954,67 лв.
- допълнително
споразумение с „***.Т.“ ЕООД за сумата от 608
680,91 лв.
- допълнително
споразумение с „***.“ ЕООД за сумата от 763
118,27 лв.
След
анализ на събраните в административното производство доказателства ревизиращите
органи са приели, че неправомерно с подадената по реда на чл. 75, ал. 3 от ЗКПО
коригираща ГДД по чл. 92 от ЗКПО са намалени общо отчетените годишни приходи
със сумата от 2023390, 87 лева, представляваща стойността на отменените с
допълнителните споразумения договори за опрощаване на задължения.
От
съдържанието на договорите за опрощаване на задължения е установено, че на
основание чл. 108 от ЗЗД между страните е постигнато съгласие кредиторите да
опростят съществуващи задължения на длъжника „П.Г.Х.“ ООД към 31.12.2019 г. Съгласно чл. 1, ал. 3 от тези
договори длъжникът се съгласява и приема опрощаването, като за нито едно от
опрощаванията не е поставено условие към длъжника. В чл. 3 на всички
представени договори се съдържа клауза, съгласно която с подписването им страните
намират отношенията помежду си за уредени напълно, изцяло и окончателно, като
нямат и не могат да имат никакви претенции една спрямо друга на посочените в
договора или на друго основание.
С
оглед на това ревизиращите органи са приели, че с подписването на договорите за
опрощаване погасителният ефект е настъпил, поради което правилно опростените от
кредиторите задължения са намерили отражение
в отчетените приходи за годината в първоначално подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО съгласно буква „г“ на приложението към СС 18 „Приходи“. Изложили са
мотиви, че данъчното третиране на отписаните задължения е регламентирано в чл.
46 от ЗКПО. Опростените задължения са признати приходи за данъчни цели, в
случай че не са признати счетоводно на основание чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗКПО (при опрощаване на вземане от кредитора). За кредиторите е приложима разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 от ЗКПО, като по отношение на тях разходите по сключените договори за
опрощаване не са признати за данъчни цели.
В
РА е посочено, че в хода на ревизията нито ревизираното лице, нито неговите
кредитори са дали обяснения относно причините, наложили сключването на
договорите за опрощаване на задълженията, както и относно причините, наложили отмяната
на действието на седем от договорите за опрощаване, чието изпълнение на
практика е приключило и страните по тях са уредили взаимоотношенията си
окончателно. С оглед на това е заключено, че представените допълнителни
споразумения са сключени с цел предотвратяване на ефекта от данъчното третиране
на погасителните сделки. Като аргумент в подкрепа на този извод е посочено
обстоятелството, че с изключение на „***.“ ООД ревизираното дружество е
свързано лице с останалите дружества, с които са сключени спорните
споразумения.
Изложени
са съображения, че разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗКПО дава възможност на
задължените лица да коригират данъчните си декларации в случаите на открити
счетоводни грешки. Разпоредбата на чл. 79 от ЗКПО дава възможност за корекция
на годишната данъчна декларация и в случаите на грешки, различни от
счетоводните грешки, включително за грешки при преобразуване на счетоводния
финансов резултат.
Изразено
е становище, че корекцията на отчетените други приходи в размер на 2023390,87
лева не е такава в резултат на открити грешки - счетоводни и други, а в
резултат на действия, целящи намаляване на данъчната тежест, което се
потвърждава от факта, че от общо 20 броя сключени договори за опрощаване на
задължения, само към седем от тях са представени допълнителни споразумения за
отмяна на действието им, страни по които са основно свързани лица с
ревизираното дружество.
С
оглед на изложеното и на основание чл. 78 от ЗКПО с РА е преобразуван
декларираният счетоводен финансов резултат от дружеството със сумата от
2023390,87 лева, представляваща неотчетени в резултат на корекцията други
приходи от опростени задължения, описани подробно в РА и РД.
В
резултат на извършеното преобразуване на СФР за 2019 г. декларираната данъчна
печалба от дружеството в размер на 407929,69 лева е увеличена за данъчни цели
със сумата от 2023390,87 лв. и с РА е установена данъчна печалба за процесната
година в размер на 243132,06 лева.
Установен
е полагащ се корпоративен данък за внасяне в размер на 243132, 06 лева, като
след приспадане на ефективно внесения от дружеството данък от 81022,58 лева е
установен корпоративен данък за внасяне в размер на 162109,48 лева ведно с
лихви на основание чл. 9, във вр. с чл. 92, ал. 2 от ЗКПО в размер на 35420,27лева.
В
решението си директорът на дирекция „ОДОП“ е споделил изцяло мотивите на
ревизиращите органи относно неправилното намаление на приходите на ревизираното
лице. Отхвърлил е като неоснователни възраженията на жалбоподателя, че са
налице коригиращи събития по смисъла на СС 10 „Събития, настъпили след датата
на годишния финансов отчет“. Изложил е мотиви, че тези събития трябва да са
породени от непредвидимо обстоятелство - състояние или ситуация, чийто краен
изход, бил той печалба или загуба, може да бъде потвърден само след
настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития. Очевидно
събитията, които в случая са настъпили - признаване на задължения към седем на
брой кредитори, които преди това са се отказали от вземанията си с договори за
опрощаване на задължения, не са следствие от непредвидими обстоятелства. След
преценка на доказателствата по преписката решаващият орган е приел, че както
опрощаването на задълженията от кредиторите (свързани лица с „П.Г.Х.“ ООД), така и впоследствие връщането на разчетите в
първоначалното им състояние е инициирано и контролирано от ревизираното
дружество и не става въпрос за настъпване/ненастъпване на несигурно бъдещо
събитие. В резултат на това е направил заключение, че подписаните допълнителни
споразумения не попадат в обхвата на коригиращите събития, регламентирани в СС 10
и чл. 79, предл. трето от ЗКПО, поради което не е налице никоя от законовите хипотези,
даваща право на ревизираното дружество да подаде в срок до 30 септември на
текущата година годишна данъчна декларация, с която да коригира данъчния
финансов резултат. По тези съображения е стигнал до извода, че правилно и в
съответствие с чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗКПО е увеличен счетоводният финансов
резултат на дружеството за 2019 г. със сумата от 2023390, 87 лева и е
определено допълнително задължение за корпоративен данък ведно с прилежащите
лихви за забава.
|
|
В хода на настоящото производство
по искане на жалбоподателя е изслушана съдебносчетоводна експертиза, която
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. Според заключението по
нея сключените допълнителни споразумения за отмяна на договорите за опрощаване
на задължения са отразени в счетоводството на всяко от седемте дружества –
кредитори по дебит с/ка 609 „Други разходи“ и кредит с/ка 411 „Клиенти“ по
партидата на „П.Г.Х.“ ООД. В резултат на тези записвания е осчетоводено намаление
на счетоводните разходи със сумите по споразуменията. Това намаление е оказало
влияние върху счетоводния финансов резултат на всяко от дружествата в посока
увеличение. Промените в счетоводния финансов резултат на дружествата са
отразени в коригиращи годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, подадени през
м. септември 2020 г. За седемте дружества в ТР е публикуван съкратен баланс към
31.12.2019 г., който кореспондира напълно с подадения в ИС „БС“ и приложения
към коригиращите ГДД по чл. 92 от ЗКПО.
При изслушването му в съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че е налице разминаване между допълнителните
споразумения към договорите за опрощаване, които са му предоставени от
счетоводствата на проверяваните дружества, и тези, които са приложени по
ревизионната преписка. В тези, които са му предоставени, е написана дата 23
септември, като тя е коригирана отгоре на 23 юли и върху самата корекция има
положени подписи на двете страни. Вещото лице е установило, че са налице разминавания
и между счетоводните баланси, които са му предоставени, и тези, които са
приложени към коригиращите ГДД по чл. 92 от ЗКПО, като в първите е написана
дата 28.02.2020 г., която по време на експертизата е коригирана на 28.08.2020
г.
Въз основа на установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
При извършване на задължителната проверка по
чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от
компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е
издаден в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК от компетентни органи по чл. 119, ал.
2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена
ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. ЗВР,
РД и РА са подписани от издалите ги органи на приходите с квалифицирани
електронни подписи, което се удостоверява от представените по делото
доказателства относно доставчиците на съответните услуги.
РА
е издаден при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но при неправилно
приложение на материалния закон.
По делото не е имало спор по
фактите. Основният спорен въпрос между страните е представляват ли коригираните
по реда на чл. 75, ал. 3 от ЗКПО суми неотчетени счетоводни приходи от
опростени задължения и правилно ли ревизиращите органи са преобразували
счетоводния финансов резултат на дружеството с тези суми на основание чл. 46,
ал.1, т. 4 от ЗКПО.
За да се отговори на
този въпрос, следва да се прецени какви са правните последици от представените
договори и допълнителни споразумения към тях в съответствие със законодателната
уредба на института на опрощаването.
Принципно правилно е
становището на органите по приходите, че договорите за опрощаване на задължения
са породили незабавно своя погасителен ефект и представените допълнителни
споразумения не могат да отменят настъпилите с тях правни последици. Съдът
обаче не споделя изводите на ревизиращите органи относно момента на настъпване
на погасителния ефект на опрощаването и съответно момента на отчитане
на опростените задължения като приходи.
Опрощаването е
договор между кредитора и длъжника, с който кредиторът се отказва от вземането
си. С приемането на изявлението на кредитора от страна на длъжника, настъпва
погасителният ефект на опрощаването по смисъла на чл. 108 от ЗЗД. Опрощаването
погасява дълга пълно и безусловно както самото изпълнение. След опрощаването
опростеният дълг не съществува. Опрощаването настъпва занапред и не може да
ретроагира към момента на възникване на вземането или друг по-ранен от отказа на
кредитора момент, независимо от уговорките между страните, защото това е в
противоречие с правния режим на договора по чл. 108 от ЗЗД като вид погасителен
способ и неговия конститутивен характер. Следователно задълженията по
договорите за опрощаване следва да се считат за погасени от датата на сключването
на договорите, т.е. от 28.05.-29.05.2020 г., а не от 31.12.2019 г., както е
посочено в чл. 1, ал. 2 от договорите за опрощаване. Тази клауза е нищожна като
противоречаща на закона, поради което и на основание чл. 26, ал. 4, във вр. чл.
20а от ЗЗД следва да се замести от правилото на чл. 108 от ЗЗД, че опрощаването
произвежда действието си от момента, в който отказът на кредитора бъде приет.
Счетоводен стандарт (СС)
18 „Приходи“ определя счетоводното третиране на приходите, получени от определени
видове сделки и в определени случаи, както и тяхното признаване. Признаването на
приходи в случаите на отписани задължения е регламентирано в т. 2 на б. „г“ на
приложението към СС 18. По смисъла на тази разпоредба приходът от отписани задължения
се признава при изтичане на давностния срок или при наличие на други основания за
отписване на задълженията, каквото несъмнено е и опрощаването. Следователно при
възникване на посочените условия задълженията трябва да се отпишат от пасива на
предприятието, респективно да се отчете приход от тази стопанска операция, която
рефлектира върху счетоводния финансов резултат за отчетния период.
В случай че задължението не е отписано по
този ред (срещу отчитане на приход), нормата на чл. 46 от ЗКПО създава императивно
основание за увеличение на счетоводния финансов резултат при преобразуване за данъчни
цели със сумата на задължението, за което е настъпило някое от обстоятелствата по
ал. 1, т. 1 – 6 от същата разпоредба, сред които и опрощаване на вземане от кредитора – т. 4, като в последната
хипотеза увеличението се извършва с размера
на опростения дълг в годината, в която кредиторът го е опростил.
При положение че
опрощаването е породило своя погасителен ефект през отчетната 2020 г., то няма
как задълженията, предмет на процесните седем договора за опрощаване, а и на другите
13 договора за опрощаване, да бъдат отписани и признати за приходи през ревизираната
2019 г., защото те са съществували все още към този момент. Сключените към тези
седем договора допълнителни споразумения не могат да отменят действието им,
защото това противоречи на консенсуалния характер на договора за опрощаване на
задължение. Безспорно съгласно чл. 20а от ЗЗД страните могат да се освободят от
обвързаност чрез постигането на ново съгласие било като прекратят, развалят или
отменят сключения договор, но тази възможност касае само договорите, чието
изпълнение все още не е приключило, което в случая не е така, тъй като още с
постигането на съгласие между страните договорите за опрощаване са проявили
своя пълен погасителен ефект. Следователно по силата на СС 18 опростените
задължения е следвало да бъдат отчетени като приходи в годината на опрощаването
им – 2020 година, а не в предходната 2019 година, както неправилно и незаконосъобразно
е прието в РА. Въпреки че ревизиращите органи правилно са установили, че погасителният
ефект е настъпил с подписването на договорите, т.е. м. май 2020 г., неправилно са
заключили, че опрощаването е породило своите правни последици към 31.12.2019 г.,
позовавайки се на клаузите в договорите за опрощаване. Това разбиране
противоречи на правилата на ЗЗД, уреждащи основанията за погасяване на
задължения, като признава възможността за ретроактивно действие на
опрощаването, което е недопустимо.
След като за
дружеството не е възникнало основание за отписване на задълженията по
процесните договори за опрощаване (в т.ч. останалите
договори за опрощаване, към които няма подписани допълнителни споразумения) и отчитане на приходи в резултат от отписването им в съответствие с
правилата на счетоводното законодателство, то неправилно и незаконосъобразно
органите по приходите са приели, че намалените с коригиращата ГДД счетоводни приходи
попадат в хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗКПО. Действително неправомерно
ревизираното лице се е възползвало от реда по чл. 75, ал. 3 от ЗКПО, за да
коригира счетоводния си финансов резултат на базата на допълнителните
споразумения, но това не променя извода, че не са налице неотчетени приходи от
отписани задължения, с които следва да се преобразува счетоводния финансов
резултат по реда на чл. 78 от ЗКПО. Последната разпоредба се прилага в
случаите, когато се установи, че съществуват приходи, които не са намерили
отражение при формирането на финансовия резултат за съответния отчетен период.
В случая такива приходи липсват, поради което неправилно ревизиращите органи са
я приложили, увеличавайки счетоводния финансов резултат на дружеството за 2019
г. със сумата от 2023390, 87 лева на основание чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗКПО. При
положение че опростените задължения по всичките 20 договора за опрощаване не
могат да се считат за приходи в ревизираната година, то счетоводният финансов
резултат на ДЗЛ за тази година подлежи на коригиране. След приспадане на сумите
от останалите 13 договора за опрощаване от общо отчетените други приходи се
получава счетоводна загуба, която след преобразуване в посока увеличение и
намаление съобразно декларираните от дружеството показатели формира отрицателен
данъчен финансов резултат в размер на 2048869, 45 лева, за който не се следва
корпоративен данък.
С оглед на изложеното
оспореният РА, с който са установени допълнителни данъчни задължения по ЗКПО (главница и лихви) на дружеството за ревизирания период, се явява незаконосъобразен по
същество, поради което следва да бъде отменен, без да се разглеждат останалите
възражения в жалбата.
При този изход на
спора и на основание чл. 161 от ДОПК жалбоподателят има право на сторените по
делото разноски в размер на общо 6935 лева. Неоснователно е възражението
на ответника за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение. Заплатеният от страната адвокатски хонорар не превишава
значително минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно приложимия
чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., поради което и с оглед на
обема на извършената адвокатска защита не подлежи на редуциране от съда.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 160 от ДОПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „П.Г.Х.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : град Генерал Тошево, ул. “***”
№ 5, представлявано от управителя К.И.П., ревизионен акт №
Р-03000821001453-091-001 от 05.10.2021 г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 294 от 21.12.2021 г. на директора на
дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени
допълнителни данъчни задължения по ЗКПО за периода 01.01.-31.12.2019 г. в размер
на 162 109, 48 лева и лихва за забава в размер на 35 420, 27 лева.
ОСЪЖДА НАП –
София да заплати на „П.Г.Х.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление : град Генерал Тошево, ул. “***” № 5, представлявано от управителя К.И.П.,
разноски по делото пред
първата инстанция в размер на 6935 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
Административен съдия :