Решение по дело №2102/2021 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1377                      30.09.2021г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                         ХІІІ-ти състав

На шестнадесети септември,                    две хиляди двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:

Председател:   Румен Йосифов

Членове:       1. Павлина Стойчева

                       2. Веселин Енчев 

Секретаря: С.А.

Прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов, касационно наказателно административен характер дело № 2102 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от ЕТ„Радост и здраве-И.Г.“, ЕИК-*********, с.Тополица, обл.Бургас, И.З.Г., ЕГН-**********, чрез пълномощника си адвокат С.Е. ***, против решение № 387/23.07.2021г., постановено по НАХД № 2320/2021г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 507618-F539752/24.08.2020г. на началник-отдел „Оперативни дейности“-Бургас, в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), с което за нарушение на чл.118, ал.4 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) и чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18), на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, му е наложено административно наказание имуществена санкция от 500 лева.

От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт като незаконосъобразен, тъй като районният съд не е коментирал възражението за антидатираност на НП, не се съобразил, че търговският обект е бил безстационарен, а паспортът на фискалното устройство е бил в автомобила на търговеца, като е бил представен при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Оспорва се и правната квалификация на нарушението, а в условията на евентуалност се твърди, че ако е налице нарушение, също се квалифицира като маловажен случай.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът, чрез адвокат Е., поддържа жалбата на изложените в нея основания. Допълва, че правилната квалификация на нарушението е по чл.42, ал.3, т.2 от Наредба Н-18, тъй като процесният търговски обект е бил без стационарен. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация – ЦУ на НАП, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил НП № 507618-F539752/24.08.2020г. на началник-отдел „Оперативни дейности“-Бургас, в ЦУ на НАП, с което на касатора за нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба Н-18, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. последно, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена  имуществена санкция от 500 лева. Наказанието е за това, че при извършена проверка на 24.02.2020г. на търговски обект – сергия, находящ се в гр.Бургас, общински пазар Краснодар, сергия № 57, стопанисван от ЕТ„Радост и здраве-И.Г.“, се установило, че в обекта се използва фискално устройство (ФУ) – Datecs WP-50 с ИН (идентификационен номер) на ФУ № DT545539 и ИН на ФП (фискалната памет)  № 02545539, но не се съхранява паспорта му. За проверката бил съставен протокол № 0347637/24.02.2020г., в който наред с други констатирани нарушения е отбелязано, че документите на ФУ не са налични в търговския обект. Контролните органи разпечатани дневен отчет на касовия апарат, съкратен отчет на фискалната памет, както и фискален бон от извършената контролна покупка (л.17 от делото на РС). От всички тях се установява, че обектът на ЕТ„Радост и здраве-И.Г.“ е бил без стационарен, без посочване на негов адрес. Това обстоятелство не е записано в протокола за проверката, в издадения впоследствие АУАН № F539752/28.02.2020г., нито в издаденото въз основа на него и оспорено пред районния съд НП.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Районният съд е приел, че при издаване на оспореното пред него наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват отмяната му на това основание. От събраните пред него доказателства е намерил, че описаното в наказателното постановление деяние е осъществено от субекта, чиято отговорност е ангажирана, правилно е квалифицирано и не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на районния съд, че деянието не е маловажно, които са изчерпателни и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК препраща към тях.

В случая обаче административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като не е квалифицирал правилно деянието. В хода на проверката с разпечатките от фискалното устройство явно е установено, че наказаният субект ЕТ„Радост и здраве-И.Г.“ е осъществявал търговска дейност в без стационарен търговски обект – сергия, находящ се в гр.Бургас, общински пазар Краснодар, в който не е съхранявал паспорта на фискалното устройство което използва.

Задължението да се съхранява паспорта на фискалното устройство е регламентирано в  чл.42, ал.1, т.2 от Наредба Н-18, за случаите когато се касае за осъществяване на търговска дейност в стационарен обект, а в случаите, когато търговският обект е без стационарен, законодателят отново изисква в обекта да се съхранява паспортът на фискалното устройство, но това изискване е регламентирано в  чл.42, ал.3, т.2 от същата наредба. В конкретния случай, въпреки вида на конкретно проверявания търговски обект – без стационарен, актосъставителят и наказващият орган неправилно са квалифицирали деянието като нарушение по чл.42, ал.1, т.2 от Наредбата, вместо като нарушение на  чл.42, ал.3, т.2 от нея. С други думи в АУАН и НП не е посочена вярно нарушената норма, както изисква ЗАНН в чл.42, ал.1 т.5 и чл.57, ал.1 т.6. Това нарушение според настоящия състав е съществено, тъй като води до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Възражения в тази насока са изложени от касатора се явяват основателни.

Неоснователни са останалите възражения, изложени в касационната жалба. Твърденията за антидатиране не са доказани, а съмненията не са доказателства. По делото от надлежно събраните доказателства се установява, че АУАН е съставен четири дни след установяване на нарушението и на нарушителя, а именно на 28.02.2020г. Наказателното постановление е издадено на 24.08.2020г. Вярно е, че то е връчено едва на 08.04.2021г., но този факт сам по себе си не обосновава автоматично извода, че наказателното постановление обективно не е издадено на датата, на която се сочи.

Независимо от наличието на неоснователни касационни възражения, допуснатото нарушение при квалифициране на деянието, при което не е посочена правилната нарушена разпоредба, е достатъчно основание да се направи извод, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Като не е стигнал до този извод районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а по съществото на спора – да бъде отменено издаденото наказателно постановление.

Предвид обстоятелството, че подадената касационна жалба е основателна, искането за присъждане на разноски на касатора за двете инстанции следва да бъде уважено, на основание чл.143, ал.1, вр. чл.228 от АПК, вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН. Представени са доказателства за направени такива общо в размер на 150 лева – за платено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ на л.26 от делото на районния съд.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, Административен съд - Бургас ХІІІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 387/23.07.2021г., постановено по НАХД № 2320/2021г. на Районен съд - Бургас и вместо него  ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 507618-F539752/24.08.2020г. на началник-отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба Н-18, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2, изр. последно, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, на ЕТ„Радост и здраве-И.Г.“, ЕИК-*********, с.Тополица, обл.Бургас, е наложено административно наказание имуществена санкция от 500 лева.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, ЕИК-*********, гр.София, бул.Княз Ал.Дондуков №52, да заплати на ЕТ„Радост и здраве-И.Г.“, ЕИК-*********, с.Тополица, обл.Бургас, сумата от 150 (сто и петдесет) лева за направени по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                         2.