Решение по дело №420/2023 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: 45
Дата: 16 април 2024 г.
Съдия: Деница Ангелова Цветкова
Дело: 20231610100420
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Берковица, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231610100420 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на А. А. Л.
против ОББ АД, с която е предявила иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от
Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ - осъдителен
иск за заплащане на сумата 11 174.06 лева, представляваща неправомерно
плащане по кредитна карта, ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата А. А. Л. твърди в исковата си молба, че между страните е
склочен Договор за кредитна карта, като й е предоставена кредитна карта №
546100хххх5757. На 18.01.2023 г. са извършени пет платежни операции, както
следва: в 11:44 ч., със сума на транзакцията 588.00 лева от Binance; в 11:45 ч., със
сума на транзакцията 3 920 лева от Binance; в 11:47 ч., със сума на транзакцията 4
116 лева от Binance; в 11:50 ч., със сума на транзакцията 2 548 лева от Binance и в
11 :51 ч., със сума на транзакцията 2.06 лева от Glovo Barcelona.
На същата дата ищцата получава текстови съобщения (SMS) от ответника, с
които е уведомена за извършените транзакции, като в част от тях е посочено, че е
направена покупка. След получаването на текстовите съобщения за извършените
транзакции незабавно се опитва да се свърже с оператор на дружеството, но не
1
успява, след коего посещава клон на банката. На 23.01.2023 г. посещава клон на
банката и депозира Формуляр за рекламация и Декларация-въпросник, в които
подробно описва оспорените транзакции.
Твърди, че е активирала услугата за онлайн плащания с карти 3D Secure,
която включва двуфакторен модел за автентикация. Заявява, че за нито едно от
посочените плащания не е получила код за сигурни плащания и в разрез с Общите
условия на Обеднена Българска Банка АД за издаване и използване на платежни
дебитни и кредитни карти, раздел VI, 1.10 банката не й е изпратила динамичен
секретен код, като по този начин е позволила да се извършат посочените
неразрешени платежни операции.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ОББ АД на основание
чл. 79, ал. 1 ЗПУПС да й заплати сумата от 11 174.06 лева, представляваща
неправомерно плащане по кредитна карта, ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
Ответната страна ОББ АД е подала отговор и взема становище по
допустимостта и основателността на предяения иск в дадения му по чл. 131
от ГПК едномесечен срок.
Не спори, че ищцата е притежател на кредитна карта №
546100хххх5757 и титуляр на разплащателна сметка, водена от банката, както
и че към тази сметка ищцата ползва платежни услуги, като електронно
/онлайн/ банкиране и мобилно банкиране водени от банката. Оспорва иска.
Твърди, че платежните картови операции, извършени на 18.01.2023г. в общ
размер на 11 174. 06 лева, са извършени по начина, уговорен в Общите
условия и представляват разрешени платежни операции, извършени от
ищцата с нейните персонализирани средства за сигурност по начина,
договорен между Банката и Ищцата съгласно Общите условия. Твърди, че
банката е изпратила на мобилния номер на ищцата код за активиране на
мобилното приложение, с което приложение са потвърдени извършените
платежни картови операции. Еднократна парола /код/ за активиране на
приложението е изпратена на 18.01.2023 г. в 11:00:45 на посочения от ищцата
пред банката номер на мобилен телефон и регистриран в системата за онлайн
банкиране, като същото е активирано с този код и с потребителското име и
парола за вход на ищцата за системата за мобилното банкиране и
впоследствие чрез него са потвърдени картовите операции.
2
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12
от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцата носи доказателствената тежест да докаже изложените в
исковата молба факти, че:
между страните е съществувало облигационно отношение по договор за
кредитна карта, че в срока на действие на договора е извършена
платежна операция, която не е била заявена от платеца, както и нейната
стойност.
С Определение № 354 от 06.11.2023 г. съдът е отделил като
безспорно и ненуждаещо се от доказване следните факти:
между страните е сключен Договор за издаване на кредитна карта от
24.01.2017 г., въз основа на който ОББ АД е издало на А. А. Л. кредитна
карта.
На 18.01.2023 г. в срока на договора с кредитната карта на ищцата са
извършени платежни операции в общ размер на 11 174. 06 лева.
По делото се потвърди, че на 18.01.2023 г. с картата на ищцата са
извършени 4 трансакции /таблица № 1 към изготвената по делото експертиза
на л. 104/, а именно:
Първата – в 11:44 направена е покупка за 300 евро от Binance;
Втората – в 11:45 направена е покупка за 2000 евро от Binance;
Третата – в 11:47 направена е покупка за 2100 евро от Binance;
Четвъртата – в 11:50 направена е покупка за 1300 евро от Binance.
Не е спорно, а и от изготвената по делото експертиза се потвърди, че на
същата дата банката е уведомила ищцата чрез СМС-и на посочения от нея
телефонен номер за така извършените трансакции.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗПУПС, в случай на
неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца
му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и
във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е
забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на
3
платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми
съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът
на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в
състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената
платежна операция.
За да бъде уважен иск по чл.79, ал.1 ЗПУПС, следва да се установи, че
от името на ищцата е извършена неразрешена платежна операция. Съгласно
чл.70, ал.1 от ЗПУПС, платежната операция е разрешена, ако платецът я е
наредил или е дал съгласие за изпълнението. При липса на съгласие,
платежната операция е неразрешена.
В ЗПУПС са регламентирани специални процесуални правила относно
разпределянето на тежестта за доказване на това дали една платежна операция
е разрешена, които изключват прилагането на общото правило на чл. 154, ал.
1 ГПК в процеса по разглеждане на иск за ангажиране отговорността на
доставчика на платежни услуги за извършена неразрешена платежна
операция.
Според чл.78, ал.1 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга
твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е
налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната
услуга /в случая ОББ АД/ носи доказателствената тежест при установяване
автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране,
осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа
повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на
платежни услуги.
Тълкуването на чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ЗПУПС недвусмислено сочи, че
рискът от изпълнение на неразрешена от платеца платежна операция, макар и
наредена чрез договорения платежен инструмент, е възложен в тежест на
доставчика на платежната услуга. Неблагоприятните последици от
изпълнението на неразрешената платежна операция, която е наредена чрез
приетия от страните платежен инструмент, ще останат в правната сфера на
платеца само при доказване от страна на ответника, че е налице измама
или при умишлено или при груба небрежност от страна на платеца
неизпълнение на съществените задължения, вменени му във връзка с
използване на платежния инструмент. В този смисъл е изричната разпоредба
4
на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, която предвижда платецът да понася всички загуби,
свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил
чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по
чл. 75 умишлено или поради груба небрежност.
От цитираните правни норми следва, че за да бъде ангажирана
отговорността на доставчика на платежни услуги за изпълнението на
неразрешена платежна операция по сключен между него и ползвателя на
услугите договор, е достатъчно от ползвателя на платежните услуги само да
се направи твърдение, че платежната операция не е разрешена.
С оглед на това и доколкото ищцата в качеството си на
платец /респективно ползвател на платежна услуга/ твърди изрично, че не е
разрешавала извършване на процесните платежни операции и че не е
получавала 3D динамичен код за потвърждение, тежестта на доказване, че те
са разрешени и точно извършени, респективно, че е изпращан такъв код и
ищцата е потвърдила трансакциите е върху ответника.
Видно от т. 1.10 от раздел VI от Общите условия на ОББ АД за издаване
и използване на платежни дебитни и кредитни карти, действали към датата на
извършените плащания банката е имала задължение да изпраща на ищцата 3D
динамичен секретен код, който факт не се оспорва.
От експертното заключение по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза от вещото лице Д. А.-Г. /л. 99-л. 110 по делото/, което не е
оспорено от страните и съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно
изготвено, се установи, че всички трансакции са извършени в съответствие с
уговорения между страните начин за тяхното нареждане и потвърждаване,
съгласно Общите условия, като със СМС на посочения от ищцата номер са
изпращани кодове за активация на мобилно банкиране и за потвърждаване на
процесните операции /отговор на задача 3/, където вещото лице подробно е
описала какво означава всяка една от колоните в таблица № 1 към
изготвената по делото експертиза на л. 104, която представлява извадка от
партидата на ищцата.
Вещото лице сочи, че след генериране на ПИН код при всяка
трансакция, 3DS статичен код, който е еднакъв, ОББ АД изпраща втори
динамичен код за потвърждение на телефонния номер, който е различен при
всяко плащане, като за всяка отделна операция и преди потвърждаването й,
5
приложенеито извежда PUSH съобщение, съдържащо данни за сумата и
получателя на операцията.
Разяснила е на л. 101, че в случая ищцата е избрала начин за
потвърждаване чрез ПИН код, макар ОББ Мобайл да позволява сигурно
потвърждаване на плащания и чрез биометрия /лицево разпознаване, пръстов
отпечатък/, като в таблица № 2 на л. 105 е посочила, че за процесните
трансакции е използван метод за потвърждение с биометрична
характеристика.
В тази връзка в съдебно заседание вещото лице уточни, че под
потвърждаване с биометрична характеристика в случая има предвид натиск с
пръст, тъй като макар ищцата да има възможност на няколко начина на
потвърждение, същата не е избрала лицево разпознаване или пръстово, а е
избрала само ПИН код. Уточни, че ПИН кода се използва за влизане в ОББ
Мобайл, където след това с натискане се потвърждава въпросното PUSH
съобщение, което се припознава в ОББ Мобайл.
Вещото лице е посочило, че по данни на ищцата същата е използвала
операционна система iOS, но по делото липсват доказателства, които да
доказват, че тя действително е използвала единствено и само тази
операционна система.
Според изразеното в съдебно заседание експертното мнение на вещото
лице, обаче в случая е без значение вида на използваното устройство,
респективно вида на използваната операционна система, тъй като при
регистрацията в ОББ Мобайл не е зададено конкретно устройство,
респективно операционна система, а само конкретен телефонен номер, като за
използването на приложението е необходимо единствено юзер и парола,
които могат да се въведат на всяко едно устройство, респективно да се
осъществява ползване на приложението от различни устройства, а оттук и от
различни IP адреси.
Вещото лице не е установила на 18.01.2023 г., когато са извършени
процесните плащания, да е имало наличие на технически проблеми или
повреди в системите на банката, като в съдебно заседание допълни още, че
системата не е отчела каквито и да е грешки.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля И. Динчев в частта, в
6
която същият заяви, че за процесните плащания ищцата не е получава
никакви кодове за идентификация на плащанията, които банката по принцип
праща за извършени плащания. Показанията му преценени при условията на
чл. 172 от ГПК с оглед на възможната му заинтересованост от изхода на
спора, предвид факта, че живее на семейни начала с ищцата, не се
потвърждават от събраните по делото доказателства и противоречат на
изготвената по делото експертиза от вещото лице Д. А.-Г., както и на
показанията му в останалата част, че му е известно, че когато извършва
плащания ищцата получава динамичен код от банката.
Предвид което претенцията на ищцата за заплащане на сумата от 11
174.06 лева лева, като неправомерно плащане по кредитна карта следва да се
отхвърли като неоснователна.
Относно разноските:
При този изход на спора на ответника се дължат направените от него
разноски за настоящото производство.
Ответникът претендира заплащане на внесения депозит за вещо лице в
размер на 665 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на
същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100
лева, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.1 от Наредба
за заплащането на правната помощ вр. с чл.37 от ЗПП.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните
услуги и платежните системи /ЗПУПС/ от А. А. Л. с ЕГН ********** от гр.
С. против „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление – гр. С., за осъждане да й заплати сумата 11 174.06
лева, представляваща неправомерно плащане по кредитна карта, ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А. А. Л. с ЕГН ********** от гр. С., ДА ЗАПЛАТИ
7
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление – гр. С., сумата 765 лева направени в производството разноски.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
8