Решение по дело №4293/2020 на Софийски градски съд

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  11.06.2020  г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, ГО, ІІІ-„б“ въззивен състав, в закрито заседание на втори юни  през две хиляди и двадесетата година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с. Десислава Йорданова

като разгледа докладваното от съдия Симеонова ч.гр.д. № 4293  по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435, ал.1 и сл. от ГПК.

Образувано по жалба на М.Б.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат С.Н.от САК, със служебен адрес: гр.София, ул.“*****срещу отказ за прекратяване на изп. дело № 2116/2013 г. на ЧСИ М.П.с резолюция от 05.12.2019 г., инкорпориран и в съобщение с изх. № 69209/13.12.2019 г. Развиват се доводи, че обжалвано разпореждане е незаконосъобразно, тъй като са налице основанията на чл.433, ал.1, т.5 и т.8 ГПК. Сочи се, че в хода на изпълнителното дело са били наложени запори върху движими вещи, два броя автомобили- л.а. марка „Фолксваген, модел „Джета“, рег. № ***** и а л.а. марка „Ауди“, модел 100 с рег. № *****, които са бракувани, дадени за скраб и в този смисъл унищожени, поради което не съществува обективна възможност спрямо тях да бъде насочено принудително изпълнение.

Освен това, изпълнителното производство е започнало преди повече от 6 години,  посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество, поради което се счита, че са налице законовите предпоставки на чл.433, ал.1, т.5 и т.8 от ГПК. Моли да бъде отменено.

Ответникът по жалбата  „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *****не взема становище по нея.

По делото са постъпили и писмени обяснения от ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие СГС досежно допустимостта и основателността на жалбата.

Настоящият състав намира, че жалбата се явява  допустима по смисъла на чл.436, ал.1 от ГПК, както и относно наличие на основание за обжалване по чл.435, ал.1 от ГПК, а разгледана по същество, неоснователна.

От фактическа страна:

От депозираните писмени доказателства се установява, че производството по изп.дело № 20138510402116 е било образувано на 12.08.2013 г. по писмена молба от „ОББ“ АД, ЕИК *****въз основа на ИЛ от 31.05.2013 г. на СРС, на основание Заповед за незабавно изпълнение на СРС,120 състав по гр.д. № 18796/2013 г. По силата на този ИЛ длъжникът  М.Б.С., ЕГН ********** е бил осъден да заплати на взискателя  „ОББ“ АД, ЕИК *****посочените в него суми. По делото е депозиран договор за цесия, сключен между „ОББ“ АД като цедент и „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *****като цесионер, поради което последният се явява настоящ взискател по изпълнителното дело. В молбата за образувано на изпълнително дело е посочено извършване на пълно проучване имуществото на длъжника, извършване на справка за деклариране на движими вещи, недвижими имоти, банкови сметки на длъжника, справки в КАТ за наличие на регистрирани МПС. Моли се да бъдат наложени запори, респ. възбрани.

По изпълнителното дело са били предприети изпълнителни действия по изпращане на съобщения за налагане на запори на вземанията на длъжника до търговски банки на територията на страната-на 12.08.2013г., на 25.092014, на 07.09.2015 г, .на 06.06.2017 г., на 12.03.2018 г., налагане на запор на притежаваните от длъжника четири  броя автомобила, а именно л.а. марка „Фолксваген, модел „Джета“, рег. № *****, л.а. марка „Ауди“, модел 100 с рег. № *****, л.а. Деу Есперо рег. № ***** и л.а. Фолксваген Голф, рег. № *****, видно от съобщение за налагане на запор от 28.02.2018 г.  

От правна страна:

СГС намира, че следва да уточни, че отказът за прекратяване на изп. дело № 2116/2013 г. на ЧСИ М.П.е бил извършен с резолюция от  05.12.2019 г., като същият е инкорпориран и в съобщение с изх. № 69209/13.12.2019 г. Във въззивната жалба се визира именно  съобщението с изх. № 69209/13.12.2019 г.

В  чл.433 от ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, в които се стига до прекратяване и приключване на изпълнението.

Съгласно чл.433, ал.1, т.5 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество, т.е. следва да са налице двете кумулативно посочени предпоставки. Разпоредбата на чл.433, ал.1, т.5 ГПК е пряко свързана със задължението на длъжника по чл.448 от ГПК за деклариране на имуществото и доходите си. Прекратяването на това основание не настъпва ех lege, а едва когато са изпълнени всички изисквания на чл.448 ГПК, включително и в производството пред районния съд. Без да е проведено производството по чл.448 ГПК, съдебният изпълнител не може да го прекрати на основание чл.433, ал.1, т.5 ГПК.

В настоящето производство не са налице такива данни, а и от  представените писмени доказателства се установява,че само за два от сочените четири автомобила има писмени доказателства, че са бракувани, а именно: за л.а. марка „Фолксваген, модел „Джета“, рег. № *****, като същият е бракуван през 2007 г.-служебна бележка от 3-то РУ-СДВР за липса на предна и задна регистрационни табели и свидетелства за регистрация част І и част ІІ на автомобила, а за л.а. марка „Ауди“, модел 100 с рег. № *****-Удостоверение № 433/31.01.2014 г. на „Автотим“ ЕООД, от което се установява, че автомобилът е бракуван през 2014 г. Липсват данни, че са бракувани останалите два леки автомобила, върху които също е бил наложен запор. Отделно от това, налице са данни и за налагане на запори на вземанията на длъжника до търговски банки на територията на страната-на 12.08.2013г., на 25.092014, на 07.09.2015 г, .на 06.06.2017 г., на 12.03.2018 г.

Сред основанията, водещи до прекратяване на изпълнението е визирано и това по т. 8, където е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В процесната хипотеза жалбоподателят се позовава именно на реализацията на това прекратително основание. Следователно основанието за прекратяване, предвидено в цитираната норма, предпоставя бездействие на взискателя по образувано изпълнително дело за период от време, надвишаващ две години.

С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 10, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.403, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Със същото ТР е прието, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Със същото ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание  чл.433, ал.1, т.8 ГПК, че прекратяването на изпълнителното производство, поради т.н. "перемпция", настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

В жалбата няма конкретно посочен двугодишен срок, в рамките на който да са настъпили предпоставките на перемпцията, няма и развити доводи относно приложението на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Видно е от гореизложената фактическа обстановка, че взискателят ежегодно търси начини и способи за събиране на вземанията си спрямо длъжника-изпратени са съобщения за налагане на запори на вземанията на длъжника до търговски банки на територията на страната-на 12.08.2013г., на 25.092014, на 07.09.2015 г, .на 06.06.2017 г., на 12.03.2018 г. Налице е активност на взискателя през цялото време от образуване на изпълнителното дело, прекратяване на което се иска, до настоящия момент, поради което същият не следва да търпи санкцията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, която е само за бездействащия кредитор.

Ето защо, СГС намира, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.5 и  т.8  от ГПК, обжалваното разпореждане за отказ  на ЧСИ е правилно, а жалбата против него е неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М.Б.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат С.Н.от САК, със служебен адрес: гр.София, ул.“*****срещу отказ за прекратяване на изп. дело № 2116/2013 г. на ЧСИ М.П.с резолюция от 05.12.2019 г., инкорпориран и в съобщение с изх. № 69209/13.12.2019 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ :  1.                     2.