МОТИВИ по
н.о.х.д. № 861/2010 г. по описа на Районен съд- ***
***ският районен прокурор е внесъл
обвинителен акт срещу: А.К.Д., роден на ***г*** о., с постоянен и настоящ
адрес: гр.***, кв.”***” бл.5, вх.1, ет.3, ап.3, българин, български гражданин,
със средно образование, неженен, неосъждан, безработен, ЕГН **********, за
това, че на 28.10.2008г., около 15.00 часа, на главен път І-9, в близост до
складова база „***”, общ. ***, е причинил на К.З. *** средна телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана с наличност на депресивна фрактура на
черепа- нараняване, проникнало в черепната кухина- престъпление по чл.129, ал.2,
предл. последно, във вр. с ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението, но счита, че деянието е извършено при форма на вината
непредпазливост, поради което моли същото да бъде преквалифицирано по чл.133 от НК. В тази връзка излага, че поведението на подсъдимия е бил провокирано от
свид. М.. Моли да бъде наложено на подсъдимия наказание, съобразно предвиденото
в посочената норма.
Защитникът на подсъдимия пледира за постановяване на
оп***телна присъда, като счита, че деянието е извършено от подсъдимия в условията
на неизбежна отбрана.
Подсъдимият дава подробни обяснения по повдигнатото
обвинение. Твърди, че е действал в условията на неизбежна отбрана, след
предприето от свид. М. и от пострадалия З. нападение срещу него. Изразява
съжаление за причинените наранявания на последния. Моли съда да постанови оп***телна
присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
На 28.10.2008 г. на пътната отсечка между с. *** и
курортен комплекс “***”, общ. ***, „Б.” АД извършвало ремонтни дейности, които
наложили отбиване на автомобилите, движещи се в този участък на пътя. За целта техническият
ръководител Д.М., позициониран от лявата страна на пътното плато в близост до
складова база „***” и обозначен със сигнално-отразителна жилетка, започнал да
спира МПС, движещи се в дясната лента в посока гр.***. Вследствие на тези действия
се образувала редица от автомобили, първият от които л.а. марка „***” с peг.
№ *** КР, управляван от подс. Д.. Заедно
с него на предната дясна седалка пътувала св. Б.. Когато свид. М. подал към
чакащите автомобили сигнал, че могат да тръгват, подс. Д. не реагирал, тъй като
в насрещното движение имало друг автомобил. Бездействието му станало повод
свид. М. да отправи обидни думи към него и спътничката му- “Софиянци, какво
правите тука? Отивайте си в София. Майка ви ще еба”. Въпреки грубото отношение,
подсъдимият продължил по пътя към с. ***, където посетил автокъща, след което
се върнал обратно по същия път. В участъка с ремонтни дейности все още се
намирал свид. М., който регулирал движението. Когато видял автомобила,
последният отново отправил обидни думи към пътуващите в него. Тогава
подсъдимият спрял автомобила и отворил прозореца, а след отправена от М. закана
„Ела бе, ела да видиш какво ще ти се случи”, двамата със свид. Б. слезли от
автомобила. Подсъдимият тръгнал към свид. М. и когато се приближил към него, последният
посегнал със стоп-палката и го ударил по главата, причинявайки му обилно кръвотечение.
След удара с палката свид. М. извадил пистолет и произвел няколко изстрела с
него. Двамата се започнали да се борят, а няколко минути по-късно към тях се
присъединил и свид. З., който хванал подсъдимия през кръста отзад, опитвайки се
да го издърпа настрани, за да преустанови инцидента. През това време подсъдимият
успял да отнеме пистолета от свид. М., след което се обърнал и ударил с него
намиращия се зад гърба му свид. З.. Вследствие на този удар последният получил разкъсно-контузна
рана челно в ляво с наличност на депресивна фрактура на черепа, ангажираща и
част от зоната на раната, с проникване в черепната кухина, а пистолетът бил
счупен. Междувременно към тях се приближили и останалите работници- свидетелите
Д. и Г., които се обадили в центъра за Спешна помощ и в полицията.
Видът и характерът на уврежданията, нанесени на свид. З.,
се установяват от назначената по делото съдебномедицинска експертиза. Такава е
назначена и за установяване нанесените на подс.Д. увреждания. От заключението
на същата е видна, че той е получил разкъсно-контузна рана на главата,
охлузвания и кръвонасядане по крайниците, които увреждания отговарят да са
получени по време и начин, както се съобщава- от действието на твърди, тъпи,
ръбести предмети. Тези травми са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на обвиняемия.
От заключението на назначената по делото съдебно-балистична
експертиза, се установява, че предоставеният за изследване пистолет е
газ-сигнален шест заряден револвер, марка „Аркус”, модел "RG 92"
калибър 9 мм с фабричен №94DP04153, българско производство. Същият не е
огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВООБ. Частите и механизмите му не сработват
по предназначението си и в представения за изследване вид не може да
възпроизведе изстрел. Представените за изследване 5 бр. патрони са с калибър 9
мм, марка "UMA" RK. Четири от тях са гилзи със стрелян капсул и не
представляват боеприпаси по смисъла на закона. Петият е заводски снаряден с
барут- сигнален и представлява боеприпас по смисъла на ЗКВВООБ, унищожен при извършване
на експертизата. Патроните са предназначени за газ-сигнален револвер от същия
калибър и подходящ патронник, включително и предоставения за изследване
револвер.
Според заключението на назначената по делото техническа
експертиза, представените за изследване счупена цев от револвер и газ-сигнален
шест заряден револвер със счупена цев и фабричен №94DP04153 са били едно цяло
преди тяхното разделяне, а именно газ-сигнален револвер, марка „Аркус",
модел "RG 92" калибър 9 мм с фабричен №94DP04153, българско
производство. Начинът на разделяне на целия револвер по части е чрез удар в
твърд предмет. Имайки предвид счупването и липсващите части - спускова скоба и
шомпол, се допуска, че ударът е нанесен по повърхността от спусковата скоба към
цевта.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за несъмнено установена, след като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства, включително
обясненията на подсъдимия, според които именно той е нанесъл с пистолета удар
на пострадалия. Гласните доказателства по делото съответстват както помежду си,
така и на заключението на
съдебномедицинските и техническата експертизи, поради което няма основание да
не бъдат кредитирани от съда.
Подсъдимият не оспорва факта, че е нанесъл удар по
главата на свид. З. с отнетия от М. пистолет. Същият обаче счита, че действията
му са извършени при условията на неизбежна отбрана. В тази връзка заявява, че
по време на инцидента е бил много изплашен и не знаел как да постъпи. Помислил
да избяга, но се страхувал, че М. ще стреля в гърба му. Помислил, че ако не се
освободи, ще го заровят, тъй като наоколо имало хора с лопати, които М.
подканял да се намесят. Когато успял да измъкне пистолета, мислел единствено да
го хвърли по-надалеч. Тогава ударил З..
Съдът намира тези доводи за неоснователни.
Неизбежната отбрана е допустима от закона, за да се защитят от пряко и
непосредствено нападение държавни или обществени интереси, личността или
законните права на гражданите. Това нападение трябва да бъде общественоопасно и
противоправно и да създава реална
непосредствена опасност от увреждане на посочените права и интереси или
личността на нападнатия. Само при упражняване правото на защита за отблъскване
на нападението, нападнатият може да причини увреждания на нападателя, и то в
рамките на необходимите предели. В конкретния случай тези предпоставки не са
налице. Липсва непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия
свидетел К.З.. Последният не е нанасял удари на подсъдимия, не е извършил
противоправни действия, а се е намесил в конфликта единствено с оглед неговото
преустановяване, издърпвайки подс. Д. настрани. Налице е била обаче субективна
увереност у подсъдимия, че срещу него се осъществява едно непосредствено, противоправно
нападение. Тази увереност е обусловена от конкретните обстоятелства,
предшествали извършването на деянието- безпричинно нанесената му обида и възникналия
от нея конфликт, нанесените от М. удари със стоп-палка, а след това и
произведените от същия изстрели с пистолет, причинените наранявания по главата
му, предизвикали обилно кръвотечение, присъствието на други работници,
подканяни от М. да дойдат с лопатите и включването на свид. З. при тази
ситуация в конфликта. При тези обстоятелства подсъдимият е счел, че срещу него
има пряко и непосредствено нападение и е нанесъл удара със съзнание, че
действията му са разрешени от закона. Нападение от страна на свид. З. обаче обективно
не е съществувало, поради което съдът приема, че се касае за грешка относно неговата
действителност. Тази грешка не е извинителна. Общоизвестен факт е, че подсъдимият
владее бойни изкуства, обучаван е да действува и реагира в сложни ситуации.
Поради натрупаните знания и опит той е бил длъжен и могъл да предвиди, че в
конкретната ситуация няма действително нападение от страна на свид. З.,
създаващо реална опасност. С оглед на това, грешката относно действителността
на нападението, макар и да изключва умисъла за извършване на деянието, не изключва
непредпазливостта, поради което подсъдимият трябва да отговаря за реално
причинения престъпен резултат по чл. 133 от НК, а по обвинението за умишлено
причинена телесна повреда същият следва да бъде оп***н на основание чл.304 от НПК, поради липса на елемент от субективната страна на това престъпление.
Съдът счита, че са налице условията за
освобождаване на подс. Д. от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание- същият е пълнолетен, от приложеното по делото
свидетелство за съдимост е видно, че не е осъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност по чл.78а от НК, за престъплението по чл. 133 от НК
законът предвижда наказание „лишаване от ***” до една година или пробация, от
деянието не са причинени имуществени вреди.
При определяне размера на наказанието на подсъдимия,
съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, необремененото
съдебно минало на същия и направените признания пред съда, спомогнали за
изясняване на обстоятелствата по делото. Преценявайки
тези обстоятелства, съдът счете, че на подсъдимия следва да се наложи наказание
„глоба” в размер на 700 лева, което се явява адекватно на степента на
обществена опасност на деянието и дееца, и е достатъчно за постигане целите на
наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
На основание чл. 53, ал.2, б. “а” от НК
съдът отне в полза на държавата веществените доказателства по делото, а именно:
газ-сигнален шест-заряден револвер марка „Аркус”, модел „RG92”, калибър 9 мм, с фабричен номер 94DР04153, българско производство и един брой патрон,
като постанови след влизане в сила на присъдата същите да бъдат предадени за
унищожаване в отдел КОС при РУП- ***.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
възложи на обвиняемия разноските по делото в размер на 589.64 лева.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: