№ 27
гр. гр. Лом, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20221620200546 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят В. М. В. от гр. Лом, *** обл. Монтана, с ЕГН
********** е недоволен от издаденото от Началника на РДНСК гр. Монтана
Наказателно постановление № М-14-6 от 28.11.2022 г., с което на осн. чл.
232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 1000.00 /хиляда/ лева, моли съда да го отмени.
В с. з. жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Л. А. от
МАК, която моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган не се явява. Представлява се от
юрисконсулт Бетина Иванова, която оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на наказателното постановление, като представя и писмена
защита.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
1
С Наказателно постановление № М-14-6 от 28.11.2022 г. на осн. чл. 232,
ал. 1, т. 1 от ЗУТ на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1000.00 лева, за това, че като главен архитект на община
Лом е издал Разрешение за строеж № 23/15.07.2022 г. за „Изместване на
съществуваща модулна бензиностанция за дизелово гориво – 30 куб. м. в ПИ
с ид. 44238.508.168 ул. *** гр. Лом, обл. Монтана“, като не е уведомил
писмено в законоустановения срок /от 16.07.2022 г. до 22.07.2022 г./ РДНСК
Монтана за издаденото Разрешение.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за
обжалване.
По същество се явява неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
В. В. е длъжностно лице – главен архитект на община Лом. В това си
качество на 15.07.2022 г. същият издал разрешение за строеж № 23 за
„Изместване на съществуваща модулна бензиностанция за дизелово гориво –
30 куб. м. в ПИ с ид. 44238.508.168 ул. *** гр. Лом, обл. Монтана“.
На 12.10.2022 г. арх. В. В. изпратил издаденото Разрешение за строеж
№ 23 и същото е получено в РДНСК гр. Монтана на 17.10.2022 г. Затова
служители на РДНСК – Монтана извършили проверка и констатирали, че
срокът за предоставяне на разрешението за строеж е пропуснат - в нарушение
на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ. Съставен бил констативен протокол от 24.10.2022 г.
за извършената проверка. До арх. В. е изпратена покана за съставяне на
АУАН, която получил лично на 26.10.2022 г. На 03.11.2022 г. инж. А* Д. –
главен инспектор в РДНСК – Монтана, в присъствието на св. Б* Б., съставил
АУАН № М-14 в отсъствието на нарушителя, за нарушение на чл. 149, ал. 5
от ЗУТ. Актът е получен от В. на 04.11.2022 г. и в законоустановения срок не
е подадено възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така
съставения АУАН, АНО издал атакуваното НП № М-14-6 от 28.11.2022 г., с
което на осн. чл. 232, ал. 1, т. 1 ЗУТ наложил административно наказание
„глоба” в размер на 1000.00 лева.
Както АУАН, така и издаденото НП притежават всички необходими
реквизити, изискуеми по чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Съществени
2
процесуални нарушения при съставянето на тези актове не са допуснати.
По същество съдът намира, че жалбоподателят е извършил
нарушението, за което му е издадено наказателно постановление.
Съгласно чл. 149, ал. 5 от ЗУТ: „Органите, издали разрешение за
строеж, уведомяват писмено съответните органи на Дирекцията за
национален строителен контрол по местонахождение на строежа за
издадените разрешения за строеж и заповеди за допълването им по чл. 154,
ал. 5 и изпращат копия от тях в 7-дневен срок от издаването им“.
В. В. е издал разрешение за строеж и е имал нормативно установеното
задължение да уведоми органите на РДНСК – Монтана за него в 7-дневен
срок. Разрешителното е издадено на 15.07.2022 г. и е следвало да бъде
предоставено в РДНСК гр. Монтана до 22.07.2022 г. Това обаче не е сторено,
като процесното разрешително действително е изпратено от В. на контролния
орган, но едва три месеца по-късно (видно от представеното с жалбата и с
административнонаказателната преписка писмо, В. е изпратил
разрешителното за строеж на 12.10.2022 г. и документите са получени в
РДНСК – Монтана на 17.10.2022 г.). Тези факти и извършеното нарушение
всъщност не се и оспорват от жалбоподателя, като процесуалният му
представител навежда аргументи в насока, че е налице маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Действително разрешителното е представено от
В. без да бъде изисквано от РДНСК – Монтана. Въпреки това съдът намира,
че в случая не може да се приеме, че е налице маловажен случай. Това е така
от една страна, защото изпълнението на задължението е просрочено, но не
например с няколко дни, а с три месеца, което се явява по-дълъг период от
време спрямо нормативно предвидения от 7 дни. От друга страна, както
правилно се отбелязва от процесуалния представител на АНО, това
нарушение на ЗУТ, макар и формално, не е първо за жалбоподателя. Същият е
санкциониран неведнъж за нарушения на ЗУТ – с няколко влезли в сила
наказателни постановления, подробно описани в писмената защита на юрк.
Иванова. Предвид отговорната длъжност, която заема В., както и предвид
факта, че същият е вече санкциониран за извършени нарушения на ЗУТ, би
следвало да съблюдава с повишено внимание задълженията, които му вменява
този закон. Затова и правилно в случая е ангажирана
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, като АНО е
3
преценил, че не става дума за маловажен случай и едно писмено или устно
предупреждение вече не би могло постигне превантивната цел на
административното наказание.
Чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ предвижда административно наказание
„глоба“ от 1000 до 5000 лв. за длъжностно лице, което „ не изпълни или
изпълни лошо или несвоевременно задължения, възложени му по този
закон…“. В. е длъжностно лице и в това си качество е издал разрешение за
строеж, за което в нарушение на императивната разпоредба на чл. 149, ал. 5
от ЗУТ не е уведомил в срок контролния орган – РДНСК - Монтана.
Следователно както от обективна, така и от субективна страна е осъществен
съставът на административно нарушение по чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ – В. е
изпълнил несвоевременно задължение, възложено му с едноименния закон.
Административното наказание „глоба“ е наложено в минималния
размер, предвиден в същата разпоредба и за съда не съществува възможност
да го намалява.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № М-14-6 от
28.11.2022 г. на Началника на РДНСК гр. Монтана, с което на В. М. В. от гр.
Лом, ул. ***, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 232, ал. 1, т. 1 от
ЗУТ му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на
1000.00 /хиляда/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Началника на РДНСК гр. Монтана за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4
5