Решение по дело №263/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

13.06.2018

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

08.05.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Анелия Янчева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АХН

дело номер

263

по описа за

2019

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19- 1300- 000047/ 13.02.2019г., издадено от началник на сектор Пътна полиция към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание „глоба” в размер на 800.00лв. по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на У.А.Ф. *** с ЕГН ********** за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП извършено на 12.11.2018г. в гр.Кърджали на ул.Първи май.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Ф., който счита, че при реализиране на административнонаказателна му отговорност с така съставения акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление са налице съществени нарушения на процесуалните правила предвидени в ЗАНН и в ЗДвП, както и му е нарушено правото на защита. Твърди, че актът за установяване на административно нарушение е съставен в нарушение на императивните изисквания по чл.40 ал.3 от ЗАНН. Настоява, че наказанието било определено неправилно с оглед посоченото в чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, поради което е следвало наказанието „глоба“ да е 750лв., а не 800лв. какъвто размер е определен в обжалваното наказателно постановление. Твърди и че не знае за извършването на какво нарушение е санкциониран- за превишение в населено място с 56км/ч. или със 60км/ч. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административно наказващият орган редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирал е в съда писмено становище, с което оспорва жалбата, като считал същата за неоснователна. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На датата 12.11.2018г. свидетелят Т.У.- работещ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Кърджали, бил на работа в гр.Кърджали с патрулен автомобил, в който имало монтирана автоматизирано техническо средство за контрол на скоростния режим. По този повод за времето от 14.50ч. до 17.30ч. се намирал в гр.Кърджали на ул.Първи май до хотел „Ида“ и осъществявал контрол на скоростта на движещите се превозни средства в посока от гр.Кърджали към гр.Момчилград. Около 15.58ч. техническото средство засякло лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с ДК № К0742ВВ, който се движел със скорост от 106км/ч., след приспаднат толеранс, при ограничение от 50км/ч. за населено място. Поради това на 15.01.2019г. свидетелят Т.У. съставил Акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя У.Ф. по чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата в присъствието на свидетеля Г.Г., който бил подписан без възражения. На база на него на 13.02.2019г. било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 800лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Тази безспорна фактология се установи от гласните доказателства дадени от Т.У. и Г.Г.; от писмените- акт за установяване на административно нарушение № 47/ 15.01.2019г., чиято доказателствена сила не бе оборена, а и същия е редовно съставен, Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство или Система рег.№ 1300рр-7689 от 13.11.2018г. надлежно попълнен, Протокол от проверка № 58- С-ИСИ/ 11.10.2018г., Списък от 24.01.2018г. рег.№ 1300р- 4201/ 18.06.2018г., Писмо АУ- 000029/ 11.12.2017г. от Дирекция „ИСИУС“ при БИМ, Преглед на запис с нарушение номер на клип 22475, Справка в Централна база КАТ, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Декларация от 15.01.2019г.; веществените доказателствени средства- Снимка № 11743CF/ 0036097, в която е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационния му номер, датата и точния час на нарушението, както и мястото на нарушението с име GPS координати.

От правна страна съдът установи следното: Жалбата подлежи на разглеждане по същество, тъй като е подадена в законоустановения 7- дневен срок, а именно на 28.02.2019г. чрез куриер видно от щемпела на плика, а наказателното постановление е връчено на 22.02.2019г. Текстът на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е санкционна норма за превишаване на разрешената скорост в населено място и според него „…Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване над 50км/ч- с глоба 700лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5км/ч превишаване над 50км/ч глобата се увеличава с 50лв.” Безспорно от всички събрани по делото доказателства- писмени, гласни и веществени доказателствени средства, се установи, че обжалваното наказателно постановление е издадено по повод извършване на деяние, което осъществява състава на посочения по- горе текст. С допустимото от закона автоматизирано техническо средство № 11743cf е заснета и записана датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, в резултат на което е изготвено годно веществено доказателствено средство- Снимка № 11743CF/ 0036097, с което е констатирано административното нарушение. Деянието осъществява от обективна и субективна страна състава на нарушението. Установена е скорост на движение, надхвърляща с над 50 км/ч, разрешената в този участък на пътя и това деяние е извършено виновно от нарушителя при форма на вината пряк умисъл. За формата на вината извода се извежда от скоростта на движение на автомобила, а именно 106 км/ч, надвишаваща с 56км/ч разрешената скорост за движение в населено място. Налице са материалноправните и процесуалноправните предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като той е управлявал автомобила, с който е извършено нарушението. Правилно на основание чл.189 ал.1 от Закона за движението по пътищата е съставен акт за установяване на административно нарушение, а не Електронен фиш по смисъла на ал.4 от посочената разпоредба. Това е така, защото в наказващата норма, с която се санкционира констатираното нарушение, е предвидено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“, което означава, че не са налице условията за приложение на специалната процедура за провеждане на административнонаказателното производство, поради което следва да се приложи общия ред. Този извод следва и от чл.39 от Закона за административните нарушения и наказания. Неправилно обаче е определен размера на наложената санкция „глоба“, която е в единствения си възможен определяем размер на база на установеното превишение на скоростта. Това е така, защото според чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, за превишаване над 50км/ч.- с глоба 700лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5км/ч. превишаване над 50км/ч. глобата се увеличава с 50лв. От тук следва, че при установена скорост от 106км/ч превишението е с 56км/ч., което означава, че наказанието следва да е 750лв. Предвид на това следва обжалваното наказателно постановление да се измени досежно размера на наказанието, който да се намали от 800лв. на 750лв., който е законосъобразния на база постановеното в санкционната норма. По отношение на наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца е наложен законосъобразен размер съгласно закона.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Неоснователен е довода на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като актът бил съставен само в присъствието на един свидетел, който не бил очевидец съгласно чл.40 ал.3 от ЗАНН. Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая не е приложима цитираната норма, тъй като актосъставителят е присъствал при установяване на нарушението и е очевидец, което води до приложение на общата разпоредба на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Ето защо, Съдът      

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19- 1300- 000047/ 13.02.2019г., издадено от началник на сектор Пътна полиция към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание „глоба” в размер на 800.00лв. по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на У.А.Ф. *** с ЕГН ********** за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП извършено на 12.11.2018г. в гр.Кърджали на ул.Първи май, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „глоба“ от 800лв. на 750лв.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийски Административен съд в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                                                                  Районен съдия: