Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 30.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети март две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ТАНЕВ
при участието на секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 19751 по описа за 2019
година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба
от Т.С.В., ЕГН **********,
срещу „Ф.“ АД, ЕИК *********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което
да бъде признато за незаконно уволнението
на ищеца, като издадената заповед с номер 78 от 20.11.2019г. бъде отменена и Т.В. бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „специалист продажби в областта на медицината“ при ответното дружество.
В исковата молба се излага следното:
Ищецът работел на длъжност „мениджър продажби“ в ответното дружество, а по – късно и на длъжност „специалист продажби в областта на медицината“, с място на работа в гр. Варна, считано
от 01.02.2016г. до 20.11.2019г.
На 20.11.2019г. на ищеца била
връчена заповед с номер 78 от 20.11.2019г., с която му
било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени
нарушения по чл. 190,
ал. 1, т. 4 и т. 7 вр. чл.
187, ал. 1,
т. 8, 9 и 10 КТ. Трудовото правоотношение било прекратено на
осн. чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ. Твърди се незаконосъобразност
на заповедта. Не било изпълнено изискването на чл. 193, ал.
1 КТ, тъй като
работодателят не изслушал ищеца преди налагане на дисциплинарното наказание. Не били поискани дори писмени
обяснения. Не
били спазени и изискванията на чл. 195 КТ. Сочи се, че в заповедта не се съдържат необходимите
реквизити. Твърди се, че не
са извършени действия, които да водят
до налагане на дисциплинарното наказание. Сочи
се, че още
при установяване на липсата на служебен лаптоп – 10.10.2019г. ищецът уведомил прекия си ръководител
Павлин Констандиев. Ищецът никога не
бил уведомяван, че прекият му
ръководител е Зорница Илиева. Твърди се, че не
е налице разпиляване на имуществото, а кражба. Твърди
се, че ищецът
не е извършвал други нарушения на трудовата дисциплина.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. В него се излага следното: Искът
е неоснователен. Не се спори, че
ищецът е заемал длъжността „специалист продажби в областта на медицината“ при ответника.
За целта му бил предоставен служебен лаптоп от 09.05.2017г. На 15.11.2019г.
главният счетоводител
на работодателя заявил на изпълнителния директор, че ищецът
поискал копие от фактурата за закупуване
на служебния лаптоп. Изп. директор научил от ищеца, че
служебният лаптоп бил изчезнал
преди месец, без обаче последният
да даде подробна информация. Поискано
било обяснение от ищеца. Изпратени били две обяснения от 15.11.2019г. и 18.11.2019г. На
15.10.2019г. в гр. София ищецът изнасял презентация за дейността си пред служители на дружеството. На служителите им
направило впечатление, че ищецът не ползвал за презентацията служебния си лаптоп. С писмена покана от 18.11.2019г., изпратена по
мейл, от ищеца са изискани
подробни писмени обяснения. Сочи се, че полицейските органи били уведомени
за липсата едва на 14.11.2019г. или повече от месец по – късно, което напълно
осуетило
възможността вещта да бъде открита.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, а и от представения по
делото трудов договор с номер 46 от 01.02.2016г. се установява, че между
страните по делото съществували трудови правоотношения, по силата на които Т.С.В.
бил назначен в ответното дружество на длъжността „мениджър продажби”. С
допълнително споразумение от 23.07.2019г. към трудовия договор от 01.02.2016г.
ищецът бил преназначен от длъжност „мениджър продажби” на длъжност „специалист
продажби в областта на медицината”. Безспорно е между страните, че за
осъществяване на служебни действия на ищеца му бил предоставен преносим
компютър, марка DELL, модел VOSTRO 5468.
Установява се от представената по
делото Заповед с номер 78 от 20.11.2019г.,
че на осн. чл. 192, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 от КТ на Т.В.
е наложено дисциплинарно наказание – уволнение, като трудовият договор с номер
46 от 01.02.2016г. бил прекратен. В заповедта е посочено, че работникът е
извършил нарушения на чл. 190, ал. 1, т.
4 и т. 7 вр. чл. 187, ал. 1, т. 8, 9 и 10 КТ,
както и нарушение на чл. 18, т. 9 и чл.
47, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 46, т. 1, 5, 11 и 12 от
Правилника за вътрешния ред и дисциплина на „Ф.” АД. В мотивите на
заповедта е посочено, че с поведението си ищецът е злоупотребил с доверието на
работодателя, не е положил дължимата грижа да уведоми незабавно органите на
МВР, като по този начин е възпрепятствал възможността, ако е налице
престъпление, същото да бъде разкрито, както и че е довел до разпиляване на
имуществото на работодателя.
По делото на хартиен носител е представено
изпратеното от ищеца до Александър Панушев електронно
съобщение от 15.11.2019г., в което е
изложено, че един месец преди съобщението ищецът установил липсата на служебния
си лаптоп. Поради съмнение, че същият бил откраднат ищецът сменил паролите за
достъп до служебната поща. В съобщението е посочено още, че поради натоварената
служебна програма В. решил да ползва личен компютър.
На 18.11.2018г. ищецът е дал
обяснение в писмен вид, относно липсата на служебен лаптоп. От обясненията се
установява, че на 10.10.2019г. Т.В. установил липса на служебния си лаптоп от
багажника на служебния си автомобил. Веднага бил уведомен П.К.. Поради
натовареност от служебната програма ищецът решил да ползва своя личен компютър,
защото към този момент не бил сигурен дали лаптопът бил откраднат или бил
оставен в дома му. В обясненията е посочено още, че ищецът е сезирал
полицейските органи за липсата.
На 18.11.2019г. изпълнителният
директор на „Ф.”АД, Александър Панушев, е отправил
покана до Т.В. на осн. чл. 193, ал. 1 КТ
вр. чл. 187, ал. 1 КТ да предостави писмено обяснение
във връзка с изгубването на служебния лаптоп.
На 19.11.2019г. е входирано като
номер 19/136 подаденото от ищеца обяснение по реда на чл. 193, ал. 1 КТ.
На 20.11.2019г. до Александър Панушев е било адресирано обяснения от П.К., от което се
установява, че към средата на м. октомври 2019г. Т.В. му се обадил, за да му
каже, че не може да открие служебния си лаптоп. Ищецът изразил съмнение, че
компютърът бил откраднат. Костандиев информирал
ищеца, че следва да уведоми за случилото се Зорница Илиева, понеже последната
му била пряк ръководител, както и изпълнителния директор на фирмата, главния
счетоводител и Боян Бонев, който отговарял за компютърната техника на
компанията.
По делото са представени и
обясненията на Веселина Калева – Павлова, от които се установява, че Т.В. й се
обадил на 12.11.2019г., изявявайки желание да му бъде изпратена сканирана
фактурата, с която е закупен предоставеният му за служебно ползване лаптоп. На
следващия ден ищецът заявил, че все още не е посетил полицейските органи.
Представен е Правилник за вътрешния
трудов ред и дисциплина във „Ф.” АД.
В открито
съдебно заседание е разпитан свидетелят П.К.. Същият сочи, че заемал длъжността “мениджър продажби” в периода октомври-ноември
2019г. при ответника. Излага, че ищецът му се обадил по телефона със
съмнения, че служебният му компютър бил откраднат. Свидетелят заявил на ищеца,
че следва да уведоми за това изпълнителния директор на фирмата, главния
счетоводител, служителят, отговарящ за информационните технологии, както и на
прекия си ръководите. Разговорът бил проведен през средата на октомври, ден
преди презентацията. На служебната поща ищецът получавал данни за търговски
условия с клиенти, продажбите в неговия регион, както и данни с организационната
дейност на компанията. Освен това в служебния лаптоп се съдържала информация с
имената на клиентите и техните покупки, както и информация за търговските
условия с частни болници.
В открито съдебно заседание е
разпитан и св. Н.Ц., от чиито показания се установява, че свидетелката
присъствала на лична среща между ищеца и изпълнителния директор на дружеството
ответник, проведена с цел даване на обяснения от В. във връзка с изгубването на
служебен лаптоп. Към този момент ищецът все още не бил подал сигнал в
полицията.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Ищецът
е сезирал съда с два обективно съединени иска по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 и
т. 2 КТ, а именно за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна,
както и възстановяването му на предишната работа. Доказателствената
тежест по иска за признаване на уволнението за незаконно пада върху работодателят,
който трябва да установи, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати
трудовото правоотношение. В настоящия случай трудовото правоотношение между
страните е било прекратено поради дисциплинарно уволнение.
Видовите нарушения на трудовата
дисциплина са уредени в чл. 187 КТ. Нарушенията могат са да толкова, колкото са и
конкретните трудови задължения. Изброените в чл. 190 състави са по-тежки, по
аргумент от чл. 190, т. 7 КТ, но също са примерно изброени. Тежко нарушение на
трудовата дисциплина може да бъда всяко от посочените в чл. 187 КТ нарушения,
без да е изрично възпроизведено в чл. 190, ал. 1 КТ. За всяко от тези нарушения
може да се наложи дисциплинарно уволнение, ако то е тежко нарушение на
трудовата дисциплина съгласно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ. Т.е. във всеки
конкретен случай трябва да се преценяват критериите по чл. 189, ал. 1 КТ
относно тежестта на нарушението. При определяне на дисциплинарното
наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя.
Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ е императивна, но съдът не следи
служебно за спазването й, без да има оплакване от уволнения работник или
служител. Наказанието, наложено без да са поискани обяснения, е незаконно. Обясненията
трябва да са дадени пред субекта на дисциплинарна власт, а не пред друг орган.
Допустимо е обаче поискването на обяснения да бъде извършено от упълномощен от
работодателя служител (обикновено това е прекият ръководител, като не е
необходимо формално упълномощаване) – Решение 322/05.05.2010 г. по гр.д. №
301/2009 г. III г.о. ВКС, Решение № 739 от 30.12.2010 г. по гр.д. №
1947/2009 г. III г.о. ВКС, Решение № 566/13.10.2010 г. по гр.д. №
1032/2009 г. III г.о. ВКС. Обясненията трябва да са достигнали до
работодателя преди налагане на наказанието. Ако обяснения са поискани само за
част от нарушенията, за които е наложено наказанието, законността на
уволнението следва да се прецени спрямо тези нарушения, за които изискванията
на чл. 193 КТ са изпълнени. Обясненията
трябва да са дадени по повод решаване на въпроса за дисциплинарното
наказание, а не в друго производство – ревизионно, дознание, пред полиция и
т.н. Няма изискване обаче за откриване процедура на дисциплинарно производство
с уведомяване на работника или служителя, че предстои дисциплинарното му
наказване. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ не съдържа правила за формално
иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на работодателя за даване
на обяснения. Не е необходимо работодателят да уведоми работника за “висящо
производство”, нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъде наложено.
Достатъчно е работодателят да уведоми работника или служителя, че ще го
изслуша за извършено от него дисциплинарно нарушение. Обясненията трябва
да предхождат налагането на дисциплинарното наказание, т.е. да са дадени преди
връчването на заповедта за наказание. Последващото
изслушване не санира наказанието. Изготвянето на
заповедта преди изслушването обаче не е в нарушение на чл. 193, тъй като
наказанието се смята наложено от момента на връчването на заповедта.
Преди този момент е налице проект на заповед. Непоискването на обяснения
е основание за отмяна на заповедта за уволнение без да се разглежда
спорът по същество – чл. 193, ал. 2 .
Предвид изложеното
съдът намира, че твърдението на ищеца за нарушение на чл. 193 КТ е
неоснователно. От събрания доказателствен материал се
установи безспорно, че между ищеца и изпълнителния директор на ответното
дружество е водена кореспонденция, като от Т.В. са поискани писмени обяснения
във връзка с липсата на служебния лаптоп. Ищецът е предал писмените обяснения
на 19.11.2019г., като се е подписал под тях и не е оспорил подписа в
производството. Обясненията са дадени пред субекта на дисциплинарна власт в
дружеството ответник преди издаване на атакуваната заповед за уволнение.
В чл. 195, ал. 1 КТ е уредено, че дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага. Всички
тези реквизити се съдържат в процесната заповед за уволнение. Посочено е, че
нарушител е Т.В., посочени са нарушенията, извършени от същия, посочени са относимите към случая дати, както и наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Т.е. и твърдението на ищеца в тази насока
е неоснователно.
В заповедта за
уволнение ответникът е посочил, че нарушенията, извършени от служителя, са на
чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 вр. чл. 187, ал. 1, т. 8,
9 и 10 КТ. Цитираните нарушения представляват злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване
на поверителни за него сведения, увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали,
суровини, енергия и други средства, както и неизпъленени
на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов
ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. Като такива други предвидени трудови
задължения са посочени уредените в чл. 18, т. 9 и чл. 47, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 46, т. 1, 5, 11 и 12 от Правилника за вътрешния
трудов ред и дисциплина на „Ф.” АД. В самия правилник е посочено, че задължение
на служителя е да пази грижливо
имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на
възложена работа, както и да не разгласява факти и сведения, представляващи
служебна тайна.
От приетата от съда фактическа
обстановка се установи, че за осъществяване на служебни
действия на ищеца му е предоставен преносим компютър, марка DELL, модел VOSTRO 5468. На
15.10.2019г. ищецът изнесъл служебна презентация на друг компютър, поради което
и още към този момент е била налице липсата на процесния компютър. Нещо повече,
ищецът сам заявява, че още към 10.10.2019г. установил липсата на компютъра.
Едва месец по – късно на 15.11.2019г.
ищецът е изпратил до Александър Панушев, изпълнителен
директор на работодателя, електронно съобщение, в което изложил за липсата на служебния си лаптоп.
Въпреки че от събраните писмени и
гласни доказателства безспорно се установи, че П.К. още преди 15.10.2019г. информирал
ищеца, че следва да съобщи за случилото се на Зорница Илиева, понеже последната
му била пряк ръководител, както и на изпълнителния директор на фирмата, главния
счетоводител и Боян Бонев, който отговарял за компютърната техника на
компанията, по делото не се представиха доказателства от В. да е предприел
мерките, които му е препоръчал Костандиев. Нещо
повече, едва на 12.11.2019г., ищецът уведомил главния счетоводител на фирмата
за липсата на служебния лаптоп, изявявайки желание да му бъде изпратена
сканирана фактурата, с която е закупен предоставеният му за служебно ползване компютър.
Към този момент В. все още не бил уведомил полицейските органи за евентуална
кражба.
От събраните гласни доказателства,
които съдът изцяло кредитира, поради непротиворечие с останалия доказателствен материал и неговото допълване, се установи,
че на служебната поща ищецът получавал данни за търговски условия с клиенти,
продажбите в неговия регион, както и данни с организационната дейност на
компанията. Освен това в служебния лаптоп се съдържала информация с имената на
клиентите и техните покупки, както и информация за търговските условия с частни
болници.
Следователно от всичко изложено до
тук съдът достига до извод, че в действителност е налице нарушение на трудовите
задължения от страна на ищеца Т.В.. Недоумение буди поведението на самия
служител, който въпреки, че е бил изрично уведомен от Костандиев
да съобщи за установената липса на служебния лаптоп на няколко души, в това
число и на изпълнителния директор на фирмата, ищецът не е сторил това в
продължение на един месец. За този период ищецът не е уведомил дори органите на
МВР за евентуална кражба на вещ. Макар да твърди в исковата си молба, че е
налице кражба, а не разпиляване на имуществото, В. не е предприел адекватните и
житейски обосновани мерки при съмнение за извършено престъпление, а именно да
уведоми полицейските органи за това. Твърдението, че поради служебни
ангажименти служителят не намерил време за съобщаване на органите на МВР за
липсата на служебния лаптоп, не е логично издържано и житейски оправдано.
С оглед на изложеното съдът намира,
че с поведението си, изразяващо се в непредприемане на действия във връзка с
изчезването на служебния лаптоп, ищецът е злоупотребил с доверието на
работодателя към него. Без значение в случая е дали ищецът е действал умишлено.
Злоупотреба е налице и когато без да е извлечена имотна облага с поведението си
работникът не оправдава оказаното му от работодателя доверие. Същият не е
споделил дълго време за липсата на служебно предоставената му вещ на
отговорните в случая лица, поради което последните са били поставени в
ситуация, която ги е лишила от адекватна реакция, с оглед на търговската
дейност на фирмата. Освен това с поведението си ищецът е допринесъл за
разпиляване на имуществото на работодателя. Това е така, защото
несвоевременното уведомяване на органите на МВР за изчезването на служебния
лаптоп е довело до невъзможност вещта да бъде открита при евентуално осъществена
на кражба.
Изложеното е достатъчно да се приеме, че
издадената заповед за уволнение е законосъобразна. Исковете се явяват
неоснователни.
По
разноски:
Предвид изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ответното дружество сторените в производството разноски, съобразно списъка
по реда на чл. 80 ГПК и представените доказателства, в размер на 600,00 лв.
Разноските, направени за пътни разноски от процесуалния представител на
ответника, не следва да се присъждат, доколкото същите би следвало да са част
от уговореното възнаграждение. Освен това не следва да се присъждат и сторените
пътни разноски на изпълнителния директор на ответното дружество, докато същият
се явява главна страна в производството.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т.С.В., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Ф.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, да бъде признато за незаконно
уволнението на Т.С.В. и да бъде отменена
издадената от изпълнителния директор на „Ф.” АД Заповед с номер 78 от
20.11.2019г., с която на Т.С.В. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”
и е прекратено трудовото му правоотношение с „Ф.” АД на основание чл. 330, ал.
2, т. 6 КТ, поради неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т.С.В., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Ф.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, да бъде възстановен на длъжността,
заемана преди издаване на Заповед с номер 78 от 20.11.2019г., с която на Т.С.В.
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото му
правоотношение с „Ф.” АД на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, а именно
„специалист продажби в областта на медицината”, с място на работа в гр. Варна,
поради неоснователност.
ОСЪЖДА Т.С.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Ф.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 600,00
лв., представляваща сторени в производството разноски са процесуален
представител на ответника.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд – Варна.
Районен съдия: