Решение по дело №199/2019 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 196
Дата: 30 септември 2019 г.
Съдия: Димитрина Василева Павлова
Дело: 20197130700199
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 30.09.2019 година

       

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                    Членове:   ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                                          ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Светла Иванова

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. 199 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

             Образувано е по касационна жалба на Х.Н.Р. ***, чрез пълномощник срещу решение № 208 от 24.07.2019 година, постановено по наказателно административен характер дело № 507 по описа за 2019 година на Районен съд /РС/ Ловеч, с което осми наказателен състав е потвърдил Електронен фиш серия К №2543351 на ОД на МВР Ловеч за налагане глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП, като законосъобразен.  

              По изложените в касационната жалба доводи за постановяване на обжалваното решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на закона и наложеното с него наказание като явно несправедливо, представляващи  основание за касиране по чл.348 ал.1 от НПК, се иска неговата отмяна с отмяна на издадения ЕФ, като незаконосъобразен, евентуално се иска отмяна поради маловажност на нарушението.

             В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.  

             Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Ловеч, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата.    

            В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение, че за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт, като обоснован и правилен.  Излага, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения. Намира за правилно привлечен към административно-наказателна отговорност управителят на ЮЛ, който е бил собственик на автомобила, чиято скорост е била засечена в землището на с. Малиново, като е  дадена е правилна квалификация на извършеното нарушение и правилно е приложена санкционната разпоредба. Счита, че  ЕФ съдържа всички реквизити и по делото са представени всички доказателства, установяващи авторството на деянието.         

              В настоящото производство от страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

               Административен съд - Ловеч, в настоящият касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

               Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна, съгласно чл.210 ал.1 от АПК, срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в чл.348 от НПК по реда на глава ХІІ от АПК.  

Наведените в касационната жалба  оплаквания са за неправилно приложение на закона допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и несправедливост на наложеното наказание - касационно отменителни основания по чл. 348 ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63 ал.1 изр. 2 от ЗАНН.  

              В съответствие с чл.220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

               Въз основа на редовно събраните по делото доказателства районният съд правилно е установил фактическата обстановка, от която е видно, че на 15.01.2019 г. в 15:19 ч. на ПП І-4, км 65+700, бензиностанция „Петрол”, посока гр. Варна, землището на с. Малиново, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 60 км/ч, с МПС Пежо 308 с регистрационен номер ****** било извършено нарушение за скорост, установено и заснето със стационарно автоматизирано техническо средство SITRAFFIC LYNX № 003059047ВВВ. За нарушението на 15.01.2019г. бил издаден електронен фиш серия К № 2543351 на Х.Н.Р. ***, законен представител на фирма Зеолит уотьр къмпани ЕООД, собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател на процесния автомобил. В ЕФ било посочено, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 96 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 36 км/ч, след като е отчетен толеранс минус 3%. В ЕФ наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП, за което наложил на Х.Н.Р. предвидената в чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП санкция „глоба” в размер на 300 лева.  От приетото по делото писмо с per. №906000-5152 от 24.06.2019 г., се установява, че във връзка с изискване от съда на доказателства за датата на връчване на ЕФ, от сектор „ПП” на ОД на МВР гр. Ловеч е заявено, че не е върната разписка, с която е връчен същия, поради което съдът е приел, че жалбата срещу него се явява депозирана в срок и е допустима.

    При обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства районният съд приел, че стационарната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка, а при издаване и връчване на процесния ЕФ не са допуснати нарушения на процесуалните правила. По същество решаващият състав стигнал до законосъобразен извод, че ЕФ съдържа всички законоустановени реквизити, нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства, и за извършеното от Р. нарушение административнонаказващият орган /АНО/ основателно е ангажирал административнонаказателната му отговорност на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП с налагане на глоба в определения от закона размер. С горните мотиви решаващият състав потвърдил обжалвания пред него ЕФ като законосъобразен.

    Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

     Съгласно чл.189 ал.4 изречение 1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр.2 от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна, а доводите на касатора в тази връзка са неоснователни. Процесният електронен фиш съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.21 ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. От административнонаказващият орган /АНО/ са представени безспорни доказателства към преписката, които да обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам да докажат вмененото на касатора нарушение. По делото е безспорно установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство – стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила видеозапис на нарушението, разпечатан снимков материал от който е приложен по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта, включително че същото е от одобрен тип и че е минало последваща техническа проверка. Мястото на извършване на нарушението е ясно и непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ.

    В първоинстанционното производство от АНО е представена Схема на местоположението на пътните знаци за процесния участък от пътя, от която е видно, че за този участък е въведено ограничение от 60 км/ч с пътен знак В26. От цитираната схема се доказва както разположението на техническото средство, така и конкретното място за всяка от двете посоки на движение, на което е поставен пътният знак, указващ ограничението на скоростта.      

              По делото не се оспорва обстоятелството, а и то се потвърждава и от справката за собственост по АНП, че автомобилът описан в електронния фиш и заснет от техническото средство е предоставен на Р. като ползувател по договор за лизинг. В тази връзка с оглед субекта на нарушението - физическото лице – ползвател на автомобила, с който е извършено нарушението, правилно е определен и вида на санкцията – глоба.

              Видно от представените писмени доказателства се установява, че собственик на процесното МПС към датата на нарушението е Лизингова къща София Лизинг ЕАД, но Зеолит уотьр къмпани ЕООД гр.Троян  е изрично посочено от собственика като ползвател на процесното МПС още от първоначалната му регистрация, т.е. Зеолит уотьр къмпани ЕООД гр.Троян е лице, на което по смисъла на чл. 188 ал.1 от ЗДвП е предоставено МПС.  

               Разпоредбата на чл. 188 ал.1 от ЗДвП изрично предвижда възможност ЕФ да бъде съставен и на лицето, на което е предоставено ползването на МПС, т.е. ползвателя. Това е направено в случая, тъй като ползвателят е бил известен на съответната териториална структура на МВР още от регистрирането на процесното МПС, като лизингодателят изрично е посочил кому е предоставил автомобила. В ЕФ изрично е посочено в ляво „Собственик на когото е регистрирано МПС, ползвател:“, под него е посочен ЕГН на Х.Н.Р., а в дясно са посочени фирмата на юридическото лице - ползвател, трите имена на управителя Х.Н.Р. и адрес.  

  По отношение на авторството на административното нарушение, в разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП е предвидена специална процедура за възразяване с представяне на писмена декларация с данни за действителния нарушител. Тази правна възможност изрично е отбелязана и в ЕФ. По делото не са налични доказателства касаторът да се е възползвал от тази законова възможност. В касационната жалба касаторът не твърди, че е спазил този специален ред, подобни твърдения, както и доказателства за това са липсвали и пред РС.

     В чл.189 ал.5 от ЗДвП изрично е предвидено, че при несъгласие на санкционирания собственик на автомобила и ако последният е бил управляван от друго лице, собственикът следва да подаде писмена декларация в съответното ОД на МВР, в която да посочи лицето, извършило нарушението и към която задължително да приложи копие от свидетелството му за управление на МПС. При положение, че касаторът не е упражнил правомощието си по чл.189 ал.5 от ЗДвП – не е подал писмена декларация в ОД на МВР и не е приложил към жалбата си копие от СУМПС на лицето, настоящият състав приема, че правилно същият е бил санкциониран, за установеното нарушение – превишение на допустимата скорост. В този смисъл са неоснователни твърденията в жалбата относно привличането към административнонаказателна отговорност на касатора, като съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, в тази връзка не променят мотивите на районният съд, които са обосновани и се споделят от настоящят състав. С оглед на това правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане на предвидената глоба в абсолютно определен в закона размер, съответен на стойността на превишението, поради което  и издаденият електронен фиш е правилен и законосъобразен, като правилно е приел решаващият състав.

               Правилно решаващият съд е констатирал, че в случаят не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическата установеност не сочи на маловажност. За да се достигне до извод за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се разкриват особени обстоятелства, които да отличават конкретните деяния от общите случаи на тези нарушения, а такива данни не са налични. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, обосновано с доказателствата по делото РС е приел, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

             От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, като  доводите в касационната жалба се явяват  неоснователни и недоказани.

    При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, касатор в настоящото производство, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Уважени са доказателствените искания на страните, доказателствата са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства.

    С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 ал.1 от НПК, във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, които да водят до неговата отмяна.  

             Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд,  касационен състав   

             РЕШИ:

             ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 208 от 24.07.2019 година постановено по наказателно административен характер дело № 507 по описа за 2019 година на  Районен съд Ловеч.  

             Решението е окончателно.     

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.