Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 779 по описа на съда за 2018 г.,
взе предвид следното:
Ищецът „Б.Д.“ ЕАД твърди в подадената от него искова
молба, че на 30.06.2010 г. във финансов център „Московска“ на банката се явило
лице, което се легитимирало като Е.В.Ц.-С., пълномощник на С.П.П.съгласно пълномощно с нотариална заверка на подписа от
21.06.2010 г.
С банката С.П.имал сключени два договора за влог: от
30.04.2010 г. за сумата от 30 000 лева и от 11.05.2010 г. – за сумата от
86 618.82 лева.
Е.Ц.закрила двата влога, като с част от сумата –
14 219.79 лева открила нов срочен влог на името на С.П., а останалата –
101 868 лева, изтеглила в брой. Сумата от 101 868 лева била превалутирана в евро – 52 000 евро.
Впоследствие се установило, че пълномощното не било
подписано от С.П., а представилото се пред банката лице като Е.В.Ц.-С. всъщност
била Д.Р.Й.. Пълномощното и личната карта на името на Е.Ц.-С.били предоставени
от К.П.И..
Срещу Д.Й. и К.И. било образувано наказателно
производство, приключило с осъдителни присъди.
„Б.Д.“ ЕАД се явявала ощетено юридическо лице, като
причината за понесените от нея вреди лежало в поведението на ответниците в
настоящото производство Д.Й. и К.И.. Поради това моли съдът да осъди
ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 101 868 лева, ведно
със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба – 18.01.2018 г.
до окончателното изплащане. Претендира и лихва за периода от 18.01.2015 г. до
18.10.2018 г. в размер на 31 005.05 лева.
Ответникът Д.Р.Й. е подала писмен отговор, в който
оспорва иска като неоснователен и погасен по давност. Счита искът за недопустим
и поради липса на пасивна процесуална легитимация. Претърпените от ищеца
имуществени вреди се дължали на нарушения на банковото законодателство.
Ответникът К.П.И. оспорва, че е извършил описаното в
исковата молба деяние и причинната му връзка с претърпените от банката вреди.
Счита предявените от ищеца искове за погасени по давност.
По направеното възражение за погасителна давност ищецът „Б.Д.“
ЕАД е възразил, тъй като за първи път узнал кои са извършителите на деянието на
24.06.2014 г. след запознаване с материалите по НОХД № 12161/2013 г. по описа
на СРС, 2 състав, за което била уведомена на 24.06.2014 г.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
В случая,
за да възникне отговорност за поправяне на вреди от непозволено увреждане,
следва да се установят елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД -
действие или бездействие от лице, с което е реализирано противоправно
поведение и причинна връзка между деянието и настъпилите в сферата на увреденото
лице вреди.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът
следва да проведе главно и пълно доказване на настъпването на фактическия
състав на непозволеното увреждане.
От приетото
по делото заверено копие на присъда от 01.09.2020 г. по НОХД № 3711/2020 г. по
описа на СРС, 2 състав, влязла в сила на 10.08.2021 г., К.П.И. е признат за
виновен в това, че на 30.06.2010 г. в гр. София, в „Б.Д.“ ЕАД, ***, находящ се на ул. „*****, в съучастие като помагач с Д.Р.Й.
(извършител), умишлено е улеснил Й. чрез набавяне на средства (предоставил й
лична карта с № *****, издадена на *****г. от МВР – Плевен на името на Е.В.Ц.-С.
и неистински частен документ – нотариално заверено пълномощно от 21.06.2010 г.,
на който е придаден вид, че изхожда от упълномощителя
С.П.П.и упълномощен - Е.В.Ц.-С.), чрез използването
на неистински документи – нотариално заверено пълномощно от 21.06.2010 г., на
който е придаден вид, че изхожда от упълномощителя С.П.П.и упълномощен - Е.В.Ц.-С. и операционна бележка № 63, на
която е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на Е.В.Ц.-С.,
да получи без правно основание чуждо (собственост на „Б.Д.“ ЕАД – с упълномощен
представител Е.И.К.) движимо имущество – сумата от 52 000 евро, с левова
равностойност 101 868 лева, с намерение да ги присвои, като имуществото е
в големи размери – престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1 вр.
ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 4 вр.
ал. 1 от НК.
Със
същата присъда Д.Р.Й. е призната за виновна в това, че на 30.06.2010 г. в гр.
София, в „Б.Д.“ ЕАД, ***, находящ се на ул. „*****, в
съучастие като извършител с К.П.И. (помагач), чрез използването на неистински
документи - нотариално заверено пълномощно от 21.06.2010 г., на който е
придаден вид, че изхожда от упълномощителя С.П.П.и упълномощен - Е.В.Ц.-С. и операционна бележка № 63, на
която е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на Е.В.Ц.-С.,
получила без правно основание чуждо (собственост на „Б.Д.“ ЕАД - с упълномощен
представител Е.И.К.) движимо имущество – сумата от 52 000 евро, с левова
равностойност 101 868 лева, с намерение да ги присвои, като имуществото е
в големи размери – престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1 вр.
ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК.
Съгласно нормата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна
за граждански съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл съдът
приема за осъществени всички елементи от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
В
решение № 178/22.06.2017 г. по гр.д. № 3690/2016 г. на ВКС, IV г.о. и
цитираната в него съдебна практика по нееднозначен начин е прието, че установеният в наказателното производство
размер на причинените от престъпното деяние вреди, обвързва и гражданския съд
със задължителна сила, когато е елемент от фактическия състав на престъплението.
Според решение № 53/02.11.1981 г. на ОСНК на ВС, силата на пресъдено
нещо се разпростира досежно всички признаци на
престъпния състав, както и правната квалификация на деянието, а когато вредите
са елемент от фактическия състав на престъплението влязлата в сила присъда
формира сила на пресъдено нещо, поради което е
задължителна за гражданския съд. При така дадените от ВКС и ВС указания,
настоящият съдебен състав е обвързан от размера на причинените от извършителите
на престъпленията вреди в размер на 101 868 лева, представляващи левова
равностойност на 52 000 евро.
При така
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
твърдените от ищеца вреди – сумата от 101 868 лева се намират в причинна
връзка с противоправното поведение на ответниците К.И. и Д.Й..
С влязло в сила на 29.07.2014 г. решение по гр.д. №
40862/2011 г. по описа на СРС, 27 състав „Б.Д.“ ЕАД е осъдена да заплати на С.П.П.сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за
неизпълнение на договорно задължение, част от сумата от 116 618.82 лева,
депозирана на влог по договор за влог от 30.04.2010 г. и договор за влог от
11.05.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата от 29.07.2011 г. до
окончателното плащане.
С
решение № 956/14.02.2017 г. по гр.д. № 20230/2014 г. по описа на СГС Б.Д.“ ЕАД
е осъдена да заплати на С.П.П.сумата от 101 398.83 лева, депозирани на влог по договори за срочен влог
№ 060000000018434431 от 30.04.2010 г. и № 060000000018459834 от 11.05.2010 г.,
ведно със законната лихва от 16.12.2014 г. до окончателното изплащане и сумата
от 30 600 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода 01.01.2012 г. – 16.12.2014 г.
С
решение № 60300 от 23.08.2022 г. по гр.д. № 599/2021 г. по описа на ВКС, IV
г.о. е даден отговор на въпроса за момента на възникване на вредите за банката,
когато трето лице е усвоило сума от сметка на нейни вложители. По договор за
влог, какъвто е настоящият случай, банката става собственик на предоставените й
парични средства и не дължи тяхното съхраняване, а дължи връщане на сумата в
същата валута и размер.
Следователно,
със сключване на договори за влог на 30.04.2010 г. и на 11.05.2010 г. С.П.П.е сменил качеството си на собственик на паричните
средства (в размер на 30 000 лева и на 86 618.82 лева) с това на
кредитор на банката. От своя страна „Б.Д.“ ЕАД като титуляр на вложените при
нея суми е станала техен собственик и следователно е придобила правото да се
разпорежда с тях. Когато чрез използване на неавтентичен или подправен документ
едно трето лице изтегли цялата или част от сумата по паричен влог на друго лице, вредата настъпва от
момента, в който сумата е неправомерно усвоена.
От
30.06.2010 г. „Б.Д.“ ЕАД е придобила качеството на увредено лице, ощетено
юридическо лице по смисъла на НПК.
По
направеното от ответниците възражение за погасителна давност съдът намира
следното:
Съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД вземанията от непозволено
увреждане се погасяват с изтичане на петгодишна давност, която започва да тече
от откриването на дееца. Съгласно задължителното тълкуване на нормата на чл. 114,
ал. 3 от ЗЗД с ТР № 5/05.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС,
въпросът за началния момент на давността е фактически и се решава според всеки
конкретен случай.
На съда е известна съдебната практика (решение № 129 от 15.04.2014 г. по
н. д. № 133/2014 г. на ВКС, I н.о., решение № 308 от 30.04.2010 г. по гр. д. №
865/2009 г. на ВКС, III г. о. и др.), според която в хипотезата на
предварителното производство моментът на
откриване на дееца е моментът на привличане на съответното лице като
обвиняем. Тази практика в случая е неприложима, тъй като ищецът не е бил
уведомяван за правата си на пострадало/ощетено лице в наказателното
производство от разследващите органи. Като такъв е счетен С.П.П., доколкото той е вложителят на неправомерно изтеглените
суми. За първи път в открито съдебно заседание на 10.06.2014 г. по НОХД №
12161/2013 г. по описа на СРС е разпоредено „ДСК“ ЕАД
да изпрати свой представител в съдебното заседание на 30.10.2014 г. В това
съдебно заседание се е явил представител на „Б.Д.“ ЕАД и е предявил от името на
банката граждански иск срещу Д.Й. и К.И..
Не се
установява преди 2014 г., и с оглед направеното от ответниците възражение, преди
18.01.2013 г. банката, чрез свои представители, да е узнала самоличността на
лицата, изтеглили неправомерно сумата от 101 868 лева. В периода 2010 г.
до 2014 г. като свидетели са разпитвани служители на „Б.Д.“ ЕАД, но самоличността
на обвиняемите не е станало достояние на представляващите ощетеното юридическо
лице. Банката не е била уведомявана от органите на досъдебното производство и
за правата й по чл. 75 от НПК като ощетено юридическо лице. Не следва друго и
от водените от С.П.срещу „Б.Д.“ ЕАД искове за изпълнение на задълженията й по
договорите за влог от 30.04.2010 г. и 11.05.2010 г.
По така
изложените съображения съдът намира, че ищецът е узнал за самоличността на
лицата, неправомерно отнели сумата от 101 868 лева, след получаване на
изпратеното до нея съобщение да изпрати свой представител в съдебното заседание
на 30.10.2014 г. най – рано от 19.06.2014 г., когато е изготвено съобщението
(предвид липсата на данни за датата на получаването му, лист 136 от НОХД №
12161/2013 г.), е започнала да тече погасителна давност върху вземането на банката
за обезщетяване на претърпените от нея имуществени вреди. До завеждането на
исковата молба – 18.01.2018 г. петгодишната давност по чл. 114, ал. 3 от ЗЗД не
е изтекла.
Недоказано
остана в настоящото производство и направеното от ответниците възражение, че ищецът
е нарушил банковото законодателство. Дори и такова да е налице, липсва причинна
връзка между увреждането и извършеното нарушение. Имуществената вреда е
настъпила в резултат на съвместна престъпна дейност на лица, които са получили
чуждо движимо имущество – сумата от 52 000 евро. Извършителите на
престъпното деяние не могат да черпят права от неправомерното си поведение,
съставляващо квалифициран състав на престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК и да
отговарят в занижен размер.
Обезщетението
се дължи от ответниците в условията на пасивна солидарност, предвид
установеното, че е налице увреждане, причинено от неколцина. С оглед
установената в чл. 53 от ЗЗД солидарна
отговорност на причинителите на вредата, всеки от тях отговаря към
увреденото лице за всички причинени от деликта вреди
в пълния им размер, а не съобразно приноса им (чл. 122 от ЗЗД). Конкретният
принос на всеки от делинквентите, солидарни длъжници по силата на чл. 53 от ЗЗД, е от значение
единствено във вътрешните им отношения.
В
съответствие с приетото от ВКС в решение № 60300/23.08.2022 г. по гр.д. №
599/2021 г., IV г.о., че
банката има право на обезщетение от непозволено увреждане, а не упражнява свое регресно право, плащайки задължение на ответниците
към С.П.(чл. 74 от ЗЗД), лихвите върху главницата от 101 868 лева се
дължат в хипотезата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Тези лихви имат компенсаторен
характер и вземането възниква от момента на увреждането. Те не се определят по
размер от съда, поради което и ищецът не е длъжен да сочи стойността им до
датата на завеждането на исковата молба. Лихвите се изчисляват в изпълнителния
процес за периода от увреждането (или от посочената в исковата молба дата) до
момента на плащането. В този смисъл решение № 193/26.06.2012 г. по гр.д. №
611/2011 г. на ВКС, , I г.о., решение № 1048/18.07.2001 г. по гр. д. №
1022/2000 г. на ВКС, IV г. о. и др).
В случая
се претендира лихва за период от три години преди датата на завеждането на
исковата молба – от 18.01.2015 г. Претенцията не е обхваната от тригодишната погасителна
давност по чл. 111, б. „в“, пр. 2 от ЗЗД, поради което върху главницата се
дължи лихва от посочената в исковата молба дата – 18.01.2015 г., до
окончателното изплащане.
С оглед
изхода на спора, право на разноски има „Б.Д.“ ЕАД. Съгласно представения списък
по чл. 80 от ГПК, на ищеца се дължат разноски в размер на 4 074.72 лева за
държавна такса и 540 лева за юрисконсултско
възнаграждение. За присъждане на компенсаторни лихви върху обезщетение за
имуществени вреди от деликт държавна такса не се
дължи, както и за допускане на обезпечение по предявен иск (по аргумент от
нормата на чл. 22, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК).
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, К.П.И., ЕГН **********,
съдебен адрес *** и Д.Р.Й., ЕГН **********, съдебен адрес *** да заплатят
солидарно на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 101 868 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва от 18.01.2015 г. до окончателното изплащане, а на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 4 614.72 лева разноски за производството.
Банкова сметка *** „Б.Д.“ ЕАД, по която да бъдат
заплатени присъдените суми: IBAN ***, BIC ***, „Б.Д.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: