Р Е Ш Е Н И Е
№ 2019г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър А, като
разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №2944 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от ТД Северна морска в Агенции „Митници“, депозирана чрез гл. юрисконсулт Т К срещу
решение № 114 от 13.08.2019 г. на ДРС, постановено по НАХД № 189/2019 г., по
описа на ДРС, с което е отменено Наказателно постановление №355 от
15.05.2019г., издадено от зам. директор на Териториална дирекция Северна морска
в Агенция ”Митници“, с което на “МИЛКИ ГРУП БИО” ЕАД гр. София, с адрес гр. С,
ул.”///” №///, представлявано от П.Д.П., за нарушение по чл. 234 ал.1 т. 1 от
Закона за митниците, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 от
Закона за митниците е наложена имуществена санкция в размер на 12 999.96
лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.
Касаторът
твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. По изложените в
жалбата съображения счита, че нарушението е безспорно установено и ВРС е
постановил неправилно решение, поради което претендира неговата отмяна.
Пред
настоящата инстанция касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа
касационната жалба. Отправя искане да се отмени решението на Районен съд-Девня,
като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че именно стойността отразена в
износната митническа декларация е договорната стойност на стоката. Износната
декларация характеризира стоката, като вид, количество и цена. Поддържа, че и
съгласно разпоредбата на чл. 128 от Регламента за изпълнение, стойността
отразена в износната декларация е именно договорната стойност и продажната цена
на стоката дадена за износ в ЕС. Счита за неправилен довода на съда, при
позоваването на доклад на отдел Разследващо бюро при Митница Столична, съгласно
което не са констатирани нарушения, тъй като впоследствие след разследване на
ОЛАФ, в хода на проверката са установени нови факти и обстоятелства и тогава е
изпратено писмо, придружено с 23 бр. декларации, в което се съдържат констатации
за системно занижаване на митническата стойност в размер на 30%. Митническите
органи са извършили подробен анализ на стойността на сходни стоки, с тези които
са внасяни и са установили приблизително същата стойност и на сходните стоки.
Счита, че това също следва да се преценява съвкупно с останалите доказателства
събрани по делото. Писмото на ОЛАФ, въпреки, че не е констативен доклад, който
да се ползва с констативна доказателствена стойност е официален документ, който
съдържа съответните констатации за занижаване на митническата стойност и
Районен съд-Девня неправилно е преценил доказателствата в тяхната съвкупност и
е достигнал до неправилни изводи. Предвид изложеното отправя искане за отмяна
на решението на Районен съд-Девня и постановяване на ново по съществото на
спора, с което се потвърди издаденото НП.
Ответникът,
чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Сочи, че износната
декларация не е доказателство, за установяване на по-висока митническа
стойност. Позовава се на многобройна съдебна
практика по казуса, не само на българския, но и европейския съд. Поддържа, че износната
декларация е частен документ, няма обвързваща доказателствена сила. Тази
износна декларация в конкретния случай не е придружена с фактура на по-висока
стойност, нито с договор, нито с платежно. Т.е. Митницата не разполага с
никакво доказателство, че дружеството е договорило и платило по-висока стойност
от декларираната по процесната митническа декларация. Писмото до г-жа П в
Агенция „Митници“ е частен документ. Самият директор на службата уведомява, че
няма окончателен доклад съгласно българското законодателство и единствено
окончателният доклад има обвързваща съда доказателствена сила, а такъв няма.
Докладът на Столична Митница е официален документ по смисъла на Закона за
митниците. Има презумптивна доказателствена сила за участниците в
производството, а Митниците са единна структура и износната декларация и
писмото до г-жа П няма как да променят констатациите в този доклад. Счита, че
жалбата е неоснователна, решението на ДРС е правилно, и моли да бъде оставено в
сила.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Съобразно българското законодателство в чл. 127, ал.1 от НПК, е прието, че доказателствена сила имат докладите на ОЛАФ и приложените към
тях доказателства, а в случая няма такъв доклад. В този контекст, счита, че не
следва да бъдат уважени наведените доводи за основателност на жалбата и счита,
че касационната жалба следва да се отхвърли.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение,
във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната жалба
е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу
подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Настоящия състав на съда, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната
жалба за неоснователна, поради следното:
Производството пред ДРС е
образувано по жалба от “Милки груп био” ЕАД гр. С, ул.”///” №///,
представлявано от П.Д.П., против Наказателно постановление №355 от
15.05.2019г., издадено от зам. директор на Териториална дирекция Северна морска
в Агенция” Митници, с което на дружеството за нарушение по чл. 234 ал.1 т. 1 от
Закона за митниците (ЗМ), на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т.
1 от Закона за митниците е наложена имуществена санкция в размер на
12 999.96 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични
държавни вземания.
С
решение № 114 от 13.08.2019 г. постановено по НАХД № 189/2019 г., ДРС, е
отменил процесното Наказателно постановление, като е приел, че дружеството не е декларирало по - ниска митническа стойност на
стоката, поради което и не е извършило нарушение по чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ. С
обжалваното наказателно постановление административно наказателната му
отговорност е била неправилно ангажирана за нарушение, което той не е
извършил.
В хода на производството
пред ВРС не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани
са исканите от страните доказателства, които са анализирани подробно и
мотивирано от въззивния съд. Решението на районния съд е
постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са
възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства. При правилно
установената фактическа обстановка, след като е обсъдил събраните
доказателства и доводите на страните, ВРС е стигнал до обоснован извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
Неоснователни са твърденията на касатора, че ВРС не е обсъдил
обстоятелствата, на които се е позовал АНО за да обоснове нарушението по
чл.234, ал.1, т.1 ЗМ. Независимо от фактите, описани в АУМН и НП, изводът, че
от страна на дружеството е извършена „митническа измама“ е обоснован единствено
с данните от представената от ОLAF износна митническа декларация.
Всички изложени в АУМН и НП съображения досежно констатираното занижаване
на стойността при вноса с около 30%, за установените данни за стойността на
идентични стоки с произход Малайзия, декларирана при внос на територията на ЕС
от трети лица, както и данните от кореспонденцията с OLAF, са относими към
процедурата по чл.140, пар.2 от Регламента за прилагане.
За да обосноват извод, че е извършена митническа измама, митническите
органи са се позовали само на износната декларация, която по арг. от чл.12, §4
от Регламент (ЕС, Евроатом) № 883/2013 е годно доказателство, но както правилно
е приел ДРС, не е достатъчно за да обоснове извод, че митническата стойност на
процесната стока по смисъла на чл.70, пар.1 и 2 от МК – т.е.
че действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, е
именно тази, посочена в износната митническа декларация.
Законосъобразни са изводите на ВРС, че в подкрепа на декларираната при
износа стойност не са събрани никакви доказателства, вкл. цитираната фактура,
както и че износната митническа декларация не е документ, който според МК
удостоверява действителната договорена или реално платена цена. Митническата
декларация, съгласно чл.5, т.12) от МК е актът, с който дадено лице изразява в
установена форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под
определен митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки,
които следва да бъдат приложени. „Милки Груп Био“ЕАД не е титуляр на режима
„износ“ по смисъла на чл.5, т.35) от МК, а приемането на износната декларация
по чл.172 от МК - поради естеството ѝ на едностранен акт, не представлява
„решение“ по смисъла на чл.5, т.39 от МК – Решение от 15 септември 2011г., ДП
Груп, С-138/10, EU:C:2011:587, т.35.
Предвид горното, стойността на стоката декларирана при износа не обвързва
българските митнически власти с удостоверителна сила и подлежи на преценка,
каквато в случая не е извършена. Наличието на фактура, представена от вносителя
с различна стойност на стоката от стойността, която е декларирал износителя, не
може да се обоснове извод, че заявеното от износителя документира действително
договорената и подлежаща на плащане цена, а фактурата на вносителя е с
неистинска стойност.
Фактурите са частни свидетелстващи документи и изцяло в тежест на
митническата администрация е да докаже, че стойността на стоката, посочена от
износителя е действително договорената и подлежаща на плащане стойност по
смисъла на чл.29 §1 от Регламента. Доказателства за това не се установява да са
събрани преди издаване на НП, нито в хода на съдебното производство. Не е налице
и валидно установяване с окончателен доклад на ОЛАФ, че фактурата, представена
при вноса е неистинска.
Предвид горното
правилни и законосъобразни са изводите на ДРС, че не е доказано по безспорен и
категоричен начин, че именно фигуриращата в малайзийската износна декларация
стойност е митническата стойност на внесената стока.
В контекста на изложените
съображения и при служебна проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл.218,
ал.2 от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира решението
на въззивния съд за валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на
материалния закон. Не са налице наведените касационни основания, представляващи
основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 114 от 13.08.2019 г.
на ДРС, постановено по НАХД № 189 по описа на ДРС за 2019 г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.