№ 280
гр. Бургас, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20252100500200 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на етажна собственост в сграда,
находяща се в гр.*** ул.*** № **, представлявана от председателя на
управителния съвет Д.И., чрез процесуален представител адв. Снежина
Маджарова срещу Решение №2311/07.11.2024 г., постановено по гр. д.
6920/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.
С обжалвания съдебен акт са отменени като незаконосъобразни на
основание чл. 40 ЗУЕС решения на Общото събрание на етажните
собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.***
ул.*** № **, проведено на 13.10.2023 г., като ЕС е осъдена да заплати на А. П.
Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1080 лв., представляващи съдебни
разноски.
Във въззивната жалба се изразява неудовлетвореност от постановения
съдебен акт, като се претендира неговата и решаване на спора по същество и
отхвърляне на предявения от етажния собственик А. Г. иск по чл. 40 ЗУЕС.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно като постановено при
неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения при оценката на събраните в хода на производството
доказателства. Излага, че приетият от районния съд извод за
незаконосъобразност на взетите на 13.10.2023 г. решения поради липса на
данни в изготвения протокол относно мястото на провеждане на общото
1
събраните е неправилен. Застъпва, че в представения по делото протокол от
13.10.2023 г. се съдържат всички изискуеми според чл. 16, ал. 5 ЗУЕС
реквизити. Твърди, че още първото изречение от протокола е посочено, че
общото събрание се с състояло в сграда в режим на ЕС, находяща се в гр.***
ул.*** № **, вход единствен. Поддържа, че законът не поставя изискване
изрично да бъде посочено пространството, в което е проведено събраните,
както и дали трябва да се наименува „площадка“, „стълбище“, „общо
помещение“ или по друг начин. В тази връзка възразява ищецът да е оспорил
изрично датата и мястото на провеждане на събранието. Счита, че дори и при
така проведеното оспорване от страна на ищеца, то в негова доказателствена
тежест е било да установи, че е оспорил съдържанието на съставения
протокол по реда и в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. Твърди, че при
реализираното по този ред оспорване Г. не е въвел оплакване относно
отразеното място на провеждане на общото събраните, тъй като този въпрос
не е бил спорен. За първи път такова възражение релевирал с исковата молба,
което съгласно трайната съдебна практика било недопустимо.
Жалбоподателят счита, че съдът не е съобразил и обстоятелството, че точното
място, където се е провело общото събраните се е установило по безсъмнен
начин от събраните свидетелски показания на св. Р.И., а именно пред входната
врата на площадката пред сградата. Съдът неправилно кредитирал
показанията на св. Г.И., че е присъствала на процесното общо събрание по
молба на нейна възрастна съседка Л.К. и относно промяната на
местопровеждането. Твърди, че показанията на св. И. се опровергават от
показанията на св. И., които обаче съдът неправилно е приел за недостоверни,
въпреки обстоятелство, че последният лично възприел случващото се. В
обобщение излага, че по делото не са събрани никакви доказателства общото
събрание да е било проведено на различно от обявеното място, което да е
осуетило гарантираната от ЗУЕС възможност за всеки етажен собственик да
участва в него.
По отношение на изводите на районния съд за нарушение по чл. 14, ал. 5
ЗУЕС при провеждане на събранието поддържа, че в протокола от
проведеното ОС изрично е отбелязано участието на пълномощниците и кои
лиса са упълномощени да представляват. Твърди, че към протокола са били
приложени и копия от пълномощните. Твърдението на ищца А. Г. за липса на
пълномощни, удостоверяващи представителна власт на Д.И. да представлява
етажните собственици К.Г., В. и Н.Б., било несъстоятелно, доколкото именно
той е председателствал това общо събрание. Съдът не бил обсъдил
обстоятелството, че именно в присъствието на А. Г. упълномощената Д.И. се е
подписала като пълномощник на гореспоменатите лица. Излага, че освен като
приложение на изготвения протокол, пълномощните са представени и с
отговора на исковата молба и са приети като писмени доказателства по
делото, поради което не би могло да се приеме, че същите липсват.
С гореизложените доводи въззивната страна иска първоинстанционното
решение да бъде отменено и да бъде постановено ново решение по
2
съществото на спора.
В жалбата няма заявени доказателствени искания, няма представени
нови писмени доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от А. П. Г. чрез
адв. Теодора Станоева- Шиварова, с който въззивната жалба се оспорва.
Твърди, че насрещната страна не е доказала спазването на изискванията по чл.
16, ал. 5 ЗУЕС относно формата и съдържанието на протокола от ОС на ЕС, в
който са обективирани отменените от районния съд решение от 13.10.2023 г.
Отделно излага, че районният съд неправилно е приел в мотивите си, че
представените по делото списъци удостоверяват начина, по който всеки от
собствениците е гласувал. Твърди тези документи да са съставени с оглед
висящия процес между страните, поради което поддържа, че протоколът не
отразява начина на гласуване на присъствалите на ОС лица. В случай, че
въззивната инстанция намери оплакванията в жалбата за основателни изтъква
следните основания за незаконосъобразност на решенията по т. 6. Твърди, че
решението е взето в противоречие на чл. 16, ал. 3 вр. чл. 19, ал. 2 и ал. 6 ЗУЕС.
В обявения дневен ред била включена точка за прекратяване на мандата на
УС, но решение за освобождаване на управителния съвет не е взето, поради
което не са били налице законовите основания за избор на нов. Дори да се
приемело, че с изборът на нов УС имплицитно се взема решение за
освобождаване на стария, то твърди, че не УС не е бил в неизпълнение на
възложените от закона, респ. правилни за вътрешния ред задължения.
При тези доводи моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а решението на районния съд- потвърдено.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител. С нарочна
молба заявява, че поддържа въззивната жалба, изразява становище по
същество. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият чрез своя процесуален представител оспорва въззивната
жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение.
Претендира сторените от него разноски в хода на въззивното производство.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице
положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на
иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което
няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата
инстанция намира следното:
Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по искова молба
на А. П. Г., с която се предявява иск по чл. 40 ЗУЕС с искане за отмяна на
решенията, взети на проведеното на 13.10.2023 г. Общо събрание на етажните
собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.***
3
ул.*** № **. Ищецът твърди, че на проведеното на 13.10.2023 ОС са взети
решение по приемане на отчета на управителния съвет за приходи и разходи,
както и за наличността на касата, решение А.А. в качеството му на член на УС
да предаде в срок до 15.10.2023 г. касата на новоизбрания председател, както и
решение за избор на нови членове на УС- Д.Г. И. за председател, В.Г.Б. и
Д.К.П.- членове. Излага, че решенията са обективирани в протокол, чието
съдържание не отговаря на изискванията по чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, тъй като нито в
него, нито в отделен документ се съдържа информация за начина, по който
лицата, присъствали на събранието са гласували, удостоверен чрез полагане на
подпис. Сочи, че в протокола не се съдържа мястото на провеждане на общото
събрание, както и притежаваните идеални части от явилите се лице, които
обстоятелства са задължителния реквизити на протокола по силата на чл. 16,
ал. 5 ЗУЕС. Поддържа, че към протокола не са приложени пълномощните на
представляваните в общото събрание етажни собственици- К.Г., В.Б. и Н.Б.,
упълномощили Д.И.. Счита, че решението за избор на нов управителен съвет е
незаконосъобразно, тъй като не е било част от дневния ред, обявен с поканата.
Смята, че не са били налице предпоставките за прекратяване на неговия
мандат, доколкото до момента на събранието той е имал качеството
председател на УС. Изразява неудовлетвореност от новоизбрания състав на
управителния орган и твърди, че И. и П. дължат суми на етажната собственост
и не живеят постоянно в гр.***, а Б. страда от здравословни проблеми и е
прикован на легло.
В срока за отговора по чл. 131 ГПК ответната етажна собственост
оспорва иска. Поддържа становище, че именно ищецът е бил председател на
УС към момента на свикването на общото събрание и е негова е била
отговорността относно законосъобразното му свикване и провеждане, поради
което искът се явява основан на собственото му недобросъвестно поведение.
Противопоставя се на твърдението, че липсва отразяване на начина, по който
етажните собственици са гласували по отделните решение, тъй като това е
отразено в протокола, както и е бил съставен нарочен списък в отделен
документ. Сочи, че още в началото на събраните на Г. били предоставени
пълномощните и след прегледа им последният установил, че е налице кворум.
Във връзка с решението за избор на нов управителен съвет сочи, че липсата на
изрична точка в дневния ред за предсрочно освобождаване на действащия до
този момент не опорочава изразената воля. Оспорва твърдението относно
лошото здравословно състояние на избрания за член на УС Б..
В хода на първоинстанционното производство са разпитани св. Г.И.,
която живее на съпружески начала с ищеца по делото и е присъствала на
процесното общо събрание по молба на етажния собственик Л.К., както и св.
Р.И.- *** на етажния собственик и избран за председател на УС Д.И..
Районен съд- Бургас е приел, че от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че макар в съставения протокол да липса
отразяване на начина, по който етажните собственици са гласували по
отделните точки на дневния ред, то са съставени нарочни списъци, от които е
4
видно кои са лицата, присъствали на събраните, както и по какъв начин са
гласували. Приел е, че взетите решения са били предвидени в обявения с
поканата дневен ред, поради което не е налице нарушения на процедурата по
провеждането му в този аспект. От друга страна е счел, че в протокола липсва
посочване на мястото на провеждане на събранието, което се явява нарушение
на чл. 16, ал. 5, предл. второ ЗУЕС. Извел е също, че не са налице
доказателства копия от представените по делото пълномощни, установяващи
учредената от К.Н.Г., В. и Н.Б. представителна власт в полза на Д.И., да са
приложени към протокола. В съвкупност и по отделно е приел, че тези две
нарушения водят до незаконосъобразност на проведеното общо събрание,
последица от което е взетите на него решения да бъдат отменени.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и по свое вътрешно убеждение намира от фактическа
и правна страна следното.
Между страните не се спори, че А. Г. е собственик на самостоятелен
обект в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.*** ул.*** №
**. Не се спори, че до проведеното на 13.10.2023 г. общо събрание той е бил
председател на управителния съвет, той е изготвил и поставил поканата с
обявения дневен ред, както и че провеждането му е започнало под негово
ръководство.
Спорните въпроси, които очертават и предмета на въззивния контрол са
дали липсата на посочено място, където е проведено общото събрание следва
да се третира като порок по смисъла на чл. 16, ал. 5, предл. второ ЗУЕС.
Спорно е дали липсата на отразяване в протокола относно начина, по който
етажните собственици са гласували е порок по чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, както и дали
е спазено изискването на чл. 14, ал. 5 ЗУЕС копие от пълномощните на
представляваните етажни собственици да е приложен към протокола.
Настоящият състав споделя изводите на районния съд, че е спазено
изискването за посочване на начина на гласуване на лицата, участвали в
общото събрание. Видно от представените от ответната ЕС доказателства са
съставени списъци, отразяващи начина на гласуване на етажните собственици.
Тези списъци са приети по делото като писмени доказателства и не са
оспорени от ищеца и в тях липсват единствено подписите на неприсъствалото
лице Л.К., както и председателстващия събранието А. Г.. Съдът намира, че
обективирането на начина на гласуване на всеки етажен собственик в отделен
документ не съставлява нарушение на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, тъй като
представените списъци изцяло кореспондират и с отразеното в протокола
относно броя гласове „за“, „против“, респ. „въздаржал се“ по отделните точки
от дневния ред.
От друга страна, съдът не споделя фактическите и правни изводи,
мотивирали районния съд да уважи предявения от Г. иск, а именно, че липсата
на конкретно посочване на мястото съставлява нарушение на чл. 16, ал. 5,
5
както и че не са налице доказателства приетите по делото пълномощни на
К.Н.Г., В.Б. и Н.Б. да са били приложени към протокола.
По отношение на липсата на посочено място, на което се е провело
общото събрание настоящият състав счита, че по делото са налице
безпротиворечиви доказателства относно факта, че ОС е проведено на
мястото, обявено с изготвената от А. Г. покана, а именно на площадката на
първия етаж. Същото се установява от дадените показания от св. Р.И., които
след преценка по чл. 172 ГПК на евентуалната му заинтересованост от изхода
на делото, съдът кредитира като достоверни. Налага се извод, че първоначално
обявеното място на провеждане не е било променяно, поради което
техническият пропуск да бъде отразено в протокола не би могло да се третира
като липса, опорочаваща съдържанието му. Дадените от св. И. показания, че
събранието се е преместило от площадката на първия етаж на място,
намиращо се под прозореца на неприсъствалия етажен собственик Л.К. също
не налагат извод за нарушение на процедурата по провеждане на общото
събрание, тъй като не се нарушило правото на участие на нито един етажен
собственик по този начин, доколкото дори и К. е знаела къде се провежда
събранието, но е преценила поради здравословното си състояние да не
присъства.
На следващо място, твърденията на ищеца за допуснато нарушение на
чл. 14, ал. 5 ЗУЕС, както и за ненадлежно представляване на етажните
собственици К.Г., Н.Б. и В.Б., съдът намира същите за неоснователни и
недоказани. Видно от отразеното в приетия по делото протокол Д.Г. И. е
упълномощена с писмени пълномощни от К.Н.Г., В.Б. и Н.Б., като изрично е
отразено обстоятелството, че пълномощните са приложени към протокола.
Протоколът е изнесен на таблото на 19.10.2023 г. пред свидетел Л.К., която е
положила подписа си с отбелязване „Вярно с изнесеното на таблото“.
Процесните писмени пълномощни са ангажирани като писмени доказателства
от ответната страна още с отговора на исковата молба. С оглед така събраните
по делото доказателства въззивната инстанция намира за неоснователни
доводите на ищеца за допуснати нарушения, подведени под хипотезата на чл.
14, ал. 5 ЗУЕС. На първо място, възраженията, че пълномощните са изготвени
единствено за целите на процеса не отговарят на съдържанието на отразеното
в протокола, така и на дадените от св. И. показания, че в началото на
събранието пълномощните са били представени на председателстващия А. Г..
На второ място, в приложимия ЗУЕС не съществува разпоредба, която да
изключва приложението на общите правила по ЗЗД относно
упълномощаването, вкл. относно потвърждаването на извършените без
представителна власт действия. Дори да се приеме, че пълномощните не са
били приложени към протокола, респ. че не била налице валидно учредена
представителна власт, то няма законови пречки упълномощителят
впоследствие да направи изрично волеизявление съобразно правилата на чл.
42, ал. 2 ЗЗД, с което да потвърди ясно и недвусмислено извършените от
представлявалото го лице действия. Още повече, че позовавайки се на порок в
6
представителството на други лица, ищецът по съществото си упражнява
чужди права, което действие е недопустимо.
Гореиложеното налага извод за неправилност на обжалваното решение
на Районен съд- Бургас, поради което на основание чл. 271, ал. 1 ГПК същото
следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново по
съществото на спора, с което предявеният иск от А. Г. по чл. 40 ЗУЕС да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора на въззивника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да бъдат присъдени разноски за пред двете съдебни инстанции в общ
размер от 1640 лв., от които 1000 лв., представляващи сторени разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение за пред първата инстанция, 600 лв.-
за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и 40 лв.- държавна
такса. Разноски съобразно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат
възложени в тежест на въззиваемия- ищец А. Г..
Мотивиран от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжен съд-
Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2311/07.11.2024 г., постановено по гр. д.
№6920/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас, като вместо това постановява
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. П. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.***
ул.*** № ** ет.*, иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на взетите решения на
проведеното на 13.10.2023 г. Общо събрание на етажните собственици на
сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. ***, ул.*** № **,
представлявана от Председателя на управителния съвет Д.Г. И..
ОСЪЖДА А. П. Г., ЕГН: ********** да заплати на Етажна собственост,
находяща се в гр. ***, ул.*** № **, представлявана от Председателя на
управителния съвет Д.Г. И. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1640 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8