Решение по дело №5751/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 970
Дата: 2 юли 2019 г. (в сила от 19 юли 2019 г.)
Съдия: Антония Иванова Тонева
Дело: 20185530105751
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

   Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………                            02.07.2019 година                     град Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На осемнадесети юни                                                                   2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                      Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                     

 

Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА

гр.дело № 5751 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД Ст.Загора твърди в исковата си молба, че страните се намират в договорни отношения, по силата на които ищецът открил партида на името на ответника с №020448, във връзка с доставянето на питейна вода и отвеждането и пречистването на отпадъчни води.

През периода от месец декември 2016г., до месец януари 2018г. ищецът доставил питейна вода на ответника и отвеждал канална вода, за което били издадени квитанции със следните номера и стойности:

-Квитанция №********** от 01.01.2017г. на стойност 59,93лв.

-Квитанция №********** от 01.02.2017г. на стойност 59,93лв.

-Квитанция №********** от 01.03.2017г. на стойност 59,93лв.

-Квитанция №********** от 01.04.2017г. на стойност 59,93лв.

-Квитанция №********** от 01,05.2017г. на стойност 59,93лв.

-Квитанция №********** от 01.06.2017г. на стойност 59,93лв.

-Квитанция №********** от 01.07.2017г. на стойност 59,93лв.

-Квитанция №********** от 01.08.2017г. на стойност 59,93лв.

-Квитанция №********** от 01.09.2017г. на стойност 59,93лв.

-Квитанция №********** от 01.10.2017г. на стойност 59,93лв.

-Квитанция №********** от 01.11.2017г. на стойност 59,93лв.

-Квитанция №********** от 01.12.2017г. на стойност 59,93лв.

-Квитанция №********** от 01.01.2018г. на стойност 59,93лв.

-Квитанция №********** от 01.02.2018г. на стойност 59,93лв.

Ответникът П.Д.З. не заплатил стойността на предоставената му услуга, като общата стойност на горепосочените квитанции била в размер на 839,02лв.

Съгласно чл.44 от Общите условия за уреждане на отношенията между „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр.Стара Загора и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. В тази връзка ищецът сочи, че ответникът му дължи по горепосочените квитанции, лихва в общ размер на 49,02лв., подробно посочена по периоди и размери в исковата молба.

Ищецът заявява, че многократно служители на ищцовото дружество се опитвали да намерят доброволен начин за заплащане на предоставените услуги, но без резултат. Поради това обстоятелство ищецът подал заявление по чл.410 ГПК против П.Д.З. *** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.дело №3749/2018г. по описа на Районен съд Стара Загора, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №2044/26.07.2018г. Същата била връчена на ответната страна при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че П.Д.З. дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД Ст.Загора, следните суми: сумата от 839,02лв., представляваща цената на доставената и изконсумирана питейна и отведена канална вода по следните квитанции: Квитанция №********** от 01.01.2017г., на стойност 59,93лв., Квитанция №********** от 03.02,2017г., на стойност 59,93лв., Квитанция №********** от 01.03.2017г., на стойност 59,93лв., Квитанция №********** от 01.04.2017г., на стойност 59,93лв., Квитанция №********** от 0] .05.2017г., на стойност 59,93лв., Квитанция №********** от0].06.2017г., на стойност 59,93лв., Квитанция №********** от01.07.2017г., на стойност 59,93лв., Квитанция №********** от 01.08.2017г., на стойност 59,93лв., Квитанция №********** от 01.09.2017г., на стойност 59,93лв., Квитанция №********** от 01.10.2017г., на стойност 59,93лв., Квитанция №********** от 01.11.2017г., на стойност 59,93лв., Квитанция №********** от 01.12.2017г., на стойност 59,93лв., Квитанция №********** от 01.01.2018г., на стойност 59,93лв., Квитанция №********** от 01.02.2018г., на стойност 59,93лв., и сумата от 49,02лв., представляваща общ размер на лихва по всяка една от квитанциите, подробно посочена по размер и период в исковата молба, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до Районен съд Стара Загора, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №3749/2018г. - 24.07.2018г. до окончателното й изплащане.

Претендира направените по настоящото дело и в заповедното производство разноски.

Ответникът П.Д.З. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен представител, в който взема становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен.

Оспорва твърдението, че ответникът има открита партида във "Водоснабдяване и канализация" ЕООД под № 020448, като с откриването й и ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя са възникнали договорни отношения, по силата на които "ВиК" ЕООД се задължавало да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той - да заплаща консумираната и отчетена от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането и че в следствие на тези договорни отношения ответникът е запознат и е обвързан от Общите условия на ищцовото дружество. Счита, че от представените към исковата молба писмени доказателства, не се установява ответникът да е сключвал договор с ищцовото дружество, нито се установява той да притежава качеството потребител по смисъла Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и че Общите условия за предоставяне на ВиК услуги имат обвързващо действие спрямо ответника.

В случай, че съдът все пак приеме, че между страните има възникнало валидно облигационно отношение, то заявява, че извън твърденията в исковата молба, липсват каквито и да било данни и доказателства обективно да са предоставени на ответника или в обект, негова собственост, услугите, за които се претендира цена и обезщетение за забавено изпълнение. Сочи, че в ЗРВКУ е уреден начина, по който се формират и одобряват цените на услугите, предоставяни от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, но в настоящия случай липсва данни този начин да е спазен. Не ставало ясно от изложеното в исковата молба, как са определени претендираните от ищеца суми; как са определени падежите на претендираните вземания и от кой момент се счита, че ответникът е изпаднал в забава. Цитираният от ищеца в исковата молба текст на чл. 44 от Общите условия, предвиждал единствено възможността на дружеството да получи обезщетение за забавено изпълнение в случай, че потребителят не изпълни в срок задължението си.

В чл. 33 от Общите условия изрично бил посочен начинът, по който се определя падежът на задължението за заплащане на потребеното количество вода - 30-дневен срок от датата на издаване на фактура за ползвани ВиК услуги или квитанция. На това основание се претендират и заплащане на лихва за забава. В настоящия случай не били приложени цитираните в искова молба 12 бр. Квитанции, липсвали данни по делото такива да са издавани въобще, поради което няма и как ответникът да е в забава съгласно Общите условия на ищцовото дружество. Счита, че исковата молба е бланкетна и по никакъв начин не доказва с какво ответникът е нарушил задълженията си като потребител, ползващ услугите на оператора „ВиК" ЕООД Стара Загора за процесния период, както и че ищецът е изправна страна по поетите от него задължения като доставчик, съгласно нормативната база, уреждаща тези отношения.

Заявява, че съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и общите условия на оператора „ВиК" ЕООД Стара Загора изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператор, също така било уредено и как и по какъв начин се отчита водомер на потребител за питейно-битови нужди. В настоящия случай ищцовото дружество не представяло доказателства за периодично отчитане на доставена питейна и отведена канална вода, съгласно установените правила, поради което счита, че ищцовото дружество не е извършило всички действия по отчитането на потребеното количество вода за всеки отделен период, както и не е издавало съответната квитанция за всеки месец от претендирания период. По делото бил представен единствено издаден от ищцовото дружество лихвен лист, от който по никакъв начин не можело да се направи извод как са правени ежемесечни отчитания от съответния инкасатор и какво е количеството отчетена питейна и отведена канална вода за процесния период и как се е формирала претендираната сума заедно с лихвите, поради което оспорва размерът на претендиралите суми и счита, че същите не са дължими от ответника.

С оглед на всичко гореизложено счита, че ответникът не дължи заплащането на претендираните в исковата молба суми, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли така предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №3749/2018г. по описа на Районен съд Ст.Загора се установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение №2044/26.07.2018г., съгласно която е разпоредил длъжникът П.Д.З. да заплати на кредитора „В и К” ЕООД Ст.Загора сумата от 839,02 лв., представляваща неизплатено задължение за доставка на питейна и отведена канална вода по квитанции, издадени за периода 01.01.2017г. до 01.02.2018г., ведно със законната лихва от 24.07.2018г. до окончателното плащане, сумата от 49,02 лв. мораторна лихва за периода 02.01.2017г. до 14.03.2018г. и разноски по делото. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът П.Д.З. е потребител за недвижим имот, находящ се в ***, за който имот има открита партида при ищеца №020448. Между страните са налице договорни отношения /при публично известни Общи условия, представени по делото/ по договор за предоставяне на ВиК услуги, по силата на който ищецът се задължил да доставя питейна и отвежда канална вода до и от имота на ответника, а той от своя страна се е задължил да заплаща ежемесечно цената на тези услуги в 30-дневен срок от датата на фактурирането им. 

По делото е представен лихвен лист за партида №020448 до 14.03.2018г., който съдържа данни за издадените квитанции за периода 01.01.2017г. до 01.02.2018г., съответно с дължимите суми за главница и лихва, посочени за всяка от квитанциите. Съгласно този лихвен лист, както и съгласно представените по делото квитанции, издадени в процесния период дължимите сума за главница възлизат общо на 839,02лв., а за лихва – 49,02лв. По делото е представено и копие от карнета по партида 020448.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза. От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че по партида №020448 на П.Д.З., абонат №127116, с адрес ***, е установено задължение по всички квитанции, описани в лихвения лист и представени по делото в общ размер 888,04лв. с ДДС за разходвани 308 куб.м. вода; посочено е, че имотът е без водомер, като начисленото количество вода е съгласно чл.39 ал.5 и ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г. и задължението не е платено. Вещото лице дава заключение, че лихвата за забава в плащането на посочените задължения е в общ размер 49,02лв., подробно посочена по размер и период в заключението.

Според чл.39 ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004г., изразходваното количество вода се определя по реда на чл. 35 от същата Наредба (по отчетените показания на индивидуалните водомери на потребителите, установени в карнетите по чл. 32, ал. 4 от същата наредба), с изключение на случаите, посочени в ал. 5 и 6 от чл. 39 на тази Наредба, а според последния, при липса на индивидуални водомери /поради повреда или др./, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода се заплаща по 6 куб.м. при топлофицирано и по 5 куб.м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като в сгради - етажна собственост и на водопроводно отклонение с повече от един потребител, тези количества се завишават всяко тримесечие с по 1 куб.м. за всеки обитател.

От представените по делото карнети е видно, че за част от процесния период и преди него в графа „показание“ инкасаторът е отразил „без водомер”.

Според чл.11 ал.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. С оглед отразеното в карнета съдът намира, че в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по чл.11 ал.5 от Наредба №4/2004г. за доставка и монтаж на индивидуален водомер, но такива доказателства не са ангажирани. Поради това начисляването на количество изразходвана, отведена и пречистена вода е съгласно чл.39 ал.5 и ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г.

Предвид гореизложеното и с оглед установеното от съдебно-икономическата експертиза, че по счетоводни данни на ищеца неизплатеното задължение на ответника към ищеца за доставка на питейна и отведена канална вода за периода 01.01.2017г. до 01.02.2018г. за партида № 020448 възлиза общо на 888,04лв., съдът намира, че предявения иск за главница се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

С оглед основателността и доказаността на иска за главница, както и с оглед разпоредбата на чл.40 ал.1 от Наредба №4/14.09.2004г., основателен се явява и обективно съединения иск за лихва за забава в плащането на главницата. Относно размера на дължимата мораторна лихва съдът възприема заключението на вещото лице, според което същата за процесния период е в общ размер 49,02 лв.

На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер общо на 885,00лв. /25,00лв. ДТ, 360,00лв. адвокатско възнаграждение, 200,00 лв. възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за особен представител в размер на 300,00лв./.

Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по дължимостта на разноските в заповедното производство. В изпълнение горното съдът намира, че направените от ищеца в заповедното производство разноски общо в размер на 265,00лв. следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Д.З., ЕГН **********, с адрес: ***, че същият дължи на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр.Ст.Загора, ул.”Хр.Ботев” №62, представлявано от Румен Тенев Райков, ЕИК *********, следните суми: главница в размер на 839,02 лв., представляваща цената на доставената за периода 01.01.2017г. до 01.02.2018г. питейна и отведена канална вода, ведно със законната лихва от 24.07.2018г. до окончателното плащане, сумата от 49,02 лв. лихва за забава за периода 02.01.2017г. до 14.03.2018г., за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр.Ст.Загора, с п.а. против П.Д.З., с п.а. заповед №2044/26.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №3749/2018г. по описа на Районен съд Ст.Загора.

ОСЪЖДА П.Д.З., с п.а. да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр.Ст.Загора, с п.а. направените по настоящо делото разноски в размер на 885,00 лв., както и сумата 265,00лв. разноски в заповедното ч.гр.д. №3749/2018г. по описа на Районен съд Ст.Загора.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: