РЕШЕНИЕ
№ 1088
гр. Бургас, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100501303 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалба
с рег.№11827/18.08.22г. на БОС, подадена от В. А. Д., ЕГН **********, с адрес:*****, чрез особен
представител адв. Ж. Апостолова-БАК, с адрес на адвокатската кантора: гр.Бургас, ул.“Любен
Каравелов“ №5, вх.В, ет.1, против Решение №1252/14.06.22г. по гр.д.№3016/2021г. по описа на РС-
Бургас,с което е прието за установено по реда на чл.422 от ГПК, че дължи на „ЕВН България
електроснабдяване“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.
„Христо Данов“ 37, представлявано от Стефан Заманов, Михаела Михайлова-Дьорфлер и Йорк
Золфелнер сумата от 141,01 лв., представляваща стойност на доставена и потребена електрическа
енергия и мрежови услуги за клиентски номер ********** и обект на потребление, находящ се в
гр. Бургас, кв. "Черно море", ул. "Баира" №12, ап. 1 ИТН 2557097, ведно с обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва за забава за периода от 11.06.2019 г. до 27.01.2021 г., в размер
на 22 лв.,както и законна лихва за забава върху главницата, считано от 28.01.2021г. до
изплащането й, за които суми е издадена заповед за изпълнение №260291/29.01.2021 г. по ч.гр.д.
№595/2021 г. по описа на БРС, като въззивникът-ответник е осъден да заплати на въззиваемия
ищец и сторените от последния съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното и
заповедното производство, в размер на общо 600 лв.
Въззивната жалба сочи атакуваното решение за неправилно, като постановено в нарушение
на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила.
Конкретно се твърди, че съдът е приел неправилно ответника за лице, имащо качеството на
потребител на електрическа енергия за процесния обект, защото този факт е останал недоказан от
ищеца с надлежни писмени доказателства.
Горното е било обосновано с твърдението, че Д. е бил наемател на имота, за който се е
ползвала услугата, съгласно договор от 01.12.2013 г., сключен с наемодател „Мина Черно море
Бургас“ ЕАД. Наемателят е оспорил подписа си под този договор, с оглед което съдът е изискал
1
представянето му в оригинал от ищеца, който обаче не е изпълнил даденото му указание. С оглед
това счита за неправилен извода на съда, че проведеното оспорване на автентичността на
положения от наемателя подпис е било неуспешно. Непредставянето на документа в оригинал не е
по вина на ответника. В същност производството по делото е приключило при непълнота на
доказателствата, а непредставянето на оспорения документ в оригинал представлява пречка за
успешното доказване на факта, че Д. не го е подписал. Затова поддържа, че на осн.
чл.161,вр.чл.190, ал.2 от ГПК съдът следва да приеме, че той не е автор на този подпис.
На следващо място съдът не се е произнесъл по всички възражения и оспорвания,
направени от ответника с отговора на исковата молба и в допълнителното писмено становище.
Така не е съобразено и обсъдено, че приложените към заявлението за откриване на партида на
името на ответника документи не отговарят на изискванията на общите условия на „EВН България
електроснабдяване“ ЕАД и не могат да послужат като основание за промяна на партидата, на
името на наемателя.
Също така в договор за наем не бил индивидуализиран предметът на отдаване, поради
което не можело да се установи за какъв точно обект е сторено включването, още повече, че
данните по делото сочат разположението на две жилища на посочения от ищеца административен
адрес.
Освен това представената от ищеца декларация-съгласие на наемодателя не е нотариално
заверена, съгласно изискванията на общите условия на дружеството-доставчик, което е
самостоятелно основание за отказ за промяна на партидата на имота на името на ответника.
Съдът не е съобразил и възражението, че от наемния договор не е видно имотът да е бил
предаден във владението на посоченото за наемател лице, а също, че е със срок на действие от
една година и по делото няма други данни, освен приложената справка от заинтересованата
страна- наемодател, че правоотношението е било продължено за неопределен срок, включително,
че договорът е действал по време на процесния период.
В обобщение на горното, се моли за отмяна на атакуваното решение и за произнасянето на
въззивно такова, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
Страната е направила при условие на евентуалност и искане за попълване на делото с
доказателства, което съдът е оставил без уважение. Дирят се направените по делото разноски.
В отговора на въззивната жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, чрез
ю.к. Пенелова, се моли за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно.
Страната намира претенцията си за изцяло доказана по основание и размер. Счита невярно
твърдението, че договорът за наем не е представен по делото в оригинал по вина на
ищеца.Последният е трето лице по това правоотношение и няма как да притежава оригинал на
договора, въз основа на който е създадено, а това обстоятелство е било и надлежно заявено по
делото. Затова за представянето му е бил задължен наемодателят, но той не го е сторил.Не счита
основателни и твърденията за нередовност в документите по откриването на партидата на името на
ответника. Имотът, за който се открива е достатъчно индивидуализиран с посочването на вида и
адреса му, а съгласието за промяна на партидата на името на наемателя не е нотариално заверено,
т.к. подписът е положен в офиса на ищеца и горното не е било необходимо.
Не ангажира нови доказателства.Дири разноските, внесени за особен представител от
150лв. и за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Служебната проверка на съда по чл.267 от ГПК сочи въззивната жалба за редовна, а
тази по чл.269 от ГПК- сочи обжалваното решение за валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед въведените от жалбоподателя възражения, при
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по предявени искове, намиращи правното си основание в чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Образувано е пред БРС по исковата молба на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.
2
Пловдив против В. А. Д., като се иска съдът да приеме за установено, че той дължи на ищеца
сумата от 141,01 лева, представляваща стойността на доставена и потребена електрическа енергия
и мрежови услуги за клиентски номер ********** и обект на потребление, находящ се в гр.
Бургас, кв" Черно море", ул. "Баира" №12, ап. 1, с ИТН 2557097, ведно с обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва за периода от 11.06.2019 г. до 27.01.2021 г. в размер на 22
лева, както и законна лихва за забава върху главницата от 28.01.2021 г.(датата на подаването на
исковата молба), до изплащането й, за които суми е издадена заповед за изпълнение
№260291/29.01.2021 г. по ч. гр. д. № 595/2021 г. по описа на Бургаския районен съд.
Претенциите се обосновават с това, че страните са в облигационни отношения по сключен
договор за продажба на ел. енергия за обект на потребление с клиентски номер **********.
Длъжникът- битов клиент на ищеца, употребил доставената му в периода 25.04.19г.-25.06.2019г.
ел. енергия на стойност 141,01лв., но не я заплатил.
Задължението за заплащането на доставената от ищеца ел. енергия произтича от чл.11,т.1
от общите условия (ОУ)на дружеството - кредитор и чл. 98а от Закона за енергетиката за
горепосочения период. Затова моли за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно–
деловодни разноски, направени в заповедното и настоящото производство.
В отговора си на исковата молба, о тветникът- чрез назначения му особен представител- е
оспорил исковите претенции изцяло по основание и размер. Отрекъл е да има качеството
потребител на ел. енергия, поради липсата на доказателства да е собственик или ползвател на
имота, още повече че не живее в него, той и не е консумирал ел. енергията, чиято стойност се
претендира от ЕВН спрямо него. Ответникът не бил сключвал договор с ищеца, нито
собственикът, респективно титулярът на вещното право на ползване на имота е давал изрично
писмено съгласие пред ЕВН ЕС или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, Д. да бъде
потребител на електрическа енергия в неговия имот за определен срок. Отбелязва също, че и в тези
случаи титулярът на вещното право на ползване или собственикът, е солидарно отговорен за
задълженията на клиента към дружеството доставчик на ел. енергия.
С оглед всичко това намира, че и общите условия към договора за доставка на ел. енергия
не го обвързват със своите клаузи. Затова счита иска за недоказан по основание.
По отношение размера му оспорва, че процесната ел. енергия е била реално потребена.
Позовавайки се на ЗЕ сочи, че потребителят дължи заплащане на стойност само за реално
потребление, каквото в случая не е осъществено. На следващо място се възразява срещу
правилното и точно измерване на електрическата енергия за посочения абонатен номер, поради
неспазване на предвидените в Правила за измерване на количеството електрическа енергия
изисквания.Съгласно чл.17 от ОУ, дължимите от потребителя суми се съобщават от продавача
ежемесечно чрез съобщение, изпратено до адреса на обекта, с посочване периода на плащане,
който съгласно чл. 18, ал. 2 е 10 дни за всички фактури, с изключение на издадените по чл.17, ал.
4. Затова твърди, че след изтичане на срока за плащане на първата посочена фактура, не са
предприети изискуемите действия за уведомяване на ответника за дълга, включително чрез
предприемане на действия по прекъсване на ел. захранването на обекта, за което също липсват
доказателства. Оспорват се, макар и формално, приложените като доказателства по делото
фактури. Молил е съда да отхвърли исковете.
Първоинстанционният съд е счел претенциите за доказани, а възраженията на ответника
за неоснователни, поради което е приел за установени претендираните от дружеството спрямо
потребителя вземания. Присъдил е и разноски за проведените съдебно и заповедно производство.
Въззивният съд изцяло възприема крайните правни изводи на първата инстанция,
което обосновава така:
Възраженията по установените от първата инстанция факти са неоснователни според този
съд.
Представената по делото справка НБД сочи, че В. А. Д. няма адресна регистрация на адрес
гр.Бургас, кв.“Черно море“, „Баира“ №12, на който се претендира да е осъществена консумацията
на ел. енергия за процесния по делото период, но според приложена в делото служебна справка от
БРС, е работил в „Мина Черно море“ЕАД-Бургас, гр. Поморие от 15.08.2002 г. до 11.04.2016 г.,
3
като миньор.
По делото е представен наемен договор, от който явства, че дружеството е сключило с
работника си на 01.12.13г. наемен договор, съгласно който му предоставя за ползване (временно и
възмездно)жилищно помещение от 46 кв.м. на адрес: гр.Бургас, м.с.“Черно море“,кв. “Баира“ №12.
Срокът на договора е едногодишен, но с опция наемателят да продължи да ползва помещенията
със знанието и без противопоставянето на наемодателя, като тогава договорът се счита за
продължен за неопределен срок.Обектът на отдаване под наем е определен чрез вида на имота-
жилищен, с посочените площ и точен административен адрес.
Създаденото с горния договор наемно правоотношение се отрича с твърдение за
неавтентичност на положения от наемателя подпис и неяснота на предмета, но съдът намира
възраженията за неоснователни.
По отношение конкретизацията на обекта- съдът съобразява горните факти и счита същия
за достатъчно добре идентифициран.
По въпроса за автентичността на подписа на наемателя: Действително подписът е
своевременно оспорен и не е бил обект на експертна проверка, защото в процеса не е бил
представен в оригинал документа, върху който е бил положен, но това е станало не по вина на
ищеца. Дружество ЕВН е сочило, че не разполага с оригинал на наемния договор, което твърдение
съдът верифицира, съобразявайки, че в приложенията към представеното по делото Заявление –
декларация за започване на продажба на ел. енергия с клиентски № ********** от 11.12.13г.,
също изхождащо от ответника, е описано представянето на копие на този документ. Освен това
ищецът по делото не е страна по наемния договор и действително няма как да притежава
оригинален екземпляр от него.
С оглед изложеното, съдът не приема за основателно оплакването на жалбоподателя, че
неизвършената проверка за автентичност на подписа му под оспорения договор за наем на
горепосоченото жилище, е резултат от неправомерно процесуално поведение на ищеца и трябва да
бъде санкционирано със заместващото доказателствено правило на чл.161 от ГПК, т.е. в случая
договорът да се счете за неподписан от наемателя. Разпоредбата, предвиждаща, че фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства могат да се
приемат за доказани от съда, не следва да намери приложение тук именно, защото ищецът не е
създал пречки за осъществяване на поисканата от ответника проверка на доказателство по делото.
На следващо място съдът приема за автентични подписите на Д., положени под
представените в оригинал по делото Заявление – декларация за започване на продажба на ел.
енергия с клиентски № ********** от 11.12.13г., изхождаща от ответника и съдържаща искане до
ЕВН за смяна на титуляра на обекта с ИТН 2557097(апартамента на адрес м.с.“Черно море“
„Баира“12)и под представената в процеса Декларация за достъп до мрежата, също подадена от
ответника и приобщена в оригинал, т.к. тези частни документи обвързват лицето, посочено за
техен издател, а последният не е поискал да бъдат подложени на експертна проверка подписите му,
макар да ги е оспорил и въпреки липсата на каквито и да било обективни пречки за това.
БОС приема също така, че ответникът е бил наемател на обекта, за доставената до който ел.
енергия се претендира вземане от ищеца.
Това е така, защото за валидността на наемния договор не е предвидена нарочна форма в
закона и при липса на такава правоотношението може да бъде доказано с косвени доказателства.
Такива в случая от една страна са изявлението за създаването на наемното правоотношение
от страна на наемодателя, изразено в писмото му до съда – л. 63- дело РС, в което се описва както
фактът на отдаването на имота под наем с договор от 01.12.13г., така и този, че правоотношението
все още съществува и не е прекратено.От страна на наемателя, като признание за сключването на
договора БОС приема както подаването на заявлението – декларация за започване на продажба на
ел. енергия на същия този имот, ведно с декларация за достъп до мрежата на ЕВН за постоянно
захранване на имота, предмет на наемане, така и обстоятелството, че към първия посочен
документ е било приложено именно копие от договора за наем.Косвено подкрепя извод за
сключването на договора и това, че в същия момент страните по него са били и страни по трудово
правно отношение.
4
Изводът от горните разсъждения е този, че договорът за наем за обект с ИТН 2557097 е бил
сключен на 01.12.13г.и е съществувал към процесния за делото период.
Спорното по делото обстоятелство, че е осъществена реална доставка на ел. енергия до
наетия от ответника имот, е установено от констатациите по назначената от РС съдебно-
техническа експертиза. Съдът я възприема като обоснована, безпристрастно и компетентно
изготвена, поради което позовава фактическите си изводи на нея.
Вещото лице е доказало реалната доставка на фактурираните количества ел. енергия ,
вземането за която се претендира касателно процесния по делото период, като също сочи, че
измервателното средство, отчело потреблението е било сменено впоследствие, но само по причина,
че е въведен нов начин на отчитане, а именно „дистанционно“.Измервателният уред е бил
изправен и преминал необходимите за одобрението му проверки(първоначална и последваща –
през 2017г.).
Неоснователно според този съд е и възражението, че имотът не е бил обитаван от
ответника, т.к. договорът за наем не е реален, а консенсуален.Той се счита за сключен с
постигането на съгласието на страните. С оглед това не е необходимо наемателят да бъде изрично
въведен в имота, за да се счита, че договорът произвежда действие за него.Друг би бил въпросът,
ако Д. твърдеше, че е бил възпрепятстван от наемодателя да получи реален достъп до обекта,
което би го освободило и от задължението да плаща консумативите за неговото ползване.Такива
конкретни твърдения не са заявени, нито доказани по делото. Следователно и независимо дали
лично е ползвал имота или е допуснал други хора в него, наемателят е този, който се счита за
получил доставеното до този имот в периода на ползването количество ел. енергия за битови
нужди.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че собственикът на имота не е дал
съгласието си за заместване като клиент на горепосочения обект, съгласно правилата на чл.6, ал.2
от ОУ на дружеството- доставчик. Действително нормата от ОУ на ЕВН предвижда правата и
задълженията на клиента да може да се упражняват и от друго лице, но поставя условие
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота да заяви своето съгласие за
това изрично и писмено пред ЕВН ЕС или пред нотариус с нотариална заверка на подписа. В
случая(вж. л.47-дело РС) е представена писмена декларация-съгласие за заместването на
дружеството собственик и наемодател като клиент на ЕВН без нотариална заверка на подписа на
управляващия го, което щом е приета от ищеца, в чиято полза е уговорено условието за
достоверност на волеизявлението означава, че е била подадена директно пред ЕВН и произвежда
действието, визирано в ОУ на ЕВН.
На следващо място от обстоятелството, че е наемател на електроснабдения от ЕВН имот, Д.
следва да се приеме и за потребител на ел. енергия по смисъла на чл.1,т.4, подт.2 от Глава Първа,
Общи положения,Раздел І на ОУ на ЕВН, сочеща като такъв всяко физическо лице, собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България
Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа
енергия за домакинството си.
В обобщение на горното и като отхвърля всички възражения на въззивника ответник по
фактите, съдът заключава, че ищецът е извършил реална доставка до обект с горепосоченото ИТН
в процесния по делото период, че ползвател на този обект, като негов наемател е бил ответникът
Д., че в това си качество и при съгласие на собственика- наемодател той е станал потребител на ел.
енергия за битови нужди и клиент на ЕВН.
Безспорно за страните е обстоятелството, че вземането, чието установяване дири в
настоящия процес ищецът, не е погасено чрез изпълнение.
С оглед така изнесените правнорелевантни за спора факти, въззивният съд прави
следните правни изводи: ОУ на ЕВН намират пълно приложение при регулиране на отношенията
му с ответника по повод доставката и заплащане на доставеното количество ел. енергия за битови
нужди в процесния по делото период и до процесния по делото жилищен обект. Това е така,
защото според посочените ОУ, със сключването на наемния договор и съгласието на наемодателя
за заместването му като клиент на ЕВН, ответникът е станал „клиент“,следователно и задължено
5
към посоченото дружество лице за заплащането на доставената до наетия имот и потребена в него
ел. енергия за срока на договора.
Щом като фактът на реалната доставка е установен от представените по делото две фактури
и експертното заключение, изслушано пред БРС, както и този, че плащане на стойността на
потребеното количество ел. енергия за битови нужди не е осъществено, значи вземането за него
остава дължимо и като такова е напълно основателно претендирано от дружеството доставчик в
размера, поискан и присъден със Заповед №260 291/29.01.21г., постановена по ч.гр.д.№595 по
описа на БРС за 2021г.
Установяването на точно същата главница е заявено в настоящото исково производство и
потвърдено от данните по делото, а именно- 141, 01лв. главница за неплатена ел. енергия в
периода 25.04.19г.-25.06.19г.за обект с ИТН 2557097, както и мораторна лихва за забава в общ
размер от 22лв.(неоспорена като размер по делото), за периода 11.06.19г.- 27.01.19г. Законна лихва
за забава, като обезщетение за забавено плащане се дължи върху така установената главница и от
датата на подаването на исковата молба, до окончателното издължаване. Дължими при това
положение са и разноските, които дружеството- доставчик е направило в заповедното
производство, предхождащо настоящия процес по чл.422 от ГПК и тези, сторени в
първоинстанционното производство, присъдени с решението на БРС.
Поради съвпадение на крайните правни изводи по спора на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение на БРС следва да бъде потвърдено.
На особения процесуален представител на въззивника ответник, назначен по чл.47, ал.6 от
ГПК, се дължи заплащането на възнаграждение в размер на 150 лв., платимо от внесения от
въззиваемия ищец по сметка на БОС депозит.
При този изход от обжалването, въззиваемият ищец има право на основание чл.78, ал.3 от
ГПК на всички направени в настоящото производство разноски, а именно –на платеното на
особения представител на въззивника ответник възнаграждение в размер от 150лв., както и на
юрисконсултско възнаграждение за защитата му във въззивния процес, в размер на 200лв.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №1252/14.06.22г. по гр.д.№3016/21г. по описа на БРС.
ПОСТАНОВЯВА на адв. Желка Апостолова – АК-Бургас, с адрес на адвокатската кантора:
гр.Бургас, ул.“Л.Каравелов“№5, вх.В, ет.1, да се изплати възнаграждение като особен
представител, назначен за защитата на В. А. Д. от гр.Бургас, по в.гр.д.№1303/22 по описа на БОС, в
размер на 150лв., от внесения от ЕВН ЕС по сметка на БОС депозит.
ОСЪЖДА В. А. Д., ЕГН **********, адрес: *****, да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Христо Данов”№ 37, представлявано от Стефан Младенов Заманов, Михаела Михайлова
Михайлова –Дьорфлер и Йорг Золфелнер, съдебно – деловодни разноски за производството по
в.гр.д.№1303/22г. по описа на БОС в размер на общо 350 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7