№ 3909
гр. София, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110216457 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „хххххххххх“ АД с ЕИК хххххххххх,
представлявано от изпълнителния си директор Н.В.Г., против Наказателно
постановление № 5242/24.11.2022 г., издадено от временно изпълняващия
длъжността председател на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запази“ (ДА ДРВВЗ), с което на основание чл. 62, ал. 1 от
Закона за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/ на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 11 988.00 /единадесет хиляди
деветстотин осемдесет и осем/ лева за нарушение на чл. 17, ал. 1 ЗЗНН.
С подадената в срок жалба е направено искане за отмяна на атакуваното
наказателно постановление по съображения за неговата нищожност, а в
условията на евентуалност – незаконосъобразност. Санкционираното лице
твърди, че не е нарушило посочената разпоредба на закона, тъй като
своевременно било заделило запаси от нефтопродукти в съответствие с
изискуемото ниво. Навежда, че разпореждането, с което заместник-
председателят на ДА ДРВВЗ е определил количеството запаси, които
1
следвало да бъдат осигурени, не е било връчено на дружеството и негов
представител не бил уведомен за съдържанието на указанията. Позовава се и
на незапознаване със съдържанието на издадената заповед, по силата на която
юридическото лице е било вписано като задължено лице в Регистъра на
задължените лица, осъществявали внос и/или вътрешнообщностни
пристигания на енергийни продукти и/или тежки горива за периода от
01.07.2022 г. до 30.06.2023 г. /Регистъра/. На следващо място жалбоподателят
сочи, че при съставянето на АУАН били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, обусловили незаконосъобразността на обжалваното
наказателното постановление. Сред тях са изтъкнати липсата на
предварително уведомяване относно предстоящата проверка на дружеството,
както и за необходимостта от предоставяне на конкретни документи във
връзка с нея; актът бил съставен едновременно с изготвянето на констативния
протокол, а не в регламентирания в подзаконов нормативен акт 14-дневен
срок, а и двата документа сами по себе си не съответствали на изискванията
за форма и съдържание. Отделно от всичко изложено е застъпено становище
за маловажност на разглеждания случай предвид отсъствието на вредни
последици и обществена опасност, наличието на множество смекчаващи
обстоятелства, както и малкото количество запаси, определени на
дружеството. Оспорена е и компетентността на лицето, издало атакуваното
НП, с което е мотивирано искане за обявяването на последното за нищожно.
При така развитите съображения е формулирана молба за отмяна на
наказателното постановление и за присъждане на направените по делото
съдебни разноски.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано,
се представлява от адв. Полина Г.а с представено по делото пълномощно,
която поддържа исканията, направени с жалбата, като акцентира на
създадения от дружеството запас, което не било оспорено от насрещната
страна, и въз основа на което не се установявало допуснато нарушение по чл.
17, ал. 1 ЗЗНН. Подкрепя заявеното виждане, че жалбоподателят не е
задължено лице по смисъла на ЗЗНН, доколкото не е бил уведомен за
вписването му в Регистъра, както и за определеното му количество резерв. В
допълнение към това се придържа към възражението за маловажност на
нарушението, което обосновава с конкретната проявна форма на
осъщественото деяние, изразила се в забавено изпълнение на задължение, а не
2
неговото неизпълнение въобще. Отправеното до съда искане за
постановяване на отменително решение е допълнително подкрепено и с
депозирането на писмени бележки, в които отново подробно и изчерпателно
са засегнати основните пунктове от тезата на въззивника.
Наказващият орган – Председател на Държавна агенция „Държавен
резерв и военновременни запази“, редовно призован, изпраща процесуален
представител - юрк. М.М., която в пледоарията си моли допуснатата до
разглеждане жалба да бъде оставена без уважение, а наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Становището си по същество на правния спор развива подробно в писмена
защита, в която дава юридическа обосновка на фактическите констатации от
наказателното постановление, а същевременно оборва възраженията,
релевирани от насрещната страна по делото. Отправена е също и претенция за
присъждане на направените по делото разноски и по-конкретно –
юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е
допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт и в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН -
наказателното постановление е връчено на упълномощен представител на
жалбоподателя на 25.11.2022 г., а жалбата е подадена директно пред
наказващия орган на 09.12.2022 г.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения, и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател „хххххххххх“ АД с ЕИК хххххххххх, е
юридическо лице, регистрирано на територията на Република България, със
седалище гр. София и адрес на управление в гр. София, бул. „хххххххххх“ №
39, ет. 3, ап. 5, със законен представител – изпълнителният директор Н.В.Г..
Предметът на стопанска дейност на юридическото лице включва
производство на ххххххххххови изделия, научноизследователска,
проектантска и маркетингова дейност, търговия в страната и чужбина,
отдаване по наем на обособени части на търговски и производствени обекти и
3
други дейности, незабранени от законодателството на РБ.
Във връзка с реализацията на основната си икономическа активност,
през 2021 г. дружеството реализирало внос и вътрешнообщностни
придобивания на енергийни продукти по глава 3.4 от приложение А от
Регламент (ЕО) № 1099/2008 - битум. Със Заповед № РД – 10-122/17.03.2022
г. на Председателя на ДА ДРВВЗ било разпоредено да се извърши проверка
по документи на дружеството – жалбоподател във връзка с констатирано
несъответствие между предоставената от дружеството информация по чл. 4
ал. 2 ЗЗНН и информацията, постъпила по реда на чл. 4 ал. 3 ЗЗНН в ДА
ДРВВЗ. Целта на проверката била установяване на действителните
количества нефтопродукти от вътрешнообщностни пристигания,
вътрешнообщностни изпращания, износ и/или внос, осъществени от
дружеството в периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. Извършването на
проверката било възложено на комисия с председател свидетелката Р. Л. –
началник отдел УСБКРЗ при ТД „Държавен резерв“ – София. Преди
възлагането на проверката със заповед от 17.03.2022 г. свидетелката Р. Л.
провела телефонни разговори с Д. М., която се представила като служител в
счетоводни отдел на дружеството, и на нея свидетелката Л. обяснила какви
справки е необходимо да бъдат представени. Била проведена и електронна
кореспонденция, в хода на която от страна на дружеството – въззивник били
представени документи, като същите за дружеството – жалбоподател била
представени от Д. М. и изхождали от счетоводен отдел на „хххххххххх“ АД –
гр. Пловдив. За резултатите от проверката бил съставен констативен
протокол № 550/17.03.2022 г., с който била установена наличност на битум от
внос към 31.12.2021 г. – 36 354, 00 кг. и наличност на сяра от ВОП към
същата дата – 18 028, 00 кг. Законният представител на „хххххххххх“ АД бил
запознат със съдържанието на констативния протокол и получил екземпляр от
него на 05.04.2022 г. Свидетелката Л. и устно уведомила представляващия
дружеството – въззивник, че същото ще бъде задължено да създаде запас за
извънредни ситуации от котелно гориво, че законовия срок за създаване на
такъв запас е до 01.07.2022 г., както и че точното количество на запаса, който
трябва да създаде, ще бъде определено с разпореждане на председателя на ДА
ДРВВЗ.
В съответствие с установения при проверката внос и вътреобщностни
пристигания на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент
4
(ЕО) № 1099/2008 през предходната година, по силата на Заповед № РЗЛ-
11/24.04.2022 г. председателят на Държавната агенция „Държавен резерв и
военновременни запази“ разпоредил „хххххххххх“ АД, наред с множество
други дружества със сходен предмет на дейност, да бъде вписано (по-
конкретно под № 123) в Регистъра на задължените лица, осъществявали внос
и/или вътрешнообщностни пристигания на енергийни продукти и/или тежки
горива през 2021 г.
Въз основа на установения внос на съответните количества сяра и
битум, заместник-председателят на ДА „ДРВВЗ“ издал разпореждане № Р-12-
123/28.04.2022 г., с което разпоредил „хххххххххх“ АД да създаде и съхрани
запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2022 г. – 30.06.2023 г., като
съобразно изчисленото в равностойност на нефт участие на юридическото
лице в среднодневния нетен внос за 2021 г. му било определено ниво на
запаси за извънредни ситуации със стойностно изражение от 23 976.00 тона
котелни горива. Наред с това било разпоредено дружеството да приведе
нивото си на запаси в съответствие с определеното количество до 01.07.2022
г., да съхранява запасите за извънредни ситуации в срок до 30.06.2023 г. и да
обновява за своя сметка и със свои средства запасите си. Предвид успешно
провежданата предходна кореспонденция с лице от дружеството, представило
се като служител от счетоводния отдел на „хххххххххх“ АД - г-жа Д. М.,
препис от разпореждането бил изпратен на посочен от нея в електронна
кореспонденция от 05.05.2022 г. адрес в гр. Пловдив, ул. „Победа“ № 31,
същият бил получен отново от Д. М. на 09.05.2022 г., като в известието за
доставяне М. се идентифицирала като управител на дружеството, от чието
име е приела документите.
Фактическото отделяне на нужните запаси било осъществено едва на
08.09.2022 г., когато дружеството сключило договор № 14/2022 за създаване и
съхранение на запаси в публичен склад по ЗЗНН с изпълнител
„хххххххххххх“ ЕООД. За целите на неговото изпълнение бил съставен
складов запис за влог на нефт и крайни нефтопродукти, който бил вписан под
складов регистрационен № 0004339/08.09.2022 г. Вложеното котелно гориво в
размер от 23 976.00 тона било застраховано за рискове, свързани с неговото
евентуално похабяване, настъпване на форсмажорни обстоятелства като
природни бедствия и умишлени злонамерени действия на трети лица в ЗАД
5
„хххххххххххх“ със застрахователна полица Обща гражданска отговорност №
3400210200000093 със срок до 18.11.2022 г. и комбинирана застрахователна
полица Имущество № 2200210200R00159/18.05.2021 г. отново със срок до
18.11.2022 г.
Със заповед № РД – 10-308/13.09.2022 г. Директорът на ТД на ДР –
София разпоредил извършване на проверка на „хххххххххх“ АД във връзка с
изпълнението на задълженията по чл. 17 ал. 1 ЗЗНН да създаде определените
нива на запаси за извънредни ситуации в съответствие с Разпореждане № Р –
12-123/28.04.2022 г. на заместник – председателя на ДА ДРВВЗ, като бил
определен и състав на комисия, която трябвало да извърши проверката. На
14.09.2022 г. членовете на комисията посетили адреса на управление на
дружеството, но не открили изпълнителния директор на въззивника нито
упълномощено лице да представлява „хххххххххх“ АД пред органите на ДА
ДРВВЗ. Проведен бил разговор по телефон с представител на дружеството –
въззивник, който съобщил, че изпълнителният директор на дружеството е
поставен под карантина и било уговорено проверката да се извърши след
изтичане срока на карантината – 23.09.2022 г. на адреса на управление на
дружеството. За проведения разговор бил съставен протокол №
1684/14.09.2022 г.
Със своя заповед от 20.09.2022 г. директорът на Териториалната
дирекция „Държавен резерв“ – гр. София наредил да се извърши последваща
проверка на „хххххххххх“ АД по повод изпълнението на задължението му по
чл. 17, ал. 1 ЗЗНН по създаване на определени нива на запаси за извънредни
ситуации по видове и количества, съответни на определените му от
заместник-председателя на ДА ДРВВЗ, като за целта била назначена
инспекция на договори за влог, складови записи, декларации за съответствие,
протоколи от изпитване и други документи. Със същата заповед бил
определен състава на комисията, която да извърши проверката, в която била
включена и свидетелката Р. Х.. Заповедта била връчена на 29.09.2022 г. на
представляващия „хххххххххх“ АД, като на същата дата била извършена и
проверката. В хода на проверката били констатирано, че определените
количества запаси за извънредни ситуации от страна на дружеството били
надлежно създадени от негова страна, но това било предприето със
закъснение – едва на 08.09.2022 г. За резултатите от документалната проверка
бил съставен констативен протокол № 1761/29.09.2022 г., препис от който
6
бил връчен на изпълнителния директор на дружеството – Н.В.Г..
На 29.09.2022 г. свидетелката Р. Х. на длъжност „младши експерт“ в
сектор „Контрол върху държавните резерви и военновременните запаси“ при
ТД „Държавен резерв“ – гр. София, повдигнала административнонаказателно
обвинение срещу дружеството, като му съставила АУАН № 1762/29.09.2022 г.
за това, че като задължено лице по ЗЗНН е създало запаси от котелно гориво
за извънредни ситуации след законоустановения срок, а именно – на
08.09.2022 г., с което била нарушена разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗЗНН.
Актът бил издаден в присъствието на двама свидетели и на законния
представител на нарушителя, който получил препис от акта и в графата за
обяснения и възражения отбелязал, че ще подаде писмени такива в
законоустановения срок. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН такива били
депозирани пред председателя на Държавна агенция „ДРВВЗ“ и заведени с вх.
№ 5242/30.09.2022 г., а впоследствие било подадено и допълнение към
възраженията, заведено с вх. № 5242/12.10.2022 г. Във възражението и
допълнението към него се излагали аргументи, сходни на доводите във
въззивната жалба. По отношение на наведените възражения от страна на
актосъставителя свидетелката Р. Х. било изготвено писмено становище, в
което била обоснована неоснователност на наведените доводи.
Въз основа на направената преценка, временно изпълняващият
длъжността председател на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запази“ издал на 24.11.2022 г. обжалваното наказателно
постановление № 5242/24.11.2022 г., с което на основание чл. 62, ал. 1 ЗЗНН
за нарушение на чл. 17, ал. 1 ЗЗНН, наложил на въззивника „хххххххххх“ АД
с ЕИК хххххххххх имуществена санкция в размер на 11 988.00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
гласни - показанията на свидетелите Р. Х. и Р. Л., писмените доказателства,
приобщени на основание чл. 283 НПК – кореспонденция по електронна поща,
докладна записка относно административнонаказателна преписка за
нарушение по ЗЗНН, възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН с вх. №
5242/30.09.2022 г. по описа на ДА „ДРВВЗ“ и писмено становище по него от
свид. Р. Х., удостоверение от НАП за декларирани данни от работодател,
справка от НАП за актуално състояние на всички действащи трудови
7
договори на „хххххххххх“ АД към 09.05.2022 г., извлечения от аналитична
сметка „Материални запаси“ от 30.06.2022 г., 01.07.2022 г., 02.07.2022 г. и
08.09.2022 г. на „хххххххххх“ АД, констативен протокол № 1761/29.09.2022
г., удостоверение за актуално състояние на „хххххххххх“ АД от ТРРЮЛНЦ,
договор № 14/2022 за създаване и съхранение на запаси в публичен склад по
ЗЗНН от 08.09.2022 г., складов запис със складов запис № 0004339 от
08.09.2022 г., придружителни писма за представяне на изискуеми документи,
комбинирана застрахователна полица „имущество“ № 2200210200R00159 от
18.05.2021 г. ведно с добавка към нея, застрахователна полица №
3400210200000093 по обща гражданска застраховка към трети лица на ЗАД
хххххххххххх“, Заповед № РД-10-317/20.09.2022 г. и Заповед № РД-10-
308/13.09.2022 г. на директора на ТД ДР – гр. София, протокол №
1684/14.09.2022 г. на екип от експерти при ТД ДР – гр. София, Решение №
585 от 04.08.2022 г. за освобождаване на председателя на ДА „ДРВВЗ“ и за
определяне на временно изпълняващ същата длъжност, заповед № РД-10-159
от 27.06.2022 г. на председателя на ДА ДРВВЗ, констативен протокол №
550/17.03.2022 г., справки за доставки на сяра от ВОП през 2021 г. в
„хххххххххх“ АД, протоколи и данъчни документи за внос и придобиване на
нефтопродукти, Заповед № РД-10-122/17.03.2022 г. на директора на ТД ДР –
гр. София, Разпореждане № Р-12-123/28.04.2022 г. на заместник-председателя
на ДА ДРВВЗ за създаване на запаси за извънредни ситуации, известия за
доставяне на препоръчани пратки, Заповед № РЗЛ-11/21.04.2022 г. на
председателя на ДА ДРВВЗ за вписване в Регистъра на задължените лица по
ЗЗНН, протокол от проведено редовно общо събрание на акционерите на
„хххххххххх“ АД от 13.08.2020 г.
Съдът изцяло възприе показанията на разпитаните в хода на
следствието свидетели, които прецени като последователни, взаимно
кореспондиращи си, вътрешно безпротиворечиви и съответни на събраните
писмени материали. Свидетелката Х. споделя преките си възприятия от
извършената от нея документална проверка по отношение на дружеството -
въззивник. Пред съда заявява, че съобразно предоставената информация,
разпореждането за създаване на резерв е било връчено на заинтересованото
лице на 09.05.2022 г., което напълно кореспондира на писменото
доказателство - известие за доставяне. Показанията на свидетелката Л. също
са относими към предмета на доказване по делото, дори и обхващайки
8
процесуалното естество на спорните въпроси, свързани с връчването на
разпореждането за заделяне на запаси. Свидетелката Л. потвърждава
осъществяването на телефонна и електронна комуникация с Д. М., към която
била насочена още при първия си контакт с дружеството. Засвидетелствано е
още и получаването на дружествени документи именно от лицето М., в това
число нужните за целите на проверката справки за внос на нефтопродукти. От
показанията на свидетелката Л. се установява и че Д. М. се представила за
служител в счетоводния отдел на дружеството – обстоятелство,
кореспондиращо на писмените доказателства - извлечение от електронна
кореспонденция.
Съдът кредитира и по-голямата част от писмените доказателства, които
прецени като еднопосочни и безпротиворечиви. Изключение от тази
констатация бележи на първо място представената от въззивника справка за
актуално състояние на действащите трудови договори на „хххххххххх“ АД
към 09.05.2022 г., която е била генерирана от Националната агенция за
приходите. Следва да се отчете, че обсъжданото доказателство не е от
естество да удостовери обстоятелството, към чието доказване е насочено, а
именно, че лицето Д. М. не е могла да предприема валидни действия по
приемане на книжа и документи от името и за сметка на дружеството към
момента, в който е било връчено разпореждането от ДА ДРВВЗ.
Подробният списък действително идва да покаже, че М. не е била част от
състава на трудовия колектив, с който дружеството е било в служебни
взаимоотношения, но това само по себе си не изключва вероятността на друго
основание да са били делегирани представителни права в нейна полза по
силата на упълномощителна сделка, както и при наличие на друг тип
взаимоотношение, произтичащо от граждански договор или друг вид договор
за възлагане на определена работа, свързана със счетоводното обслужване на
юридическото лице, по силата на които да е била оправомощена с правото да
осъществява определен обем от фактически и правни действия в полза на
„хххххххххх“ АД, с които да обвързва последното. Другият спорен фрагмент
от наличната доказателствена съвкупност се откроява при представените
отново от жалбоподателя извлечения от аналитична сметка „Материални
запаси“. Въпреки счетоводното си предназначение като количествен
измерител на наличните материални активи, подобни аналитични отчети не
представляват валидни доказателствени средства по отношение складирането
9
на съответните запаси от нефтопродукти при условията и по реда на чл. 30 и
следващите от ЗЗНН. Законът установява удостоверителна сила единствено
спрямо ограничен кръг документи, изброени в разпоредбата на чл. 17, ал. 3
ЗЗНН - складов запис, договор за съхраняване, приемателен акт за съхранение
в петролни бази или договор или друг документ, удостоверяващ
съхраняването извън територията на страната. Следователно,
доказателствената стойност на обсъжданите извлечения от сметки е
компрометирана от специалния ред за установяване на съответните
обстоятелства и обсъжданите материали не спомагат с нищо за изясняване на
относимата фактическа обстановка.
В останалата си част доказателствената съвкупност е вътрешно
непротиворечива, като тълкувани в своята взаимовръзка, приобщените по
делото доказателства сочат на възприетата от съда фактическа обстановка и
per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, по-подробен
доказателствен анализ съдът не дължи да излага.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При извършване на дължимата служебна проверка съдът намира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи,
разполагащи с материална и териториална компетентност съгласно чл. 74, ал.
2 ЗЗНН. В материалите по преписката е приложена заповед № РД-10-159 от
27.06.2022 г., с която председателят на ДА ДРВВЗ на основание чл. 55, ал. 4
ЗЗНН е оправомощил актосъставителката Р. Х. да го подпомага при
осъществяването на контролните му функции, като за целта извършва
проверки и съставя актове за установени административни нарушения.
Наказателното постановление е издадено от председателя на ДА ДРВВЗ,
което съответства на предвиденото в чл. 74, ал. 2 ЗЗНН, разгледано взаимно с
представеното по делото Решение № 585 от 04.08.2022 г., с което
Министерски съвет е определил за съответния период длъжността да бъде
временно изпълнявана от Асен Асенов.
АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН срокове.
Тук е моментът да бъде отчетено съобразяването с правилото за
съставяне на акта за установяване на административно нарушение в 14-
10
дневен срок от приключване на предприетата проверка. Същото произтича от
разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от Наредба № 1 от 28.07.2014 г. за проверките,
извършвани от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“ по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти /Наредба № 1 от
28.07.2014 г./, а съответна по съдържание норма се съдържа и в чл. 59, ал. 1 от
нормативния акт, по чиято делегация е била издадена въпросната наредба.
Следва да се държи сметка, че подобно правило, поставящо времеви
ограничения за съставянето на АУАН, след като успешно е приключила
конкретна проверка, има за цел единствено да дисциплинира служителите,
осъществяващи контролни функции, чрез регламентирането на един
инструктивен срок, в рамките на който същите да упражнят възложените им
задачи с предприемането на действия по повдигане на
административнонаказателно обвинение, като по този начин се осигури
експедитивност и своевременно констатиране на обективните признаци на
установеното неправомерно деяние. Следователно съставянето на АУАН
непосредствено след или дори едновременно с приключването на проверка по
спазване законодателството в областта на регулациите на запасите от
нефтопродукти, не само, че не е процесуално нарушение, а напротив –
представлява израз на добросъвестно изпълнение на служебни задължения
чрез осигуряване процесуална икономия и бързина в оборота по
осъществяване на контролната дейност.
При съставяне на АУАН не са нарушени изискванията на чл. 40 и чл. 43
ЗАНН, като актът е съставен в присъствието на двама свидетели, имащи
пряко отношение към извършването на проверката, както и на законния
представител на жалбоподателя. Установеното от актосъставителя нарушение
е описано по ясен и категоричен начин, при съобразяване както с общите
правила за неговите реквизити по чл. 42, ал. 1 ЗАНН, така и със специалните
такива по чл. 47, ал. 1 Наредба № 1 от 28.07.2014 г. за проверките,
извършвани от ДА „ДРВВЗ“ по ЗЗНН. АУАН е подписан от съставителя,
свидетелите и изпълнителния директор на дружеството - въззивник Николай
Генчев.
Наказателното постановление също отговаря на изискванията за своето
задължително съдържание, като включително в него са посочени обстойно и
ясно описание на нарушението, на обстоятелствата по извършването му и е
посочена нарушената законова разпоредба.
11
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за опорочаването на
процедурата по връчване на документите, с които „хххххххххх“ АД е било
известено за образуваната срещу него проверка. Жалбоподателят се позовава
на нарушение на чл. 10 ал. 1 от Наредба № 1 от 28 юли 2014 г. за проверките,
извършвани от Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни
запаси" по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, съгласно която
разпоредба председателят на комисията или определен от него член
предварително уведомява задълженото лице за извършването на проверката и
за неговото задължение за времето на проверката да осигури: работно
помещение за комисията, лица, които да предоставят необходимата
информация и документи за извършване на проверката, документите по чл. 10
ал. 1 т. 3 и по чл. 10 ал. 2 от Наредба № 1 от 28 юли 2014 г. в зависимост от
вида на проверката. В случая заповед № РД – 10-317/20.09.2022 г., с която е
разпоредено извършване на проверка на „хххххххххх“ АД, е била връчена на
изпълнителния директор на дружеството на 29.09.2022 г., проверката е
извършена и приключила в същия ден със съставянето на констативен
протокол № 1761/29.09.2022 г. и в същия ден е съставен АУАН, с който е
образувано административнонаказателното производство. На първо място
видно от протокол № 1684/14.09.2022 г. още на 14.09.2022 г. представител на
въззивника е бил уведомен по телефона, че предстои извършване на проверка,
като е съгласувана дата на проверката след 23.09.2022 г. предвид карантина
на изпълнителния директор на дружеството. Не се споделят възраженията за
липса на валидно уведомяване, тъй като същото било извършено по телефона,
тъй като нормата на чл. 10 от Наредба № 1 от 28 юли 2014 г. не предвижда
нарочен ред за уведомяване. На следващо място видно и от текста на
разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 1 от 28 юли 2014 г. целта на
уведомяването на задълженото лице за предстоящата проверка е да се
обезпечи извършването на проверката – място за работа на комисията, лица,
които да съдействат на проверяващите с предоставяне на необходимата
информация, осигуряване на необходимите документи, които да са на
разположение на проверяващия екип. Видно от констативен протокол №
1761/29.09.2022 г. при извършване на проверката дружеството – въззивник е
представило необходимите документи, удостоверяващи създаването на запаси
за извънредни ситуации – договор от 08.09.2022 г. за предоставяне на заем на
нефтопродукти в лицензирани петролни складове, складов запис,
12
доказателства за застраховането на съхраняваните количества запаси за
извънредни ситуации. На следващо място, ако въззивникът е считал, че при
извършване на проверката не е представил всички необходими документи, не
е имало никаква пречка да ги представи в хода на образуваното
административнонаказателно производство. Ето защо съдът намира, че не е
допуснато съществено процесуално нарушение в процедурата по
установяване на административното нарушение.
Съдът намери, че правилно е приложен и материалният закон. С
осъществения от „хххххххххх“ АД внос на енергийни продукти по
приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива за
2021 г., за дружеството е възникнало задължение да създаде със свои средства
и за своя сметка запаси за извънредни ситуации, като по този начин е
породено качеството му на икономически оператор – задължено лице по
смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН. Това обстоятелство е било отразено от
служителите по контрол от Агенцията, които в изпълнение на
регламентираното в чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „А“ ЗЗНН правило са завели регистър
на задължените лица за периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г., в който под
№ 123 са вписали дружеството - въззивник. Въпреки отсъствието на изрична
повеля за уведомяване на вписаните лица, а и предвид самия характер на
Заповед № РЗЛ-11/21.04.2022 г. с присъщите вътрешноведомствени и
отчетни функции, на същата все пак е дадена гласност с публикуването на
интернет страницата на Агенцията, с което е станала общодостъпна за
заинтересованите лица, а в допълнение към това събраните гласни
доказателствени средства потвърдиха, че свидетелката Л. лично е запознала
представителя на дружеството с резултатите от анализираните справки,
възникналото задължение за създаване на запас в законоустановения срок и
последващите процедури.
Отделно от това, най-обстойно и усърдно жалбоподателят е
аргументирал възражението си, че не е бил уведомен за издаденото му
разпореждане № Р-12-123 от 28.04.2022 г. за създаване на запаси за
извънредни ситуации. По отношение на него настоящият съдебен състав
намира, че същото все пак е било сведено до знанието на отговорните лица от
управленския апарат на юридическото лице, който извод е мотивиран от
съвкупния преглед на наличните по делото писмени материали, разгледани в
13
своята взаимовръзка, и преценени при съпоставяне със събраните гласни
доказателства. За изясняване на спорния въпрос на първо място следва да се
отбележи, че по правната си природа разпореждането, с което е указано на
„хххххххххх“ АД да приведе нивото си на запаси в съответствие с
наложените му критерии, представлява индивидуален административен акт -
волеизявление на административен орган, по силата на което са породени
задължения в патримониума на определен правен субект – в случая
юридическо лице. По аргумент от чл. 61, ал. 1 АПК, съставеният
административен акт се съобщава по реда на чл. 18а АПК в тридневен срок от
съставянето му на всички заинтересовани лица. В подкрепа на това са и
общите правила за връчване, прокламирани в чл. 137 АПК, алинея 5 от които
препраща отново към разпоредбите на чл. 18а, и по-конкретно – ал. 8 от
посочената буква на закона, която дава приоритет на връчването на книжа на
последния посочен от страната адрес. Както се установи в хода на
проведеното по делото съдебно следствие, в случая кореспонденцията си по
повод инициираната проверка контролните длъжностни лица от Агенцията са
водили с лицето Д. М., която е била посочена от органите на дружеството
като лице за контакт, и която освен че се е представила за служител в
счетоводния отдел на „хххххххххх“ АД, е изготвила лично, подписала със
собствения си квалифициран електронен подпис и представила пред органите
за контрол изискани справки за количествата доставки на сяра от ВОП и
справки за доставка на парафин от страна на дружеството през 2021 г. Нещо
повече, в проведената по телефонен и електронен път комуникация по повод
снабдяването с нужните документи и информация, активна позиция на
страната на „хххххххххх“ АД е заемала именно Д. М., която не само, че се е
идентифицирала като служител на дружеството, но очевидно е имала достъп
и до служебния му електронен адрес, доколкото съобщенията, изпратени от
нейно име, са изходящи от имейл с домейн на „хххххххххх“ АД.
Съвкупността от кореспондиращи си косвени индикации за принадлежността
на Д. М. към структурните звена на дружеството – жалбоподател обуславя
закономерния извод, че в процесния периода лицето е разполагало както с
учредена активна легитимация за предприемане на валидни действия от
името на дружеството, така и с пасивна такава, позволяваща да получава
съдебни и други книжа за негова сметка. Съдържанието на електронните
съобщения разкрива и друго съществено обстоятелство, а именно –
14
посочването на физически адрес в гр. Пловдив, към който служителите от ДА
ДРВВЗ са насочили препоръчаната пратка с приложеното разпореждане за
създаване на запаси за извънредни ситуации. Осъщественото връчване съдът
намира за съобразено с приложимите административнопроизводствените
правила, тъй като адресат на съобщението е организация/юридическо лице, за
което са неприложими правилата на чл. 18а, ал. 1-6 АПК, респективно редът
за връчване е този по ал. 8 от същата разпоредба, който предвижда
съобщаването да става на последния адрес, посочен от страната, който в
случая се явява физическият адрес на легитимирания представител на
„хххххххххх“ АД в гр. Пловдив, ул. „Победа“ № 31.
По същество на делото съдът намира, че въз основа на събраните в хода
на съдебното следствие доказателства безспорно се доказва извършването на
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството – въззивник.
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 17, ал. 1 ЗЗНН вменява в
задължение на икономическите оператори, които създават, съхраняват,
обновяват и възстановяват със свои средства и за своя сметка запаси за
извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти като част от общото
количество запаси за извънредни ситуации на Република България, ежегодно
в срок до първи юли да създадат определените им нива на запаси за
извънредни ситуации по видове и количества в съответствие с нивото,
определено от председателя на ДА ДРВВЗ с разпореждане за общите и
индивидуалните нива на запасите, като същите се изчисляват въз основа на
предоставените данни за предходната календарна година. В настоящия случай
се установи, че при проведена проверка за спазване на законодателството в
областта на регулациите, свързани с поддържането на държавен резерв от
запази на нефт за извънредни ситуации, „хххххххххх“ АД като задължено
лице по смисъла на ЗЗНН не е изпълнило задължението си в срок до
01.07.2022 г. да създаде и остави на съхранение определеното му ниво на
запаси от нефт и нефтопродукти. Последващото изпълнение на вмененото на
дружеството задължение е ирелевантно спрямо съставомерността на
осъщественото нарушение, а още повече, че в случая се касае за закъснение с
повече от 2 месеца. Деянието се счита за осъществено на първия ден, следващ
крайния срок за създаване на запасите – 02.07.2022 г., а фактическото
отделяне на нивото запаси е извършено едва на 08.09.2022 г.
15
За прецизиране на настоящото изложение следва да бъде отбелязано, че
неизпълнението на разглежданото задължение произтича директно от
повелята на закона, заложена в приложената материалноправна норма, която
по императивен начин определя срока, в който следва да се заделят
необходимите резерви. Фактическият състав на чл. 17, ал. 1 ЗЗНН не е
предпоставен от нарушаването на индивидуално властническо волеизявление,
каквото е процесното разпореждане за създаване на запаси за извънредни
ситуации, а от неспазването на правилото за поведение, което се корени в
диспозицията на приложената разпоредба от нормативния акт.
Не е основателен доводът на въззивника за липса на осъществен състав
на административно нарушение, тъй като към 01.07.2022 г. дружеството е
съхранявало 25, 500 тона котелно гориво – количество по -голямо от
определения запас за извънредни ситуации, който въззивникът е следвало да
създаде. В подкрепа на това твърдение са представени писмени доказателства
– извлечение от аналитична сметка „Материални запаси“. Запасите за
извънредни ситуации се създават и съхраняват по реда, указан в Глава IV и
Глава V ЗЗНН - съхраняват се в складове, регистрирани по реда на чл. 38
ЗЗНН, застраховат се за целия срок на съхранението, поради което не може да
се приеме, че целият поддържан от задълженото лице запас от котелно гориво
има качеството на запас за извънредни ситуации.
В случая правно регламентираната дейност е била изпълнена в
произволен момент след изтичането на срока за предприемането , като
твърдението, че дружеството случайно е разбрало за така вмененото му
задължение, се явява напълно неотносимо и не би могло да бъде споделено.
Последното единствено идва да покаже, че компетентните лица от
„хххххххххх“ АД все пак са разполагали с представа за вмененото им
задължение още преди да е образувана последваща проверка спрямо
дружеството и по собствена инициатива са предприели действия по заделяне
на резерви дори и със закъснение, като конкретните причини за забавата са
ирелевантни за настоящия казус.
Доколкото санкционирано е юридическо лице, то се касае за
безвиновна отговорност, поради което и субективната съставомерност на
нарушението не следва да бъде изследвана.
Отговорността на въззивника наказващият орган е ангажирал на
16
основание чл. 62, ал. 1 ЗЗНН, съгласно която, на лице, което не изпълни
задължението по чл. 17, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер на 500
лв. на тон върху количествата несъздадени запаси. Наложената имуществена
санкция е в размер, съответстващ на реда за пропорционалното му
изчисляване, предвиден в закона. Предвид фиксирания размер на
наказанието, излагането на съображения досежно неговата индивидуализация
се явява безпредметно.
Съдът намери, че приложение не може да намери разпоредбата на чл. 28
ЗАНН, доколкото констатираното нарушение разкрива именно типичната, а
не по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с деянията от този
вид. С него е засегнат изключително значим кръг от обществени отношения,
свързани с осигуряването и съхранението на определения от ДА ДРВВЗ
минимум от запаси на нефтопродукти, чието поддържане цели да се осигури
снабдяването с течни горива при затрудняване на доставките и значимо тяхно
прекъсване в страната и/или в другите държави-членки на ЕС. Сред
факторите, способстващи за преценката за тежестта на конкретното
нарушение, са голямото количество нефтови продукти, които не са били
заделени в резерв, както и продължителният период на забава за създаването
на нужния запас. Като аргумент в насока неприложимост на разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН следва да се съобрази още и генералната геополитическа
обстановка, в която страната ни се е намирала към момента на извършване на
разглежданото деяние. Нейната кризисна изостреност произтича от
предприеманите в непосредствена близост до територията на Република
България военни действия и настъплението от страна на Русия срещу
Украйна, започнали през месец февруари 2022 г. Една от основните цели,
стоящи в основата на законодателните разрешения, изискващи на национално
ниво да се поддържа резерв от запаси на нефт и нефтопродукти, е същите да
осигурят необходимата сигурност в случаи на извънредни ситуации, каквито
са военните конфликти. С неосигуряването на нужния резерв в толкова
динамични и политически нестабилни времена, дружеството е засегнало
значими държавни и наднационални интереси, поради което нарушението не
може да бъде преценявано като маловажно.
Предвид всичко изложено депозираната жалба се явява неоснователна и
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
17
При този резултат от производството право на разноски на основание
чл. 63д ал. 4 ЗАНН има въззиваемата страна, каквато претенция е заявена с
писменото становище, изходящо от неговия процесуален представител. В
случаите по чл. 63д ал. 4 ЗАНН размерът на възнаграждението се определя от
съда, който следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото,
както и вида и обема на осъщественото процесуално представителство, като
определеното от съда възнаграждение не следва да надвишава максималния
размер на възнаграждението, предвиден в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Като взе предвид фактическата и правната
сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания и обема на
проявената от страна на защитника процесуална активност, в това число с
ангажиране на допълнителни писмени доказателства, както и на писмено
становище по същество на спора, съдът счете, че юрисконсултското
възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на наказващия орган,
следва да бъде в размер на 100.00 /сто/ лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 5242/24.11.2022 г.,
издадено от временно изпълняващ длъжността председател на Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запази“, с което на основание
чл. 62, ал. 1 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/ на
„хххххххххх“ АД с ЕИК хххххххххх е наложена имуществена санкция в
размер на 11 988.00 /единадесет хиляди деветстотин осемдесет и осем/ лева за
нарушение на чл. 17, ал. 1 ЗЗНН.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН „хххххххххх“ АД с ЕИК
хххххххххх ДА ЗАПЛАТИ на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“, със седалище в гр. София, ул. „Московска“ № 3,
сумата от 100.00 /сто/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18
19