Р Е Ш Е Н И Е
Номер 627 от 27.04.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет и втори април две хиляди двадесет
и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
при
секретаря И. Г.
и прокурора
Дарин Христов,
като
разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 763 по описа за 2021 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на С.К.Т. с ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, чрез адв. Кр. К., против Решение № 260023/22.02.2021 г., постановено
по а.н.д. №288/2020 г. по описа на Районен съд – Карнобат, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) №
750/15.11.2020 г., издадено от
директор на Регионална дирекция по горите – Бургас, с което на С.К.Т. за
нарушение на чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите (ЗГ), на основание чл.266,
ал.1 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лв., и на осн.чл.273, ал.1 ЗГ е отнет моторен трион „Хускварна 365“ с №
4500639.
В касационната жалба се обосновава, че оспореният съдебен акт е неправилен.
Твърди се противоречие на издаденото НП с материалния закон, както и
недоказаност на нарушението. Иска се отмяна на решението и постановяване на
ново, с което бъде отменено процесното НП. В условията на евентуалност, в
случай че касационната инстанция приеме, че нарушението е доказано, се иска
изменение на решението на РС в частта, с която е потвърдено процесното НП за
отнемане на осн.чл.273, ал.1 ЗГ на моторен трион „Хускварна 365“ с № 4500639 и
отмяна на НП в тази част на осн.чл.20, ал.4 ЗАНН, поради несъразмерност между
стойността на отнетата вещ и стойността на отсечените дърва.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, се представлява от адв. К.,
който поддържа касационната жалба, не сочи доказателства и претендира
присъждане на разноски.
Ответникът по касация – Регионална дирекция по горите гр. Бургас, редовно
уведомен, не се представлява в производството пред касационната инстанция и не
изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност
на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в
съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на
чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните
съображения:
С процесното постановление отговорността на касатора е ангажирана за това,
че на 15.10.2020 г. в землището на с. Сърнево, подотдел 398:и, извършва сеч в
частна собственост с моторен трион „Хускварна 365“ № 4500639 на 10 бр. дървета
от дървесен вид цер, представляващи 4 пр.м3 дърва за огрев, без да са маркирани
с контролна горска марка.
За да постанови оспореното съдебно решение, първоинстанционният съд е
приел, че при издаване на НП и АУАН не са допуснати нарушения. С оглед
събраните в съдебното производство писмени и гласни доказателства съдът е счел,
че както от обективна, така и от субективна страна Т. е осъществил признаците
от състава на нарушението по чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ. Съдът е отказал да
кредитира показанията на св. М.К.в частта, в която същият е посочил, че двамата
с касатора не са рязали дървета без контролна горска марка, като е приел, че
същите противоречат на показанията на актосъставителя св. Г.. Освен това, сам в
показанията си св. К. бил посочил, че Т. е носил моторен трион, за да отсичат дървета
и храсти, които им пречели при извозването на дървесината. Първоинстанционният
съд е отказал да приложи чл.20, ал.4 ЗАНН по отношение на отнетата вещ моторен трион
„Хускварна 365“ № 4500639, като се е мотивирал /въпреки приетата несъразмерност
между стойността й и стойността на отсечената дървесина/ с тежестта на
нарушението, обусловена от липсата на сключен договор между жалбоподателя и
лицето, на което е било издадено разрешителното за сеч.
Така постановеното
решение е неправилно.
От
писмените доказателства по административната преписка, в т.ч. констативен
протокол Серия ЖОО № 0133082/15.10.2020 г., АУАН Серия ЖОО № 103150/15.10.2020
г., се установява, че при извършената на 15.10.2020 г. от актосъставителя Т.М.Г.–
горски инспектор, и от колегата му С.Д.С.проверка в землището на с. Сърнево,
подотдел 398:и, касаторът С.К.Т. не е установен да сече дърва, каквото деяние
му се вменява, а на място е била установена купчина от вече отсечени дърва, без контролна горска марка, които са били
изправени и са били наредени на фигура. Същите факти потвърждава самият
актосъставител Г.при разпита си в с.з. на 21.01.2021 г., като в показанията си
заявява, че при направената проверка с колегата му са установили, че лицето е
„…отсякло 10 бр. дървета без
контролна горска марка…“/използваното глаголно време е минало неопределено/, както и че при проверката това лице е
заварено да събаря правостоящи дървета, които са били наредени на фигура. Никъде
от писмените и гласни доказателства по делото не се установяват факти, които да
сочат, че при проверката касаторът Т. е бил заварен да реже дървета без контролна
горска марка. Още в производството пред административнонаказващия орган същият
е възразил, че не е рязал дърва, и че намерените немаркирани дървета са били
предварително отрязани от други лица, а той, заедно с Мариян Дечков К., е
следвало да извозят вече отрязания материал с каруца. Необосновано
първоинстанционният съд е отказал да кредитира показанията на св. К., разпитан
в с.з. на 18.02.2021 г., с мотива, че показанията му противоречат на
показанията на актосъставителя. Всъщност, показанията на двамата свидетели не си
противоречат, тъй като св. Г.никъде не е заявил, че е видял Т. да сече дърва.
Показанията и на двамата свидетели са взаимно допълващи се и кореспондират и
със събраните по делото писмени доказателства, като показанията на св. К. са
правдоподобни и няма пречка да бъдат кредитирани. От същите се установява, че той
и касаторът са били наети от трето лице, разполагащо с разрешително за сеч и
което предварително било изсякло посочените дърва, за да ги извозят, като двамата
използвали собствения на касатора трион единствено с цел да разчистват пътя
пред каруцата, който бил осеян с храсти, пречещи им да редят отсечените
дървета. Св. К. е заявил, че с въпросното трето лице нямали сключен договор,
очевидно имайки предвид писмен такъв. Доколкото в случая става въпрос за
обикновен граждански договор за изработка, писмената форма не е условие за
действителност на постигнатото съглашение и сключването на такъв договор може
да се установява с всички допустими по закон доказателствени средства, вкл.
свидетелски показания. Ето защо, правдоподобни, логични, непротиворечиви и в
съответствие с всички останали доказателства по делото са показанията на св. К., които първоинстанционният съд, в нарушение на
правилата за оценка на доказателствата, е отказал да кредитира.
С
оглед на горната фактическа обстановка, касационната инстанция намира, че
вмененото на Т. нарушение не е доказано. Решението на първоинстанционния съд е
неправилно и следва изцяло да се отмени, като се отмени изцяло процесното НП.
На
касатора следва да се присъдят сторените от него разноски за двете инстанции, в
съответствие с направеното от него искане в тази връзка. Същите възлизат на
сумата от общо 450 лв., от които 350 лв. – заплатен адвокатски хонорар в
производството пред РС, и сумата от 100 лв. – заплатен адвокатски хонорар в
касационното производство.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл. ІІ-ро от АПК, вр.
чл.63, ал.1 ЗАНН и чл.63д, ал.1 ЗАНН вр.чл.143, ал.1 АПК, Административен съд –
Бургас, ХV-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260023/22.02.2021г.,
постановено по а.н.д. №288/2020 г. по описа на Районен съд – Карнобат, и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
наказателно
постановление № 750/15.11.2020 г., издадено от директор на РДГ – Бургас, с
което на С.К.Т. за нарушение на чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите (ЗГ), на
основание чл.266, ал.1 от същия закон е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв., и на осн.чл.273, ал.1 ЗГ е отнет моторен трион
„Хускварна 365“ с № 4500639.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция по горите – Бургас, представлявана
от директора инж. М.К.да заплати на С.К.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, разноски
в размер на 450 лв. за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.