Присъда по дело №1496/2022 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 42
Дата: 21 декември 2022 г. (в сила от 4 януари 2023 г.)
Съдия: Десислава Цветкова
Дело: 20221630201496
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 декември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 42
гр. Монтана, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. А.А
и прокурора П. Ал. П.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Наказателно дело
от общ характер № 20221630201496 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият К. П. П. – роден на ХХХХХг. в село Г.,
обл.В., българин, български гражданин, женен, неосъждан, пенсионер, със
средно образование, живущ в град М., ул.В.Т.“ № 6, вх.А, ет.2, ап.4, с ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на 07.11.2017г. в град Монтана
потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.189 ал.5 от
ЗДвП се дава пред орган на властта - сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Видин за удостоверяване истинността на обстоятелството, че на
03.10.2017г. лек автомобил марка „Т.“ модел „ХХХХ“, с ДК№ ХХХХ
собственост на К. П. П., с ЕГН ********** от гр.М. е бил във владението на
А.Б. А., с ЕГН ********** от гр.М. -престъпление по чл.313 ал.1 от НК.
ОСВОБОЖДАВА подсъдимият К. П. П. – роден на ХХХХХг. в село Г.,
обл.В., българин, български гражданин, женен, неосъждан, пенсионер, със
средно образование, живущ в град М., ул.В.Т.“ № 6, вх.А, ет.2, ап.4, с ЕГН
1
********** на основание чл.78а ал.1 от НК от наказателна отговорност за
така извършеното престъпление по чл.313 ал.1 от НК, като му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 лева в полза на
Държавата.
ПРИЗНАВА подсъдимият Т. Ч. А. – роден на ХХХХХг. в град М.,
българин, български гражданин, женен, с основно образование, работещ,
осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 16.01.2020г. в
гр.Монтана потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на
чл.189, ал.5 от ЗДвП се дава пред орган на властта-Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-Видин, за удостоверяване истинността на обстоятелството,
че на 19.12.2019г. превозно средство марка „И.“ модел „ХХХХ“, с ДК№
ХХХХХХ, собственост на Т. Ч. А., с ЕГН ********** от гр.Монтана е било
във владението на А.Б. А., ЕГН:********** от гр.Монтана, поради което и на
основание чл.313 ал.1 от НК във връзкака с чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК го
ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ, като на основание чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК
определя пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес”
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.42б ал.1 от НК определя
периодичност на изпълнение 2 пъти седмично и “задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от
влизане на присъдата в законна сила и привеждането й в изпълнение.
ПРИЗНАВА подсъдимият Т. Ч. А. – роден на ХХХХХг. в град М.,
българин, български гражданин, женен, с основно образование, работещ,
осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 16.01.2022г. в
гр.Монтана потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на
чл.189 ал.5 от ЗДвП се дава пред орган на властта-Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР-Видин, за удостоверяване истинността на обстоятелството, че на
20.12.2019г. превозно средство марка „И.“ модел „С.“ с ДК№ ХХХХ,
собственост на Т. Ч. А., с ЕГН ********** от гр.М. е било във владението на
А.Б. А., с ЕГН ********** от гр.М., поради което и на основание чл.313 ал.1
от НК във връзкака с чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК го ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ,
като на основание чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК определя пробационни мерки:
“задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,
като на основание чл.42б ал.1 от НК определя периодичност на изпълнение 2
пъти седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител”
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в законна сила
2
и привеждането й в изпълнение.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23 ал.1 от НК едно общо наказание по
наложените по - горе до размера на най - тежкото от тях, а именно
ПРОБАЦИЯ, като на основание чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК определя
пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.42б ал.1 от НК определя
периодичност на изпълнение 2 пъти седмично и “задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от
влизане на присъдата в законна сила и привеждането й в изпълнение.
ОСЪЖДА подсъдимият К. П. П. със снета по делото самоличност и ЕГН
да ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК сметка на ОД на МВР-
Монтана сумата 156.06 лева разноски от ДП, а по сметка на РС-Монтана и по
5.00 лева държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимият Т. Ч. А. със снета по делото самоличност и
ЕГН да ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК сметка на ОД на МВР-
Монтана сумата 156.06 лева разноски от ДП, а по сметка на РС-Монтана и
5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаден изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира пред ОС - Монтана в
15 дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда № 42/ 19.12.2022г. по НОХД № 1496 по описа на
Районен съд град Монтана за 2022 година, трети наказателен състав.

С обвинителен акт на Районна прокуратура град Монтана подсъдимият
К.П.П. е обвинен в престъпление по чл.313 ал.1 от НК, а подсъдимият Т.Ч.А.
в две престъпления по чл.313 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинение. Моли съда да признае подсъдимите
за виновни, като по отношение на подсъдимия К.П. се приложи разпоредбата
на чл.78а от НК, наказанието се определи в минималния размер, а по
отношение на подсъдимия Т.А. се приложи разпоредбата на чл.55 от НК, като
предвиденото в правната норма наказание се замени с пробация.
Подсъдимите К.П. и Т.А. се признават за виновни в хода на съдебното
следствие, като се възползват от правото да не дават обяснения.
Упълномощените им защитници молят съда да ги признае за виновни, като
им се наложат минимални наказания.
Производството се разви при условията и реда на чл.370 ал.1 и сл. от
НПК /чл.371 т.1 от НПК/ - съкратено съдебно следствие, предшествано от
предварително изслушване на страните.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл.373
ал.1 във вр/ка с чл.372 ал.3 от НПК във вр/ка с чл.283 от НПК съдът прие,
прочете и огласи доказателствения материал, без да извършва разпит на
всички свидетелите и вещио лице.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и логическо единство, както и във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият К.П.П. получил по пощата известие за това, че неговият
автомобил марка „Т.“, модел „ХХХХ“, с ДК№ ХХХХ е бил засечен с
превишена скорост и по този повод е издаден електронен фиш Серия К №
1766701/ 03.10.2017г.
На 07.11.2017г. подсъдимият К.П. представил в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Монтана шофьорската книжка на лицето А.Б.А. с
ЕГН ********** от град М., за когото се знае, че е използван от мнозина,
приемайки отговорността за управлението на моторни превозни средства с
превишена скорост вместо техните собственици, които действително са
превишили скоростта. Подсъдимият П. саморъчно попълнил декларация
„Приложение 6“ във връзка с чл.189, ал.5 от Закона за движение по пътищата,
в която отразил, че на 03.10.2017г. в 14.24 часа автомобилът му марка „Т.“,
модел „ХХХХ“, с ДК№ ХХХХ е бил във владението на А.Б.А. от гр.М. от
гр.М. ул.“Г.И.“ № 26 вх.“Н“ ет.4 ап.7.
Свидетелят А.Б.А. категорично отрича факта да познава подсъдимия
1
К.П.П. и няма как да е управлявал неговият автомобил „Т.“, модел „ХХХХ“ с
ДК№ ХХХХ на 03.12.2017г, защото по това време е бил на лечение в болница
„Свети Георги“ в гр.Монтана. Преди месец юли 2017г. свидетелят А.А.
изгубил шофьорската си книжка, поради което се наложило да му бъде
издадена нова. Свидетелят е категоричен в показанията си, че не е
предоставял данните и шофьорската си книжка на К.П.П..
На досъдебното производство е изпълнена съдебно- почеркова
експертиза, от заключението на която се установява, че подписът, от името на
„Декларатор“, както и ръкописните текстове в инкриминираната декларация
са изпълнени от подсъдимия К.П..
Съдът изцяло възприма експертното заключение, като обективно и
компетентно дадено, а още повече и не оспорено то страните в процеса.
Подсъдимият Т.Ч.А. получил два електронни фиша за налагане на глоби
за превишена скорост, съответно: Серия К, № 3258773 за нарушение,
извършено от водач на товарен автомобил „И.“, с ДК№ ХХХХХ на
19.12.2019г. на републикански път Е-79 при км 7+742 кръстовище с път IV-
14002/за с.Рупци обл.Видин/ и Серия „К“, № 3289988 за нарушение,
извършено от водач на товарен автомобил „И.“, с ДК№ ХХХХХХ на
20.12.2019г. на път Е-79 при км. 16+431 област Видин до мотел „Чолакис“.
На 16.01.2020г. в сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР -Монтана
подсъдимият Т.А. попълнил и изпратил до сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР - Видин две декларации „Приложение 6“ във връзка с разпоредбите
на чл.189 ал.5 от ЗДвП, като и в двата случая декларирал, че моторните
превозни средства, регистрирани на негово име са били управлявани в
конкретните ситуации от А.Б.А. от гр.Монтана от гр.М. ул.“Г.И.“ № 26, вх. Н,
ет.4, ап.7.
От показанията на свидетеля А.Б.А. се установява, че същият не познава
подсъдимият Т.Ч.А., не е управлявал товарен автомобил „И.“ и не е
предоставял свои данни или свидетелство за управление на МПС нито на
него, нито на другия подсъдимия К.П..
На досъдебното производство е изпълнена графична експертиза, от
заключението, на която се установава, че „Подписите, от името на
„Декларатор“ в 2бр. Декларация за предоставяне на информация по
нарушение, във връзка с разпоредбите на чл.189, ал.5 от ЗДвП...“ са
изпълнени от подсъдимия Т.Ч.А.. Цифровите текстове „19.12.2019“ и
„20.12.2019“ също са изпълнени от подсъдимият Т.Ч.А..
Съдът приема това заключение, като компетентно и обективно дадено.
То не бе оспорено и от страните в процеса.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на А.Б.А. приобщени към доказателствения материал, предвид
обстоятелството, че производството се е развило по реда на чл.371 т.1 от
НПК, на които съдът дава вяра като обективни, логически последователни,
непротиворечиви и безпристрастни. Същата фактическа обстановка намира
2
потвърждение и от събраните и надлежно приобщени към доказателственият
материал по делото писмени доказателствени средства, както и изпълнената в
хода на досъдебното производство експертно заключение.
Анализът на доказателствения материал води до извода, че подсъдимия
К.П.П. на 07.11.2017г. в град Монтана е потвърдил неистина в писмена
декларация, която се дава пред орган на властта за удостоверяване
истинността на обстоятелство.
Анализът на доказателствения материал води до извода, че подсъдимия
Т.Ч.А. на два пъти - на 16.01.2020г. и на 16.01.2022г. в гр.Монтана потвърдил
неистина в писмени декларации, които по силата закона се дават пред орган
на властта за удостоверяване истинността на обстоятелства.
С оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка
съдът намира, че подсъдимият К.П.П. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.313 ал.1 от НК, като на
07.11.2017г. в град Монтана потвърдил неистина в писмена декларация, която
по силата на чл.189 ал.5 от ЗДвП се дава пред орган на властта - сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Видин за удостоверяване истинността на
обстоятелството, че на 03.10.2017г. лек автомобил марка „Т.“ модел „ХХХХ“,
с ДК№ ХХХХ, собственост на К.П.П., с ЕГН ********** от гр.М. е бил във
владението на А.Б.А. с ЕГН ********** от гр.М..
С оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка
съдът намира, че подсъдимият Т.Ч.А. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.313 ал.1 от НК, като на
16.01.2020г. в гр.Монтана потвърдил неистина в писмена декларация, която
по силата на чл.189, ал.5 от ЗДвП се дава пред орган на властта-Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, за удостоверяване истинността на
обстоятелството, че на 19.12.2019г. превозно средство марка „И.“ модел
„ХХХХ“, с ДК№ ХХХХХ, собственост на Т.Ч.А., с ЕГН ********** от гр.М.
е било във владението на А.Б.А. ЕГН:********** от гр.М.;
Както и в това, че на 16.01.2022г. в гр.Монтана потвърдил неистина в
писмена декларация, която по силата на чл.189 ал.5 от ЗДвП се дава пред
орган на властта-Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Видин, за
удостоверяване истинността на обстоятелството, че на 20.12.2019г. превозно
средство марка „И.“ модел „С. с ДК№ ХХХХХХ, собственост на Т.Ч.А., с
ЕГН ********** от гр.М. е било във владението на А.Б.А. с ЕГН **********
от гр.М. – престъпление по чл.313 ал.1 от НК.
Деянието по чл.313, ал.1 от НК е от така наречените формални
престъпления, при които не са налице съставомерни имуществени вреди.
Обект на посегателство са обществените взаимоотношения, свързани с
лъжливо деклариране в документ - в настоящия случай писмени декларации,
които по силата на закон се дават пред орган на властта - в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР.
С такова престъпление се засяга правната сигурност на
3
документирането и документооборота и се затруднява дейността на
държавните и обществените органи, както и отношенията между гражданите.
На следващо място, за да бъде осъществен престъпния състав по чл.313
от НК е необходимо освен декларацията, която се дава по силата на закон,
указ или постановление на Министерския съвет, в самият акт да е
предвидено, че за невярно деклариране ще се носи наказателна отговорност
по чл.313 от НК. Законодателят изрично е предвидил това обстоятелство като
съставомерен признак, без наличието, на който престъплението не е
осъществен. В конкретните декларации – обект на престъплението, за което е
повдигнато обвинение, изрично е посочено, че за деклариране на неверни
данни се носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК.
Събраните доказателства несъмнено установяват елементите от
обективна и субективна страна на престъплението по чл.313 ал.1 от НК.
Текстът изисква потвърждаване на неистина в писмена декларация, която по
силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността
на някакво обстоятелство. Инкриминираните декларации, депозирани от
подсъдимите К.П. и Т.А. пред служители на сектор „ПП” при ОД на МВР по
съществото си представляват удостоверителен документ, които може да бъдае
предмет на престъплението по чл.313 ал.1 от НК, тъй като представляват
изрично и конкретно писмено изявление от страна на подсъдимите, което е с
правно значение, тъй като съдържат твърдения, установяващи
съществуването на определени факти и обстоятелства. Те са депозирани пред
орган на власт за удостоверяване истинността на съдържащите се в нея факти
и обстоятелства. По делото несъмнено е установено, че декларираните факти
и обстоятелства не са истинни - не отговарят на действителното фактическо
положение. Обследваните декларации се изискват по силата на „закон”,
каквато е регламентацията на чл. 313, ал. 1 от НК.
От субективна страна всеки един от подсъдимите е действал при форма
на вината пряк умисъл, съгласно чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Съзнавал е, че
полага подпис под невярно документирани обстоятелства, съзнавали са
обществено опасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на
общественоопасните последици и са искали тяхното настъпване.
В случая са налице предпоставките предвидени в чл.78а, ал.1 НК за
освобождаване на подсъдимия К.П.П. от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание. За извършеното от подсъдимия К.П.П.
умишлено деяние се предвижда наказание до три години лишаване от
свобода или глоба от 100.00 до 300.00 лв. Видно от свидетелството за
съдимост – рег.№ 7260 от 15.12.2022г. подсъдимият П. е осъждан , но е
реабилитиран на основание чл.88а от НК, с което вредните последици от
осъждането са заличени. Предвид на това няма пречка за приложение на
чл.78а ал.1 НК. От деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, тъй като престъплението е формално.
С оглед на изложеното съдът прие, че на подсъдимия К.П. следва да се
4
наложи минималната глоба предвидена в закона, а именно 1 000.00 лв, която
следва да се заплати в полза на Държавата.
При определяне размера на глобата съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът
съобрази, че подсъдимия П. е извършил престъпно деяние за първи път
съобразявайки изискването на чл.78а ал.1 от НК. Съдът не определи по–голям
размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на
извършеното деяние от обвиняемия Пламенов и другите обстоятелства по
чл.27 ал.2 от ЗАНН, освен това липсват данни по делото, които да
обосновават налагането на по – голям размер глоба.
В случая са не са налице предпоставките предвидени в чл.78а, ал.1 НК
за освобождаване по отношение на подсъдимия Т.Ч.А.. В случая е налище
забранителната разпоредба на чл.78а ал.7 от НК-множество престъпления.
Подсъдимият А. е извършил две престъпления през продължителен период от
време, а именно на 16.01.2020г. и на 16.01.2022г.
Съобразно принципа за законоустановеност на наказанието следва да се
вземе предвид визираната в закона санкция за този вид престъпление.
Съобразно принципа за индивидуализация наказанието следва да се отчетат
степента на обществената опасност. Тази на деянието не е завишена, тъй като
не се касае за извършено тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК.
Съдът като преценява обществената опасност на дееца, счита, че се касае за
личност с невисока степен на обществена опасност, с оглед обстоятелството,
че той признава вината си и към момента на извършване на деянието е имал
само наложоено наказание по реда на чл.78а от НК, изпълнено на 15.06.2020г,
тоест е с чисто съдебно минало. След анализ на посочените
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът счете, че са налице
многбройни смекчаващи вината обстоятелства и намира приложение
разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.б от НК, като се замени предвиденото
наказание лишаване от свобода без долен минимум с ПРОБАЦИЯ. С оглед
личността на подсъдимия и конкретните особености на настоящият случай,
съдът намира, че на подсъдимия Т.Ч.А. следва да бъдат определени следните
пробационни мерки съгласно чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК: “задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на
основание чл.42б ал.1 от НК определя периодичност на изпълнение 2 пъти
седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в законна сила и
привеждането й в изпълнение.
Съдът определи на основание чл.23 ал.1 от НК едно общо наказание по
наложените по - горе до размера на най - тежкото от тях, а именно
ПРОБАЦИЯ, като на основание чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК определя
пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.42б ал.1 от НК определя
периодичност на изпълнение 2 пъти седмично и “задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от
5
влизане на присъдата в законна сила и привеждането й в изпълнение.
С така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат
да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а
наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по
отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.
Предвид изхода на делото съдът осъди подсъдимият К.П.П. да
ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК сметка на ОД на МВР-Монтана
сумата 156.06 лева разноски от ДП, а по сметка на РС-Монтана и по 5.00 лева
държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Предвид изхода на делото съдът осъди подсъдимият Т.Ч.А. да
ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК сметка на ОД на МВР-Монтана
сумата 156.06 лева разноски от ДП, а по сметка на РС-Монтана и 5.00 лева
държавна такса в случай на служебно издаден изпълнителен лист.
По горните мотиви, съдът се произнесе с присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

6
Съобщи за изтекли лични данни