Р Е Ш Е Н И Е
№ 4470
гр. Пловдив, 19.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XXII граждански състав, в публично
заседание нa двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Лиляна
Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2861 описа
на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
намира, че е сезиран с обективно съединени искове предявени от „Грийн Лайн БГ“ ЕООД,
ЕИК: ********* срещу ЕТ „***“, ЕИК: *********, в качеството му на физическо лице-търговец
***.
На
08.07.2016 г. между „Грийн Лайн БГ“ ЕООД – като наемодател и ЕТ „***“ – като наемател
е сключен договор за наем на земеделска земя, по силата на който договор наемодателят
е отдал на наемателя за временно и възмездно ползване 24.889 дка. земеделска земя
за производство на зърнени и технически култури, която площ включва следните поземлени
имоти, находящи се в Община С., землище ***, а именно: ПИ № *** с площ от 6 дка., находящ се в местността
„***“ и ПИ № *** с площ от 18.899 дка., находящ се в местността „***“. Договорът
за наем бил сключен за стопанската 2016/2017 г., наемната цена била 30 лв. за 1
дка., като наемното плащане е следвало да бъде извършено в пълен размер в деня на
подписване на договора /08.07.2016 г./. „Грийн Лайн БГ“ ЕООД предало на наемателя
договорената земеделска земя в състояние, отговарящо за ползването й. Наемната цена
в размер на 746.97 лв. не била платена, като ищецът бил издал фактура № ***г. Считано
от 09.07.2016 г. ответникът изпаднал в забава , поради което и дължал договорената
между страните неустойка в размер на 0.3 % върху дължимата сума на ден или
1111.04 лв. за периода 09.07.2016 г. – 16.11.2017 г.
Поради незаплащането на сумите срещу ответника
било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното
заповедно производство по частно гр. дело № 19105/2017 г. на ПРС, IV гр. с-в, била
издадена заповед за посочените суми, ведно със законната лихва и разноски. В срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът подал възражение за недължимост на вземането. Иска
се да бъде установено съществуването на задълженията – 746.97 лв.дължима главница,
представляваща незаплатена наемна цена за стопанската 2016/2017 г. по договор за
наем от 08.07.2016 г. и 1111.04 лева – неустойка за забава за периода 09.07.2016
г. – 16.11.2017 г. Претендира се законна
лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението – 01.12.2017 г., както
и разноските по заповедното и исковото производството.
Препис
от исковата молба и приложенията е редовно връчен на ответника *** в качеството
му на физическо лице-търговец, по реда на чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК. Като
ответникът не е ангажирал отговор на исковата молба. Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа
страна следното:
Предявени са искове с правна
квалификация - чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Относно главницата:
От представените по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че между „Грийн Лайн БГ“ ЕООД
/наемодател/ и ЕТ „***“ /наемател/ е сключен договор за наем на земеделска земя
*** г., с който наемодателят и предоставил на наемателя за временно и
възмездно ползване земеделска земя в землището на с. ***, община Съединение с
обща площ от 24.889 дка. за производството на зърнени и технически култури.
Договорът е сключен за 1 стопанска година от 01.10.2016 г. до 01.10.2017 г. Наемното
възнаграждение е уговорено в размер на 30 лв. на декар или 746.97 лв. и е
следвало да се плати при подписването на договора – чл. 3, ал. 2 от договора.
Съобразно автономията на волята договорът за наем с предмет отдаване за възмездно
ползване на земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на ЗЗД, е действителен,
независимо от наличието на специална законова регламентация относно реда и начина
на отдаване за възмездно ползване на обекти, посочени в чл.1,ал. 3 ЗАЗ /виж т. 2 от ТР № 2 от 20.07.2017 г. по т. д. №
2/2015 г. на ОСГТК на ВКС/.
Установява
се и предаването на земеделските земи на наемателя. Съобразно чл. 4 от договора
за наем наемодателят предава наетата земя на наемателя в състояние, което
отговаря на ползването й по договора, като договорът има сила на
приемо-предавателен протокол. Доколкото договорът е подписан от страните, като
поставените подписи не са оспорени в съответните за това преклузивни срокове,
то разпоредбата на чл. 4 от договора има характер на извънсъдебно признание на
неизгоден за ответника факта, касаещ изправността на наемодателя по предаването
на имотите в състояния годно за ползването им.
С
оглед на изложеното, по делото се установява, че между страните е възникнало наемно
правоотношение, по силата на което наемателят е получил фактическата власт върху
процесните земеделски земи. Не е спорно по делото, че наемодателят е осигурил
спокойно и безпрепятствено ползване на земеделските земи за наемния период.
Оттук и съдът намира, че всички факти лежащи в доказателствена тежест на ищеца
по този иск, са доказани по производството.
В
тежест на ответника по делото е да докаже изпълнение задължението си за
заплащане на наемно възнаграждение, като съдът приема, че не е проведено пълно и
главно доказване на този факт от ответната страна. Ответникът не ангажира
доказателства в насока на осъществено плащане на дължимата сума. Ето защо иска
за дължимата главница за наемно възнаграждение е изцяло основателен и ще се
уважи в пълен размер от 746.97 лв. Като законна последица върху главницата
ще се присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 01.12.2017 г. до окончателното плащане.
Относно неустойката:
В чл. 21 от процесния договор за
наем на земеделски земи страните са уговорили, че при неиздължаване на наемното
плащане в посочения срок, наемателят дължи неустойка в размер на 0.3 % на ден и
законната лихва върху дължимата сума.
Претендира
се неустойка в размер на 1 111.04 лв. за периода 09.07.2016 г. –
16.11.2017 г. Мораторната лихва не изключва наличието на правната възможност вместо
последната да бъде уговорена неустойка за забава. Настоящият съд служебно
следва да направи преценка за противоречието на така договорената клауза с
добрите нрави.
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат
в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност
се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства,
при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото
с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението,
за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението /виж решение
№ 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Съгласно
т. 3 от ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС не е нищожна клауза за неустойка, уговорена без краен
предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Клаузата за неустойка
за забава по търговска сделка, сключена между търговци, би могла да бъде прогласена
за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, ако в конкретния случай уговорките
относно вида на задължението и на неизпълнението, начина и базата за начисляването
на неустойката и други критерии, посочени в договора, са определени извън пределите
на нравствената допустимост. Единствено липсата на уговорка за краен предел като
срок, до който да се начислява неустойката, не накърнява добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД /виж решение
№ 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 395/2008 г., I т. о. на ВКС/. Само несъразмерност между главницата
и неустойката към момента на неизпълнението не е основание за обявяването на клаузата
за неустойка за нищожна. Липсата на уговорен краен предел и срок за начисляване
на неустойката не я прави нищожна, доколкото и периодът, и размерът на неустойката,
са последица единствено от виновното бездействие на страната по договора /виж решение № 104 от 26.06.2017 г. по гр. д. №
2559/2016 г. на IV г. о. на ВКС/.
Настоящият съдебен състав намира,
че към датата на сключването на неустоечната клауза в рамките на свободата на договаряне /чл.
9 ЗЗД/ и по волята на страните същите са я формулирали по начин, който да гарантира
изпълнението на задълженията на наемателя за заплащане на наемната цена за ползваните земеделски земи, да осигури обезщетяването на наемодателя за евентуалните
вреди при неизпълнение, както и евентуално да санкционира неизправния наемател,
чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза на изправната страна. Към момента
на сключването на договора не би могло да се приеме, че се накърняват добрите нрави
и принципа на справедливостта чрез уговарянето на неустойка от 0.3 % за просрочен
ден, тъй като сключването на договора предполага намерение на страните да го изпълняват
точно, което правомерно поведение би изключило проявлението на неустоечната клауза.
Обстоятелството, че се е натрупало задължение за заплащане на неустойка, което превишава
задължението за заплащане на наемното възнаграждение, е последица от продължителното
виновно неизпълнение от страна на наемателя, а не от начина, по който е уговорена
самата неустойка. Размерът на дължимата неустойка не е могъл да бъде известен на
страните още при сключването на договора, тъй като той е следствие от последващо
неправомерно поведение на длъжника-наемател. Съобразно горното и отчитайки от една страна конкретното
съдържание на престациите на страните-търговци, а от друга страна липсата на други
обезпечения за кредитора, съдът достига до извод, че неустойка от 0.3 % на ден за
паричния дълг не води до проява на нарушение на морала. Следователно липсва основание
да се приеме, че процесната неустойка е уговорена извън присъщите и обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, а от тук и че е нищожна поради накърняване на
добрите нрави.
В
този смисъл и съдебната практика, която приема при размери 0.3 - 0.5 %, дори и до
1 %, за всеки просрочен ден, че с оглед на санкционен елемент на неустойката за
забава между търговци, не се нарушават добрите нрави – виж решение № 99 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 984/2009 г., I т. о., решение
№ 196 от 6.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 335/2009 г., II т. о., решение № 99 от
26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 944/2012 г., I т. о., решение № 4 от 25.02.2009
г. на ВКС по т. д. № 395/2008 г., I т. о., решение № 168 от 12.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 486/2010 г., II т. о, решение № 107 от 25.06.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 818/2009 г., II т. о., решение № 46 от 22.06.2010 г. на ВКС по т. д. №
563/2009 г., I т. о. Също така не са допуснати до касационно обжалване въззивни решения, с които
е прието, че неустойка в размер на 0.3 % на ден върху просрочената сума не
противоречи на добрите нрави - определение
№ 332 от 15.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 2633/2014 г., I т. о. и определение №
335 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 588/2011 г., I т. о.
Уговорката за неустойка по чл. 21
от договора е валидна. Няма твърдения
и доказателства договорът да е бил развален. Неустойка за забава се дължи за
целия процесен период от 09.07.2016 г. до 16.11.2017 г., тъй като наемателят е
изпаднал в забава от датата следваща датата на подписване на договора за наем
на земеделска земя – арг. от чл. 3, ал. 2 от договора. Неустойката в размер на
0.3 % за всеки ден забава върху главницата от 746.97 лв. е равна на 2.24 лв.
неустойка за всеки ден забава. Процесният период
се състои от 496 дни забава, поради което и искът за неустойка за забава е
основателен в пълния си размер от 1 111.04
лв. /496x2.24/.
По
разноските:
Разноски са дължими на ищеца.
Представен е списък по чл. 80 ГПК. Претендират се 466.83 лв. за разноски по
делото, представени са доказателства за направата на разноски. Ето защо на
ищеца ще се присъди за исковото производство сумата от 466.83 лв. за разноски по производството, а за заповедното сумата
от 339.17 лв. за разноски по
производството.
Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Грийн Лайн БГ“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Брезовска“
№ 34, ет. 5, оф. 6, против ЕТ „***“, ЕИК: *********, в качеството му на физическо
лице-търговец ***, със седалище и адрес на управление: ***, положителни установителни искове, че ЕТ „***“
дължи на „Грийн Лайн БГ“ ЕООД,
следните суми: сумата от 746,97 лв. – главница, представляваща възнаграждение по
договор за наем на земеделска земя № *** г. за ползване на общо 24.889 дка.
земеделска земя в землището на с. ***, Община С., за която сума е издадена
фактура № *** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 01.12.2017 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 1 111,04 лв. – неустойка за забава по чл. 21 от договора за периода
09.07.2016 г. - 16.11.2017 г., за които суми е издадена заповед от 11.12.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19105/2017
г. по описа на ПРС, IV гр. с-в.
ОСЪЖДА ЕТ „***“, ЕИК: *********, в качеството му на физическо лице-търговец ***,
със седалище и адрес на управление: ***,
да заплати на „Грийн Лайн БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 34, ет. 5, оф. 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 466.83 лв. – разноски в исковото производство, както и сумата от
339.17 лв.– разноски в производството по ч. гр. д. № 19105/2017 г. по описа
на ПРС, IV гр. с-в.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ