Решение по дело №7093/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,04.06.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд,ІV-"А" въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                             мл.с.ПАВЕЛ  ПАНОВ

при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 7093 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

                 С решение от 05.09.2017 г. по гр.д. № 37474/16 г., СРС,  ГО, 49 ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.”ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, против Д.Г.Б., ЕГН**********, с адрес:г***, искове с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Д.Г.Б. дължи на „Т.С.”ЕАД сумата от 430, 72 лева, от която 371, 42 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.01.2013г. до м.04.2015г. и 59, 31 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.01.2013г. до м.04.2015г„ както и 62, 66 лева - лихва за забава, от която 51, 04 лева - лихва за забава за периода от 01.03.2013г. до 16.02.2016г„ и 11, 63 лева- лихва за забава за периода от 01.03.2013г. до 16.02.2016г..

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Б.Б.”ООД.

                      Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца с мотиви, изложени в нея. Развиват се доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.Сочи,че неправилно съдът приел,че ответникът не е собственик на топлоснабдения имот ,поради което отхвърлил претенциите.Въззивникът счита,че е доказал качеството потребител на ответната страна.По делото имало доказателства,от които да се направи извод ,че ответникът е потребител на топлинна енергия за топлоснабдения имот като притежател на правото на ползване.

                       Моли да бъде отменено решението на СРС  и исковете да бъдат уважени.   Претендира   присъждане   на   направените    разноски.

                       Въззиваемият   представя отговор на въззивната жалба ,с който я оспорва.

                     Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи   вземането   така,   както   е   предявено   в   заповедното   производство. Ответникът оспорва исковете.

              По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

С доклада по делото и при спазване нормата на чл. 146, ал. 1 т.5 от ГПК съдът е дал указания на ищеца ,  че следва да докаже наличие на валидно правоотношение между страните . Представен е нотариален акт за дарение от ответника на дъщеря му на неговите ¾ ид.ч.от процесния имот със запазване на правото на ползване върху дарената част.

Правилото е, че собственикът на толофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятетие за доставената в имота топлинна енергия и това правило е приложимо винаги, когато собственикът е носител на всичките три елемента от сложното вещно право на собственост - право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Когато по отношение на топлофицирания недвижим имот е учредено право на ползване върху имота, законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към топлопреносното предприятие задължения, който извод  се подкрепя от употребата на съюза "или" - т.е отговорността на собственика и ползвателя е алтернативна, а не кумулативна -първият ще отговаря не едновременно и наравно с ползвателя, а само ако липсва фигурата на "ползвател". Последното е оправдано, защото само на ползвателя, а не и на собственика принадлежи правото да ползва топлоснабдения имот, в това число да се ползва от предоставената от ищеца в същия имот услуга. Поради това само ползвателят, а не и голият собственик на топлофициран недвижим имот притежава качеството „потребител на топлинна енергия" в хипотезата, при която съществува учредено право на ползване върху топлоснабдения имот и само носителят на това право, в качеството му на страна по възникналото облигационно правоотношение дължи изпълнение на задължението за заплащане на стойността на доставена в имота топлинна енергия. Правноирелевантно е обстоятелството дали ползвателят реално е ползвал имота. Законът ангажира неговата отговорност поради притежаването на вещното право на ползване, без да се интересува по-нататък дали това право е било ефективно упражнявано или не. Предвид факта, че законът не предвижда изрично солидарна отговорност, следва да се приложи разпоредбата на чл.121 ЗЗД и чл. 30 от ЗС.

Представеният по делото  нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот №109,том ІІІ,рег.5182,д.472/2005 г.удостоверява,че Д.Г. Б.е дарил на дъщеря си е собствените си ¾ ид.ч.от топлоснабдения имот като си е запазил правото на пожизнено ползване върху даряемия имот.

            Въззивникът Д.Г. Б.отговаря на легална дефиниция на понятието „потребител"/ползвател/ на топлоснабден имот.Той е титуляр на вещно право на ползване  върху ¾ ид.ч.процесния имот.

             За процесния период стойността на ползваната топлонергия за сградна инсталация за целия апартамент е 439.51 лв.+55.69 лв.от изравнителни сметки ,или общо 495.20 лв.мораторната лихва върху тази главница е 68.05 лв.Стойностите са установени от експерта по СТЕ.Според вещото лице ФДР е е извършила дяловото разпределение в съответствие с нормативната уредба.Делът на процесния имот е определен според съотношението на пълния му отопляем обем в размер на 218 куб.м. към пълния отопляем обем на СЕС по проект към общия топломер .Топлоенергията отдадена от сградната инсталация за СЕС е определяна съгласно емпиричната формула според действащата Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС към Наредба за топлоснабдяването № 16-334.

             Съобразно квотата на ответника задължението му ще бъде 371.40 лв.главница и 51.04 лв.мораторна лихва.Такса дялово разпределние в размер на 59.31 лв.и мораторната лихва върху тази главница в размер на 11.63 лв.

           Видно от разписка от 24.08.2015 г. ответникът е внесъл сумата 114 лв.по сметка на ищеца.Задължението му като главница остава 257.40 лв..Върху тази сума мораторната лихва е 28.04 лв.

           Първоинстанционното решение следва да бъде отменено частично.

            По разноските : ищец-в заповедното производство  му се дължи сумата 138 лв. разноски ,съобразно уважената част,в исковото производство са платени д.т.75 лв.експертизи-200 лв. за СТЕ,200 лв.за ССЕ,съобразно уважената част се дължи сумата 269 лв.,възнаграждение за юрисконсулт-50 лв.

              Въззивникът претендира  разноски пред настоящата инстанция-внесени 50 лв. за д.т.,съобразно уважената част ще се присъдят 28 лв.,възнаграждение за юрисконсулт 50 лв.

  Водим от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ   решение от 05.09.2017 г. по гр.д. № 37474/16 г., СРС,  ГО, 49 в частта,с която ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.”ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, против Д.Г.Б., ЕГН**********, с адрес:г***, искове с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Д.Г.Б. дължи на „Т.С.”ЕАД сумата  257.40 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.01.2013г. до м.04.2015г. и лихва за забава 28.04 лева - лихва за забава за периода от 01.03.2013г. до 16.02.2016г 59, 31 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.01.2013г. до м.04.2015г. и 11, 63 лева- лихва за забава за периода от 01.03.2013 г.до 16.02.2016 г..и вместо това

Постановява:

    ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че основание чл.422 от ГПК ,Д.Г.Б. дължи на „Т.С.”ЕАД сумата  257.40 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.01.2013г. до м.04.2015г. и лихва за забава, от която 28, 04 лева - лихва за забава за периода от 01.03.2013г. до 16.02.2016г 59.31 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.01.2013г. до м.04.2015г. и 11, 63 лева- лихва за забава за периода от 01.03.2013г. до 16.02.2016г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Д.Г.Б., ЕГН********** да заплати на „Т.С.”ЕАД сумата 138 лв. разноски в заповедното производство,319 лв. разноски в исковото производство и 78 лв. разноски във въззивното производство.

             РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.     

 

                                                                                          2.