РЕШЕНИЕ
гр.София,04.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,ІV-"А" въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 7093 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК
С решение от 05.09.2017 г. по гр.д. № 37474/16
г., СРС, ГО, 49 ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.”ЕАД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, против Д.Г.Б., ЕГН**********, с адрес:г***,
искове с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че Д.Г.Б. дължи на „Т.С.”ЕАД сумата от 430, 72
лева, от която 371, 42 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.01.2013г. до м.04.2015г. и 59, 31 лева,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.01.2013г. до м.04.2015г„ както и 62, 66 лева - лихва за забава, от която 51,
04 лева - лихва за забава за периода от 01.03.2013г. до 16.02.2016г„ и 11, 63
лева- лихва за забава за периода от 01.03.2013г. до 16.02.2016г..
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца „Б.Б.”ООД.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца с мотиви, изложени в нея. Развиват се доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.Сочи,че
неправилно съдът приел,че ответникът не е собственик на топлоснабдения имот
,поради което отхвърлил претенциите.Въззивникът счита,че е доказал качеството
потребител на ответната страна.По делото имало доказателства,от които да се
направи извод ,че ответникът е потребител на топлинна енергия за топлоснабдения
имот като притежател на правото на ползване.
Моли да бъде отменено решението
на СРС и
исковете да бъдат
уважени. Претендира
присъждане на направените
разноски.
Въззиваемият представя отговор на въззивната жалба ,с който я оспорва.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника
топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е
заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземането
така, както е
предявено в заповедното
производство. Ответникът оспорва исковете.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:
С доклада по делото и при спазване нормата
на чл. 146, ал. 1
т.5 от ГПК съдът е дал указания
на ищеца , че следва да докаже наличие на
валидно правоотношение между страните . Представен
е нотариален акт за дарение от ответника на дъщеря му на неговите ¾
ид.ч.от процесния имот със запазване на правото на ползване върху дарената
част.
Правилото е, че собственикът на
толофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятетие за
доставената в имота топлинна енергия и това правило
е приложимо винаги, когато собственикът е носител на всичките три елемента от
сложното вещно право на собственост - право да владее, да ползва и да се
разпорежда с вещта. Когато по отношение на
топлофицирания недвижим имот е учредено право на ползване върху имота,
законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към
топлопреносното предприятие задължения, който извод се подкрепя от употребата на съюза "или"
- т.е отговорността на собственика и ползвателя е алтернативна, а не
кумулативна -първият ще отговаря не едновременно и наравно с ползвателя, а само
ако липсва фигурата на "ползвател". Последното е
оправдано, защото само на ползвателя, а не и на собственика принадлежи правото
да ползва топлоснабдения имот, в това число да се ползва от предоставената от
ищеца в същия имот услуга. Поради това само ползвателят, а не и голият
собственик на топлофициран недвижим имот притежава качеството „потребител на
топлинна енергия" в хипотезата, при която съществува учредено право на
ползване върху топлоснабдения имот и само носителят на това право, в качеството
му на страна по възникналото облигационно правоотношение дължи изпълнение на
задължението за заплащане на стойността на доставена в имота топлинна енергия.
Правноирелевантно е обстоятелството дали ползвателят реално е ползвал имота.
Законът ангажира неговата отговорност поради притежаването на вещното право на
ползване, без да се интересува по-нататък дали това право е било ефективно
упражнявано или не. Предвид факта, че законът не предвижда изрично солидарна
отговорност, следва да се приложи разпоредбата на чл.121 ЗЗД и чл. 30 от ЗС.
Представеният по делото нотариален
акт за дарение на идеални части от недвижим имот №109,том ІІІ,рег.5182,д.472/2005
г.удостоверява,че Д.Г. Б.е дарил на дъщеря си е собствените си ¾ ид.ч.от
топлоснабдения имот като си е запазил правото на пожизнено ползване върху
даряемия имот.
Въззивникът Д.Г. Б.отговаря на легална дефиниция на понятието
„потребител"/ползвател/ на топлоснабден имот.Той е титуляр на вещно право на ползване върху ¾ ид.ч.процесния
имот.
За процесния период стойността на ползваната топлонергия за сградна
инсталация за целия апартамент е 439.51 лв.+55.69 лв.от изравнителни сметки
,или общо 495.20 лв.мораторната лихва върху тази главница е 68.05 лв.Стойностите
са установени от експерта по СТЕ.Според вещото лице ФДР е е извършила дяловото
разпределение в съответствие с нормативната уредба.Делът на процесния имот е
определен според съотношението на пълния му отопляем обем в размер на 218
куб.м. към пълния отопляем обем на СЕС по проект към общия топломер .Топлоенергията
отдадена от сградната инсталация за СЕС е определяна съгласно емпиричната
формула според действащата Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС към
Наредба за топлоснабдяването № 16-334.
Съобразно квотата на ответника задължението му ще бъде 371.40 лв.главница и 51.04 лв.мораторна лихва.Такса дялово
разпределние в размер на 59.31 лв.и мораторната лихва върху тази главница в
размер на 11.63 лв.
Видно от разписка от 24.08.2015 г. ответникът е внесъл сумата 114 лв.по
сметка на ищеца.Задължението му като главница остава 257.40 лв..Върху тази сума мораторната лихва е 28.04 лв.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено
частично.
По
разноските : ищец-в заповедното производство
му се дължи сумата 138 лв.
разноски ,съобразно уважената част,в исковото производство са платени д.т.75
лв.експертизи-200 лв. за СТЕ,200 лв.за ССЕ,съобразно уважената част се дължи
сумата 269 лв.,възнаграждение за
юрисконсулт-50 лв.
Въззивникът претендира разноски пред настоящата инстанция-внесени 50
лв. за д.т.,съобразно уважената част ще се присъдят 28 лв.,възнаграждение за
юрисконсулт 50 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
от 05.09.2017
г. по гр.д. № 37474/16 г., СРС, ГО, 49 в частта,с която ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.”ЕАД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, против Д.Г.Б., ЕГН**********, с адрес:г***,
искове с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че Д.Г.Б. дължи на „Т.С.”ЕАД сумата 257.40
лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.01.2013г. до м.04.2015г. и лихва за забава 28.04 лева - лихва за
забава за периода от 01.03.2013г. до 16.02.2016г 59, 31 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна
енергия за периода от м.01.2013г. до м.04.2015г. и 11, 63 лева- лихва за забава
за периода от 01.03.2013 г.до 16.02.2016 г..и вместо това
Постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че основание
чл.422 от ГПК ,Д.Г.Б. дължи на „Т.С.”ЕАД
сумата 257.40 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.01.2013г. до м.04.2015г. и лихва за забава, от
която 28, 04 лева - лихва за забава за периода от
01.03.2013г. до 16.02.2016г 59.31 лева,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.01.2013г. до м.04.2015г. и 11, 63 лева-
лихва за забава за периода от 01.03.2013г. до 16.02.2016г.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д.Г.Б.,
ЕГН********** да заплати на „Т.С.”ЕАД сумата 138 лв. разноски в заповедното производство,319 лв. разноски в
исковото производство и 78 лв. разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.