№ 123
гр. Благоевград, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20251210200012 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В. И. И., с адрес гр. ** с ЕГН **********
против Електронен фиш серия К №7409282, издаден от ОДМВР – Благоевград, с
който за извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП, й е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 50 лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания електронен
фиш, както и че същият е издаден при съществени нарушения на процесуалните
правила. Прави се искане да бъде установено спазването на предвидените нормативни
изисквани в процедурата по установяване на нарушението и издаването на
електронния фиш. Сочи се, че в електронния фиш не било отразено дали е отчетен
толерансът на скоростта съгласно чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.
Твърди се, че липсвали доказателства, че жалбоподателката е управлявала автомобила.
Прави се искане да бъдат съобразени сроковете по чл.34 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалвания
електронен фиш.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание
жалбоподателката, редовно призована не се явява и не се представлява от процесуален
представител.Депозирана е молба от адв. Н., с която се поддържа подадената жалба.
Допълват, че по делото липсвали доказателства, удостоверяващи техническата
изправност на използваното АТСС. Изтъква се, че липсва представена снимка на
разположението на АТСС, което предпоставяло извод за издаване на електронния фиш
в разрез с изискванията на Наредба №8121з-532/12.05.2015г. Претендира се
присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Представя
становище, с което прави искане за потвърждаване на издадения електронен фиш и
релевира възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните
и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
На 24.04.2023 г. в 18.19ч. в област Благоевград, ПП1- Е-79 на км.376+600, в гр.
Симитли с посока от гр. Благоевград към гр. Кресна, при ограничение на скоростта от
50 км/ч за населено място, сигнализирано с пътен знак Д11, с мобилна радарна
установка TFR -1M №561 била засечена скорост на движение на МПС „Хонда Джаз” с
рег. № *** от 61км/ч (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км) при
разрешена такава - 50 км – т.е превишение от 11 км/ч.
Лекият автомобил бил регистриран като собственост на „ОББ Интерлийз“
ЕАД, като дружеството –собственик е подало данни в МВР, че ползвател на
автомобила е „Марилена Консулт“ ЕООД, чийто законен представител е В. И. И. с ЕГН
**********
Въз основа на тези данни от ОДМВР- Благоевград е издаден електронен фиш
серия К № 7409282 срещу В. И. И. с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на
50 лева за нарушение на чл.21, ал. 2 вр. ал.1 ЗДвП.
От приложения към делото снимков материал -клип № 47560 /л.8/ заснет с
мобилната система за видеоконтрол радар № 561 се установява, че на процесната дата
– 24.04.2023г., в 18:19:18ч при географски координати EL 23.11637° и NL41.88786 е
измерена скорост на движение от 64км/ч, като са записани датата, часа, посоката на
движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила.
По делото е приложен и протокол рег.№1116р-3541/25.04.2023г. за използване
на АТСС по реда на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата.
Използваната за установяване на процесното нарушение мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип - TFR1-М с
идентификационен № 561 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване на 24.02.2010 г., със срок на валидност на
одобряването - 24.02.2020 г.
Съгласно чл. 43, ал. 4 Закона за измерванията периодичността на проверките
по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се
обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № 616/11.09.2018г. на
председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр.82/05.10.2018г., периодичността на
проверка на скоростомери, съгласно т. 31 от Заповедта е една година.
На основание чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът за валидност
на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които
отговорят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
От протокол № 2-3-22/23.11.2022 г. се установява, че мобилната система с №
561 е преминала проверка на 23.11.2022г. и отговаря на изискванията, като
допустимата грешка при измерване на скоростта е 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % при
движение със скорост над 100 км/ч.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитания по делото свидетел И. и от приобщените към доказателствения материал
по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от ОПУ Благоевград с изх.
№11-00-11/28.01.2025 г. с приложение копие от протокол за местоположението на
пътни знаци Д11 и Д12; Писмо от Сектор „Пътна полиция“ Благоевград с рег.
2
№111600-1724/04.02.2025 г. с приложение разписка за връчване на електронен фиш
Серия К №7409282, Писмо от Сектор „Пътна полиция“ Благоевград с рег. №111600-
23072/30.12.2024 г.; Снимков материал; Справка от АИС АНД за фишове; Справка за
собственици на превозното средство с МПС с рег. №***; Справка за нарушител/водач
за В. И. И.; Писмо от ГД „НП“ с рег. №3286р-12416/12.03.2020 г.; Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване с №10.02.4835; Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или системи с рег. №1116р[1]3541/25.04.2023 г.;
Протокол №2-3-22 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR – 1M от
23.11.2022 г.; Протокол №2-3-22 от проверката на мобилна система за видеоконтрол
„TFR – 1M от 23.11.2023 г.; Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г.
Предвид непротиворечивостта на събрания по делото доказателствен материал,
същият се кредитира изцяло от настоящия съдебен състав, като в своята съвкупност
напълно изяснява възприетата фактическа обстановка.
При установяване на фактите по делото, съдът се довери на показанията на
свидетеля И., доколкото същите са последователни и съдържат информация за
процедурата по установяване на нарушение с мобилна система за видеоконтрол.
Съгласно показанията на И. използваното АТСС е монтирано на полицейския
автомобил, позициониран на съответния пътен участък, като след въвеждане от страна
на полицейския служител на максимално допустима скорост на движение,
техническото средство автоматично заснема автомобилите със скорост на движение на
допустимата такава, като генерираните снимки се прехвърлят на USB-flash устройство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прие от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН вр. чл.189, ал.8 ЗДвП (електронният фиш е връчен
на 04.12.2024 г.., а жалбата е от 18.12.2024 г.), и е насочена срещу подлежащ на
съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че атакуваният
електронният фиш е издаден от компетентна ОД на МВР, в рамките на предоставени
със ЗАНН и ЗДвП правомощия.
Същият е съставен съобразно предвидените в чл.189, ал.4, изр. 2-ро ЗДвП
изисквания към неговото съдържание, и отговаря на утвърдения от Министъра на
вътрешните работи образец.
С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г.,е
разяснено, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Процесуалната законосъобразност на издадения електронен фиш е
обусловена от съответствието му на предвидените със специалната разпоредбата на
чл.189, ал. 4 ЗДвП изисквания.
Съобразно цитираната разпоредба, електронният фиш съдържа данни за:
3
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Описанието на нарушението е направено достатъчно ясно и с необходимата
конкретика, като са посочени мястото, където е извършено нарушението, разрешената,
установената скорост на движението и констатираното превишение, така че да се
гарантира упражняване правото на защита на санкционираното лице.
В Протокол от използване на АТСС, от рег.№1116р-3541/25.04.2023г. /л.14/ е
отбелязано, че описаното нарушение е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство TFR1-М с радар № 561, като същото кореспондира на отразеното
в приложеното по делото копие от разпечатка от видеоклип. От приетите по делото
Удостоверение № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. и протокол № № 2-3-22/23.11.2022г. за
последваща проверка, съдът установи вида, типа, регистрацията, периодичните
технически прегледи, техническата годност и изправност на това техническо средство.
Въз основа на посочените писмени доказателства и на основание чл.30, ал.5 от Закона
за измерванията, съдът приема за безспорно доказано, че техническо средство - TFR1-
М с № 561 представлява мобилна система за видеоконтрол, която е одобрена и
преминала необходимия периодичен преглед.
Неоснователно е релевираното с въззивната жалба възражение, за нарушаване
на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., с която е въведено изискване да е
направена снимка на разположението на АТС. В тази връзка следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата изисква изготвянето на снимка на разположението
на уреда и това изискване касае използван подвид мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта, а именно тези, които са
временно разположени на участък от пътя каквито са ARH CAM S1. В конкретния
случай нарушението е установено с АТСС TFR1-М с № 561, прикрепено към
полицейския автомобил, поради което не съществува изискване за изготвяне на
снимка, удостоверяваща разположението на техническото средство. В този смисъл е и
Решение № 1771 от 9.11.2017 г. на АдмС - Благоевград по к. н. а. х. д. № 583/2017 г, в
което изрично е посочено, че не е предвидено за осъществяване на контрол с АТСС от
позициониран служебен автомобил, към протокола по чл.10, ал. 1 от Наредбата да се
прилага снимков материал на разположението на уреда, доколкото същият е предвиден
като задължителен елемент от спазването на законовата процедура във връзка с
налагане на глоби за превишения на разрешената скорост с електронни фишове само
при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта. /Така и Решение №1137/23.06.2021 г.,
постановено по к.н.а.х.д. №205/2021 г. по описа на Административен съд –
Благоевград./
Във връзка с възражението на жалбоподателя за неправилно установяване на
нарушението с мобилна система за видеоконтрол, съдът намира следното:
Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и
на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш
4
е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да
няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният
човешки фактор.
С публикуваните в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г. изменения на ЗДвП, законът е
съобразен с цитираното от жалбоподателя Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
на ВАС относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на
ограниченията на скоростта, като в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е добавен
терминът "автоматизирано" техническо средство. А съгласно § 6, т. 65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и
системи" са както стационарните системи (прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които могат
да са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес. Следователно, при мобилните системи за
видеоконтрол същественото обстоятелство след законодателните промени е
независимо от присъствието му при установяване на нарушението, контролният орган
да не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само
да го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола да го изключва и демонтира / спазването на този ред се
установи от показанията на св. И./. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
С оглед на измененията за закона и съобразяването му със задължителната
съдебна практика и като взе предвид обстоятелството, че използването на мобилни
технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на
контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното
техническо средство, районният съд счита, че е изцяло законосъобразно установено с
него нарушение, да бъде санкционирано чрез електронен фиш, при спазването на
всички законови изисквания.
В този смисъл е и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата
за движение по пътищата (Наредбата). В чл.9 от наредбата изрично е регламентирано,
че за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил
или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в
контролираната посока. Служителят включва автоматизираното техническо средство
или система и извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. След изтичане на
времето за контрол, служителят изключва автоматизираното техническо средство или
система, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална
компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни
документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокола по чл.
10 от Наредбата. В разпоредбата на чл. 11 от Наредбата /в редакцията му към датата на
нарушението/ изрично са регламентирани две възможности за осъществяване на
контрол чрез мобилно АТСС – използват се служебни автомобили или мотоциклети, 1.
движещи се в пътнотранспортния поток или 2. работещи на място за контрол. В
случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение
нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За
нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове
не се издават.
5
Съобразно това и per argumentum a contrario следва, че при осъществен контрол
с мобилно АТСС работещо на място, а не във време на движение санкционирането на
нарушители посредством издаване на електронен фиш е допустимо и
законосъобразно.
В случая предвид това, че описаният в електронния фиш знак Д11 не въвежда
ограничение на скоростта извън предвидената с чл.21, ал.1 ЗДвП, неправилно
нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП. При така направеното
описание на нарушението, съдържащо се в електронния фиш, коректната правна
квалификация на нарушението е чл.21, ал.1 ЗДвП.
Така констатираният пропуск обаче не предпоставя отмяна на санкционния
акт, тъй като в случая липсва съществено изменение на обстоятелствата въз основа на
които е повдигнато административнонаказателното обвинение, като съдът намира, че в
съответствие с предоставеното му с чл. 63, ал.7, т.1 ЗАНН правомощие, следва да
преквалифицира нарушението като такова по чл.21, ал.1 ЗДвП, като приложи закон за
същото нарушение.
Видно от представения клип № 47560/24.04.2023 г. измерената скорост на
движение на управлявания от жалбоподателя автомобил е била 64км/ч., в който случай
допустимата грешка при измерването е +/- 3 км, поради което правилно във фиша е
отразена скорост от 61 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка
относно наличието на превишаване на разрешената такава. Ето защо при издаване на
електронния фиш е съобразен т.нар."толеранс", като инкриминираната скорост е
намалена на 61км/ч, и е отчетено превишение от 11 км/ч, за което превишение е и
санкциониран жалбоподателят.
На следващо място от представените по делото от Областно пътно управление-
Благоевград писмени документи се установява, че към 24.04.2023г. на път I- 1
„Благоевград- Сандански- Кулата“ на км 375+800 е поставен пътен знак и Д11-
„Начало на населено място “, а на км 376+970 – пътен знак Д12 „Край на населено
място“. Ето защо мястото, където е засечена скоростта на движение на автомобила на
жалбоподателя, несъмнено попада в населено място, надлежно обозначено с пътен
знак Д11, в което населено място максимално разрешената скорост за движение е 50
км/ч.
От отразеното в протокол рег. 1116р-3541/25.04.2023г. се установява, че
автоматизираното техническо средство, с което е заснето процесното нарушение също
е било позиционирано на място в обхвата на максимално позволената съгласно чл.21,
ал.1 ЗДвП скорост за движение от 50 км/ч за населено място.
Въззивната инстанция намира за установено по безспорен начин и авторството
на санкционираното нарушение в лицето на жалбоподателя.
Съдът намира за неоснователно възражението на защитата за неправилно
ангажиране отговорността на жалбоподателя. В електронния фиш ясно е посочено, че
нарушението е извършено от жалбоподателката И., в качеството й на законен
представител на „Марилена Консулт“ ЕООД, което дружество съгласно справката от
информационните фондове на МВР е посочен от собственика - "ОББ Интерлийз" ЕАД
като ползвател на автомобила, за който е заснетото нарушение. Следователно
извършителят е установен по надлежния ред и правилно и законосъобразно е
ангажирана отговорността му за извършеното административно нарушение.
С разпоредбата на чл. 182, ал. 1 ЗДвП законодателят е регламентирал общия
принцип, че административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение се
носи от водача на автомобила, като с чл. 188, ал. 1, изр. 2 ЗДвП е предвидено
изключението от този принцип, като е посочено, че тази отговорност се носи от
6
собственика на автомобила, или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство Изречение първо на разпоредбата ясно регламентира, че субект на
нарушението може да бъде както собственикът на МПС, така и лицето, на което
автомобилът е предоставен, в случая ползвателя, като съгласно изречение второ
собственикът ще носи отговорност, само ако не посочи лицето, на което е предоставил
МПС. Следователно отговорност носи собственикът на превозното средство, а когато
управлението е предоставено на друго лице, именно собственикът следва да
предостави данни на кого е предоставен автомобила. В случая собственикът на
автомобила - "ОББ Интерлийз" ЕАД е декларирал в „Пътна полиция“ предоставянето
на правото на ползване на автомобила именно на „Марилена Консулт“ ЕООД, което
надлежно е отразено в информационната система на МВР. / Така Решение № 6750 от
11.11.2022 г. на АдмС - София по к.а.н.д.. № 5919/2022 г., Решение № 446 от 2.03.2021
г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3338/2020 г.и др./
Съгласно чл.188, ал.2 ЗДвП когато нарушението е извършено при управление
на МПС, собственост на юридическо лице, наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство. В случай че друго лице, различно от представляващият
дружеството е управлявало автомобила, на основание чл.189, ал.5 ЗДвП в 14- дневен
срок след получаване на електронния фиш, жалбоподателят следва да подаде писмена
декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. С цитираната разпоредба законодателят е въвел законова презумпция, че при
неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14-
дневен срок от получаването на електронния фиш, същият се смята за извършител на
констатираното с електронния фиш нарушение. Именно предвид въпросната
презумпция, за административнонаказващия орган не съществува задължение да
издирва лицето, управлявало засечения с техническо средство лек автомобил. При
положение, че в конкретния случай не е подадена такава писмена декларация в
установения за това срок, правилно е ангажирана отговорността на законния
представител на дружеството - ползвател на автомобила.
Предвид горното, районният съд намира, че въз основа на събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателката е осъществила
от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.21, ал. 1 ЗДвП, според
който при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава скорост от 50 км/ч в населено място.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасните последици и пряко ги е целял.
Управлението на МПС с превишена скорост е санкционирано с разпоредбата
на чл. 182 на ал.1, т. 2 ЗДвП, според която при превишаване от 11 до 20км/ч в населено
място се налага глоба от 50 лв. Ето защо при установеното в случая превишение от
11км/ч, правилно е определена наложената глоба в размер на 50 лева. Предвид
абсолютно определения от законодателя размер на санкцията, съдът не следва да
обсъжда въпроса за евентуалното му ревизиране.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН,
доколкото констатираното превишаване на разрешената скорост не е незначително, а
именно с 11км/ч, и е повишило опасността от реализиране на ПТП. Ето защо,
обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен
интензитет, непозволяващ на съда да приеме, че деянието представлява маловажен
7
случай.
С оглед изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на
атакувания електронен фиш, настоящата инстанция намира, че електронният фиш
следва да бъде изменен единствено в частта относно правната му квалификация, като
се приложи закон за същото наказуемо нарушение.
При този изход на делото, право на разноски възниква за наказващия орган, но с
оглед липсата на направено искане, такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т.1 ЗАНН, Районен съд –
Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К №7409282, издаден от ОДМВР –
Благоевград, с който на В. И. И., с адрес гр. *** с ЕГН ********** за извършено
нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2
ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева като
ИЗМЕНЯ правната квалификация на нарушението от чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП на
чл.21, ал.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8