Решение по дело №378/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, против решение № 1732/01.12.2023 г., постановено по НАХД № 20233110200584/2023 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е отменено издаденото от същият наказващ орган наказателно постановление /НП/ № 03-2100112/20.10.2021 г. и дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е осъдена да заплати на С. Д. С. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон , се иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на делото за потвърждаване на обжалваното НП и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. С депозираната чрез упълномощения процесуален представител ст. ю.к. М. М. писмена молба с.д. 3516/11.03.2024 г. касационната жалба се поддържа изцяло, а в условията на евентуалност се отправя искане претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в предвидения в закона минимален размер, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото.

Ответникът – С. Д. С., в съдебно заседание и в депозиран чрез упълномощения адв. Д. Х. отговор на касационната жалба с вх. № 14072/20.02.2004 г. , изразява становище за нейната неоснователност и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното НП, на основание чл. 413, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ е наложено на С. Д. С. административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение по чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във вр. с чл. 126, т. 6 от КТ, а именно: за това, че на 01.10.2021 г. в Център по хидро- и аеродинамика – Варна, блок „Д“, дълбоководен басейн, находящ се в гр. Варна, [улица], в качеството му на работник изпълняващ длъжността „техник-механик, корабостроене“ е извършил дейности по придвижване на дълбоководна количка към дълбоката част на басейна за да се осигури свободен достъп на крана за безопасно отстраняване на корабния модел, като не е осигурил личната безопасност на работещите по демонтажа на корабния модел от количката и съпътстващите дейности, тъй като е задвижил количката по сигнал на „ръководител сектор“ преди да се увери, че в опасната зона няма човек. Вследствие на това е станал трудов инцидент с лицето Й. С. Я. на длъжност „техник-механик, корабостроене“, който е извършвал дейности по разтоварване, демонтаж и придържане на корабен модел между стената на дока и основата на количката, като след нейното задвижване е притиснат от количката към стената на дока и получава травматични увреждания довели до неговата смърт.

За да отмени обжалваното пред него НП районният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган и в законоустановения срок, но при наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, както и при недоказаност на административно-наказателното обвинение. Посочил е, че в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в НП липсвали данни за датата и мястото на извършване на нарушението. Счел е, че от събраните по делото доказателства е установено, че С. е спазил изискванията на Инструкцията за безопасни и здравословни условия на труд в дълбоководен басейн от 16.06.2014 г., тъй като е задействал количката след подаден надлежен сигнал от ръководител отдел и след като пострадалият е чул подадения сигнал за задействане на количката и е бил предупреден да се отстрани от мястото, където впоследствие е настъпил инцидента, но по неясни причини не го е сторил.

Решението е правилно като краен резултат, макар касационната инстанция да не споделя изцяло изложените от ВРС правни изводи.

Неправилно районният съд приема, че е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочената разпоредба въвежда изискване относно съдържанието на НП, което задължително следва да включва датата и мястото на извършване на нарушението. Противно на приетото от въззивния съд, в процесното НП присъстват тези реквизити – изрично е посочено, че деянието е осъществено на 01.10.2021 г. в Център по хидро- и аеродинамика – Варна, блок „Д“, дълбоководен басейн, находящ се в гр. Варна, [улица]. С оглед горното, основателни са изложените в касационната жалба доводи за липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесното НП.

Несъответен на събраните по делото доказателства е и изводът на въззивния съд, че касационният ответник е спазил изискванията на Инструкцията за безопасни и здравословни условия на труд в дълбоководен басейн от 16.06.2014 година. Нито в хода на административно-наказателното производство, нито в съдебното такова са събрани категорични и несъмнени доказателства за спазване на изискванията на т.3 и т. 5 от посочената Инструкция, които в случая са предполагали операторът С. Д. С. да повтори ясно и точно командата дадена от водещия експеримента Г. М. Г., както и да подаде звуков сигнал преди началото на процеса на тръгване на количката. Въззивният съд се е позовал на събраните по делото гласни доказателства без да посочва точно кои има предвид, като данни в тази насока се съдържат единствено в показанията на свидетеля Г. Г. , който твърди че С. С. е подал сигнал за тръгване на количката, но съдът не е изяснил дали този сигнал отговаря на изискванията на Инструкцията , а именно да бъде звуков такъв. Това е от съществено значение в случая доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че от пулта откъдето се задвижва дълбоководната количка няма пряка видимост към целия басейн, поради което работодателят е въвел изискването сигналът да бъде именно звуков. Събраните от ВРС писмени доказателства – изисканият от ТП на НОИ-Варна протокол № 5103-03-25/29.11.2021 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката станала на 1.10.2021 г. с Й. С. Я. ведно с приложенията към него , не са в състояние да запълнят този пропуск в доказателствената дейност на въззивния съд. Доказателствената сила на този протокол е валидна съгласно чл.58, ал.6, изр. І от КСО единствено в административното производство, чиято цел е да установи дали станалата злополука е трудова такава , т.е. производството не е административно-наказателно , а приключва с приложеното на л. 81 от въззивното дело разпореждане № 30948/7.12.2021 год. на длъжностното лице от ТП на НОИ- София град, обжалването на което се извършва по реда на чл.60, ал.4 вр. с чл. 117 от КСО. В тази връзка следва да бъде посочено, че дадените в това производство писмени сведения от лицата Г. Г. и С. С. не подлежат на кредитиране от въззивния съд като гласни доказателства, тъй като те представляват писмени сведения от неучастващи в адм. производство лица по смисъла на чл.44 от АПК, които в случая дори не отговарят на изискването на чл.44, ал.2, изр. ІІ от АПК за приподписване от адм. орган или определен от него служител.

Независимо от гореизложеното, настоящият касационен състав намира за правилен крайния правен извод на ВРС за материална незаконосъобразност на обжалваното НП. Законосъобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност предполага безсъмнено установяване от фактическа и правна страна на извършено от дадено лице административно нарушение – чрез посочване на конкретно нарушеното императивно правило за поведение, както и на съставомерните признаци от административно-наказателния състав. Видно от съдържанието на процесното НП, като нарушени са посочени нормите на чл. 33 от ЗЗБУТ и чл. 126, т. 6 от КТ. Съгласно цитираната разпоредба от ЗЗБУТ , всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. Според чл. 126, т. 6 от КТ, при изпълнение на работата за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд. В тези правни норми не се съдържа конкретно правило за здравословни и безопасни условия на труд, което да е нарушено от С. С.. Същите са бланкетни и въвеждат общо изискване за съблюдаване на тези условия, като чл. 33 от ЗЗБУТ изрично препраща към дадени от работодателя инструкции, което налага във всеки отделен случай АНО да издири и да посочи конкретното правило за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд по смисъла на цитираната в НП санкционна норма на чл.413, ал.1 от КТ, въведено с издадените от работодателя инструкции, което да не е спазено от наказаното лице. Относима в разглеждания казус е Инструкцията за безопасни и здравословни условия на труд в дълбоководен басейн от 16.06.2014 г., съдържаща правилата за работа в дълбоководен басейн, която обаче не е посочена като нарушена от АНО. След като вмененото на С. деяние не е обвързано с конкретно неспазено изискване на Инструкцията, то не може да се приеме, че същото така както е описано в АУАН и в НП съставлява административно нарушение. Съобразно тези обстоятелства, разпоредбата на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл. 304, пр. последно от НПК налага отмяна на материално незаконосъобразното по смисъла на чл.63, ал.3, т.1 от ЗАНН наказателно постановление, поради което достигайки до идентичен правен извод и отменяйки обжалваното пред него НП, районният съд е постановил материално законосъобразно решение, което не страда от визираният в касационната жалба порок по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Освен материално законосъобразно, при служебно извършената от касационния съд проверка за допустимост и валидност на обжалваното решение такива пороци не се установиха, поради което същото следва да бъде изцяло оставено в сила, включително в частта му за разноските.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното от ответника искане, то на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в негова полза следва да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски съгласно представения по делото списък на разноските и доказателства за извършването им, които са в размер на 400 лева и представляват заплатено в брой адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като последният е определен в минималния размер по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ изцяло в сила решение № 1732/01.12.2023 г., постановено по НАХД № 20233110200584/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на С. Д. С., [ЕГН] сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.