Гр.Ловеч, …..…...2019 год.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПОЛЯ
ДАНКОВА
при секретаря………………… като разгледа докладваното от
съдия М.Вълчева ч.гр.д. № 600 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по чл.418, ал.4 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по повод постъпила частна жалба от „Ню Ай Консулт"ЕООД ЕИК
*********, представлявано от Йордан Георгиев Панайотов чрез адв.
Светлин И., с адрес *** против разпореждане № 3507/01.11.2018 г., постановено
по ч.гр.д. № 2180/2018 г. по описа на РС Ловеч, с което е отказано издаването
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Излага съображения, че обжалваното разпореждането на
ЛРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че при подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е представен
запис на заповед, изходящ от длъжника и издадена на „Агротрейд
Къмпани" ЕООД и надлежно предявена му за плащане. Представен е и договор
за цесия между „Агротрейд Къмпани" ЕООД и „Ню Ай
Консулт" ЕООД, както и надлежното уведомление за същия от страна на „Агротрейд Къмпани" ЕООД спрямо длъжника. Счита, че
решаващият съд неправилно е възприел становище, че липсата на джиро изключва
други начини за придобиване на вземанията по процесния
запис на заповед. Посочва, че съществуват два режима за прехвърляне на правата
по менителничните ефекти /менителница и запис на
заповед/ - гражданскоправен и търговскоправен.
Излага, че разпоредбите на чл.316, ал.1 и чл.466, ал.1 от ТЗ уреждат специалния
търговскоправен способ за прехвърляне на правата на
ценни книги на заповед, съответно прехвърляне на менителница. Съгласно чл. 466,
ал. 1 ТЗ „всяка менителница, дори когато не е издадена изрично на заповед, може
да се прехвърля чрез джиро". Посочената правна норма, която намира
приложение и по отношение на записа на заповед на основание препращащата
разпоредба на чл. 537 ТЗ, регламентира една възможност за прехвърляне на менителничния ефект, но не изключва и не забранява
прехвърлянето на правата по менителничните ефекти, в
частност по записа на заповед, чрез гражданскоправните
способи, един от които е цесията. Разликите при двата способа /джирото и цесията/ се изразяват във формата и елементите на
волеизявлението на кредитора по менителничния ефект,
обема на прехвърлените права, последиците и различното им действие.
На първо място посочва, че джирото /индосаментът/ е
специален менителничноправен способ за заместване на
носителя на инкорпорирано в ценна книга на заповед субективно право на вземане
и представлява писмено волеизявление на кредитора по менителничния
ефект /поемателя, респ. неговия правоприемник/ - джирант да бъде заменен в правата по ценната книга с друго
лице - джиратар, т. е. волеизявлението е насочено към
придобиване на правата, които произтичат от документа, от джиратаря.
Джирото е едностранна, абстрактна, формална сделка и
с него се прехвърлят правата по менителничния ефект
такива, каквито са отразени в документа. На приносителя на менителничния
ефект /джиратаря/ издателят на записа на заповед може
да противопостави освен абсолютните си възражения срещу ефекта, така и
възраженията, които са основани на личните му отношения с поемателя
/джиранта/, но само ако приносителят /джиратарят/ е бил недобросъвестен към момента на
придобиване на менителничния документ.
Твърди, че цесията е допустим гражданскоправен способ за прехвърляне на менителничното вземане и представлява договор между
легитимирания по ефекта кредитор /поемателя. респ.
неговия правоприемник/ - цедент и новия кредитор - цесионер за прехвърляне на материализираното в менителничния документ субективно право. При нея вземането
се придобива от цесионера по производен начин. За
разлика от джирото, цедентът
прехвърля на цесионера само тези права, които има, а
не правата съобразно текста на записа на заповед. Поради това на приносителя на
менителничния ефект по цесия могат да се правят
всички възражения, които длъжникът има, както срещу цедента,
така и срещу цесионера. В този случай издателят на
записа на заповед може да противопостави на цесионера,
както абсолютните си възражения срещу ефекта, така и възраженията, основани на
личните му отношения с цедента /поемателя
на записа на заповед/, независимо дали цесионерът е
бил добросъвестен или не към момента на цедиране на
вземането по записа на заповед.
Съобразно
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, за да настъпи действието на цесията
спрямо длъжника и третите лица, е необходимо предишният кредитор /цедентът/ да съобщи прехвърлянето на вземането на длъжника.
До получаването на съобщението за цесията от длъжника, цедентът
има възможност да осъществява по отношение на него действията на кредитор и ако
длъжникът изпълни задължението на цедента преди
съобщаване на цесията, същият се освобождава от задължението. В хипотезата на
прехвърлено право на вземане по запис на заповед от поемателя
на трето лице. за да има действие цесията спрямо длъжника /издателя на записа
на заповед/, поемателят - цедент
трябва да съобщи прехвърлянето на менителничното
вземане на издателя на записа на заповед. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният
кредитор, освен, че е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, има
задължение да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането. За да упражни вземането си, цесионерът,
на който е прехвърлено правото по запис на заповед, трябва да разполага с
фактическа власт върху записа на заповед и да го представи на длъжника, което в
настоящото производство е налице. Необходимостта от предаване на записа на
заповед от цедента на цесионера
произтича и от съществуването на два вида субективни права върху ценните книги,
каквато характеристика безспорно притежава записът на заповед - правото на
парично вземане по записа на заповед и правото на собственост върху записа на
заповед като документ - ценна книга. Цесията е единственият начин за прехвърляне на
материализираното в менителничния ефект субективно
право, когато ценната книга е издадена със забрана за джиросване - „не на
заповед" или друг равнозначен израз, т.
е. при поставена ректа - клауза /чл. 466, ал. 2 във
връзка с чл. 537 ТЗ/. В подкрепа на
доводите си се позовава на решенията на ВКС по т.д.№ 1008/2011г.
на ІІ т.о. и
т.д.№ 473/2012 г. на І т.о. на ВКС.
Поради гореизложените съображения моли съда да
отмени разпореждането на ЛРС като неправилно и незаконосъобразно и да постанови
издаването на исканата заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Частната жалба е подадена в срока по чл.418, ал.4 ГПК
от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество неоснователна.
От приложеното ч.гр.д. № 2180/18 год. на
РС-Ловеч е видно, че производството пред първоинстанционния
съд е започнало по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по чл.417 от ГПК, подадено от «Ню Ай Консулт»ЕООД чрез адв.С.И.
срещу издателя на запис на заповед от
01.10.2018 год. К.П.П. за сумата 25 000 лв. Към заявлението са приложени
запис на заповед от 01.10.2018 г., с който К.П.П. се е задължил да заплати при
предявяване записа на заповед на „Агротрейд
Къмпани”ЕООО или на негова заповед сумата 331 786.69 лв. От направеното
отбелязване се установява, че записа на заповед е предявен за плащане на
издателя на същата дата.
Към заявлението е приложен и договор за
цесия от 10.10.2018 г., сключен между „Агротрейд
Къмпани”ЕООД като цедент и „Ню Ай Консулт» ЕООД като цесонер,
по силата на който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземането си към
ЗП К.П.П., придобито на основание протокол за установяване на задължения от
10.10.2018 г. за 331 786.69 лв.
срещу цена от 5000.00 лв.
ЛРС е отхвърлил заявлението, като е
приел, че изпълнение по ценната книга може да търси само лицето, в полза на
което той е издаден – „Агротрейд Къмпани” ЕООД, а
не заявителя, тъй като правата по него
не са му прехвърлени. Първоинстанционният съд е изложил
мотиви, че правата по ценната книга се прехвърлят с джиро, по аргумент от
чл.466, ал.1 ТЗ и чл.537 ТЗ. Със сключения между поемателя
по записа на заповед и заявителя договор за цесия, правата по ценната книга не
са прехвърлени и с него заявителят не може да се легитимира като кредитор.
Съдебният състав счита за основателни наведените от
жалбоподателя доводи, които са съобразени с практиката на ВКС - решение № 218/01.03.2013 по т.д. №
1008/2011 г. та ІІ т.о. на ВКС и решение № 120/25.09.2013 г. по т.д. № 473/2012
г. на І т.о. на ВКС. В тях е прието, че джирото е
един от способите за прехвърляне на права по записа на заповед и същият не
изключва приложението на цесията като начин за прехвърляне правото на вземане
по записа на заповед. Разликите при двата
способа са във формата и елементите на волеизявлението на кредитора по менителничния ефект, обема на прехвърлените права,
последиците, начина на доказване и различното им действие. За настъпване
действието на цесията като гражданскоправен способ за
прехвърляне на права по отношение на длъжника и третите лица, е необходимо
съобщаване на прехвърленото вземане от цедента на цесионера съгласно изискването на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Предишният кредитор освен че е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето,
има задължение да предаде на новия кредитор и намиращите се у него документи. В
случая на 11.10.2018 г. длъжникът е направил изявление, че е уведомен за
сключения договор за цесия между „Агротрейд Къмпани”
ЕООД и „Ню Ай Консулт» ЕООД, като
дължимата сума следва да заплати по посочена сметка.
Като взе предвид изложените
съображения, настоящата инстанция
приема, че заявителят не се легитимира като кредитор, но поради мотиви,
различни от приетите от районния съд. От приложения със заявлението
договор за цесия от 10.10.2018 г. не може да се направи извод, че с него легитимираният по ефекта кредитор/поемателя -
цедент е прехвърлил на новия кредитор - цесионер материализираното в менителничния
документ субективно право. В чл.1.1 от същия е посочено, че цедентът
прехвърля възмездно на цесионера вземането си към ЗП К.П.П.,
придобито на основание протокол за установяване на задължение от 01.10.2018 г.,
което възлиза на 331 786.69 лв., а не от запис на заповед.
Поради изложените съображения настоящата инстанция
също счита, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК следва да бъде
отхвърлено. Достигайки до същия правен извод, Ловешкият районен съд е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№ 3507 от 01.11.2018 год. по ч.гр.дело №
2180/2018 год. по описа на Районен съд Ловеч.
Определението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.
|
|