Мотиви към присъда по НОХД № 1323 от 2020
г. по описа на Русенски районен съд, Х н.с.
Русенска районна прокуратура е
обвинила К.Т. *** в извършване на престъпление по чл.122 ал.І от НК, за това,
че на 14.01.2017 г., в землището на
с.Пиргово, местност „Капаклийка“, обл.Русе
и в гр.Русе, в условията на независимо съпричиняване с И. И.З., да е причинил по непредпазливост
смъртта на детето си Л.К.Т. с ЕГН **********, настъпила в резултат на хипостатична пневмония, фон хипотрофия,
дължаща се на недохранване или на неподходяща диета и настъпили усложнения от
това заболяване- хипотермия, хеморагичен
колит, оток на мозъка и размекчение на дясна крайномозъчна хемисфера, като след раждането на детето на
30.11.2016 г. до 14.01.2017 г. системно не полагали достатъчно родителски грижи
за починалото дете, не осигурявали на починалото дете достатъчно и подходяща
храна и течности, не осигурявали на починалото дете подходящи битови условия за
живот и не осигурявали на починалото дете своевременно възможните социални,
здравни и медицински услуги и помощ.
Срещу К.Т.Т. е повдигнато обвинение и за извършено престъпление по
чл.138 ал.І пр.1 от НК, за това, че през периода *** г.- 19.01.2017 г., в м.“Капаклийка“ в
землището на с.Пиргово, обл.Русе, като родител
съзнателно не оказал помощ на Н.И.З. с ЕГН **********, негова дъщеря, за която
е бил длъжен да се грижи съгласно чл.125 ал.І от Семейния кодекс /Родителят има
право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и
социалното развитие на детето, на неговото образование и за неговите лични и
имуществени интереси/ и която се е намирала в опасност за живота си- поради
влошено общо здравословно състояние,
дължащо се на хипотрофия, в резултат на недохранване
и неподходяща диета, както и възникнало възпалително заболяване на белите
дробове- остър бронхеолит и е нямала възможност да се
самозапази поради малолетство, в случай, когато е могъл да й окаже помощ.
Районна прокуратура- Русе е
обвинила И.И.З. *** в извършване на престъпление по
чл.122 ал.І от НК, за това, че на 14.01.2017 г., в землището на с.Пиргово, местност „Капаклийка“, обл.Русе и в
гр.Русе, в условията на независимо съпричиняване с К.Т.Т., да е
причинила по непредпазливост смъртта на детето си Л.К.Т. с ЕГН **********,
настъпила в резултат на хипостатична пневмония, фон хипотрофия, дължаща се на недохранване или на неподходяща
диета и настъпили усложнения от това заболяване- хипотермия,
хеморагичен колит, оток на мозъка и размекчение на дясна крайномозъчна
хемисфера, като след раждането на детето на 30.11.2016 г. до 14.01.2017 г.
системно не полагали достатъчно родителски грижи за починалото дете, не
осигурявали на починалото дете достатъчно и подходяща храна и течности, не
осигурявали на починалото дете подходящи битови условия за живот и не
осигурявали на починалото дете своевременно възможните социални, здравни и
медицински услуги и помощ.
Районна
прокуратура- Русе е обвинила И.И.З. и в извършване на
престъпление по чл.138 ал.І пр.1 от НК, за това, че през
периода *** г.- 19.01.2017 г., в м.“Капаклийка“ в землището на с.Пиргово, обл.Русе,
като родител съзнателно не оказала помощ на Н.И.З. с ЕГН **********, нейна
дъщеря, за която е била длъжна да се грижи съгласно чл.125 ал.І от Семейния
кодекс /Родителят има право и задължение да се грижи за физическото,
умственото, нравственото и социалното развитие на детето, на неговото
образование и за неговите лични и имуществени интереси/ и която се е намирала в
опасност за живота си- поради влошено общо
здравословно състояние, дължащо се на хипотрофия,
в резултат на недохранване и неподходяща диета, както и възникнало възпалително
заболяване на белите дробове- остър бронхеолит и е
нямала възможност да се самозапази поради малолетство, в случай, когато е могла
да й окаже помощ.
Срещу И.З. е повдигнато обвинение и за извършено престъпление по чл.182
ал.І от НК за това, че на 19.10.2017
г., в гр.Русе, в къща, намираща се на
ул.“Е.Йосиф“ № 14а, в качеството си на родител- майка, оставила лице, намиращо
се под родителски грижи- малолетното й дете- син М.И.З. с ЕГН **********,
намиращо се под нейните родителски грижи без надзор и достатъчна грижа в дома
си в гр.Русе, ул.“Е.Йосиф“ 14 а, и с това е създала опасност за неговото
физическо развитие.
Прокурорът поддържа повдигнатите обвинения.
Особеният представител поддържа становище, че подсъдимите следва да
бъдат признати за виновни в извършването на престъпленията, за които са
предадени на съд.
Подсъдимите дават обяснения по делото,
като считат, че не са извършили престъпление.
След преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият К.Т.Т.
е български гражданин, роден на *** ***, със средно образование, работи,
неосъждан.
Подсъдимата И.И.З.
е български гражданин, родена на *** ***, с основно образование, не работи,
неосъждана.
Подсъдимите са семейство, като от 1999
г. съжителстват фактически.Същите са родители на децата Н. К.З. /родена на ***
г./, И. К.Т. /р. на 19.09.2003 г./, С. К. Т. /р. на 0.03.2005 г./, М. К.Т.
/р.на 17.01.2008 г./, К. К. Т. /р. на 14.08.2009 г./, М. К.Т. /р. на 08.08.2010 г./, М. К. Т. /р. на 14.09.2011 г./, В. К. Т. /р.
на 01.08.2012 г./, Б. К. Т. /р. на 01.08.2012 г./, Н. И. З. /р.на 16.08.2013
г./, М.И.З. /р. на 04.09.2014 г./, Н.И.З. /р. на *** г./ и Л.К.Т. /р.на
30.11.2016 г./.
Подсъдимите отглеждали сами децата си,
като грижите в домакинството били поети от подс.З., а
подс.Т. работел на различни места и така набавял
средства за издръжка.Семейството не разполагало със собствено жилище, като по
различни причини, основно от финансово естество, многократно сменяло
местоживеенето си в различни квартири в гр.Русе или близки села.Родителите и
всички деца били регистрирани в практиката на св.С.С.-***.На
децата били поставени всички задължителни ваксини, като те били под обичайния
надзор на семейния лекар, когото посещавали при необходимост, като няма данни
за чести боледувания. Семейството било в
обсега на вниманието и на социални служби, поради многочислеността си и
финансовите затруднения, свързани с живота на членовете му.Подсъдимите били
контролирани от отдел „Закрила на детето“, подпомагани от Дирекция „Социално
подпомагане“, както и от инициативи на доброволци, сред които и лица от
фондация „ХИП“.
На 15.06.2014 г., в гр.Русе,
семейството преживяло нещастен случай, след като детето М. Т., който тогава бил
на възраст 2 години и 9 месеца, починал в следствие на затискане от паднала
готварска печка.Към този период подсъдимите живеели под наем в апартамент в
гр.Русе. След смъртта на детето си, за кратко заживели в наследствен имот на подс.З., който впоследствие продали, изтеглили кредит и си
закупили друго жилище.Поради невъзможност да погасяват вноските по кредита,
подсъдимите загубили жилището си, продадено от банката- кредитор.След нов
период на смяна на квартири, в началото на 2016 г. подсъдимите се принудили да
се установят във вила в местността „Капаклийка“ в
с.Пиргово, обл.Русе.Имотът бил извън регулация и
представлявал постройка на два етажа с две стаи и коридор, който бил обособен за
кухня, баня и тоалетна на първи етаж, стълби и голяма стая на втори етаж.Към
вилата имало и гараж, но имота не бил благоустроен, като липсвало
водоснабдяване.Подсъдимите си набавяли вода чрез голяма цистерна с помпа,
отоплението било чрез печка на дърва.Във вилата нямало постоянно електричество, тъй като поради разногласия със съседи по повод на
общи електромери, същото било прекъснато от електроснабдителното дружество.Критичните
условия на живот станали известни на доброволци от фондация „ХИП“, сред които
свидетелите Е.Т., И.И. и А.Д..Последните посещавали
често дома на подсъдимите в с.Пиргово и оказвали помощ за подобряване на
условията в бита им.Както бе посочено, първоначално вилата, обитавана от
подсъдимите, имала електрозахранване, но впоследствие то било прекъснато поради
незаплатени сметки за ток. Тежкото положение на семейството било известно за
Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Две могили, където работели свидетелите В.К.
и С.В..От тази администрация, от ДСО Русе, както и от отдел „Закрила на детето“
гр.Русе в годините били изготвяни множество доклади, били организирани посещения, давани са насоки
за отглеждане на малолетните и непълнолетни деца.Отношенията между социалните
работници и семейството не били безконфликтни, като са белязани с липса на доверие- по оценка на и на двете
заинтересовани страни.Подсъдимите считали, че службите целят да изведат децата
от семейството, поради което в известни периоди демонстрирали резервирано
поведение в контактите си със социалните работници.От друга страна, не са
налице данни подс.Т. и подс.З.
да са отказвали съдействие или възпрепятствали работата на социални работници,
независимо от факта и на водени дела между тях и Дирекция „Социално
подпомагане“ и Отдел „Закрила на детето“.Факт е, че до началото на 2016 г.,
когато подсъдимите били принудени от обстоятелствата да заживеят в местността
на село Пиргово, социалният им статус се влошавал все повече, като липсата на
средства и ефективна помощ реално ги поставила в условия на живот, които били
крайно неблагоприятни.Св.С., личен лекар, неизменно поддържал връзка с родителите по повод на отглеждането на
децата, като установявал, че се полагат грижи съобразно финансовите възможности,
включително и по повод на изхранването и отглеждането на децата.
На 30.11.2016 г. в семейството на подсъдимите се родило детето Л.К.Т..Л.се
родила в автомобил по пътя за УМБАЛ „Канев“ АД Русе и след раждането била
приета в отделение „Неонатология“ с тегло 3 500
г и ръст 50 см.Новороденото било с увредено общо състояние, охладено, с понижен
мускулен тонус с пиодермия на главата, поради което
било проведено лечение в кувьоз и с кислород, били направени
задължителни ваксини.Около седмица по- късно, на 05.12.2016 г. детето Л.било изписано от
болнично заведение с препоръки за хигиенно- хранителен режим.След изписване новороденото
било прегледано от ОПЛ св.С. и отново- дадени препоръки за отглеждането му.До
края на 2016 г., както и в началото на 2017 г. многодетното семейство
продължило да обитава вилата в с.Пиргово.Подсъдимата се грижела за отглеждането
на децата, а подсъдимият работел като шофьор и така осигурявал издръжка за
семейството.Около 11.01.2017 г. подс.Т. ***, като
изпълнявал служебен курс като водач на товарен автомобил.Подсъдимата била в
дома им в Пиргово сама с останалите деца от семейството, когато здравето на
новороденото дете се влошило и то спряло
да приема храна.В този период зимната обстановка била критична поради натрупана
снежна маса, а температурите- с изключително ниски отрицателни стойности. На
13.01.2017 г. подс.З. се обадила на св.Т. по телефона и му споделила, че не може да се свърже по телефона с личния
лекар, а новороденото бебе не е добре здравословно.Т. я посъветвал детето
незабавно да бъде заведено в болница в гр.Русе.Тъй като и подс.Т.
се прибрал в дома си на същата дата, двамата със З. ***, в МБАЛ Канев.В дните
от 11.01.2017 г. до 13.01.2017 г. съседка на семейството- св.Г.М., узнала за
проблемите на подсъдимата с новороденото дете и потърсила помощ от Дирекция
„Социално подпомагане“, обяснявайки за критичната ситуация и за
обстоятелството, че до дома на подсъдимите не може да се достигне поради
тежките зимни условия, а З. бедства, но
усилията й били без резултат.От ДСО не откликнали за оказване на помощ с
оправдание за зимната обстановка. При настаняването в отделение по „Педиатрия“ на УМБАЛ КАНЕВ Русе се установило, че новороденото Л.Т. е с генерализирана цианоза,
с ливидни петна, силно охладено /35 градуса/, с кахетичен страдалчески вид на лицето и силно редуцирана до
липсваща покожна мастна тъкан, с асиметрия на
зениците, балониран корем, коматозно
ниво на съзнанието, брадипнея и брадиаритмия,
с данни за мозъчна увреда.След настаняването в
болничното заведение, у детето настъпило
краткотрайно подобряване на клинико- лабораторните
показатели, независимо от това, 12 часа след приема, детето починало в 07.46
часа на 14.01.2017 г. След като оставили в болницата детето си Любомира,
подсъдимият Т. *** при останалите деца.По- късно подсъдимата също напуснала
болничното заведение и се обадила на св.Т. с молба да я откара до вилата,
където живеели, тъй като нямала транспорт.Св.Е.Т. откликнал и заедно със
съпругата си, отивайки на място, установили,
че положението в дома е критично- студено /поради изгаснала печка и липса на
дърва за отопление/, както и липса на
електричество.Децата на подсъдимите били в неугледен вид, като в към този
период семейството нямало и вода във вилата, а си изпомпвало от цистерната на
двора. Т. и съпругата му, заедно с други доброволци, сред които св.П.И. и св.А.Д.,
решили да закарат децата в гр.Русе в домовете си, да ги изкъпят, нахранят и
стоплят.Подсъдимата не се противопоставила и тръгнала с тях, а подсъдимият
лежал в дома си във влошено психично състояние- според доброволците- силно
емоционално разстроен.Докато извеждали децата от вилата, св.А.Д. чула детски
плач.Първоначално подсъдимата отричала да има и друго дете, но после сама донесла
Н.З.- тогава на възраст около година.Детето било премръзнало и очевидно с
изоставане във физическото развитие, предвид ниското си тегло.До този момент
св.Т. и останалите доброволци не подозирали
за съществуването на детето.След отвеждането от дома, Н. била заведена в
МБАЛ Канев, където била прегледана на 14.01.2017 г. в Спешно отделение, а на
19.01.2017 г. бил извършен преглед и в отделение „Педиатрия“.Установено било,
че детето страда от бронхиолит, че е със значителен
дефицит на тегло и значително изоставане във физическото развитие.Н.З. била с
тегло от 4 800 г, ръст 62 см при
възраст 1 година и 1 месец, без възможност за самостоятелен седеж,
с единствен прорязал долен резец. Впоследствие, след лечение и настаняване в
приемно семейство, включително и извършване на рехабилитация, състоянието на
детето значително се подобрило.
При напускане на дома в Пиргово, с оглед на установените неблагоприятни
санитарно- битови условия, подсъдимата и децата й били настанени първоначално в
кризисен център в гр.Русе, управляван от св.К..Впоследствие част от децата били
настанявани и в приемни семейства за известен период от време.
През м.март 2017 г. семейството на подсъдимите обитавало квартира в
гр.Русе по ул.“Екзарх Йосиф“ № 14а. На 19.10.2017 г. подсъдимата се намирала
сама в дома си, заедно с част от децата.З.
била повикана в отдел „Закрила на детето“ в гр.Русе.Същата оставила на грижите
на децата си И. К.Т.- тогава на 14 години и С. К. Т.- тогава на 12 години,
детето си М. З.- тогава на 3 години, и отишла на срещата. По неустановен начин
М. З. напуснал свободно къщата и се отправил към близката детска градина
„Незабравка 2“ в гр.Русе.Така, около 16.00 часа на посочената дата М. бил
забелязан от св.М.З. да пресича сам пешеходната пътека на ул.“Стефан
Стамболов“.Св.З. видяла, че детето е босо и неподходящо облечено, попитала къде
е майка му и като не получила отговор, го завела в детската градина, като
мислела, че е излязло от там.Към този период М. действително посещавал детското
заведение, но в този ден отсъствал, тъй като бил болен.
Основен повод за водене на настоящото наказателно производство станала
смъртта на Л.Т. ***, като след многогодишно разследване на деяния от РОП, са
повдигнати обвиненията, предмет на настоящото дело, срещу подсъдимите- родители
на децата Л.и Н..
В хода на разследването била назначена и изготвена СМЕ № 1115/2018 г.
/приета в съдебното производство/, от която е видно, че при извършената
аутопсия на Л.Т. са установени следните патологоанатомични диагнози: основно
заболяване: хипостатична пневмония, на фона на хипотрофия, с настъпили усложнения хипотермия
/по клинични данни/, хеморагичен колит, оток на
мозъка и размачкване на дясна крайномозъчна
хемисфера.Като причина за смъртта се сочи хипоксия на главния мозък във връзка
с дихателна и циркулаторна недостатъчност при хипостатична пневмония на фона на хипотрофия,
настъпила след раждането.Основна причина за влошеното здравословно състояние е
установената хипотрофия, дължаща се на недохранване
или на неподходяща диета.На фона на хипотрофията, най
вероятно поради неподходящ хигиенен и двигателен режим са възникнали и
установеното възпалително заболяване на белите дробове и свързаните с него
усложнения- хипостатична пневмония с дихателна циркулаторна недостатъчности, хипоксия на главния мозък с размекчение в дясна крайномозъчна
хемисфера, които са обусловили крайно тежко увреденото състояние при приемането
в УМБАЛ „Канев“ АД Русе на 13.01.2017 г. и последвалия летален изход на
14.01.2017 г.Към момента на постъпване на Л.Т. в болничното заведение, същата е
била с тежки необратими увреждания на
централната нервна система и леталния изход е бил неизбежен.В експертизата се
сочи, че заболяванията на Л.Т., които са довели до смъртта й са пряко свързани с неадекватността на
полаганите родителски грижи- лошите хигиенно- битови условия, при които е
отглеждано детето, лош диетичен и двигателен режим, несвоевременно потърсване
на медицинска помощ.Експертът твърди, че подходящите хигиенно- битови условия,
диетичен и двигателен режим, както и своевременното оказване на специализирана
медицинска помощ при вече възникнало
възпалително заболяване на белите дробове биха предотвратили смъртта на Л.Т..
Съгласно СМЕ № 1116/2018 г., изготвена
при разследването и приета по делото, при постъпването на детето Н.И.З. в
Отделение „Педиатрия“ на УМБАЛ „Канев“ АД Русе на 19.01.2017 г., то било в средно увредено общо състояние, със
значителен дефицит на тегло- хипотрофия, с хъркащи
хрипове и рентгенови данни за възпалителни промени на десния бял дроб- остър бронхиолит.Според експерта основната причина за влошеното
общо състояние на Н.З. е установената хипотрофия,
дължаща се на недохранване или на
неподходяща диета.На фона на хипотрофията е
възникнало и установеното възпалително заболяване на белите дробове- остър бронхиолит.Според вещото лице при постъпването на Н.З. в
Отделение „Педиатрия“ при УМБАЛ Русе тя била със значително изоставане във
физическото развитие- с установено тегло 4800 г, ръст 62 см, едва прорязал
единствен долен преден резец, невъзможност за самостоятелен седеж.Според
националното проучване за РБългария, дете от женски
пол на една година е следвало да бъде
със средно тегло 10.1 кг /7.1- 14.8 кг/, среден ръст 76.3 см /67- 88 см/.
В хода на съдебното следствие,
както при първоначалния си разпит, така и при допълнителния такъв, св.Ст.С.
твърди, че семейството на подсъдимите е регистрирано в практиката му, спазван е
имунизационния календар, децата боледуват рядко,
даден е пример, че в годините са регистрирани само 28 заболявания по отношение
на всички деца.С. твърди, че по отношение на Н.З. не е установен здравословен
проблем, но детето категорично се е отличавало със „злоядство“.
В качеството си на личен лекар този свидетел заявява, че всички давани
предписания са изпълнявани, но според финансовите възможности на семейството.
По отношение на Л.Т. св.С. твърди, че е добил лични впечатления от новороденото
на 16- и ден от раждането и то е било в добро състояние.
Приетите за установени факти съдът
намира за доказани от обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите С.С., М.Н., И.Т., З.В., П.Ц., Л.Д., П.К., Е.Т., П.И., А.Д.,
И.М., Д.А., Г.М., М.М., В.Ц.- Б., М.С., Т.М., М.З., С.Б., В.К., Ст.В..
Съдът счита, че следва да кредитира
изцяло обясненията на подсъдимите.Същите са не само средство за защита, но и доказателствено средство.Основание да бъдат приети като
правдиви дава факта, че се потвърждават от други гласни и писмени доказателства
по делото, като показанията на свидетелите С., Т., Т.,
И., Д., М.. Прави впечатление, че в
своите обяснения както З., така и Т. разкриват и факти, които очевидно се
явяват неблагоприятни за тях или предполагаемо биха могли да бъдат оценени като
такива.Така например подс.З. признава, че укрила от
доброволците Т., И., Д. и Т. детето си Н. първоначално, като признава, че
сторила това поради недоверие.Също така тя признава, че подс.Т.
при едно посещение изгонил социална служителка, която ги заплашила, че ще
изведе детето Н. от дома им. Подсъдимата
З. не отрича и това, че оставила малолетния М. на грижите на две по- големи
деца- малолетно и непълнолетно и така се стигнало до напускането на къщата от
3- годишното дете.Напълно непосредствено и неподправено тя обяснява мотивите си
да постъпи така.Подсъдимата дава изключително подробни обяснения във връзка с
живота на семейството понастоящем- бит, ангажименти на децата, оказана помощ от
дарители, свършена работа в домакинството по благоустрояване и поддържане на
определен стандарт на живот.Същата не отрича, че съпругът й почти не е
ангажиран с домакинството, тъй като е зает с осигуряването на прехрана чрез
работа.Също така, подсъдимата открито изразява мнението си за социалните
служители, които са работили със семейството, като на база на конкретни факти
излага своя гледна точка и не крие неблагоприятните за нея и съпруга й
обстоятелства, като например извеждането на деца от семейството.
Обясненията на подс.Т.
също следва да бъдат кредитирани изцяло.Заявените от него факти намират
потвърждение както в останалите гласни доказателства, така и в писмения доказателствен материал.Следва да се посочи, че и Т.,
подобно на З., напълно последователно разказва за бита на семейството,
ангажиментите си спрямо децата, обстоятелствата около починалата Л.и състоянието на Н., за която било констатирано,
че е с изоставащо физическо развитие. Не се установяват никакви факти, въз
основа на които да се разсъди, че чрез обясненията си и двамата подсъдими
излагат пред съда някаква защитна версия с цел да се оневинят.Тук е необходимо
да се посочи, че при анализа на доказателствата на свидетелите М.Н., З.В., П.Ц.,
Л.Д., С.Б., В.К. и Ст.В., следва да се отчита факта, че тези лица в качеството
на служители на дирекция „Социално подпомагане“ и отдел „Закрила на детето“ в
работата си са достигали и до разногласия с подсъдимите по повод на
извършваните проверки в семейството, извежданите от семейна среда деца и
водените във връзка с това производства. Очевидно е, че явявайки се в настоящото производство, тези
лица не биха могли да защитават различна теза от онази, която е поддържана в
изготвените от тях социални доклади и в хода на водените производства, в които
очевидно са били на противоположни страни с подсъдимите. В настоящото производство
съдът не би могъл да обсъжда въпросните социални доклади и други документи, тъй
като без съмнение те са изготвени в хипотезата на съвсем различни законови
процедури.Същите процедури явно са
проведени пред надлежните органи.Съответната документация е изпълнила
предназначението си и е довела до постановяването на окончателни актове от оправомощените инстанции-
за оценка на положението на децата в семейството, необходимостта от извеждане в
приемни семейства или връщане в семейната среда. Няма как наказателен съд в
рамките на водено наказателно производство да коментира истинността на социален
доклад, и няма как да се изградят
безспорни изводи въз основа на такъв, доколкото неговото предназначение
е за целите други производства и то е изпълнено. Единственият безспорен
понастоящем факт е, че към този момент семейството
на подсъдимите живее заедно с отглежданите от тях деца в собствен дом в
с.Николово, т.е.- към този момент няма данни за изведени от семейна среда деца.В
смисъла на изложеното отново следва да се посочи, че последно цитираните
свидетели, в качеството си на държавни и общински служители, ангажирани в
производства срещу подсъдимите, очевидно свидетелстват и пред настоящия съд до
голяма степен субективно, според формираното у тях убеждение за наличие на
неправомерно поведение на подсъдимите в качеството им на родители, според
добитите лични впечатления, но най- вече- според- изготвените становища в
годините.
Съдът намира, че в пълна степен следва да кредитира показанията на
свидетелите Т., И., Д., Т., М., М., З., А..Показанията на последните две лица- З. и А.-
родител и директор на детска градина /по повод на инцидента с детето М.,
установено да пресича само улица/ изцяло се потвърждават от обясненията на
самата подсъдима З..Що се отнася до останалите цитирани лица, то съдът намира,
че техните показания са от особено съществено значение за изясняване на
обективната истина по делото, доколкото се касае до свидетели, за които не е
установена никаква връзка с подсъдимите, водеща до субективна нагласа да
поддържат тяхна защитна теза.
Доброволческият характер на извършваната
дейност спрямо семейството на подсъдимите, което било оценено като семейство в
нужда, е довело тези лица до положение да възприемат лично и непосредствено
редица факти от бита на Т., З. и децата им, както и голяма част от трагичните събития, заложени в
предмета на обвинението.Честно, логично и напълно обективно свидетелите Е.Т., И.Т.,
П.И. и А.Д. разказват какви са впечатленията им от децата на подсъдимите, от
начина на отглеждането им, от дома, как са узнали за раждането на Л., за
съществуването на Н., и какво се е случило в периода 13- 14.01.2017 г.Тези
свидетели разкриват какви са били действията на подсъдимите, какво са
предприели органите, не на последно място- подробно разказват за стореното от
самите тях по извеждане на бедстващото семейство от дома във вилната зона на
село Пиргово и преместването им в кризисен център. Показанията на свидетелите Ц.-
Б. и С. съдът намира за неотносими, доколкото тези
лица свидетелстват за епизод от живота на семейството, свързан с поредно
преместване на жилището, този път в с.Бъзън, без наличие на данни за дълъг
престой в това населено място или съществени впечатления от бита, още по-
малко- проблеми с отглеждането на децата.Показанията на св.П. К.- директор на
кризисен център, следва да бъдат определени като достоверни, но същите не са в особено съществена степен относими към
предмета на делото. Като неотносими следва да бъдат
оценени и показанията на св.И.М..Като доброволец на БЧК, същият твърди, че
случайно узнал за семейството на подсъдимите и се ангажирал без да ги познава в
кауза за помощ чрез интернет, когато бил уведомен от трето лице, че родителите
всъщност злоупотребявали с помощи, демонстрирали аморално поведение пред децата
си и имали проблеми със съседи. По
същество М. свидетелства пред съда за слухове и няма как неговите показания да
бъдат приети безрезервно като достоверни, доколкото е налице голяма степен на
вероятност самият той да е подведен в информацията, която не е възприел лично.
Показанията на св.С. са подробни, последователни, логични и правдиви.Разгледани
съдържателно, те се подкрепят от показанията на останалите свидетели- очевидци-
и доброволци, и социални работници, както и от обясненията на Т. и З..Тези
показания доказват, че отглеждането на децата в семейството е било съпроводено
с обезпечаване на медицинско обслужване в лицето на т.нар.“семеен лекар“, че
родителите са били контролирани постоянно от администрацията по повод на
статуса си, и са следвали препоръките.И този свидетел, както всички други,
говори за финансов дефицит по повод на издръжката на многодетното семейство и
го извежда като причина за редица други дефицити в живота на подсъдимите и
децата им.
Приетите за установени факти съдът намира за доказани и от събраните в
хода на производството писмени доказателства и доказателствени
средства- кореспонденция от АСП с различни институции, вкл.изготвени доклади,
медицинска документация, протоколи от срещи, от проведени анкети, доклади и
становища от организации за обществена подкрепа, справки във връзка с отпускани
социални помощи, оценки на детските потребности и родителски възможности,
декларации, справки за съдимост, заключения на СМЕкспертизи,
договор за наем, удостоверение за раждане, удостоверение за наследници,
протоколи от съдебни заседания, определения и решения на АДмС-
Русе, Районен съд- Русе и Окръжен съд- Русе, решения на Районен съд- Бяла,
направления за ползване на социални услуги, документация от БЧК, автобиографии,
декларации за семейно и материално положение, протоколи от посещения на адреси,
справка от НИМХ, справка от книга за получени сигнали при ОДМВР Русе, пътни
листи.
След анализ на събраните доказателства,
съдът достига до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Не са събрани доказателства
подсъдимите К.Т.Т. и И.И.З.
да са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.122 ал.І от НК, за това, че на 14.01.2017 г., в
землището на с.Пиргово, местност „Капаклийка“, обл.Русе и в гр.Русе, в
условията на независимо съпричиняване двамата,
да са причинили по непредпазливост смъртта на детето си Л.К.Т. с ЕГН **********,
настъпила в резултат на хипостатична пневмония, фон хипотрофия, дължаща се на недохранване или на неподходяща
диета и настъпили усложнения от това заболяване- хипотермия,
хеморагичен колит, оток на мозъка и размекчение на дясна крайномозъчна
хемисфера, като след раждането на детето на 30.11.2016 г. до 14.01.2017 г.
системно не полагали достатъчно родителски грижи за починалото дете, не
осигурявали на починалото дете достатъчно и подходяща храна и течности, не
осигурявали на починалото дете подходящи битови условия за живот и не
осигурявали на починалото дете своевременно възможните социални, здравни и
медицински услуги и помощ.
Съдът
намира, че по делото не е доказано наличието на пряко и непосредствено деяние,
независимо дали то е действие или бездействие, което да е причинило смъртта на
пострадалия /детето Л./. Самата прокуратура твърди, че смъртта е настъпила в резултат на хипостатична пневмония /посочено основно заболяване и
според експерта по СМЕ/. Обосноваването на извод, че подс.Т.
и подс.З. са виновни в хипотезата на чл.122 ал.І от НК означава да се приеме, че те са причинили заболяването на детето и то в
условията на „независимо съпричиняване“ /независимо извършителство/. На следващо място следва да се посочи, че
втората част на текстовия диспозитив на
обвинението напълно противоречи на цифровата квалификация. Твърди се, че
виновното поведение се състои в „системно неполагане на достатъчно родителски
грижи за починалото дете, неосигуряване на достатъчно и подходяща храна и
течности, неосигуряване на подходящи битови условия за живот и неосигуряване
своевременно на възможните социални, здравни и медицински услуги и помощ“.
Разпоредбата на чл.122 ал.І от НК третира принципно поведение, изразено чрез
еднократно деяние /действие или бездействие/, което да е довело до конкретния противоправен резултат. От друга страна, ползваните от
обвинението критерии, особено „достатъчно грижи“ не са обективни и не могат да
доведат до обоснована преценка за
наличие на обективни признаци от деянието.Количественият или качествен
показател „достатъчно“ е напълно произволен, субективен и невъзможно да бъде
безспорно установен.Още по- малко може да се вмени на подсъдимите вина, че не
осигуряват възможни социални, здравни и
медицински услуги.Кои услуги в посочените сфери са „възможни“, също е
произволно да се определи.Не става ясно каква възможност твърди обвинението-
законова, практическа, финансово предпоставена,
интелектуално осъзната и т.н. В същото време, няма съмнение, че максимално
благоприятните социални и медицински грижи, например, са дължими от съответните
длъжностни лица /социални работници/ и лекари, в случай, когато ползвателите на
услугите им са в така нареченото неравностойно социално положение или
физиологична необходимост от лечение. В смисъла на изложеното следва да се
отрази още едно обстоятелство- ако надлежните органи /съд/ са отказали
извеждане на децата на подсъдимите от семейството им, то очевидно обективно е
заключено, че осигурените от родителите условия на живот са адекватни според
критериите на законите, регламентиращи този тип обществени отношения.Няма как
прокуратурата или наказателният съд да ревизира решенията на компетентните
съдилища в производства, инициирани от
социални служби и такива, ангажирани със закрила на детето.
Настоящият съд следва да се ограничи до преценката налице ли са
извършени престъпления от страна на подсъдимите, съобразно повдигнатите им обвинения и извършени ли са тези деяния
виновно.
В
смисъла на посоченото съдът намира, че подс.К.Т. и подс.И.З. следва
да бъдат признати за невиновни и в извършването на престъпление по чл.138 ал.І от НК, за това, че през периода *** г.- 19.01.2017 г., в м.“Капаклийка“ в
землището на с.Пиргово, обл.Русе, като родители
съзнателно не оказали помощ на Н.И.З. с ЕГН **********, тяхна дъщеря, за която
е били длъжни да се грижат съгласно чл.125 ал.І от Семейния кодекс /Родителят
има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и
социалното развитие на детето, на неговото образование и за неговите лични и
имуществени интереси/ и която се е намирала в опасност за живота си- поради влошено
общо здравословно състояние, дължащо се
на хипотрофия, в резултат на недохранване и
неподходяща диета, както и възникнало възпалително заболяване на белите
дробове- остър бронхеолит и е нямала възможност да се
самозапази поради малолетство, в случай, когато са могли да й окажат помощ.
Престъплението по чл.138 ал.І от НК се обективира
чрез съзнателно неоказване или непритичване на помощ на лице, което е с
опасност за живота.
Изпълнителното
деяние може да бъде осъществено само с бездействие, състоящо се в неоказване на
помощ на лице, което се намира в опасност.
Субектът на престъплението не следва
да е създал тази опасност.
Според текстовия диспозитив на обвинението опасността е формирана именно от
поведението на родителите- подсъдимите, като начина, по който е повдигнато
обвинението, сочи на наличие едновременно
и на действия- неподходяща диета на детето, и на бездействия- недохранване.
Както бе посочено, деянието по чл.138 ал.І от НК се осъществява само чрез
бездействие, а опасността не следва да бъде създадена от субекта.
Независимо от казаното, не може
да се пренебрегне и факта, че събраните в хода на делото доказателства
опровергават извода, че подсъдимите са бездействали по отношение на влошаване
на здравословното състояние на детето си.На първо място се събраха
доказателства, че подс.З. е търсила връзка с личен
лекар, св.С. е бил наясно с проблемите в режима на хранене на детето, давал е
конкретни предписания, за които твърди,
че са изпълнявани според финансовите възможности, категоричен е, че не е
намерил медицински причини за неблагоприятния резултат с хранителния режим.Факт
е, че до постъпването й в болница на 19.01.2017 г., пет дни след първоначалния
преглед, Н.З. не била насочвана за лечение, вкл. и в медицинско заведение.
В
смисъла на посоченото, до момента на постъпване на детето в болница, за
подсъдимите не са били известни медицинските диагнози остър бронхеолит
и хипотрофия, и няма как да им бъде вменена
отговорност за бездействие при съществуваща опасност за живота поради съответно
посочените медицински диагностицирани заболявания и
състояния.Обратното означава да се приеме, че двамата подсъдими са знаели за
съществуваща опасност за живота на детето си, която е следствие от заболяване бронхеолит и състояние- хипотрофия,
но са се абстрахирали от това и са бездействали изцяло.Доказателствата по
делото опровергават този извод.
Анализа
на съвкупния доказателствен материал обосновава
извод, че с действията си подсъдимата И.З. е осъществила от обективна и
субективна страна престъплението по чл.182 ал.І от НК, тъй като на 19.10.2017 г.,
в гр.Русе, в къща, намираща се на ул.“Е.Йосиф“ № 14а, в качеството си на
родител- майка, оставила лице, намиращо се под родителски грижи- малолетното й
дете- син М.И.З. с ЕГН **********, намиращо се под нейните родителски грижи без
надзор и достатъчна грижа в дома си в гр.Русе, ул.“Е.Йосиф“ 14 а, и с това е
създала опасност за неговото физическо развитие.
Установените факти са безспорни и сочат, че на посочените дата и място
подсъдимата действително поверила малолетното си дете М. на грижите на други
две от децата си, които не били навършили пълнолетие.В резултат на липсата на
надзор и родителски грижи 3- годишният М. успял да напусне сам дома си и бил
намерен от случайни минувачи на улицата в близост до детската градина, която
посещавал.Обясненията на подсъдимата,че сторила това, за да отиде на среща със
социални работници, макар и приети като правдиви, не могат да бъдат оценени
като оневиняващи я.Престъплението е осъществено както от обективна, така и от
субективна страна.Налице е умисъл, тъй като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на действията си, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици.Следва
да се подчертае, че за изпълнение на престъплението е достатъчно само
създаването на опасност за физическото развитие на детето, без настъпването на
други конкретен противоправен резултат.
Деянието по чл.182 ал.І от НК е наказуемо с наказание лишаване от
свобода до 3 години, както и с обществено порицание.Съдът констатира наличието и на останалите предпоставки по
чл.78 а ал.І и ал.VІ от НК за освобождаване на подс.И.И.З. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.Това е така, защото към инкриминираната дата тя е неосъждана, не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV Глава VІІІ от НК,
от престъплението няма причинени
имуществени вреди, които да подлежат
на възстановяване; със същото не са
причинени тежка телесна повреда или смърт, нито
са налице множество престъпления. Подсъдимата не е извършила престъплението при
квалифициращо обстоятелство
„пияно състояние”.Изложеното мотивира съда да наложи за извършеното
престъпление на подс.З. административно наказание
глоба в размер на 1000 лева. Съображенията за индвидуализацията
на санкцията в минимален законов размер се състоят в наличието единствено на
смекчаващи отговорността обстоятелства- липса на данни за други противообществени
прояви и фактическото признание на
вината.Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице.При индивидуализацията
на санкцията съдът отчита и разпоредбата на чл.47 от НК, според която глобата
следва да се съобрази с имотното състояние, доходите и семейните задължения на
дееца.Подсъдимата не работи и няма трудови доходи, като е ангажирана с отглеждане
на децата си- около десет от които
са понастоящем на възраст малолетни или
непълнолетни.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: