№ 46
гр. Търговище, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20223530101225 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен установителен иск за съществуване на
вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.87,ал.1 от
ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК, обективно съединен с осъдителни искове с пр. осн. чл. 79,ал.1 от
ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК.
Ищецът ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“България“, № 49, ******, представлявано от С. Н. и И. Г.-
управители, действащи чрез юрисконсулт Р. И., твърди в исковата си молба(и в
уточнителните молби), че по силата на Договор за потребителски кредит № ********** от
22.03.2017г., сключен с ответницата В. Ц. С. с ЕГН ********** от гр.Търговище, кв.
********, ищецът предоставил на ответницата паричен заем в размер на 1 500лв. за срок от
24 месеца, с размер на месечна вноска от 92,73лв., ГПР 49,89%, ГЛП 41,17%, при лихвен
процент на ден 0,11% и общо задължение по кредита в размер на 2 225,52лв. Ищецът
твърди още, че кредитополучателката е подписала и Споразумение за допълнителни услуги
към договора за кредит, по което за закупения пакет допълнителни услуги ответницата
следвало да заплати сумата от 1 800,72лв., разсрочена на вноски от по 75,03лв. месечно, при
което общото задължение по договора възлиза на 4 026,24лв. и общ размер на погасителната
вноска 167,76лв. Излага, че длъжницата е изплатила суми в размер общо на 3 040,83лв., като
срокът на кредита е изтекъл на 26.04.2019г. и са останали непогасени суми в размер общо на
1675,39лв., от които 769,72лв. главница, договорна лихва в размер на 126,81лв., 675,27лв.
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и и обезщетение за забава в размер
на 103,59лв. за периода от 26.04.2019г. до 28.07.2022г.-датата предхождаща депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК.Излага се още, че за вземанията си ищецът поискал издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като съдът е постановил Заповед за изпълнение
1
по чл. 410 от ГПК № 470/01.08.2022г. по ч.гр.д. №990/2022г. по описа на РС Търговище, с
която е уважено искането на кредитора само относно дължимата главница в размер на
769,72лв., ведно със законната лихва от 29.07.2022г., а в останалата част заявлението е
отхвърлено, като неоснователно. С оглед на изложеното и доколкото издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е оспорена от длъжника, ищецът приема, че за него е налице
правен интерес от предявяване на настоящи установителен иск за съществуване на
вземането за главница, както и осъдителни искове за останалите вземания за договорна
лихва, възнаграждение за пакета допълнителни услуги и обезщетение за забава.Излагат се
подробни съображения за това, че договорът отговаря на императивните изисквания на
закона, кредитополучателката се е възползвала от услугите в допълнителния пакет, като е
сключен анекс към договора, с който е променена падежната дата на задълженията и тези
услуги могат да бъдат използвани ако кредитопочателят е пожелал да закупи пакета , а
възнаграждението за този пакет не е цена на услугите, а е дължимо за възможността
длъжникът да поиска промяна на договора и счита, че тези услуги не са пряко свързани с
договора и закупуването на пакета не е условие за сключване на договора, а зависи от волята
на длъжника, поради което ищецът счита, че споразумението за посочените допълнителни
услуги не е част от договора да кредит.С оглед на изложените съображения ищецът моли
съда да уважи предявените установителен и осъдителни искове изцяло, претендира
законната лихва и разноските в заповедното и в настоящото производство.В съдебно
заседание ищецът не изпраща представител.Постъпили са молби от процесуални му
представител, в които се оспорват възраженията на ответницата, като се излагат подробни
съображения, вкл. че всички параметри на договора относно ГЛП и ГПР са уговорени в
съответствие със закона и не противоречат на добрите нрави, а размерът им е обоснован с
поетия риск при отпускане на кредита, позовава се и на свободата на договаряне по чл. 9 от
ЗЗД., поради което моли за уважаване на предявените искове, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответницата,
действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.И. И.-ТАК, предявените
искове се оспорват изцяло, като неоснователни. Излага се, че договорът нарушава
изискванията по чл. 143,т.3 от ЗЗП, чл. 19,ал.4 от ЗПК и чл. 26,ал.1,пр. трето от ЗЗД, като се
излага, че договорът е бланкетен и ответницата не е могла да разбере какво всъщност
подписва, излага се, че пакетът допълнителни услуги в размер, надхвърлящ размера на
самия отпуснат кредит заобикаля закона и нарушава императивните изисквания по чл.
19,ал.4 от ЗПК, нарушава и добрите нрави, сключен е при предварително определени общи
условия,поради което счита договора за кредит, като съдържащ неравноправни клаузи за
недействителен изцяло, поради което смоли съда да отхвърли предявените установителен и
осъдителни искове изцяло. В съдебно заседание ответницата не се явява и не се
представлява.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От Договор за потребителски кредит № ********** от 22.03.2017г., се установява, че
2
ищецът е предоставил на ответницата кредит в размер на 1 500лв. със срок на кредита 24
месеца и с размер на месечна вноска от 92,73лв., ГПР 49,89%, ГЛП 41,17%, при лихвен
процент на ден 0,11% и общо задължение по кредита в размер на 2 225,52лв. От
Споразумение за допълнителни услуги към договора за кредит, се установява, че
ответницата е закупила и пакет допълнителни услуги, по който дължи възнаграждение от 1
800,72лв., разсрочено на вноски от по 75,03лв. месечно, при което общото задължение по
договора възлиза на 4 026,24лв. и общ размер на погасителната вноска 167,76лв.; приложен
е и погасителния план към договора. От Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, подписано от ответницата, се установява задължение на кредитора да
предостави на длъжника по искане на последната и при изпълнение на посочените в ОУ
изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в следното : 1.
Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, 2. Възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства. Посочено е още, че кредитора предоставя
правото на длъжника да се възползва от всяка една от посочените услуги при изпълнение на
специфичните условия за всяка една от тях, съгл. уговореното в ОУ, срещу задължението на
длъжника да заплати на кредитора възнаграждение за предоставянето, респ. възможността
за предоставяне на тези услуги в размер на 1 800,72лв.От съдържанието на ОУ към
договора, в частта, касаеща посочените допълнителни услуги, за същите са установени
различни условия с оглед срока на договора, както и на необходимите документи и
доказателства, при предоставянето на които от длъжника, последният може да поиска от
кредитора съответната услуга, като при одобрение на заявлението от страна на кредитора,
страните подписват споразумение. От Анекс №1/07.07.2017г., подписан от страните се
установява, че по искане на ответницата е променена падежната дата на погасителните
вноски, приложен е и новият погасителен план.Представени са както искането за отпускане
на кредита, така и единния европейски формуляр, преддоговорна информация, както и ОУ
към договора за кредит.Ищецът признава и обстоятелството, че по договора ответницата е
извършила плащания в общ размер от 3 040,83лв. От заключението по назначената СИЕ,
неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно
се установява, че ответницата е пратила по договора сума в общ размер от 3040,83лв., от
които са извършвани погасявания по различни пера, като останалата неизплатена част от
задължението е в размер на 188,37лв., от които главница 769,72лв., договорна лихва в
размер на 126,81лв. за периода от 26.08.2018г. до 26.04.2019г., възнаграждение по пакета
допълнителни услуги в размер на 675,27лв. , а законната лихва за забава е в размер на
228,57лв. за периода от 26.04.2019г. до 28.07.2022г./датата на заявлението по чл. 410 от
ГПК/.Вещото лице е установила още, че сумата по кредита е усвоена на 22.03.2017г., като с
част от нея са погасени две други задължения и 200лв. са преведени по сметка на
ответницата.От приложеното по делото ч.гр.д.№ 990/2022г. по описа на РСТ се установява,
че съдът е постановил заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 470/01.08.2022г., с която е
уважено искането на кредитора само относно дължимата главница в размер на 769,72лв.,
3
ведно със законната лихва от 29.07.2022г., а в останалата част заявлението е отхвърлено,
като неоснователно и разпореждането на съда е потвърдено с определение №
242/22.08.2022г. по в.ч.гр.д.№ 203/2022г. по описа на ОС Търговище.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:Предявен е установителен иск за съществуване на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 990/2022г. по описа на РСТ, както и
осъдителни искове за вземания за договорна лихва възнаграждение за допълнителни услуги
и обезщетение за забава, претендирани като дължими по Договор за потребителски кредит
№ ********** от 22.03.2017г., сключен между страните. Доколкото правоотношението
между страните касае потребителски заем, то същото попада под правната регламентация на
ЗПК, като в разпоредбата на чл. 11,ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните
реквизити на договора, а съобразно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл.
10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12,ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и в тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП, когато договорът за кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви или други разходи по кредита. Съгласно практиката на ВКС в решение №
384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО, Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д.
№ 2022/2009 г., I-во ГО, ако съдът установи нищожност на договор, от който страните
черпят права е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество,
когато тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено възражение
за нищожност, каквото в случая е въведено от процесуалния представител на ответницата,
то в тази връзка, съдът приема, че договорът противоречи на разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10
от ЗПК, поради следното: Съгл. посочената разпоредба, договорът за кредит включва
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.В договора е посочен годишен процент на разходите
(ГПР), но единствено като абсолютна процентна стойност-49,89%. Липсва посочване на
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
случая в договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения
ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна
е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин
- чл. 10, ал. 1 ЗПК. На следващо място не става ясно при ГПР от 49,89% какво друго е
включено него извън фиксирания годишен лихвен процент от 41,17%, нито дали в него е
включен като разход и размерът на възнаграждението за допълнителни услуги, оскъпяващо
кредита с повече от 100%, поради което не може да се прецени дали така посочения ГПР е
4
вярно изчислен и дали не надхвърля петкратния размер на законната лихва, предвид
забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК.Съдът приема още, че т.нар. „Споразумение за
допълнителни услуги“ е част от договора за кредит, но е обособено като отделно
съглашение между страните, за да се заобиколи ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, който
забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на
законната лихва. Видно от съдържанието му, изброените услуги представляват всъщност
права, които кредитополучателят има по закон, а и доколкото са свързани пряко с договора
за кредит, дължимите суми за тези допълнителни услуги са възнаграждения по договора за
кредит, които съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР, а в случая дори не
става ясно и каква част от сумата в общ размер на 1 800,72лв. се дължи за всяка от услугите.
На следващо място, посочените като услуги възможности не са свързани с каквито и да е
негативни последици за кредитора при неизпълнение, както и с никакви права на длъжника
в тази връзка, сочещо, че с уговарянето им се нарушават принципите на добросъвестността
и добрите нрави, поради което съдът ги приема за нищожни, на осн. чл. 26,ал.1, пр. трето от
ЗЗД.И не на последно място, обстоятелството, че тези разходи за допълнителни услуги
очевидно не са включени в обявения от кредитора ГПР, съставлява самостоятелно
нарушение на закона. С оглед на изложеното съдът приема, че посочения ГПР в договора
единствено като абсолютна процентна стойност и с посочване на общата сума, дължима от
потребителя и очевидно без да е включена и стойността на допълнителните услуги е
нарушено императивното изискване по чл. 11,ал.1,т.10 от ГПК, обстоятелство, обуславящо
недействителността на договора изцяло, на осн. чл. 22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради
което доводите на ищцовата страна са изцяло неоснователни.С оглед на този извод на съда,
съобр. разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, установяваща, че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита, следва да се приеме, че ответницата дължи
единствено неизплатената част от главницата.Съдът, съобразявайки заключението на
вещото лице, приема, че ответницата е изплатила обща сума в размер на 3040,83лв., при
което следва да се приеме, че по този начин е погасила изцяло дължимата главница от
1500лв. и не само това, същата е платила в повече сума от 1540,83лв., обстоятелство,
обуславящо неоснователността на предявения установителен иск за съществуване на
вземане за главница в размер на 769,72лв., претендирана като дължима по Договор за
потребителски кредит № ********** от 22.03.2017г., сключен между страните, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 470/01.08.2022г., постановена по
ч.гр.д.№ 990/2022г. по описа на РСТ и неговото отхвърляне, като неоснователен, на осн.чл.
422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
По предявените осъдителни искове за присъждане на договорна лихва в размер на
126,81лв., на сумата от 675,27лв. възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и
обезщетение за забава в размер на 103,59лв. за периода от 26.04.2019г. до 28.07.2022г., съдът
приема, че доколкото сключеният между страните Договор за потребителски кредит №
********** от 22.03.2017г., с оглед изложеното по установителния иск, е недействителен, на
5
осн. чл. 22,ал.1 от ЗПК, то съгл. чл.23,ал.1 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, приема, че предявения осъдителни искове за
заплащане на договорна лихва в размер на 126,81лв., на сумата от 675,27лв.
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и обезщетение за забава в размер на
103,59лв. за периода от 26.04.2019г. до 28.07.2022г., претендирани по същия договор са
неоснователни и следва да се отхвърлят, на осн. чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК.
С оглед изхода от спора право на разноски има единствено ответницата, но
доколкото такива не са претендирани, разноски не се присъждат, на осн. чл. 81 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“, № 49, ******,
представлявано от С. Н. и И. Г.-управители, действащи чрез юрисконсулт Р. И. против В. Ц.
С. с ЕГН ********** от гр.Търговище, кв. ********, установителен иск за заплащане на
сумата от 769,72лв.- главница претендирана по Договор за потребителски кредит №
********** от 22.03.2017г., сключен между страните, ведно със законната лихва от
29.07.2022г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
470/01.08.2022г., постановена по ч.гр.д.№ 990/2022г. по описа на РСТ,както и на
предявените осъдителни искове за договорна лихва в размер на 126,81лв. за периода от
26.08.2018г. до 26.04.2019г., за сумата от 675,27лв. възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги и обезщетение за забава в размер на 103,59лв. за периода от
26.04.2019г. до 28.07.2022г., претендирани по същия договор, като неоснователни, на осн.
чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК вр. чл.9 и сл. От ЗПК и чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр.
чл. 9 и сл. от ЗПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6