Решение по дело №401/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 35/08.05.2014 г., постановено по гр.д. № 1816/2013 г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на „Р.” Е. - Г., У.К., Б., с ЕИК * съществуването на вземанията на „Е. Б. Е.” Е. – Г., У.Хр. Г. Д., № 37, с ЕИК * към „Р.” Е. – Г. в размер на 1575.46 лв., представляващи стойността на доставената на сграда със стопанско предназначение в гр.Крумовград, У.А.” № 27, с ИТН 3077214, електрическа енергия и предоставени мрежови услуги за периода от 30.10.2012 г. до 31.07.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 2410.2013 г. до окончателното й изплащане и сумата в размер на 100.90 лв., представляващи обезщетение за забава върху главницата от 1575.46 лв. за периода от 11.12.2012 г. до 23.10.2012 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 133/25.10.2013 г. по ч.гр.д № 1687/2013 г. по описа на РС – Кърджали. Присъдени са разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят „Р.” Е. – Г., представляван от управителя си, който го обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В жалбата се сочи, че по делото не било установено коя била датата на първото публикуване на общите условия на договорите за продажба на ел.енергия, поради което ищецът необосновано твърдял, че същите били влезли в сила. Нарушени били процедурите по оповестяване и публикуване на одобрените от ДКЕВР общи условия, поради обстоятелството, че не била установена датата на първото им публикуван и не можело да се обоснове извод за датата на влизането им в сила. Не било установено дали са налице предпоставките на чл.18 от Общите условия за плащане на претендираните суми, тъй като не се установявало да са изпращани съобщения до ответното дружество за дължимите суми с изискуемото съдържание. Не било съобразено обстоятелството, че заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза било оспорено поради това, че вещото лице извършило справки само при ищцовото дружество. Моли съда да отмени решението на Кърджалийския районен съд и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа въззивната жалба в представено писмено становище.

Въззиваемата страна „Е. Б. Е.” Е. – Г. оспорва въззивната жалба в представен отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, като твърди, че от събраните по делото доказателства се доказвали твърденията в исковата молба, а ответното дружество не ангажирало доказателства, за да докаже своите възражения. Моли съда да потвърди обжалваното решение на Кърджалийския районен съд. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява. В представена писмена молба се поддържа отговора, като се прави искане за присъждане на направените в заповедното производство разноски по ч.гр.д № 1687/2013 г. по описа на РС – Кърджали в размер на 133.53 лв.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице предпоставки за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

Първоинстанционното исково производство е било образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на „Р.” Е. – Г., че ответното дружество дължи на „Е. Б. Е.” Е. – Г. сумата в размер на 1 575.46 лв., представляваща стойността на доставена електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 30.10.2012 г. до 31.07.2013 г. и 100.90 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата от 1575.46 лв. за периода от 11.12.2012 г. до 23.10.2012 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 133/25.10.2013 г. по ч.гр.д. № 1687/2013 г. по описа на РС -Кърджали.

Ответното дружество в отговора си на основание чл.131 от ГПК посочва, че не била установена датата на първото публикуване на общите условия на договорите за продажба на ищеца, поради което не можело да се установи кога са влезли в сила, за да бъдат основание за предявяване на иска. Твърди също, че не били налице предпоставките чл.18 от Общите условия, като на ответника не били изпратени съобщения за дължимите суми. Оспорва се главницата в посочения размер.

От представените по делото 9 бр. фактури се установява, че на обект на ответното дружество в гр.Крумовград – „Цех за скални материали” е била доставена електрическа енергия и мрежови услуги за периода от месец ноември 2012 г. до месец юли 2013 г.

По делото са били назначени съдебно-техническа е съдебно-счетоводни експертизи, от които се установява, че въззиваемият е доставил на въззивника електрическа енергия и мрежови услуги за процесния период, като счетоводството на ищеца е водено редовно, процесните фактури са осчетоводени, а обезщетението за забава е в размер на 100.90 лв.

С решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР са одобрени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. Б. Е.” Е. – Г.. Видно от представените пред първоинстанционния съд копия от в. „Дневник”, в.”Старозагорски новини”, в.”Марица” и в.”Черноморски фар”, Общите условия са били публикувани в централни и местни периодични издания през 2008 г.

При тези данни обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че въззивникът „Р.” Е. – Г. дължи заплащане на дължимата електрическа енергия и мрежови услуги за процесния период съгласно утвърдените от ДКЕВР цени и съставените от въззиваемия фактури, както и съответното обезщетение за забавено плащане. В тази връзка настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на първинстационния съд и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

Основният довод, изложен във въззивната жалба е, че не е установено на коя дата е първото публикуване на Общите условия, поради което същите не били влезли в сила. Този довод е неоснователен, тъй като по делото са представени доказателства – копия от централни и местни периодични издания, от които се установява, че Общите условия са били публикувани през 2008 г. и са влезли в сила много преди процесния период.

Що се отнася до твърдението, че не са спазени предпоставките на чл.18 от Общите условия, то това обстоятелство не освобождава въззивника от заплащане на доставената електрическа енергия и мрежови услуги. По отношение на релевирания довод, че вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза било извършило проверка само в счетоводството на ответника, следва да се посочи, че вещото лице е отговорило точно и изчерпателно на поставените му с експертизата задачи по искане на ищеца. Ответникът е имал възможността да постави такава задача на вещото лице, но това не е било направено, поради което и този довод е неоснователен.

Като е достигнал до такива фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на 347.35 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По отношение на искането за присъждане на направените по заповедното производство разноски в размер на 133.53 лв., то същото е неоснователно. Тези разноски са били присъдени със заповедта за изпълнение, която е влязла в сила и се ползува с изпълнителна сила. Повторното присъждане на присъдени в заповедното производство разноски е недопустимо.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 35/08.05.2014 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1816 по описа за 2013 г. на същия съд.

ОСЪЖДА „Р.” Е. – Г., У.К. Б., с ЕИК * да заплати на „Е. Б. Е.” Е. – Г., У.Хр.Г.Д. № 37, с ЕИК *сумата в размер на 347.35 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател:

Членове:1. 2.