№ 36
гр. Горна Оряховица , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Пламен А. Станчев
като разгледа докладваното от Пламен А. Станчев Административно
наказателно дело № 20204120200720 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. Б. С. чрез защитника адв. Д. Д. от АК –
Благоевград обжалва електронен фиш серия К № 3831554, издаден от ОД на
МВР – Велико Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182,
ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушаване на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон. Поддържа, че тъй
като нарушението е установено с мобилно автоматизирано техническо
средство, е следвало да бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение. Оспорва изправността на техническото
средство. Посочва, че фишът е издаден след изтичане на давностните срокове
по чл. 34 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.
В представена по делото писмена молба поддържа жалбата.
Допълнително посочва, че фишът е издаден от некомпетентен орган, че са
нарушени правилата по чл. 9 и 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., че
мобилната камера заснемала извън зоната на действие на знака за
ограничение на скоростта и че не е доказано посоченото във фиша
1
ограничение на скоростта. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш
и да присъди на защитника възнаграждение за безплатно оказаната правна
помощ.
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото
на жалбата.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА ПРИ
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.06.2020 г. в 13:02 часа при км 161+900 на път I-4 бил заснет с
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията TFR1-М с рег. № *** лек
автомобил „Л.” с рег. № ***, движещ се в посока от гр. Варна към гр. София
със скорост 98 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26
ограничение на скоростта от 60 км/ч.
На 29.07.2020 г. за установеното с автоматизираното техническо
средство нарушение против жалбоподателя М. Б. С. бил издаден обжалваният
електронен фиш серия К № 3831554, в който било прието, че в момента на
заснемането автомобилът се е движел със скорост 95 км/ч.
Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 17.09.2020 г. На
01.10.2020 г. защитникът на жалбоподателя подал чрез лицензиран пощенски
оператор жалбата против фиша. На 02.10.2020 г. жалбата била заведена в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства,
подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в
2
срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва
електронния фиш, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания
електронен фиш.
Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените
реквизити.
Неоснователно е оплакването, че фишът е издаден от некомпетентен
орган. По аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният
фиш се издава от териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението. Посоченото във фиша място на нарушението се
намира на територията на област Велико Търново, поради което ОД на МВР –
Велико Търново е била компетентна да издаде фиша. От приложената към
преписката разпечатка от информационна система (л. 27) и от
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН (л. 2) се установява, че
обжалваният фиш действително е издаден от посочената в него ОД на МВР –
Велико Търново, която съгласно чл. 43 от ЗМВР се управлява и представлява
от своя директор.
В процесния случай нарушението е установено и заснето на 10.06.2020
г., т.е. при действието на редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, обнародвана в
ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017 г. Посочената редакция на
разпоредбата регламентира възможност да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител в случай на нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, без
да поставя изискване нарушението да е установено в отсъствието на
контролен орган или чрез използване на стационарно техническо средство.
При действието на тази редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за процесуалната
законосъобразност на електронния фиш са без значение обстоятелствата дали
нарушението е установено и заснето в присъствието или в отсъствието на
контролен орган, компетентен да спре превозното средство и да състави
против водача акт за установяване на административно нарушение, както и
дали използваното за установяване и заснемане на нарушението
автоматизирано техническо средство е стационарно или мобилно. Доводите в
3
жалбата в противния смисъл са неоснователни, тъй като се основават на
задължителни указания в тълкувателно решение, прието при действието на
отменена редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и неотносимо към приложимата
за процесния случай редакция на разпоредбата.
Неоснователни са и оплакванията за нарушаване на правилата,
регламентирани с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата. Към преписката е приложен и приет
като писмено доказателство попълненият съгласно чл. 10, ал. 1 от наредбата
протокол (л. 12). За изготвянето на този протокол е използван образецът,
посочен в приложението към чл. 10, ал. 1 от наредбата.
От приетото като писмено доказателство удостоверение, издадено от
Българския институт по метрология (л. 10), се установява, че е одобрен типът
на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение TFR1-M, с която е заснет процесният лек автомобил и е измерена
скоростта му в момента на заснемането. А видно от протокол за проверка №
***/18.02.2020 г. (л. 11), използваната в конкретния случай мобилна система
за видеоконтрол TFR1-М с № *** е преминала последваща метрологична
проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това
средство за измерване. Ето защо не могат да бъдат приети за основателни
оплакванията, че използваното в процесния случай техническо средство е
било технически неизправно и не е отговаряло на изискванията на Закона за
измерванията и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
От приложената към преписката и приета като писмено доказателство
разпечатка от информационна система (л. 27) се установява, че обжалваният
електронен фиш е издаден на 29.07.2020 г., т.е. един месец и деветнадесет дни
след датата на установяване и заснемане на нарушението, съвпадаща с датата
на неговото извършване. При това положение не може да се приеме за
основателно оплакването, че фишът е издаден след изтичане на давностните
срокове по чл. 34 от ЗАНН.
Към настоящия момент не е изтекла и предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК тригодишна преследвателна давност, която по силата на чл. 11 от
ЗАНН намира приложение и за процесното административно нарушение. (В
4
този смисъл задължителните указания в т.2 от Тълкувателно постановление
№ 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по
тълк.д. № 1/2014 г.) Посочената давност е започнала да тече на 10.06.2020 г.,
когато е извършено нарушението. На основание чл. 81, ал. 2 от НК във вр. с
чл. 11 от ЗАНН същата е прекъсната на 29.07.2020 г., когато е издаден
обжалваният електронен фиш. От това прекъсване е започнала да тече нова
тригодишна преследвателна давност, прекъсната на 17.09.2020 г., когато
фишът е връчен на жалбоподателя (разпечатката на л. 27). Започналата да
тече на 17.09.2020 г. нова тригодишна преследвателна давност не е изтекла
към момента на настоящото произнасяне. Към момента на настоящото
произнасяне не е изтекла и регламентираната в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН абсолютна преследвателна давност
от четири години и половина, започнала да тече на датата на извършване на
нарушението 10.06.2020 г.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че при издаване на
обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.
От приложената към преписката разпечатка от изготвения на основание
чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП клип № *** (л. 8), представляваща веществено
доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от същия закон, и от
данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия
материален носител, се установява, че на 10.06.2020 г. в 13:02 часа при км
161+900 на път I-4 лек автомобил „Л.” с рег. № *** се е движел в посока от
гр. Варна към гр. София със скорост 98 км/ч. От символа „обърната надолу
стрелка“ в графата „Посока“ се установява, че техническото средство е
измервало скоростта на автомобилите от приближаващия се трафик. (Така за
значението на символа – фиг. 6 в т. 3.2. от раздел VI на техническото
описание и инструкцията за експлоатация на мобилната система TFR1-M (л.
46 – 56). Видно от приетата като писмено доказателство схема на
вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в
участъка от км 161+000 до км 163+000 (л. 25), в сила към 10.06.2020 г.,
посоченото във фиша място на нарушението при км 161+900 се намира по
посоката на движение на автомобила от гр. Варна към гр. София след
5
поставения при км 162+160 пътен знак В26, с който е въведено ограничение
на скоростта от 60 км/ч, и непосредствено преди кръстовището при км
161+883. Следователно мястото на нарушението при км 161+900, на което
автомобилът се е намирал в момента на измерване на скоростта му,
изобразено на кадъра T = 0 s от разпечатката от клипа на л. 8, попада в зоната
на действие на пътния знак В26, въвеждащ ограничението на скоростта от 60
км/ч за движещите се пътни превозни средства в указаната във фиша посока
от гр. Варна към гр. София. Предвид изложеното е неоснователно
оплакването, че не е доказано ограничението на скоростта в посочения във
фиша участък от пътя, представляващ мястото на нарушението.
От съвкупната преценка на данните за местоположението на
автоматизираното техническо средство в протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и на данните за местоположението на
пътния знак В26, съдържащи се в цитираната схема на вертикалната
сигнализация и хоризонталната маркировка, се установява, че по посоката на
движение на заснетия автомобил (от гр. Варна към гр. София) мобилната
система за видеоконтрол е била разположена на 260 метра след знака В26. От
друга страна, от данните в т.1.1 от раздел III на цитираното техническо
описание и инструкция за експлоатация на мобилната система TFR1-M (л. 46
– 56) се установява, че максималното разстояние на действие (максималният
обсег) на радарния скоростомер е 120 метра. Следователно не е било
възможно техническото средство, намиращо се на 260 метра след знака за
ограничение на скоростта по посоката на движение на заснетия автомобил, да
е фиксирало скоростта на автомобила преди навлизането му в зоната на
действие на знака. Ето защо следва да се приеме за категорично опровергано
предположението на защитника, че скоростта на заснетия автомобил е
измерена в момент, в който той все още не е бил навлязъл в зоната на
действие на знака за ограничение на скоростта.
Предвид изложеното съдът приема, че фактът на извършване на
нарушението е установен по несъмнен начин.
От справката за регистрацията и собствеността на заснетия автомобил
(л. 9) се установява, че жалбоподателят М. Б. С. е вписан в регистъра на
пътните превозни средства като лице, на което дружеството собственик „А.”
6
АД, ЕИК ***, е било предоставило ползването на заснетия автомобил към
датата на нарушението. С оглед това обстоятелство е налице предвиденото в
чл. 188, ал. 2 от ЗДвП основание за извършеното с автомобила нарушение да
бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на лице, на
което собственикът е предоставил ползването на автомобила.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като
административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като на
жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер
административно наказание глоба от 300 лв.
При издаването на фиша е отчетена грешката на измерване на скоростта
с използваната мобилна система, посочена на с. 2 от цитирания по-горе
протокол за последваща метрологична проверка, като фактически измерената
скорост на заснетия автомобил от 98 км/ч е намалена с 3 км/ч до посочената
във фиша скорост от 95 км/ч. Така извършеното редуциране на фактически
измерената скорост е в интерес на жалбоподателя и в съответствие с основния
принцип в административнонаказателното право, че наказание може да бъде
наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин.
Съдът приема за правилно решението в конкретния случай да не се
прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение
на скоростта от 35 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над
която деянието съставлява административно нарушение по чл. 182, ал. 2 от
ЗДвП. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения по чл. 182, ал. 2 от
ЗДвП, поради което случаят е маловажен.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният електронен
фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3831554, издаден от
Областна дирекция на МВР – Велико Търново, с който на М. Б. С., ЕГН
7
**********, с адрес ***, със съдебен адрес *** – адв. Д. Д. , е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. (триста лева) на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение
по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8