Определение по дело №21/2023 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 88
Дата: 13 февруари 2023 г. (в сила от 13 февруари 2023 г.)
Съдия: Симона Миланези
Дело: 20234200500021
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 88
гр. Габрово, 13.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова

Симона Миланези
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно
гражданско дело № 20234200500021 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по частна жалба на „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД против разпореждане № 680/09.12.2022 г. постановено по ч. гр. д.
№ 423/22 г. по описа на РС – Дряново, в частта, в която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК срещу М. П. Д., ЕГН **********, за разликата над 12 000 лв. до
пълния претендиран размер на главницата от 16 684, 29 лв., а именно сумата
от 4 684, 29 лв. , ведно със законната лихва от 11.11.2022 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 2 604, 96 лв. – договорна лихва за периода от
15.03.2022 г. до 28.09.2022 г. и за сумата от 293, 31 лв. – лихва за забава за
периода от 15.03.2022 г. до 27.10.2022 г., на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от
ГПК.
В жалбата се твърди, че в обжалваната част разпореждането е
неправилно и незаконосъобразно. Неправилно било убеждението на съда, че
за валидността на сключения договор е необходимо заявителя да представя
копие от представения на потребителя „Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация“. Банката не съхранявала копие от
предоставения на потребителя формуляр и никъде нямало законово изискване
за съхранението му. С подписването на договора потребителят е удостоверил,
че преди сключването му е получил СЕФ, който описва вида на кредита.
Неправилно било прието и че сключената, заедно с кредита, застраховка е
недължима, противоречаща на добрите нрави и неравноправна, като
сключена едностранно и не по волята на потребителя. Потребителят бил
пожелал сключването на такава застраховка подписвайки заявление –
декларация и сумата по същата се отпускала под формата и е част от кредита,
като застраховките се превеждат от кредитора за сметка на
кредитополучателя по банковата сметка на застрахователя. В договора било
посочено, как е формиран размера на кредита, като в главницата на същия се
включвали сумите по двата вида застраховки, като в чл. 7 от договора лесно
можело да се види общата сума, която кредитополучателя отпуска по
1
договора и условията за неговото усвояване. Кредитополучателят е
информиран по ясен и разбираем начин за общата дължима сума по кредита.
Неправилно е прието, че предлаганите застрахователни програми от
кредитора не са свободно избрани от самия потребител. Отпуснатите суми –
стойност на кредита и застрахователна премия, формират общия размер на
кредита и са разпределени в месечни вноски, където е включена и
договорената между страните възнаградителна лихва. Моли се, да се отмени
разпореждането в обжалваната част, като неправилно и да се издаде заповед
за изпълнение за отхвърлените с него суми. Претендират се разноските по
делото.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което следва да се приеме, че същата е
процесуално допустима.
Първоинстанционния съд е бил сезиран със заявление по реда на чл. 417
от ГПК от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №
423/22 г. по описа на РС – Дряново, с което е поискано да се издаде заповед за
изпълнение на парично задължение против М. П. Д., ЕГН **********, за
сумата от 16 684, 29 лв. - главница, 2 604, 96 лв. – договорна лихва за периода
от 15.03.2022 г. до 28.09.2022 г. и за сумата от 293, 31 лв. – лихва за забава за
периода от 15.03.2022 г. до 27.10.2022 г., като се позовава на обявена
предсрочна изискуемост на договор за потребителски кредит № **********
и извлечение от счетоводни книги към 27.10.2022 г.
С разпореждане заповедният съд е указал на заявителя да отстрани
нередовности на заявлението, като уточни как е формирана претендираната
главница – размер на кредита и застрахователните премии, как е формирана
договорната лихва и лихвата за забава и дали същите са начислявани върху
сумите по застрахователните премии, както и да представи копие от
представения на потребителя „Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация“.
В уточнителна молба заявителят е посочил, че размера на
потребителския кредит от 16 684, 29 лв. е формиран от 12 000 лв. главница, 4
204, 76 лв. кредит за заплащане на застрахователна премия по „Банк пакет 3
кредит +сметка“ и 479, 53 лв. кредит за заплащане на задължение по
застрахователна премия „Банк пакет 3 сметка“. Посочено е, че
застрахователните премии са цената на допълнителна услуга, чиято парична
стойност се дължи от длъжника и си остава задължение на застрахованото
лице, която последният дължи на застрахователя като доставчик на
застрахователни услуги. Цялата получена сума от 16 684, 29 лв. е олихвявавна
с 30, 39 % и съответно се формира претендираната със заявлението договорна
лихва от 2 604, 96 лв.
За да постави разпореждането в обжалваната отхвърлителна част,
заповедният съд е приел, че от представения договор не се установява същият
да е сключен по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл. 10, ал. 1
от ЗПК. В чл. 7.1. от договора, като размер на кредита са посочени три суми, а
именно: 12 000 лв. главница, 4 204, 76 лв. кредит за заплащане на
застрахователна премия по „Банк пакет 3 кредит +сметка“ и 479, 53 лв.
кредит за заплащане на задължение по застрахователна премия „Банк пакет 3
сметка“, като общия размер на кредита е посочен като сума от 16 684, 29 лв.
2
Същевременно в договора е посочен ГЛП 30,39 %, а ГПР 34 54 %. В договора
формално се сочи общ размер на кредита, но за потребителя не става ясно по
разбираем начин, че му е отпуснат освен кредит за поисканите 12 000 лв., и
такъв в размер на 4 684, 29 лв., като не става ясно от договора за потребителя,
че тези суми за застрахователните премии ще се включат в погасителните
вноски и ще се олихвяват с посочения ГПЛ в размер на 30, 39 %, което е в
пряко противоречие с чл. 11, т. 9 от ЗПК, договорът да съдържа условията за
прилагане на лихвения процент по кредита, като не се сочи и върху кои точно
суми се начислява възнаградителна лихва. Потребителят е заставен да
тълкува волята на банката и да предполага, не само размера на дължимата от
него главница, но и размера на дължимото от него възнаграждение под
формата на договорна лихва. Въпреки че в чл. 19 от договора се сочи, че
сключването на застраховка не е задължително условие за сключването на
самия договор, липсват доказателства, поради непредставянето на СЕФ,
изискуем по чл. 5, ал. 2 от ЗПК, кредитополучателят да е бил уведомен
предварително за включването на застрахователната премия към главницата,
за да знае, че месечният размер на вноската не се формира върху главница от
12 000 лв. и дължимата върху нея договорна лихва, а включва и дължимата
застрахователна премия, която също се олихвява с посочения в договора ГЛП
от 30, 39 %.
Прието е, че представения от застрахователен сертификат се
установява, че „защита на кредит“, „защита на сметка“ и допълнителна
медицинска услуга „второ мнение“ са част от групова застраховка и са
предоставени като пакетна услуга. Ползващото се лице, видно от
сертификата, заплаща еднокатна такса плюс процент от кредита умножени
по продължителността в месеци, като видно от договора тази сума отделно се
олихвява и с ГЛП от 30, 39% , което допълнително оскъпява кредита и не е
ясно дали тези разходи за застраховка са отразени при формиране на
оповестения ГПР от 34, 54% . Прието, че договорът противоречи на чл. 11, ал.
1, т. 9 от ЗПК и не съдържа условията за прилагане на лихвени процента по
кредита, поради което в тази част, в която застрахователната премия се
включва в главницат. Приел е, че договора съдържа неравноправна клауза –
чл. 7.1., с който сумата за застрахователни премии се включва в главницата
по кредита, поради което е отхвърлил заявлението в обжалваната му част.
Настоящата инстанция споделя изцяло направените от заповедния съд
правни изводи. В случая от заявителя се претендира вземане, основано на
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, сключен между
банкова институция и физическо лице. Следователно длъжникът безспорно
има качеството на "потребител", поради което съдът е длъжен служебно да
провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи
не са обвързващи за потребителя. За отхвърляне на искането следва да е
налице обоснована вероятност искането на кредитора да се основава на
неравноправна клауза в договора, какъвто е и настоящият случай.
От приложените със заявлението доказателства се установява, че
длъжникът М. П. Д. е застраховано лице по застрахователна програма
„Защита на кредита" и "Защита на сметките" и Допълнителна медицинска
услуга „Второ медицинско мнение“ за кредитополучателите на
потребителски кредити - чл. 324 и сл. от КЗ, предоставена от „Кардиф
3
Животозастраховане, Клон България“ КЧТ, чрез "Ти Би Ай Банк" ЕАД, в
качеството му на застрахователен посредник, действащ при условията на чл.
382 от КЗ. Според условията на застрахователния договор срокът на
застраховката е равен на срока на кредита, застрахователната премия е
еднократна и е в размер на 0,676% от първоначалния размер на кредита и
данък върху застрахователната премия в размер на 0,004% от първоначалния
размер на кредита. Премията по застраховките се заплаща еднократно при
отпускане на кредита като месечният й размер се умножава по
продължителността на кредита в месеци.
На първо място неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
кредиторът не следва да представя към договора поискания от съда
„Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация“, тъй като
няма задължение да го пази. Регламентирането на СЕФ е предвиден от
законодателя, за да се установи дали кредиторът, преди подписване на
договора, е уведомил длъжника за всички разходи по кредита, каквато се
явява и груповата застраховка, в която е включен, че същата ще оскъпи
искания от него кредит от 12 000 лв. с още 4 684, 29 лв. за застрахователни
премии, които освен това ще бъдат включени и в главницата, която ще се
олихвява с 30, 39 %. С оглед непредставянето на СЕФ от страна на кредитора,
в чиято тежест е да докаже, че е изпълнил разпоредбите на закона преди
сключването на договора да представи на потребителя СЕФ, в който по
разбираем за длъжника начина да са включени всички съществени условия на
договора и респ. размерът на кредита, други разходи, лихва и ГПР, правилно
заповедният съд е приел, че е нарушена нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК – не
се установява договорът да е сключен на ясен и разбираем за потребителя
начин, както и в тази вр. правилно е приел, че с договора е нарушена нормата
на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10 от ЗПК – относно определяне на размера на
кредита, условията за прилагане на лихвения процент и формирането на ГПР.
Освен това следва да се посочи, че вземането по застрахователния
договор не се дължи на заявителя. Действайки като застрахователен
посредник "Ти Би Ай Банк" АД не договаря за себе си, а от името и за сметка
на застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на
застрахователя съгласно чл. 313 от КЗ. При настъпване на застрахователното
събитие "Ти Би Ай Банк" АД, като трето правоимащо лице по договора за
застраховка, има право да получи застрахователното обезщетение, но не и да
търси реално изпълнение на вноските по премията. Обстоятелството, че
банката е включила вноските за застраховка към главницата по кредита, не я
легитимира като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя. Наред с
това, клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл.
143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид
и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за
застраховка. Съобразявайки свързаността с договора за кредит и договорката
да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, е налице и
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в
размера на ГПР. Нарушена е и императивната норма на чл. 33, ал. 1 от ЗПК
регламентираща, че при забава на потребителя кредиторът има право само на
4
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е
под формата на "застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от
потребителя суми, различни от лихвата. Наред с това, предвидените
застрахователни премии водят до значително оскъпяване на ползвания заем,
като завишават размера на главницата, съответно влияят върху размера на
възнаградителната лихва. Съдебният състав счита за ирелевантно
направеното от жалбоподателя възражение за даване на съгласие от страна на
длъжника за сключване на застраховката, тъй като това не променя
неравноправния характер на уговорката по същество.
Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, задължава съда служебно да
извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите
нрави. Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието
на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат
съобразени от съда служебно.Предвид гореизложеното разпореждането на РС
– Дряново в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, като такова
следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение, като
неоснователна.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 680/09.12.2022 г. постановено по ч.
гр. д. № 423/22 г. по описа на РС – Дряново, в частта, в която е отхвърлено
заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК срещу М. П. Д., ЕГН **********, за разликата над 12 000 лв.
до пълния претендиран размер на главницата от 16 684, 29 лв., а именно
сумата от 4 684, 29 лв. , ведно със законната лихва от 11.11.2022 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 2 604, 96 лв. – договорна лихва за
периода от 15.03.2022 г. до 28.09.2022 г. и за сумата от 293, 31 лв. – лихва за
забава за периода от 15.03.2022 г. до 27.10.2022 г., на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 и
т. 3 от ГПК, като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5