НОХД № 200/21г. МОТИВИ :
Подсъдимата
Л.Х.К. *** е обвинена в това, че на 23.09.2020г. в гр.Лом, на ул.“Крум Пастърмаджиев“ е отнела оставени без постоянен надзор чужди
движими вещи – 1бр. мобилен телефон, марка „Самсунг“,
модел „А71 128 Гб“, на стойност 400лв, силиконов
калъф тип тефтер, на стойност 8лв и карта памет 8Гб, на стойност 12лв, или
всичко на обща стойност 420лв, от
владението на И.А.Г. без негово знание и съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.2 във вр.
с чл.194, ал.1 от НК.
Представителят на РП гр.Монтана, ТО гр.Лом в
с.з. поддържа повдигнатото обвинение, което намира за доказано по безспорен и
категоричен начин. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с която да
признае подсъдимата за виновна в извършване на престъплението за което е предадена
на съд, като и наложи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, под
минималния предвиден в закона размер – „Шест месеца лишаване от свобода“, изпълнението
на което да бъде отложено с изпитателен срок от Три години, считано от влизане
на присъдата в сила.
Подсъдимата редовно призована се явява
лично, и назначеният от съда за защитник адв.Д.Ц. от
МАК. Признава обстоятелствата изложени в обвинителният акт, но не се признава за
виновна по повдигнатото и обвинение за извършена кражба, като твърди, че въпросния
телефон е намерен от нея, а не е откраднат.
Адв.Ц. в
пледоарията си моли съда да промени квалификацията на извършеното от неговата подзащитна деяние, тъй като тя не е извършила кражба по
чл.195 от НК, а е намерила чужда вещ, която не е върната в предвиденият от
закона срок, което престъпление е по-леко, и съдът следва да постанови оправдателна
присъда
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
По делото няма приет за съвместно
разглеждане граждански иск, няма конституиран частен обвинител.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и
съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното :
На
23.09.2020г. св.И.Г.,*** се разхождал в града и седнал да изпие чаша кафе на
една от пейките на алеята на ул.“Крум Пастърмаджиев“.
В себе си носел личният си мобилен телефон марка „Самсунг“,
модел „А 71 128 Гб“. Докато седял на пейката
провел разговор по него и след приключване на разговора го оставил в близост до
себе си на пейката на която седял. Мобилният телефон бил с поставена в него
карта памет „8гб“ и със силиконов калъф тип „тефтер“. След като си изпил
кафето, св.Г. станал от пейката, но забравил да вземе със себе си мобилният си
телефон, който останал там. Малко след като се отдалечил от пейката с телефона
по улицата минала подсъдимата, която забелязала телефона и го взела със себе
си. След не повече от 5 минути, св.Г. открил, че е забравил телефона на пейката
и незабавно се върнал там, но телефона вече липсвал. От телефона на намираща се
в близост случайно минаваща от там жена направил опит
да позвъни и да се свърже с номера на своя телефон. Мобилният оператор подал
след набирането на номера сигнал „свободно“, при което подсъдимата виждайки, че
телефона звъни, решила да го изключи, като извади поставената в него СИМ-карта,
за да не бъде открит от собственика му, а телефона да остане за нея. По-късно
същият ден се прибрала в дома си в с.Ковачица, обл.Монтана
където поставила в телефона своя СИМ-карта и го предоставила за ползване на
непълнолетното си дете.
Същият ден св.Г. ***, където депозирал
молба във връзка с телефона си и поискал съдействие от органите на МВР за
неговото откриване. Проверката по случая била възложена на св.Д.Т., който
предприел съответните ОИМ, между които изискал и справки от мобилните
оператори. Вследствие на получената информация се установило местонахождението
на телефона и св.Т. посетил дома на подсъдимата, която потвърдила, че е взела
оставеният от св.Г. без надзор мобилния телефон от пейката, и го е ползвала,
като с Протокол за доброволно предаване го предала на полицейският служител, но
вече технически повреден, тъй като синът и го бил счупил. Телефонът бил върнат
с Разписка на собственика, който не успял да го отремонтира.
Горното се установява от фактическа
страна от събраните в хода на ДП № 1267/18г. по описа на РУ Лом, респ. пр.
преписка вх.1839/20г. по описа на ЛРП писмени доказателства, както следва:
Справка на л. 5-6, 10, 15-16; Докладна записка
на л. 7; Молба на л. 17; Гаранционна карта на л. 18-19; Фактура на л. 20;
Експертна справка на л. 22-23; Протокол за доброволно предаване на л. 24;
Разписка за върнати вещи на л. 26; Справка за съдимост на л. 48; Удостоверение за
идентичност на лице с различни имена на л. 63, събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства – показанията на св.И.Г., които съдът кредитира
като обективни, последователни и взаимносвързани с
останалият приет от съда доказателствен
материал.
Съгласно заключението на вещото лице О.С.,
изготвил назначената входа на ДП по делото Съдебно-оценителна експертиза,
прието от съда и неоспорено от страните общата стойност на вещите предмет на
престъплението възлиза на сумата от 420лв, при минимална работна заплата за
страната към този момент в размер на 610лв.
Съдът дава вяра на обясненията на
подсъдимата, в които последната прави признания на фактите посочени в
обстоятелствената част на обвинителният акт, въпреки твърдението и че не е
извършила кражба, а само е намерила въпросният телефон.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно е установено, че подсъдимата Л.Х.К. *** е осъществила
състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.2 във вр.
с чл.194, ал.1 от НК, а именно, че на 23.09.2020г. в гр.Лом, на ул.“Крум Пастърмаджиев“ е отнела оставени без постоянен надзор чужди
движими вещи – 1бр. мобилен телефон, марка „Самсунг“,
модел „А71 128 Гб“, на стойност 400лв, силиконов
калъф тип тефтер, на стойност 8лв и карта памет 8Гб, на стойност 12лв, или
всичко на обща стойност 420лв, от
владението на И.А.Г. без негово знание и съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои.
Извършеното престъпление представлява „кражба“
– отнемане на чужди движими вещи от владението на другиго, без негово знание и
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като същото се квалифицира
от обстоятелството, че отнетата вещ е оставена без постоянен надзор.
От субективна страна подсъдимата е действала с
пряк умисъл, като е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, неговите последици и е искала тяхното настъпване.
Съдът намира за неоснователни възраженията
на подсъдимата и нейният защитник досежно
квалификацията на деянието, и тук именно е мястото да се направи
разграничението между престъплението „кражба“ и престъплението по чл.207 от НК- „невръщането на намерена вещ“, тъй като с
това е свързан и основният довод на защитата. Разграничителният белег между
двата състава се състои в това дали дадена вещ се определя като загубена или
забравена. Когато една вещ е загубена, нейният владелец се е лишил от
владението си върху нея, при което липсва елемент от обективната страна на
престъплението кражба - владение, което да бъде отнето, като приложим остава
съставът на чл.207 от НК. Когато една вещ е забравена лицето може да упражни
своя власт върху нея отново. Съгласно Постановление № 6 от 26.04.1971г. по н.д.
№3/71г. на Пленума на ВС /изм. с Постановление № 7 от 06.07.1987г./ вещ
забравена в чакалня, транспортно средство, или друго обществено заведение не се
счита за загубена, тъй като лицето не е лишено от възможността да упражни своя
власт върху нея отново и по всяко време.
Така извършените последователни
действия на подсъдимата обосновават наличие на фактическия състав на
престъплението ”кражба”, с които подсъдимата е осъществила изпълнителното
деяние на това престъпление – „отнемане” на чужда движима вещ без съгласието на
собственика й. С отнемането на телефона тя е прекъснал фактическата власт на
собственика - св.Г. върху отнетата вещ и е установила своя фактическа власт,
изразила се първоначално в изваждането на поставената в него СИМ-карта, държането
на телефона за няколко дни у дома му и след това –в поставянето на своя СИМ
карта и предоставянето му за ползване от сина и. Съгласно константната съдебна
практика в тази връзка следва да се посочи, че временното отдалечаване на пострадалият от собствената му вещ не е
прекъснало фактическата му власт върху нея, както и фактическата й власт не е
прекъсната и когато вещта е била на пейката, откъдето подсъдимата я е взела.
При определяне на наказанието на подсъдимата,
съдът съобрази предвиденото от законодателят наказание в нормата на чл.195,
ал.1 от НК наказания „Лишаване от свобода от една до десет години“, разпоредбите
на общата част, касаещи материята, смегчаващите
отговорността обстоятелства свързани с направените самопризнания от подсъдимата,
оказаното съдействие на органите на МВР за връщане на отнетите вещи, чистото
съдебно минало, тъй като последната е реабилитирана, сравнително ниската обща
стойност на отнетите вещи, които са под установеният в страната размер на
минималната работна заплата. С оглед индивидуализиране наказателната
отговорност на дееца, съдът съобрази степента на обществена опасност на
деянието и дееца, мотивите и подбудите
за извършването му, личността на извършителят. Спазвайки законовите изисквания
съдът наложи на подсъдимата наказание при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под минимума предвиден за това престъпление
в закона, а именно – „ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“,
Съдът намира, че целите на наказанието биха
били постигнати и без откъсване на подсъдимата от нейната обичайна семейна и
социална среда на живот, и тъй като няма законова пречка за приложение
института на „условното осъждане“, с оглед на чистото и съдебно минало към
момента на извършване на престъплението, съдът отложи изпълнението на наложеното
на подсъдимата наказание с изпитателен срок от Три години, считано от влизане
на присъдата в сила.
Така
наложеното наказание на подсъдимата, съдът намира, че е от вид и размер да
постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по
отношение на последната, като я превъзпита занапред да спазва законите в
страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове
на обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.
На осн. чл.189, ал.1
от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати по смета на МВР София направените в хода
на ДП разноски в размер на 78лв /седемдесет и осем лева/- възнаграждение за
вещо лице, а по сметка на ЛРС, в полза на бюджета на съдебната власт съдебни
разноски в размер на 20лв /двадесет лева/ за явяване на вещо лице и 5лв /пет
лева/ - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :