№ 30540
гр. София, 12.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20221110110169 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от етажните
собственици от сграда в режим на ЕС с адрес: .................. против Т. М. И., в качеството му
на собственик на апартамент № 40 в сградата в режим на етажна собственост, за признаване
дължимостта на вземане в общ размер на сумата от 976,89 лв., удостоверено в Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 03.06.2020 г., издадена по ч. гр. дело
№ 10175/2020 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав.
С исковата молба ищците предявяват искане за признаване за установено
съществуването на вземане в общ размер на сумата от 403,63 лева, представляваща сбор от
начислени вноски за режийни разходи за периода от 01.10.2015 г. до 31.03.2017 г.,
уточнявайки, че се касае за „стари задължения на ЕС“.
След дадени от съда указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК за уточняване начина на
формиране на размера на задължението в общ размер от 403,63 лева от страна на ищците са
депозирани уточнителни молби от 12.04.2022 г., 29.04.2022 г., 20.05.2022 г. и 10.06.2022 г. ,
с които се изяснява, че тази сума включва следните вземания на етажните собственици
спрямо ответника: сумата от 322,49 лева, представляваща сбор от две суми – 170,30 лева,
включваща вноски за фонд ремонт и режийни разноски за периода 01.10.2015 г. до
31.10.2015 г., в т.ч. сумата от 123,50 лева, представляваща задължения за периода от
01.01.2015 г. до 30.09.2015 г. и сумата от 152,19 лева - задължения за периода от 01.01.2016
г. до 30.09.2016 г. Уточнено е, че в общото задължение от 403,63 лева освен сумата от 322,49
лева е включено вземане в размер от 28,90 лева, представляваща стойност на просрочени
задължения към “ЧЕЗ Електро България“ АД за периода от 01.01.2016 г. – 31.01.2016 г. и
01.02.2016 г. - 31.07.2016 г., както и сумата от 52,24 лева, представляваща сбор от две
месечни вноски за периода 01.10.2016 г. – 31.11.2016 г. за „Фонд ремонт“ за посрещане на
извънредни разходи.
С уточнителната молба от 10.06.2022 г. ищците отново заявяват, че сумата от 123,50
лева, представляваща част от сумата от 170,30 лева, включена във вземането от 322,49 лева,
а последната част от вземането от 403,63 лева, е стойност на вземания за периода от 01
януари 2015 г. до 30 септември 2015 г. и включва следните конкретни пера: девет месечни
вноски по 3,00 лева за „Фонд ремонт“, девет месечни вноски по 3,50 лева режийни разходи;
девет месечни вноски по 3,00 лева такса почистване и девет месечни вноски по 4,20 лева
такса управление, всички, начислени за периода от 01.01.2015 г. – 30.09.2015 г. Уточнено е,
1
че тази сума се претендира на основание взетото от ОС на ЕС протоколно решение от
27.09.2016 г. по т. 5 от него и приложение № 2 към същото, като част общото вземане на ЕС
от ответника в размер от 170,30 лева и доколкото решението е влязло в законна сила.
С разпореждане от 08.08.2022 г. по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК съдът е дал последна
възможност на ищците да изпълнят указанията, дадени им с разпореждането от 31.05.2022
г., в т.ч. като обосноват правния си интерес от предявения установителен иск за сумата
123,50 лева (част от сумата 170,30 лева), представляваща сбор от вноски, дължими за
периода от м. 01.2015 г. до м. 09.2015 г., доколкото в заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК, издадена по ч. гр. дело № 10175/2020 г., по описа на СРС, 51 състав, е удостоверено
вземане в размер на сумата от 403,63 лв., представляващо незаплетени вноски за режийни
разноски за сграда – етажна собственост, представляваща бл. 53, находящ се в гр. София,
ж.к. Дианабад за периода от м. 10.2015 г. до 31.03.2017 г. С разпореждането съдът е указал
на ищците, че при повторно неизпълнение в срок на дадените указания, исковата молба по
отношение на конкретните вземания ще бъде върната, а производството по делото –
прекратено.
За изпълнение на дадените указания по делото е депозирана писмена молба от
07.10.2022 г. от етажните собственици от процесната ЕС, чрез председателя на УС на ЕС М.
И.а (с оглед представените по делото доказателства относно прекратяване на
представителството, осъществявано от дружеството „................“ ЕООД по силата на анекс от
04.08.2022 г. и протоколно решение от 22.03.2022 г. за избор на лицето И.а като председател
на Управителния съвет), с която уточняват, че правният интерес от установителната
претенция за вземането в размер от 123,50 лева произтича от обстоятелството, че това
вземане на ЕС към ответника не е изпълнено, тъй като последният не е заплатил дължимата
сума, както и, че същото е установено в хода на извършена ревизия от 11.10.2015 г. за
периода от 2009 г. – 30.09.2015 г.
Съдът, съобразявайки изложените от ищците твърдения в исковата молба и
депозираните уточнителни молби, намира, че от страна на същите не е доказан правен
интерес от търсената установителна искова защита по отношение на вземането в размер на
сумата от 123,50 лева, представляващо стойност на месечни вноски във връзка с
управлението и поддържането на общите части в процесната ЕС за периода от 01.01.2015 г.
до 30.09.2015 г., заявено като част от вземането в размер на сумата от 170,30 лева,
последното част от сумата от 322,49 лева, включено в общо претендираната от 403,63 лева.
Настоящото исково производство е образувано след проведено производство по ч. гр.
дело № 10175/2020 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав, в хода на което за процесните
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
03.06.2020 г. В последната е удостоверено и вземане в общ размер на сумата от 403,63 лева,
представляващо стойност на незаплатени вноски за режийни разходи за сградата в режим на
ЕС за периода от месец октомври 2015 г. до 31.03.2017 г., с оглед искането на заявителите,
обективирано в т. 14 от заявлението и в уточнителната молба от 02.06.2020 г. С
разпореждане от 18.11.2021г. съдът, след като е приел, че препис от заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК при събрани данни, че същият не живее
на адреса и на основание чл. 422, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания до заявителите относно
възможността в едномесечен срок да предявят иск за установяване съществуването на
вземанията по заповедта за изпълнение. Във връзка с тези указания, е депозирана исковата
молба от 25.02.2022 г., въз основа на която е образувано настоящото производство.
С оглед изложеното и предвид естеството на заявените искови претенции – касае се за
установителни такива, след проведено заповедно производство, съдът намира, че по
отношение на процесното вземане не е налице необходимата идентичност между предмета
на заповедта за изпълнение, в която е удостоверено вземане в общ размер от 403,63 лева,
представляващо стойност на незаплатени вноски за режийни разходи за сградата в режим на
2
ЕС за периода от месец октомври 2015 г. до 31.03.2017 г., с вземането, предмет на
настоящата искова претенция, включващо сумата от 123,50 лева, част от сумата от 322,49
лева, а последната от общото вземане от 403,63 лева, и представляващо сбор от месечни
вноски за по-ранен период от този, удостоверен в заповедта за изпълнение, а именно за
периода от 01.01.2015 г. до 31.09.2015 г.
Предвид липсата на идентичност в периода на двете вземания и доколкото с
предявяването на искова претенция за вземането от 123,50 лева за период, предхождащ
периода на общото вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение, при което като
краен резултат се достига до увеличаване на периода на вземането, съдът намира, че ищците
не са обосновали правния си интерес от установителна искова претенция за това вземане,
поради което в тази част исковата молба следва да бъде върната. В тази връзка съдът
съобрази и задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 11 б. „б“ от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, съгласно които в
производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не намират
приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК, освен в изрично предвидените
хипотези, които не са налице в процесния случай, касаещ предявяването на установителен
иск за вземане за период, неудостоверен в заповедта за изпълнение.
Като последица от връщане на исковата молба в посочената част следва да бъде
обезсилена и Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
удостоверяваща това вземане, което разрешение следва от задължителните за съда
разяснения, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
Производството по делото следва да продължи за разглеждане на останалите вземания,
в т. ч. за вземанията, извън сумата от 123,50 лева, изграждащи общото вземане за периода от
01.10.2015 г. до 31.03.2017 г. в размер от 280,13 лева (разликата между първоначално
предявения размер от 403,63 лева и сумата от 123,50 лева), чрез даване на указания до
ответника по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 130 и чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 37778/25.02.2022 г., подадена от етажните собственици
от сграда в режим на ЕС с адрес: .................. против Т. М. И., с ЕГН: ********** в
ЧАСТТА, с която се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи сумата от 123,50 лева, представляваща сбор от месечни вноски за
периода от 01.01.2015 г. до 31.09.2015 г., част от сумата от 322,49 лева, а последната от
общото вземане от 403,63 лева, представляващо стойност на незаплатени вноски за режийни
разходи за сградата в режим на ЕС за периода от месец октомври 2015 г. до 31.03.2017 г.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
03.06.2020 г., издадена по ч. гр. дело № 10175/2020 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав в
ЧАСТТА относно вземането в размер на сумата от 123,50 лева, част от вземането от 403,63
лева – незаплатени вноски за режийни разноски за сграда – етажна собственост с адрес:
.......................... за периода месец 10.2015г. – до 31.03.2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищците.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищците, чрез председателя на УС на ЕС –
М. Г. И.а.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след влизане в сила на определението, за
3
продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4