РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Бургас, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Веселка Г. Узунова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20232000500218 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Р. И. от гр. Б., чрез
пълномощника адв. Б. Т., против решение № 423 от 15.03.2023 г. по гр.дело №
59/2022 г. на Бургаския окръжен съд, с което като неоснователен е отхвърлен
искат против Н. С. С. от гр. Б. за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищцата е собственик на 93721,6/98889,1 ид. части от
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 07079.617.145.1.*, съгласно
КККР на гр. Б., представляващ апартамент на ул. „В. Л.“ № **, ет. *, ап. **, с
площ от 80,92 кв.м., ведно с избено помещение № 8 на площ от 6,99 кв.м. и
10,27% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, заедно с
36,18/380 кв.м. ид.ч. от поземления имот с идент. 07079.617.145, целият с
площ от 396 кв.м., а по документ за собственост – 380 кв.м., от които 88
889,1/98 889,1 ид.ч. са изключителна собственост на ищцата на основание
трансформация по чл. 23, ал.2 , вр. чл.22, ал.1 СК, а 5167,5/98889,1 ид.ч. - на
основание чл.21, ал.1 СК, като в полза на ответника са присъдени съдебни
разноски от 1 150 лв.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради
необоснованост и нарушение на процесуалния и материалния закон. При
липса на възражение от страна на ответника и липса на указание в доклада по
делото, решаващият съд е приел, че ищцата не е доказала намерение у баба
да дари с апартамент само нея, а не семейството. По този начин съдът се е
позовал на факти и възражения, които не са наведени от ответника, излязъл е
1
извън рамките на правния спор, което е процесуално нарушение по чл.6, ал.2
и чл.8, ал.2 ГПК. Изтъква се обърнатата от съда доказателствена тежест,
предвид наличието на нотариален акт за дарение в полза на ищцата,
направено от нейната баба, от което следва, че при оспорване,
доказателствената тежест за извършено дарение на семейството пада върху
ответника. Наведен е довод за двойствен подход при преценка на
свидетелските показания, като по отношение на брата на ищцата е съобразена
разпоредбата на чл.172 ГПК за възможна заинтересованост, а в същото време
безкритично са приети показанията на родителите на ответника. Досежно
материалната незаконосъобразност на решението са изложени съображения
за противоречие с т.4 на ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, където е прието, че при закупен по времена брака недвижим
имот на името на двамата съпрузи, може да се установява пълна или
частична трансформация на лично имущество, на осн. чл.23, ал.1 и 2 СК.
Критерият за преобразуване на лично имущество е изцяло обективен,
правният ефект настъпва при придобиване на благото, без необходимост от
изявление на съпруга, поради което важен е произходът на вложените
средствата, като без правно значение е дали в последствие между съпрузите
по някакъв начин е извършена компенсация. В тази насока се сочи и
недоказаност на възстановени от ответника парични суми на ищцата. Оспорва
се допустимостта като доказателство на проведени по вайбър разговори,
които според въззивника неправилно са кредитирани от първата инстанция, с
оглед настъпила преклузия и възможност за изтриване на части от репликите.
На последно място са развити възражения относно приетото от решаващия
съд, че вложените при покупката на процесния имот средства не са лични на
ищцата, който извод е в противоречие с представените писмени доказателства
– нотариални актове за прехвърляне на два апартамента на ищцата и на брат
от тяхната баба, за продажба на тези апартаменти, относно прехвърляне на
парите по сметка във фалиралата „КТБ“, възстановени от Фонда за
гарантиране на влоговете в банки и влагането им в покупката на процесния
имот, както и гласни доказателства – свидетелски показания, включително Н.
и Ж., които са без родство със страните. Направено е искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване ново, с което искът да бъде уважен.
Подаден е отговор от Н. С. С., чрез адв. Л. Ц., с който въззивната жалба
се оспорва като неоснователна и се иска оставянето без уважение, в едно с
присъждане на съдебните разноски. По доказателствената тежест е заявено,
че при придобит по време на брака имот със средства от банков влог, в тежест
на съпругата-титуляр е да докаже извънсемеен произход на средствата по
влога. Посочена е съдебна практика, според която паричните влогове,
набрани по време на брака, са лични на съпрузите, но закупеното с тях е СИО.
Според въззиваемия, решаващият съд при преценка на свидетелските
показания на роднини на страните се е съобразил с чл.172 ГПК, като е отчел
останалия доказателствен материал. Твърди се, че ищцата е следвало да
докаже, че средствата, с които е придобит имота са дарени само на нея, а не
на семейството. Налице е позоваване на изтеглени от банкова сметка на
ответника суми от ищцата, предадени на майка и послужили за закупуване
на помещение за търговска дейност, с което са изравнени дяловете при
закупуване на процесния имот. Посочени са и заплатени от ответника суми за
2
депозит по сделката, за всички такси по изповядване на нотариалния акт и
преведена сума по сметката на ищцата за заплащане на цената на имота.
Направено е заключение за съвместен принос за придобиване на въпросното
жилище, липса на преобразуване на лично имущество на ищцата при
използването на неин паричен влог, формиран по време на брака, като в този
случай намира приложение презумпцията на чл.21, ал.3 СК за съвместен
принос. С това съзнание страните са били при закупуване на имота в равни
дялове, което се установява от кореспонденцията по вайбър и от
свидетелските показания. Цитирана е съдебна практика, според която, при
придобиване на недвижим имот по време на брака при участие на двамата
съпрузи като страни по сделката, имуществото се придобива в режим на
СИО, независимо от произхода на вложените при покупката средства.
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против
подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след съвкупната преценка на становищата и
доводите на страните, събраните по делото доказателствата и с оглед
предвиденото в закона, съдът намира следното:
С обжалваното решение е отхвърлен искът на М. И. против Н. С. за
приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата е
съсобственик на 93721,6/98889,1 ид.ч. от апартамент с идентификатор
07079.617.145.1.*, находящ се в гр. Б., ул. „В. Л.“ № **, с площ от 80 кв.м., в
едно с избено помещение от 6,99 кв.м. и съответните ид.ч. от общите части
на сградата и правото на строеж и заедно с 36,18/380 ид.ч. от поземления
имот, от които 88 889,1/98 889,1 ид.ч. са изключителна собственост на
ищцата на основание чл. 23, ал.2 , вр. чл.22, ал.1 СК - трансформация на
лични средства, а на 5167,5/98889,1 ид.ч. е собственик на основание чл.21,
ал.1 СК. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че
процесният имот е придобит по време на брака на страните /в последствие
прекратен/, чрез заплащането му със средства от банкова сметка на М. И., но
не е доказано, че тези средства са лична собственост на ищцата.
Така постановеното решение, преценено служебно по реда на чл.269
ГПК, е валидно и допустимо, като произнесено от законен състав на
компетентния съд по надлежно предявен и допустим иск.
По правилността на обжалваното решение:
М. И. е предявила против Н. С. иск за установяване по отношение на
ответника, че е изключителен собственик на съответния дял от гореописания
жилищен имот, закупен на 09.03.2015 г. по време на брака на страните за
сумата от 50 500 евро, или по договорка между тях - 98 889,10 лв., като
претендираният след прекратяване на СИО с влязло в сила бракоразводно
решение дял е резултат от вложени в придобиването на имота лични средства
на ищцата, налични по нейна банкова сметка, от която е преведена
продажната цена, а именно: 25 000 евро дарена от брата на ищцата И. И., 25
000 евро от продажба на апартамент, лична собственост на ищцата и
натрупани лихви за времето 13.12.2013 г. - 06.03.2015 г. до общия размер по
банковата сметка – 102 459,28 лв. Тъй като тези средства не били достатъчни
да покрият стойността на апартамента и на мебелите в него, на 06.03.2015 г.
ответникът превел от личния си влог сумата от 10 335 лв., набрана по време
3
на брака. При така изложените обстоятелства, ищцата счита, че е собственик
на 88889,1/98889,1 ид.ч. от процесния апартамент на основание чл.23, ал.1
СК, тъй като са придобити с лични средства, а 10445/98889,1 ид.ч. са
придобити в режим на СИО и след развода се разделят по равно между
страните, или ищцата притежава общо 93721,6/98889,1 ид.ч. от имота, а
ответникът – 5167,5/98889,1 ид.ч. С одобреното от съда споразумение по
бракоразводното дело процесният апартамент, представляващ към онзи
момент семейно жилище, е предоставен на ищцата и двете деца от брака, без
да е посочено, че имотът е собствен в режим на СИО, тъй като на страните е
известно, че в по-голямата си част е придобит със средства от продажба на
лично имущество и дарение.
В отговор на исковата молба ответникът Н. С. отпорва иска, като
неоснователен. Твърди, че сумата от 24 977,27 евро, получена от продажбата
на апартамент, собственост на брата на ищцата И. И., не е дарена на ищцата.
Оспорва като антидатиран представения по делото писмен договор за дарение
от 03.12.2013 г. с аргумента, че на тази дата е извършена продажбата на негов
имот в отсъствието на И., чрез упълномощената от него ищца и житейски
нелогично е към този момент да е подписал въпросния договор за дарение.
Ответникът признава, че купувачите по продажбата на имота на И. са превели
цената по сметката на Е., но липсват доказателства, че тази сума е послужила
за закупуване на процесния апартамент, а не е била върната на брат . Освен
това, поставя въпроса дали дарителят е имал намерение да надари само своята
сестра или и нейния съпруг, като се има предвид, че в последствие при
покупко-продажбата на процесното семейно жилище цената е платена от
двамата съпрузи като купувачи, което е индиция за волята на дарителя. А
след като процесният имот е придобит със средства от паричен влог на
единия съпруг, формиран по време на брака, намира приложение
презумпцията по чл.21, ал.3 СК за съвместен принос и статут на СИО. На
следващо място се навеждат доводи за пълен достъп и разполагане на ищцата
с банковите сметки на ответника по време на брака им и поетите от С. изцяло
финансови нужди на семейството в продължение на две години от 2014 до
2016 г., тъй като ищцата била в майчинство. И. е заплатила с изтеглени от
сметка на ответника средства сумата от 1200 лв. за гаранция пред агенцията
за недвижими имоти, сумата от 3 500 лв. за разходите по изповядване на
придобивната сделка. От негова банкова сметка е прехвърлена по сметка на
ищцата сумата от 10 335 лв., послужила за плащане на закупения апартамент,
а през 2016 г. ищцата е превела 10 000 евро на майка си от сметка на С..
Искът е положителен установителен за собственост върху по-голям дял
от придобит по време на брак недвижим имот, с оглед трансформация на
лично имущество и има правното си основание в чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 23,
ал.2 и чл.21, ал.1 СК.
Страните не спорят от фактическа страна, че по време на брака им,
сключен на 16.10.1985г. и прекратен на 31.10.2018 г., с нотариален акт № ***
от 09.03.20** г. на нотариус Н. М., рег. № *** на НК, са закупили процесния
жилищен имот за сумата от 50 500 евро, като в деня на сделката купувачите
са заплатили 98 889,10 лв., както и договорените допълнително 13 709,50 лв.,
цена на мебелите и уредите в жилището. Плащането е извършено по банков
път, като от банкова сметка на М. И. в „УниКредит Булбанк“ е преведена на
4
продавача сумата от 98 889,10 лв. за покупка на имота и сумата от 13 709,50
лв. за покупка на мебели /вж. банково извлечение на л. 16/. С
бракоразводното решение придобитият от страните апартамент,
представляващ семейно жилище, е предоставен за ползване на майката и
двете деца от брака.
Безспорно е, че банковата сметка на ищцата, послужила за заплащане
на процесния имот, е открита на 05.12.2014 г. с вътрешнобанков превод на
сумата от 102 459,28 лв., преведена от Фонда за гарантиране на влоговете в
банки с основание: изплатена гаранция от ФГВБ. Изплатената от ФГВБ сума
е била вложена в обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка.
Банковата сметка на И. в КТБ е открита на 02.12.2013 г. и по нея на 03.12.2013
г. са постъпили 48 895 лв. от сметка на ищцата в ОББ, по която въпросната
сума е преведена от М. К.-П., купувач по нот. акт № *** от 03.12.20** г., с
който И. И., чрез пълномощник М. И., негова сестра, е продал на М. К.-П.
свой недвижим имот – апартамент в гр. Б., ж.к. „М. р.“ за сумата от 25 000
евро. По сметката на И. в ***, на 13.12.2013 г. е постъпила от сметка на
ищцата в ***** и сумата от 25 000 евро, платена с банков превод от П.П. цена
на недвижим имот по нотариален акт № ** от 13.12.20** г. на нотариус О. Ж.,
рег. № *** на НК, с който И. е продала свой недвижим имот – апартамент в
гр. Б., ж.к. „М. р.“, дарение от нейната баба с нот. акт № ** от 27.12.20** г.
като право на строеж, реализирано от фирма срещу учредена суперфиция.
Няма спор и за това, че до датата на закупуване на процесния имот по
сметката, послужила за заплащането му е постъпила още сумата от 10 335 лв.,
междубанков превод от Н. С.
Съгласно ТР №5 от 29.12.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 5/2013 г., ОСГТК,
т.4, в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с
договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи, какъвто е
настоящият случай, може да се установява пълна и частична трансформация
на лично имущество, на осн. чл. 23, ал.1 или ал.2 СК. През време на брака
при законов режим на общност по СК, съпрузите могат да придобиват вещи и
права върху вещи като лични – чл.22 СК и в съпружеска имуществена
общност – чл. 23 СК. Искът по чл.23 СК е коректив на съпружеската общност,
като режим на имуществени отношения по СК и на съвместният принос, като
нейно основание и обяснение. Съпружеска имуществена общност възниква
върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в
резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити –
чл.21, ал.1 СК. И пак независимо от това на чие име е придобита вещта
/имотът/, може да се установява трансформация на лично за всеки от
съпрузите имущество. Съвместният принос на съпрузите се предполага
оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за
покупко - продажба на недвижим имот. Критерият за преобразуване на лично
имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен -
изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Съпругът,
притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака
и след неговото прекратяване да предяви положителния установителен иск за
признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го
отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност. Това е правна
възможност, предоставена на всеки от съпрузите. Затова, ако намерението им
5
е било да придобият общо, воля на съпруга е да не релевира личния си принос
в придобиването. Размяната на документални изявления /пълномощно,
обратно писмо и други документи, които доказват воля да се придобие на
лично основание/ трудно може да се предположи и реализира през време на
брака. Плащането на цената в брой при сключване на договора сочи, че
съпрузите са разполагали с паричните средства в момента на придобиването,
както и че трансформацията е възможна при доказване произхода на
средствата. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с
характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или
отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването -
изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка.
Бракът не е средство за неоснователно обогатяване. Съществен е приносът в
придобиването, а не това на чие име е придобит имотът.
При така даденото разрешение в задължителната съдебна практика за
възможността да се установява трансформация на лично имущество на
основание чл.23 СК и при закупуване на имот по време на брака на името на
двамата съпрузи, основният спорен по делото въпрос е за произхода на
средствата в размер на 98 889,10 лв., с които е заплатен процесният имот.
В трайна съдебна практика в решения на ВКС е прието, че придобитото
по време на брака с договор за покупко-продажба имущество има същия
статут, какъвто е статутът на паричните средства, вложени в придобиването
му. Когато плащането е извършено от влог на единия съпруг при действието
на отменения СК от 1985 г., по който съгласно чл.19, ал.1 паричните влогове
се включват в обхвата на съпружеската имуществена общност, за да се обори
презумпцията за съвместен принос по чл.19, ар.3, е необходимо да се
установи произходът на средствата по влога и да се докаже техният личен
характер. По сега действащият СК от 2009 г. паричните влогове са изключени
от режима на съпружеска имуществена общност /не са посочени в чл.21, ал.1
СК/ и представляват лично имущество на съпруга-титуляр, независимо дали
са придобити в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. Затова,
когато новообразуваното имущество е заплатено със средства от влог на
единия съпруг при действието на СК от 2009 г., презумпцията по чл.21, ал.3
СК е опровергана и е налице трансформация на лично имущество. В случай,
че съпругът, който не е титуляр на влога, е допринесъл за набирането на
наличните по него средства, той разполага с възможността да защити правата
си по реда на чл.30 СК.
В решение № 126 от 31.01.2020 г. по гр.д. № 352/2019 г., II г.о. е прието,
че паричните влогове, набрани по време на брака, са лични на съпрузите, но
закупеното с тях е съпружеска имуществена общност и ако съпругът твърди
наличие на трансформация на лично имущество при придобиване на вещно
право, заплатено с негов влог, той трябва да установи, че влогът е лично
имущество по чл.22 СК, или че средствата по влога имат друг извънсемеен
произход и презумпцията за съвместен принос е опровергана.
С определение № 96 от 09.06.2022 г. на ВКС по гр.д. № 4517/2021 г., II
г.о. е констатирано горното противоречие в съдебната практика и е
предложено на общото събрание да постанови Тълкувателно решение. С
разпореждане от 19.10.2022 г. на Председателя на ВКС е образувано тълк.
дело № 2/2022 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия по въпроса: Когато
6
недвижим имот, придобит по време на брака при действието на СК от 2009 г.,
е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да счита оборена
презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво
основание са придобити паричните суми по този влог? До момента няма
произнасяне по така образуваното тълкувателно дело.
Настоящата инстанция споделя първото становище в смисъл, че когато
придобитото имущество по време на брака е заплатено със средства от влог на
единия съпруг при действието на СК от 2009 г., презумпцията на чл.21, ал.3
СК е опровергана и е налице трансформация на лично имущество.
В случая няма спор, че цената на закупения от страните през 2015 г. по
време на брака им недвижим имот – 98 889,10 лв., са платени с банков превод
от паричен влог на ищцата. За придобитото за част от сумата по влога, а
именно – 10 335 лв., преведени от банкова сметка на ответника, И. признава в
исковата си молба, че съответните на тази сума 10 335/89 889,1 ид.ч. от
процесния имот са придобити в режим на СИО, като след прекратяване на
брака всеки от бившите съпрузи е собственик на по 5 167,5/98 889,1 ид.ч.
Останалата част от цената на закупения имот - 88 554,1 лв., платена със
средства от паричния влог на И., представлява нейно лично имущество.
Съгласно чл.23, ал.2 СК, когато вещните права са придобити отчасти с лично
имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото,
освен ако тази част е незначителна. Следователно, по силата на частична
трансформация по цитирания законов текст, И. е станала изключителен
собственик съответно на 88 554,1/98 889,1 ид. части от процесния имот, или
след развода ищцата притежава 93 721,6/98 889,1 ид.ч. от имота.
Ако бъде възприето становището, че макар набраните по време на брака
паричните влогове да са лични на съпруга-титуляр, закупеното с тях е СИО,
то в разглеждания казус следва да се докаже от ищцата твърдението за
извънсемеен произход на съответната част от средствата по влога, послужил
за закупуване на процесния имот, изключая преведените от ответника 10 335
лв. В тази насока липсва оспорване в отговора на исковата молба, досежно
заявената с молбата и доказана с банкови извлечения сума от 25 000 евро,
постъпила на 13.12.2013 г. по сметката на И., представляваща продажната
цена на апартамент, лична нейна собственост, дарен от нейната баба като
право на строеж, реализирано безвъзмездно от строителна фирма срещу
учредена суперфиция. По т.1 от отговора ответникът е оспорил единствено
твърдението в исковата молба, че постъпилата на 03.12.2013 г. по сметката на
ищцата сума от 24 977,27 евро, представляваща платена цена по продажба на
апартамент на нейния брат, е дарена на И., като е заявил, че липсват
доказателства, че тази сума не е върната на брата, както и не било ясно дали
дарителят е искал да надари само своята сестра, или и нейния съпруг по това
време. Оспорването е неоснователно, тъй като отрицателен факт, че
предоставена парична сума не е върната, не подлежи на доказване. Ако
ответникът бе изложил твърдение по фактите, че ищцата е върнала
постъпилата по нейната сметка цена от продажбата на имот на брат си /такова
липсва в отговора на исковата молба/, то този факт би подлежал на доказване
от ответната страна. Що се отнася до довода за намерението на дарителя,
последният е разпитан като свидетел по делото. Братът на ищцата, И. И.,
установява в показанията си, че директно на сестра си е дал парите от
7
продажбата на апартамента си. Дарил е тази сума само на сестра си, не на
цялото семейство. Показанията на свидетеля за сключен договор за дарение
на сума по-голяма от 5 000 лв. са допустими съгласно изключенията по
чл.164, ал.1, т.3, включващи допустимост на свидетелски показания за
доказване на договори над посочената сума, сключени между роднини по
съребрена линия до четвърта степен. Освен това, заявеното от свидетеля И.
категорично се подкрепя от писмените доказателства за банков превод по
сметка на И. на паричната сума по продажбата, осъществена от ищцата по
предоставено от брат ѝ пълномощно.
При липсата на твърдения и доказателства за други постъпили суми по
банковата сметка, послужила за заплащане на цената на придобития по време
на брака на страните недвижим имот, освен гореизложените и преведените от
ответника 10 335 лв., се налага изводът за извънсемеен произход на
съответната част от средствата по паричния влог на ищцата над сумата от
10 335 лв. Влогът в предявената по спора част е набран от получени от М. И.
дарения, поради което е опровергана презумпцията за съвместен принос на
страните при закупуването на имота в съответната на личните средства ид.
част. За тази част е налице частична трансформация на лично имущество и
същата е изключителна собственост на ищцата.
Следва да се отбележи, че останалите възражения, направени от
ответника по т.2 от отговора на исковата молба за разполагане на ищцата с
достъп до банковите сметки на ответника по време на брака им, разходване на
средствата по тях за нейни и нужди на семейството, за съпътстващи разходи
по покупката на процесния имот - депозит и такси, за преведена през 2016 г.
сума на майката на ищцата, са без значение за разглеждания спор относно
произхода на средствата, с които е закупен имота. В тази връзка и
показанията на свидетелите на ответника, С. С. и Е. С., негови родители,
според които те са дали на сина си 25000 – 30000 евро, събрани от
спестявания и от пенсионните си обезщетения, получени през 2011 г. и
ищцата е ползвала същите чрез дадено от ответника пълномощно, са
ирелевантни за спора, след като в отговора на исковата молба не се твърди, а
и свидетелите заявяват, че дарени от тях суми не са вложени в закупуването
на процесното жилище. Освен това и няма въведени от ответника фактически
твърдения за гореизложените от свидетелите обстоятелства. На следващо
място, показанията на съпрузите са непоследователни и противоречиви. С.
твърди, че години наред събирали парите, получили и обезщетение при
пенсионирането си, събрали и ги предоставили на сина си, около 25 000 – 30
000 евро. Н. дал пълномощно на съпругата си и тя разполагала с негоите
средства. След това в показанията си заявява нещо различно и колебливо за
начина на предоставяне на дарената сума – 9 000 и нещо евро превел на сина
си, нямал спомен точно как ги превел, сигурно по банков път, а другите пари,
голямата част, ги давали на ръка, не наведнъж. Парите дали 1-2 години преди
покупката на апартамента, но не били за този апартамент, а да си търсят
жилище. Освен М., на свидетеля не му е известно синът му да е давал пари
отделно за апартамента. Харчили много за оборудването вътре. Различни са
показанията на св. С. – дарили спестяванията си и обезщетенията от
пенсионирането, около 25 000 евро, на сина си, мисли през 2011 г., но не е
сигурна. Парите били в брой и тя лично била със сина си, когато ги вложили в
8
касета в *********, след което тя не била в течение. Следва разказ, че парите
по сметката на Н. са останали за обзавеждане, за доплащане и с намерение да
купуват някакво помещение за магазин, което купили по-късно. На последно
място, показанията на родителите на ответника подлежат на преценка при
условията на чл.172 ГПК, като за твърдяното от тях дарение от 25 000 евро
липсват други данни по делото, поради което дори и да имаха значение за
спора, не би следвало да бъдат кредитирани.
При горните мотиви, настоящата инстанция намира разглежданият
установителен иск за собственост за основателен. М. И. установява правото
си на собственост върху 93721,6/98889,1 ид. ч., или 94,77% от процесния
имот, от които 88554,1/98889,1 ид.ч., или 89,55% - на основание чл.23, ал.2
СК, а останалите 5167,5/98889,1 ид.ч. или 5,22% - на основание чл.21, ал.1
СК., поради което предявеният иск следва да бъде уважен. Следва да се
посочи, че в исковата молба заявената идеална част, придобита от ищцата по
чл.23, ал.2 СК, е грешно пресметната в размер на 88889,1/89889,1, тъй като
общо предявените 93721,6/98889,1 ид. ч., след приспадане на придобитите по
чл.21, ал.1 СК 5167,5/98889,1 ид.ч., дава аритметичен резултат от
88554,1/98889,1 ид.ч.
Като е отхвърлил иска, първонстанционният съд е постановил
неправилно решение, което е необосновано от доказателствата по делото и
несъобразено с приложимия закон. Поради това, атакуваният съдебният акт
следва да бъде отменен и вместо него постановен друг, с който искът да бъде
уважен, в едно с присъждане на съдебните разноски.
Водим от посоченото, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 423 от 15.03.2023 г., постановено по гр. д.
№59/2022 г. на Бургаския окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. С. С. от гр. Б., ул.
„А. С.“ № **, ет. *, ап. **, че М. Р. И. от гр. Б., ул. „В. Л.“ № **, ет. *, ап. *, е
изключителен собственик на 93721,6/98889,1 ид. ч., или 94,77% от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.617.145.1.* по КККР на
гр. Б., с адрес: гр. Б., ул. „В. Л.“ № **, ет. *, ап. **, находящ се в сграда № * в
поземлен имот с идентификатор 07079.617.***, с предназначение: жилище,
апартамент на 1 ниво, с площ от 80,92 кв.м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - 07079.617.145.1.*, под обекта -
07079.617.145.*.*, над обекта - 07079.617.***.*,*, ведно с избено помещение
№8 с площ от 6,99 кв.м., ведно с 10,27% ид.ч. от общите части на сградата и
съответните ид. части от правото на строеж, заедно с 36,18/380 кв.м. ид. части
от поземления имот с идентификатор 07079.617.145, целият на площ от 396
кв.м. по КККР, а съгласно документ за собственост – 380 кв.м., с
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, от които 88554,1/98889,1 ид.ч., или 89,55% са придобити
в собственост по трансформация на лично имущество на основание чл.23, ал.2
СК, а останалите 5167,5/98889,1 ид.ч. или 5,22% - на основание чл.21, ал.1
СК.
9
ОСЪЖДА Н. С. С. да заплати на М. Р. И. сумата от 7 018 лв.,
представляваща направени по делото разноски, от които 3 872 лв. – пред
първата и 3146 лв. – пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10