№ 45
гр. Варна, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500003 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 3/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по:
- Въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество (КОНПИ), подадена чрез ст.инспектор Г. Д., против решение №
141/15.07.2024 г., постановено по гр.д. № 210/2021 г. по описа на Разградския
окръжен съд, изменено в частта на разноските с определение №
567/01.11.2024 г., с което е отхвърлен, предявеният от Комисията за отнемане
на незаконно придобитото имущество срещу А. Ш. К. и С. Я. К. иск за
отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 75600 лева и
Комисията е осъдена да заплати държавна такса по сметка на ОС - Разград в
размер на 3 024 лв. и адвокатско възнаграждение на адв.Х. Б. М. от САК при
условията на чл.38 от ЗА в размер на 2 798 лв.
КОНПИ е настоявала, че решението на окръжния съд е неправилно -
постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е
необосновано, като е молила за отмяната му, за уважаване на исковете и за
осъждане на ответниците да заплатят сторените по делото разноски за двете
инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Навела е оплаквания, че
неправилно и в нарушение на материалния закон и на задължителната съдебна
практика първоинстанционният съд разширил дадените от ВКС разяснения в
ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС приемайки, че следва да е нА.це стойностна
1
разлика между имуществото в началото и в края на периода и то същата да е
над законово определения размер на несъответствието (над 150 000 лв.).
Според КОНПИ, няма законово изискване предметът на претенцията да е над
определена стойност, в случая 150 000 лв. и съдът в нарушение на
материалния закон направил интерпретация на легално определения термин за
значително несъответствие като приел, че за да бъде отнето незаконно
придобитото имущество същото следва да е на стойност по-голяма от 150 000
лв. Изразила е несъгласие с виждането на първоинстанционния съд, че за
определяне величината на значителното несъответствие следва да бъдат взети
предвид само нА.чните имуществени обекти в края на проверявания период,
като се е позовала на съдебна практика. Сочила е, че без въобще да изложи
мотиви окръжният съд не обсъдил второто допълнително заключение на ВЛ, в
което задачите били конкретизирани с оглед изменението на исковата
претенция съгласно постановеното ТР №4/18.05.2023 г. по т.д. №4/2012 г. на
ВКС и където се установявало изискуемото от закона несъответствие, в
размер на 178 926,57 лв. Тази стойност надвишавала визираното в § 1 т. 3 от
ДР на ЗОНПИ „значително несъответствие“ от 150 000 лв. Противно на
крайния извод на първоинстанционния съд, на отнемане по реда на ЗОНПИ
можело да се пристъпи, когато между имуществото и нетния доход е
установена разлика надвишаваща 150 000лв. за целия проверяван период.
Ответниците А. Ш. К. и С. Я. К., чрез адв. М., са подА. писмен отговор
на въззивната жалба, с който са оспорили същата и по съображения за
неоснователността й и такива по правилността на обжалваното решение, са
молили за потвърждаване на последното и за заплащане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗА.
-Частна въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно
придобитото имущество (КОНПИ), подадена чрез ст.инспектор Г. Д., против
определение № 567/01.11.2024 г., постановено по гр.д. № 210/2021 г. по описа
на Разградския окръжен съд в частта, с която е отхвърлена молбата й за
изменение на решение № 141/15.07.2024 г. в частта за разноските чрез отмяна
осъждането на КОНПИ за държавната такса от 3 024 лв. и за адвокатското
възнаграждение на адв.Х. Б. М. от САК по чл.38 от ЗА в размер на 2 798 лв.
КОНПИ е настоявала, че определението по чл. 248 ГПК в
отхвърлителната му част е неправилно - незаконосъобразно и необосновано,
като е молила за отмяната му в тази част и за уважаване на молбата по чл. 248
ГПК с отмяна на осъждането й за държавна такса и за заплащане на
адвокатско възнаграждение на адв. М.. Изложила е съображения, че като
субституент на държавата по процесното дело не дължи заплащане на
държавна такса, както и съображения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ответниците А. Ш. К. и С. Я. К., чрез адв. М., са подА. писмен отговор
2
на частната жалба и по съображения за неоснователността й са молили за
потвърждаване на определение № 567/01.11.2024 г., постановено по гр.д. №
210/2021 г. по описа на Разградския окръжен съд в отхвърлителната му част.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция КОНПИ, чрез своя
процесуален представител, е поддържала възивната и частната жалба и е
претендирала разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представила е и
бележки по съществото на спора. С писмена молба преди съдебното
заседание, депозирана чрез адв. М., ответниците са поддържА. отговорите по
двете жалби, а адв. М. е претендирал присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗА за безплатно оказаната защита на ответниците
във въззивното производство.
Производството пред Разградския окръжен съд е образувано по искова
молба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
/КОНПИ -наименованието променено ДВ бр. 84 от 6.10.2023 г., в сила от
6.10.2023 г./, с която и след частичното прекратяване на делото е предявен иск
по чл. 153 от ЗОНПИ срещу А. Ш. К. и С. Я. К. за отнемане в полза на
Държавата на незаконно придобито имущество с цена 75 600 лв., а именно: На
основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ от двамата
ответници: 1.Поземлен имот с начин на ползване дворно място, находящо се в
чертите на гр. И., ул. „* *" №*, община Исперих, Разградска област, за което
по скица №64/11.02.2013 г. на община Исперих и ЗРП на града утвърден със
Заповед №25/29.01.2001 г. год. е отреден УПИ V в квартал 76, образуван от
имот 1717 с площ от 423 кв.м., ведно със застроените в имота двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 88.41 кв.м. с прилежащо и
избено помещение с полезна площ от 28.8 кв.м., лятна кухня със застроена
площ от 12 кв.м., подобрения и трайни насаждения; 2.Самостоятелни
помещения №6 и №6 А с начин на ползване търговски обект със застроена
площ на помещенията от 26,80 кв.м., находящи се в сутерена на
административна сграда на четири етажа, построена върху общинско дворно
място, находящо се в чертите на гр. И., ул. „*. *“ №*, община Исперих,
Разградска област, за което по ЗРП на града утвърден със Заповед
№25/29.01.2001 г. год. е отреден парцел I в квартал 82 с площ от 1 488.77 кв.м.,
ведно с отстъпено право на строеж върху гореописаното общинско място в
размер на 2.86 кв.м., при граници и съседи на помещение №6: улица,
помещения №7, №5, и №6 „а“ и граници и съседи на помещения №6„а“:
улица, помещения №6 и №7"а".
Комисията е поддържала, че с решение № 2106/21.07.2021 г. е
образувала производството за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от
СпециА.зирана прокуратура с вх. рег. № УВКП-1255/07.10.2019 г. за
привличане на А. Ш. К. в качеството на обвиняем по досъдебно производство
3
№144/2019 г. по описа на ГДБОП, пр. № 1021/2019 година за престъпление по
чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 244, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, които попадА. в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 17 и т.
23 от ЗОНПИ. С протокол №ТД06ВИ/УВ-16652/24.10.2019 г. била образувана
проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на
лицето А. Ш. К., като периодът на същата е от 24.10.2009 г. до 24.10.2019 г.
КОНПИ е посочила, че проверяваният е в брак с ответницата С. Я. К., поради
което предмет на проверка е и нейното имущество. В хода на проверката, след
събиране на необходимата информация и направени анА.зи, КОНПИ
установила несъответствие в имуществото на проверяваните лица и нетния им
доход в размер на 202 809,76 лв., което било значително по смисъла на чл. 107,
ал. 2 от ЗОНПИ във вр. с §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и предпоставките за
отнемане в полза на държавата на посоченото имущество по чл.153, ал.1 вр.
чл.142, ал.2, т.2, вр. чл. 141 от ЗОНПИ били нА.це. На 21.07.2021 г. било взето
от КОНПИ решение №2106 за внасяне в съда на искова молба за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобитото имущество от ответниците.
Ответниците А. Ш. К. и С. Я. К., чрез адв. М., са подА. писмен отговор
на исковата молба, с който са оспорили иска и по съображения за неговата
неоснователност са молили за отхвърлянето му.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за вА.дно и допустимо, а по правилността му с
оглед наведените оплаквания и като съобрази събраните по делото
доказателства намира следното:
Производството се води по чл. 153 ЗОНПИ и е допустимо – нА.це са
всички предвидени в закона предпоставки: КОНПИ е сезирана с уведомление
от СпециА.зирана прокуратура с вх. рег. № УВКП-1255/07.10.2019 г. за
привличане на А. Ш. К. в качеството на обвиняем по досъдебно производство
№144/2019 г. по описа на ГДБОП, пр. № 1021/2019 година за престъпление по
чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 244, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, които попадат в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 17 и т.
23 от ЗОНПИ. С протокол №ТД06ВИ/УВ-16652/24.10.2019 г. е образувана
проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на А.
Ш. К. и съпругата му С. Я. К.. Проверката обхваща периода от 24.10.2009 г. до
24.10.2019 г. С решение № 2106/21.07.2021 г. е образувано производството за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от
ответниците, а с решение №2106/21.07.2021 г. – и за внасяне в съда на искова
молба за отнемане на незаконно придобито имущество от ответниците К..
Искът на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество е за отнемане от ответниците общо на
един поземлен имот - дворно място в гр. И., ул. „* *" №*, с площ от 423 кв.м.,
ведно със застроените в имота двуетажна масивна жилищна сграда със
4
застроена площ от 88.41 кв.м., с избено помещение с полезна площ от 28.8
кв.м. и лятна кухня със застроена площ от 12 кв.м., подобрения и трайни
насаждения, както и на самостоятелни помещения №6 и №6 А - търговски
обекти със застроена площ на помещенията от 26,80 кв.м., находящи се в
сутерена на административна сграда на четири етажа, построена върху
общинско дворно място в гр. И., ул. „*. *" №*, ведно с отстъпено право на
строеж.
За основателността на иска по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ следва да е
установено: - че дадено физическо лице е придобило незаконно имущество,
т.е. имущество, за придобиването на което не е установен законен източник,
съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на закона; нА.чието
на обосновано предположение, че това конкретно имущество е придобито
незаконно, като такова предположение е нА.це винаги, когато след проверка
се установи значително несъответствие между имуществото и нетния доход на
проверяваното лице в размер на 150 000 лева за целия проверяван период;
образувано наказателно производство срещу това лице за престъпление по
НК, измежду визираните в закона, по което то е привлечено като обвиняем. По
приложението на ЗОНПИ понастоящем е нА.це постановено ТР №
4/18.05.23г., по т.д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, съгласно което: не
представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и не
участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на
§1, т.3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства
с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са нА.чни в
патримониума на лицето в края на проверявания период; не подлежи на
отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми
с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те
не са нА.чни в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е
установено преобразуването им в друго имущество. Основната предпоставка
за отнемането е установяване дА. между притежаваното от проверяваното
лице имущество в началото и в края на проверявания период е нА.це разлика и
в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че
имуществото (с дефиниция в §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ) в края на проверявания
период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това
увеличение надхвърля посочения в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер. Едва след
установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дА.
даден доход има законен характер. Отнемането е възможно при нА.чието на
несъответствие, а несъответствие е нА.це, когато превишението не се дължи
5
на получен през проверявания период законен доход (в тази насока е
съдебната практика, обективирана в решение №97/18.05.2018г. по гр.д.
№3224/17г., ВКС, IV гр.о.; решение №200/14.02.2019г. по гр.д.№4143/17г.,
ВКС, III гр.о., решение №147/16.09.2019г. по гр.д.№1998/18г., ВКС, IV гр.о.;
решение №263/18.12.2020г. по гр.д.№1293/20г., ВКС, IV гр.о., решение
№191/15.02.2021г. по гр.д.№4768/19г., ВКС, IV гр.о. и др., формирана основно
по приложението на ЗОПДНПИ (обн.2012г., отм.2018г.) и относима към
настоящото производство по ЗОНПИ, обн.2018г. предвид аналогичните му
разпоредби.
Относно преминА.те през банковите сметки на проверяваното лице и
членовете на семейството му парични средства ВКС е посочил, че
постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от
съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези
вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото
имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и
вземанията, ако такива са възникнА. в резултат на извършените преводи
(самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в
нА.чност). Ако те са нА.це в края на изследвания период, формират
несъответствие и подлежат на отнемане, при нА.чие на съответните законови
предпоставки. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното
несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен
източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се
достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането.
Законодателят е имал предвид нА.чие на фиксиран от него актив в края на
проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни
източници на доходи. Преминаването на суми по банкови сметки, които като
краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него,
независимо от техния размер. В мотивите на цитираното ТР ВКС е приел още,
че стoйнocттa на т.нар. „значително несъответствие“ е специално законово
понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на
имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход
за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е нА.це, на
проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за
изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дА. същите
съответстват на придобитото имущество или не. Когато стойността на самото
имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв.,
то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от
ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т.
8 от ДР на ЗОНПИ“ (така Решение № 50130 от 3.01.2024 г. на ВКС по гр. д. №
5134/2021 г., IV г. о.).
6
Така последователно в новата съдебна практика се поддържа (така
решение № 732 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2652/2023 г., III г. о., ГК),
че незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само
имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през
изследвания период, което е нА.чно и съществува в патримониума на
проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към
който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното
несъответствие. Само ако такова превишение и релевантно несъответствие
бъде установено, може да се предположи, че нА.чното имущество в края на
изследвания период е незаконно придобито. Поради това водещата
предпоставка за отнемането в полза на държавата е установяването дА. между
притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на
проверявания период е нА.це разлика и в каква посока е тя. Отнемането може
да бъде извършено в случай, че имуществото в края на проверявания период
се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако това
увеличение надхвърля посочения размер в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ
/ЗПКОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023/. Едва след установяване на такова
превишение подлежи на изследване въпроса дА. даден доход има законен
характер /чл. 107 от ЗПКОНПИ, понастощем ЗОНПИ/, както е застъпвано
последователно в практиката на ВКС, формирана включително след
постановяване на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4 от 2021 г. ОСГК
на ВКС по правни въпроси в обсега на неговото прилагане (в т. см. са Решение
№ 50116/2024 по гр. дело № 3698/2021 г на Четвърто г. о; Решение №
50007/2024 г по гр. д № 4429/2019 г на Четвърто г. о Решение № 140/2023 г по
гр. дело № 3565/2022 г. на Трето г. о; Решение № 50004/2024 по г. д. №
3649/2020 г. на Четвърто г. о; Решение № 140/2023 г по гр. дело № 3565/2022 г.
на Трето г. о; Решение № 203/2023 гр. д. № 4452/2022 г Четвърто г. о; Решение
50130/2024 гр. дело № 5134/2021 г. на Четвърто г. о на ВКС и др.). Целта на
закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от
проверяваното лице имущество, като се ограничат възможностите за
незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с
него. Такова обогатяване е нА.це само в случаите, когато между
притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в
края на проверявания период е нА.це необосновано превишение, при което
имуществото се е увеличило в края на проверявания период, в противен
случай не е нА.це попадащо под санкцията на този закон обогатяване, т.е.
липсва имущество, което да подлежи на отнемане.
При съобразяване разрешенията в цитираното ТР и в горепосочената
съдебна практика, съдът извършва икономически анА.з, по който паричните
суми, преминА. през банковите сметки на ответниците, както и придобитите
от тях и впоследствие отчуждени в проверявания период движими вещи и
7
недвижими имоти, не се включват при преценка на нА.чното имущество и не
участват в остойностяването му, като в случая имуществото включва
недвижимите имоти, които са придобити през проверявания период и са
нА.чни в патримониума на проверяваните към неговия край.
Така, в рамките на целия проверяван период възмездно придобитото от
ответниците и нА.чно в края му имущество са претендираните за отнемане
имоти, придобити по договор от 12.03.2013г. за покупко-продажба, сключен
от ответницата К.: - дворното място в гр.Исперих с двуетажната жилищна
сграда с маза и лятна кухня с пазарна стойност към датата на придобиване,
според заключението на вещото лице по оценъчната експепертиза от 56 400
лв.; - двата самостоятелни обекта – помещения №6 и №6 А със застроена
площ на помещенията от 26,80 кв.м., находящи се в сутерена на
административна сграда на четири етажа, построена върху общинско дворно
място, находящо се в чертите на гр. И., ул. „*. *" №* и с пазарна оценка към
датата на придобиване, според заключението на вещото лице от 10 700 лв. Т.е.
общата стойност на възмездно придобитото през проверявания период и
нА.чно в края му имущество от ответниците е 67 100 лв. и тя е под
релевантния размер от 150 000 лв. Изложеното в случая налага извод, че не е
нА.це увеличение на имуществото на проверяваните в процесния период над
150 000 лв. и липсва предпоставка за провеждане на изследване дА. това
имущество е със законен източник.
За обема на имуществото и за оценката му под сумата от 150 000 лв.
КОНПИ не е навела оплаквания, като оплакванията й са, че окръжният съд
неправилно и в нарушение на материалния закон и на задължителната
съдебна практика разширил дадените от ВКС разяснения в ТР № 4/2021 г. на
ОСГК на ВКС приемайки, че следва да е нА.це стойностна разлика между
имуществото в началото и в края на периода и то същата да е над законово
определения размер на несъответствието (над 150 000 лв.). Развитите в тази
връзка оплаквания са неоснователни.
Както бе посочено по-горе в решението, когато стойността на самото
имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв.,
то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от
ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т.
8 от ДР на ЗОНПИ“ (така Решение № 50130 от 3.01.2024 г. на ВКС по гр. д. №
5134/2021 г., IV г. о.). Стoйнocттa на т.нар. „значително несъответствие“ е
специално законово понятие означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв.
стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на
нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е
нА.це, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за
изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дА. същите
съответстват на придобитото имущество или не. Нетният доход (по см.§ 1, т. 8
8
от ДР на ЗОНПИ) в отрицателен размер не съставлява „имущество“ (по см. на
§ 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ) и не следва да се „прибавя“ към установеното
нА.чно имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при
изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от
проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни
доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за
неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и
семейството му, но не представлява обогатяване, което да е нА.чно, респ. да е
„имущество“ по смисъла на ЗОНПИ. Предвид тези разрешения,
неоснователни са и оплакванията на въззивника КОНПИ за несъответна на
закона методика на окръжния съд при извършване на икономическия анА.з и
за липса на извършена релевантна съпоставка между отрицателния нетен
доход със стойността на придобитото и нА.чно имущество (без оглед на
неговата стойност, която може да е под 150 000 лв.).
При това положение, искът на КОНПИ чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ е
неоснователен и подлежи на отхвърляне. Като е достигнал в решението си до
идентичен резултат, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който
не страда от визираните във въззивната жалба пороци и следва да бъде
потвърден.
По частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК:
С определението по чл. 248 ГПК, окръжният съд е оставил без
уважение молбата на КОНПИ за отмяна на присъдената й в тежест за
заплащане дължима държавна такса и е намА.л дължимото на адв. М.
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА само до размер на 2 798 лв.
Комисията не е освободена от заплащане на държавната такса по силата
на чл. 84, т.1 ГПК в проиводствата по делата по ЗОНПИ. Това е така, тъй като
КПКОНПИ е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на
делото по исковете по ЗПКОНПИ, е частноправно. Последователна и трайна е
съдебната практика (вкл. и определение № 50257 от 7.06.2023 г. на ВКС по гр.
д. № 3297/2022 г., IV г. о., ГК), че законодателната преценка за освобождаване
от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 от ГПК се определя не от
вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси.
Смисълът на тази разпоредба е, че държавата и държавните учреждения не
дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по-висш порядък,
каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните
държавни вземания. В производството по ЗОНПИ, Комисията не брани такива
интереси от по-висша степен, тъй като не осъществява защита на публична
държавна собственост и не претендира публични държавни вземания, а се
явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в
нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни
субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което
9
има конститутивно действие, това имущество очевидно няма публичноправен
характер. Независимо от това, при конкретния резултат по делото, намира
приложение изричната норма в самия специален закон - чл. 157, ал. 2 от
ЗОНПИ, съгласно която съдът присъжда държавната такса в зависимост от
изхода на спора по делото. В случая, искът е отхвърлен, поради което и
ЗОНПИ дължи държавната такса. До този извод е достигнал и окръжния съд в
обжалваното определение по чл. 248 ГПК, като оплакванията в настоящата
частна жалба са неоснователни.
Намаленият от съда в производството по чл. 248 ГПК размер на
адвокатското възнаграждение до сумата от 2 798 лв., е съобразен с вида на
спора, фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес от 75
600 лв. (след частичния отказ от иска), вида и количеството на извършената
работа от адвоката, включваща проучване на делото, писмен отговор на
исковата молаба, участия в съдебни заседания (в две с лично явяване, а в
останА.те с писмено становище преди заседанието), събиране на
доказателства, включително експертизи и т.н. и се явява справедлив такъв.
Затова и съображенията в настоящата частна жалба за прекомерността на този
размер са несъстоятелни и следва да бъдат оставени без уважение.
Обжалваното определение по чл. 248 ГПК следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора, КОНПИ дължи заплащане на държавна такса за
въззивното производство в размер на сумата от 1 512 лв. съгл. чл.157, ал. 2 от
ЗОНПИ, вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК. КОНПИ дължи заплащане и на адвокатско
възнаграждение на адв. М. по чл. 38 ЗА за безплатно оказаната от него
безплатна адвокатска защита на ответниците на осн. чл. по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
Съдът като съобрази, че спорът е по реда на ЗОНПИ, с цена на иска общо от
75 600 лв., но извършената във въззивното производство работа от адвокат М.
- процесуален представител на двамата ответници се изразява в подаване на
отговори на въззивната жалба и частната жалби и кратко писмено становище
преди откритото съдебно заседание, т.е. не е с правна и фактическа сложност
и предвид липсата на обвързаност от определените с Наредба №1/09.01.2004г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения (така задължителния
характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от
25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, че посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда) намира, че
възнаграждението следва да бъде определено в общ размер от 1000 лв., които
ищецът КОНПИ следва да му заплати.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 141/15.07.2024 г., постановено по гр.д.
№ 210/2021 г. по описа на Разградския окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 567/01.11.2024 г., постановено по
гр.д. № 210/2021 г. по описа на Разградския окръжен съд в частта, с която е
отхвърлена молбата на КОНПИ за изменение на решение № 141/15.07.2024 г.
в частта за разноските чрез отмяна осъждането й за държавната такса от 3 024
лв. и за адвокатското възнаграждение на адв.Х. Б. М. от САК по чл.38 от ЗА в
размер на 2 798 лв.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, с ЕИК *********, гр.София, да заплати на адв. Х. Б. М. от САК
сумата от 1000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА
за безплатно оказаната адвокатска защита на ответниците във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, с ЕИК *********, гр.София, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по съответната сметка на Варненския апелативен съд сумата
от 1 512 лв. държавна такса за въззивното производство съгл. чл.157, ал. 2 от
ЗОНПИ, вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11