Присъда по дело №12684/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ по присъда по н.д.ч.х.№12684/2022 г. по описа на СРС, НО,
104 състав:

Наказателното от частен характер производство е образувано по тъжба на
Р. В. Г. срещу З. А. Д. с обвинение за това, че на 06.04.2022 г. за времето от
19:35 часа до 19:45 часа, в гр.С., ул.„Б.“ №14 в жилищна сграда нанесъл удар
с юмрук в областта на лицето на Р. В. Г., хванал я за косата и започнал да бута
главата й напред – назад и я изритал в лявата ръка, като причинил на Р. В. Г.
синкаво червеникаво кръвонасядане, рана по устата, синини и рани по шията,
оток и синини по лявата ръка, а именно лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК –
престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
В съдебно заседание тъжителят Р. В. Г., редовно призована, не се явява
лично.
Съдът конституира Р. В. Г. като граждански ищец в наказателното
производство и допусна за съвместно разглеждане предявеният от нея срещу
З. А. Д. граждански иск за неимуществени вреди в размер на 10000 /десет/
хиляди лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.
Повереникът на тъжителя, адв.С., намира, че от така събраните
доказателства съдът следва да приеме, че подсъдимият е осъществил състава
на чл.130, ал.2 от НК, както от обективна, така и от субективна страна и тази
фактическа обстановка напълно съвпада с тази описана в тъжбата, с която е
образувано настоящото производство.
От обективна страна безспорно е причинил травматичното увреждане, а
именно временно разстройство на здравето неопасно за живота и
причинените на пострадалата болки и страдания.
От субективна страна, подсъдимият безспорно е действал умишлено при
форма на вината пряк умисъл, съзнавал е обективните условия на деянието, а
във волеви аспект пряко е целял настъпването на причинената телесна
повреда.
За да стигне съдът до извода каква е фактическата обстановка следва
анализ на доказателствата по делото, като на първо място това са
свидетелските показания.
Намира, че няма пречка съдът да даде вяра на разпитаните по делото
свидетели Б. В. Г. и Я. А. И., които са били непосредствено на мястото след
инцидента, и които дават чистосърдечни сведения за това как са възприели
фактическата обстановка.
От друга страна са свидетелите, водени от подсъдимия, като от едната
страна това е неговата съпруга, която е безспорно заинтересована от хода на
делото и намира, че нейните свидетелски показания не следва да формират и
1

вътрешното убеждение на съда.
Относно другия свидетел Д., твърди че неговите показания открито се
опитваха да помогнат на защитната теза на подсъдимия, а и откровено не
казваше истината, тъй като той заяви, че е бил в апартамента на подсъдимия
след инцидента и никой не е чукал на вратата само че дошлите на място
полицаи, които са изготвили докладните записки на тях следва да се дава вяра
най-малкото, защото са служители на реда, а и защото се явяват
незаинтересовани свидетели.
Същите тези полицаи оборват твърдяното от свидетеля Д., заявявайки, че
чукали на вратата, чували са се гласове отвътре, още повече подсъдимият не е
имало къде да иде, а се е прибрал в дома си и точно това оборва неговите
твърдения, като моли съдът да не дава вяра на тези свидетелски показания.
Отделно от това, по делото има постановление на районна прокуратура,
като в общи линии не оборва по никакъв начин твърдяното от тъжителката, а
единствено и само отбелязва, че се касае за престъпление от частен характер
и поради това не е компетентна да образува такова наказателно производство.
И на последно място, по делото веднъж присъства съдебно медицинско
удостоверение, което е изготвено непосредствено след инцидента, а и от
разпитаното в днешното съдебно заседание вещо лице, изготвило
съдебно-медицинската експертиза безспорно се установява, а и след
поставения конкретизиращ въпрос, че от така описаните действия на
подсъдимия до настъпилите травматични увреждания на пострадалата има
пряка причинно-следствена връзка.
По делото присъства и предупредителен протокол или по-скоро
протокол за предупреждение, който е подписан от подсъдимия, което е още
едно косвено доказателство, че той е извършил някакви незаконосъобразни
действия, а такъв не е предоставен за подписване на тъжителката. Това го
казва във връзка с твърденията на подсъдимия, че тя също е извършила
някакви незаконосъобразни действия.
Пледира за съдебен акт, като съдът постанови наказание по
справедливост, а що се касае до гражданския иск моли да се уважи в
предявения размер.
Подсъдимият З. А. Д., редовно призован, не се явява лично.
Защитникът на подсъдимия, адв.М., намира че от проведеното съдебно
следствие се очертават две версии за случилото се на 06.04.2022 г. между
тъжителката и обвиняемия.
Първата версия е версията на тъжителката, подкрепена изцяло от
свидетелката Б. Г., нейна сестра и Я.И. – съпруг на сестрата. Тази версия,
поддържана с частната тъжба и показанията на свидетелите Г. в общи линии
твърди, че при срещата между Р. Г. и подсъдимия Д. пред асансьора
последният безпричинно нанесъл удар с юмрук в лицето на Г., после я дърпал
за косата и я изритал, в резултат на което тя получила лека телесна повреда по
2

смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
За установяване на нанесената телесна повреда тъжителката на
следващия ден 07.04.2022 г. в 13:30 часа е посетила съдебно медицинския
кабинет на ул.„З.“, ет.., където след преглед й е издадено медицинско
удостоверение №136.04 от 2022 г. Това удостоверение, наред с другите
находки на първо място е записано, че в средата и дясната част на горната
устна са обхванати от отток и синкаво червеникаво кръвонасядане. На този
фон на един сантиметър вдясно от средната линия по ръба на устната има
охлузване три на шест милиметра, покрито с тънка коричка.
Втората версия се очертава от показанията на свидетеля И. Д., според
който двамата с подсъдимия Д. на 06.04.2022 г. работили в офиса на
подсъдимия, който се намира до входната врата на блока и след като
привършили работа към 19:30 часа излезли от офиса, за да се качат в
жилището на подсъдимия. На входната врата на блока, която се отваря с чип
те се засекли с тъжителката Р. Г., която в това време блъснала пред тях
входната врата, затворила я пред очите им и отишла към улицата. При тази
нейна реакция подсъдимият Д. й отправил остра забележка и с чипа отворил
вратата и влезли вътре. Докато чакали асансьора, тъжителката Г. се върнала
от улицата с трясък, както твърди свидетеля, отворила вратата и се
нахвърлила върху З. – показанията на свидетеля Добрев в съдебно заседание
на 24.04.2023 г., двамата се сборичкали, при което Добрев ги разтървал.
Сестрите Гълъбови са племенници на свидетелката Я. Д.а, съпругата на
Занко Д.. От показанията им става ясно, както и от показанията на Янка Д.а,
че между сестрите им и семейството на леля им от години има силно влошени
взаимоотношения.
Счита, че по-достоверна е версията на свидетеля Д. по следните
съображения:
Първо подсъдимият Д. е на 79 години, силно ограничен е в правенето на
резки движения. Това се вижда:
а) От амбулаторен лист, издаден от невролог на УМБАЛ „С.“, където в
графата „обективно съС.ие“ е записано „Вертебрален синдром с изградена
физиологична лордоза; напрегната парацинална мускулатура; спинална
мускулатура и болезненост при движение“.
б) Амбулаторен лист, издаден от д-р Л.А. от същата болница в графата
„обективно съС.ие“ е записано „Походка – накуцва наляво; варосна
деформация на лявата подколенница от 15 години; субколаж на лявата
коленна става, лек отток по медицинските повърхности; палпаторна
болезненост по ставните сцепки; движения, значително ограничени и
болезнени; наличието на ставен хрус“ и
в) Епикриза от клиниката по кардиология към болница С....... от която е
видно, че при ехографско изследване е установен дегенеративен комбиниран
порок на сърдечната клапа и се е обсъдило, че по-късно трябва да бъде
извършена транскатетърна имплантация на биологична аортна протеза в
3

условията на ускорен порядък.
Второ, тъжителката е отишла на медицинския преглед при съдебен лекар
на 07.04.2022 г., един ден след твърдения инцидент. Наред с другите
констатации в съдебно медицинското удостоверение е записано „Средата и
дясна част на горната устна са обхванати от отток и синкаво червеникаво
кръвонасядане, но този ни на един сантиметър в дясно от средната линия по
ръба на устната има охлузване 3 – 6 мм, покрито с тънка коричка.
На 06.04.2022 г., когато Г. е повикала полиция на място в състава на
патрула се явил и свидетелят С. И.. При разпита му в съдебно заседание
свидетелят И. не можа да си спомни инцидента, но по повод на същия на
06.04.2022 г. е изготвил докладна записка, която се намира на лист 42 от
делото, в която е написал следното, става въпрос за жалбоподателката
„Същата нямаше видими следи от наранявания.“ Днес съдебният лекар каза,
че тези следи на горната устна се появяват веднага и оттокът и
кръвонасядането и охлузването. Следователно един полицай, който отива да
се намеси в инцидент, какъвто се сочи в повикването, не може да не забележи
на лицето на жалбоподателката такива следи.
Трето, свидетелите Б. Г. и Я. И. се намират в родствени връзки с
тъжителката, което дава основание да не се дава вяра на техните показния,
поради което моли съдът да приеме, че се е случило това, което описа като
втори вариант на хипотеза за случилото се.
При тази ситуация е налице чл.12 от НК, тъжителката е нападнала
неговия подзащитен, който се е отбранил и с това е приключил целия
инцидент.
Дали тя е получила някакви наранявания при това съприкосновение вече
е друг въпрос, поради което моли съдът да признае подсъдимия З. А. Д. за
невиновен на основание чл.12, ал.1 от НК.

От фактическа страна:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно
разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
ЧТ Р. В. Г. и св.Б. В. Г. са сестри и племенници на св.Я. Д.а, която е
съпруга на подс.З. А. Д..
Въпреки родството отношенията между семействата на подс .Д. и ЧТ Р.Г.
били влошени, водели гражданско-правни спорове във връзка с етажната
собственост върху сградата, която обитавали находяща се в гр.С., кв.“М.“,
ул.“Б.“ №14.
ЧТ Р.Г. обитава ап.8, на третия етаж, а подс.З.Д. със съпругата си,
св.Я.Д.а – ап.10 на четвъртия етаж.
Св.Я. И. е съпруг на св.Борислава Г. и семейството им обитава ап.5, на
4

втория етаж в същата жилищна сграда.
Св.И. Д. е колега на подс.З.Д., познанството им датира от 1970 година -
двамата са строителни инженери, работели по различни конструкции и
проекти.
На 06.04.2022 г. св.И. Д. и З. Д. работели в офиса на подсъдимия, който се
намирал в гореописаната жилищна сграда, в близост до входната й врата.
След като приключили работа, двамата излезли от офиса и подсъдимият го
заключил.
В този момент, трескайки входната врата пред двамата, навън излязла ЧТ
Р.Г., на която подсъдимият казал:“Вратата не се тряска, тя се затваря.“ ЧТ
Р.Г. продължила към улицата, а двамата мъже влезли във входа и повикали
асансьора, за да се качат в апартамента на подсъдимия с намерение да пият по
кафе с жена му.
В това време ЧТ Р.Г. се върнала обратно и се нахвърлила агресивно
върху подс.З.Д., който започнал да се отбранява, хванал я за косата и я
тръснал напред-назад, като в същото време свидетелите Б. Г. и Я. И. се
появили.
Р.Г. изпуснала портмонето си, от което се разпилели пари.
Св.Добрев се намесил и ги разтървал, а Р.Г. се навела да си събере парите
и портмонето, при което подсъдимият я ритнал по лявата ръка.
З. Д. и св.Добрев с асансьора се качили в жилището на подсъдимия.
Св.Я. И. отишъл да прибере детето си от кв.“Л.“, а св.Б. Г. останала със
сестра си да чакат полиция, след като се обадили на тел.112.
Свидетелят Д. останал в дома на подсъдимия около час, като двамата
разказали на св.Я.Д.а за случилото се, след което Д. си тръгнал.
По сигнала около 20:05 часа свидетелите Л. А. и С. И., полицейски
служители били изпратени на адреса, където били посрещнати от ЧТ Р.Г..
Св.С. И. не установил видими наранявания на Р.Г., което отразил в докладна
записка. Полицаите позвънили на вратата на апартамента на подсъдимия, но
никой не ми отворил и те си тръгнали.

По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установи от:
1. показанията на свидетелите Б. Г., Я. Д.а, Я. И. и И. Д.;
2. съдебно-медицинско удостоверение №136.04/07.04.2022 г., издадено от
д-р М. Г.
3. заключението по съдебно-медицинската експертиза на експерта д-р Р. Х.
и
4. писмените доказателства по делото.

5

При обсъждане на доказателствата:
Показанията на свидетелите Л. А. и С. И. не съдържат данни относно
релевантните за предмета на делото факти - те не са очевидци и нямат
спомени за случая и за страните.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Б. Г., Я. Д.а, Явор И. и И.Д.
относно обстоятелствата, които лично са възприели и които съставляват
описаната и установена фактическа обстановка.
Съдът отчита личните отношения на всеки от свидетелите със
съответната страна по делото, но не намира основание да не кредитира нечии
показания поради заинтересованост или друга причина.
Съдът не намира за необходимо да обсъди подробно събраните по делото
доказателства, тъй като не е налице съществено противоречие между
показанията на свидетелите или между тях и други доказателства или
доказателствени средства.
Несъществените разминавания в свидетелските показания се дължат на
различията във времето и позицията, от която са възприели случилото се,
както и на субективното им отношение към настъпилия резултат.
По отношение на гласните доказателства, съдът не намира основание да
изключи изцяло някое от тях като недостоверно.
В случая свидетелските показания дават достатъчно обективна
информация относно това кой, кога и какво е възприел лично и фактите,
които са се осъществили.
Ето защо съдът намира, че не следва да приеме за изцяло дискредитирани
показанията на посочените от подсъдимия свидетели Я. Д.а и И. Д., само
защото са в противоречие с обвинителната теза относно причината за
деянието.
Обвинителната теза се подкрепя частично от показанията на свидетелите
Б. Г., Я. И. и И. Д., но не и по отношение на твърдяното в тъжбата, че на Р. Г.
й е нанесен удар с юмрук по лицето.
Никой от свидетелите-очевидци не е видял подс.З.Д. да нанася удар с
юмрук на Р.Г. – установи се, че я хванал за косата и я ритнал по лявата ръка.
Що се отнася до заключението на експерта д-р Р.Х. по съдебно-
медицинската експертиза, съдът намира, че то се основава върху онова което
е констатирал д-р Методи Гощев, отразено в издаденото от него съдебно-
медицинско удостоверение.
Съдът кредитира удостоверението и заключението на д-р Х. – вещото
лице е изпълнило поставената му от съда задача и е дало ясен и изчерпателен
отговор на поставените от съда въпроси.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, същите не
са оспорени от страните и липсват основания за съмнение относно тяхната
6

достоверност.
В заключение съдът намира, че от събраните по делото доказателства
напълно са изяснени фактите по случая.

От правна страна:
От така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
От обективна страна се установи, че на 06.04.2022 г. за времето от 19:35
часа до 19:45 часа, в гр.С. в жилищната сграда, находяща се на ул.„Б.“ №14 Р.
В. Г. се разминала с подс.З.Д., като треснала входната врата, а подсъдимият й
казал:“Вратата не се тряска, тя се затваря.“ ЧТ Р.Г. се върнала обратно и се
нахвърлила агресивно върху подс.З.Д., който започнал да се отбранява,
хванал я за косата и я тръснал напред-назад и я ритнал по лявата ръка.
З. А. Д. причинил на Р. В. Г. синкаво червеникаво кръвонасядане, рана по
устата, синини и рани по шията, оток и синини по лявата ръка.
В случая съдът намира, че подс.З. А. Д. е действал, за да се защити от
непосредствено противоправно нападение като причинените вреди на Р. В. Г.,
а именно: синкаво червеникаво кръвонасядане, рана по устата, синини и рани
по шията довели до болка и страдание, са в рамките на необходимите предели

Горното съставлява неизбежна отбрана, съгласно чл.12, ал.1 от НК и
изключва съставите на престъпления по чл.130, ал.1 и чл.130, ал.2 от НК.
По отношение на причинените оток и синини по лявата ръка, доколкото
нападението е било преустановено към момента на причиняването им чрез
удар с крак, съдът намира, че не попада в обхвата на неизбежната отбрана, но
осъществява признаците на деяние по чл.9, ал.2 от НК и се явява явно
незначително.
Това е така, защото това деяние не следва да се преценя извън контекста
на цялостната ситуация и причините, довели до извършването му.
Макар подс.З.Д. да не е бил в съС.ие на афект, то неговото раздразнение е
било очевидно, за което свидетелства Явор И.:“вътре го видях така
почервенял“. Това раздразнение е било съвсем естествено резултат от
неочакваното нападение на Р.Г..
Ето защо макар формално и да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, поради явно незначителната му обществена опасност
това деяние не е престъпно.
За да стигне до горния извод, съдът взе предвид също и чистото съдебно
минало на дееца, липсата на противообществени прояви, здравословното му
съС.ие, добрите характеристични данни и неговата възраст. Всичко това
отчетено в контекста на поведението на ЧТ Р.Г., предизвикало реакцията на
7

подсъдимия води до извода, че и най-лекото наказание за това деяние би било
явно несправедливо.
Като намери подсъдимия З. А. Д. за невинен по повдигнатото му в
тъжбата обвинение, то съдът на основание чл.304 от НК го оправда по това
обвинение.

По гражданския иск:
С оглед обстоятелството, че съдът призна подсъдимия З. А. Д. за
невинен по повдигнатото му в тъжбата обвинение, то предявеният от Р. В. Г.
срещу З. А. Д. граждански иск за неимуществени вреди в размер на 10000
/десет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането като следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Това е така, тъй като основателността на иска е в пряка и
непосредствена зависимост от виновността на дееца - всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму - това е правното
основание на иска по чл.45, ал.1 вр. чл.52 от Закона за задълженията и
договорите.
Ето защо след като подсъдимият З. А. Д. е признат за невинен, той не
следва да носи както наказателна, така и гражданска отговорност.

За разноските:
Съдът не осъди тъжителката Р. В. Г. да заплати на подсъдимия З. А. Д.
разноски, защото такива не са поискани и не са представени доказателства в
тази насока.
По тези мотиви съдът постанови оправдателна присъда.

Районен съдия:
Г.Г.
8

Номер на акта:	246
Дата:	22 април 2024 г.
Съдия:	Георги Стоянов Георгиев

Дело:	20221110212684
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	11 октомври 2022 г.

Присъда по дело №12684/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите