Р Е Ш Е Н И Е
№ 207
гр. Велико
Търново, 20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесет и
втори ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА
ТОНЕВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при
секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10273/ 2019 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от ***С.М., като пълномощник на Б.В.Ж. с ЕГН ********** и посочен
адрес ***, срещу Решение № 55 от 14.06.2019 г. по НАХД № 136 от 2019 г. по
описа на Районен съд – Свищов. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0352-000309/ 05.03.2019 г., издадено от началника на РУ -
Свищов при ОД на МВР - Велико Търново, с което на Б.Ж., за извършени от него
нарушения на чл. 6, т. 1 и чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 3, т. 6,
съответно чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, са му наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 30,00 лв., „глоба“ в размер на 50,00 лв., и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец. Касаторът твърди
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в
нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Развива
подробни доводи за недоказаност на деянието по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП,
обратно на възприетото от районния съд. Не излага конкретни съображения по
отношение на другото санкционирано с потвърденото НП деяние – неправилно
изпреварване. В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба –
Районно управление – Свищов при ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован,
не изпраща представител, не ангажира становище по жалбата.
Участващият в
делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за
неоснователност на касационната жалба. Посочва, че обратно на твърдяното от
касатора, нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е безспорно установено
от събраните по делото доказателства, анализирани от районния съд. Счита
изводите на въззивната инстанция за правилни и мотивирани и предлага решението
на РС – Свиков да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно
решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212, чл. 213 и чл. 215 от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в
настоящото производство, а по същество е неоснователна.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на
наличните в делото доказателства се установи, че обратно на поддържаното в
касационната жалба, фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от
районния съд. Установено е, че на дата 23.02.2019 г.,около 11:10 ч., в община
Свищов на път 1 клас № ГП1-3, км. 25+825, в посока гр. Плевен, до разклона при
с. Горна Студена, Б.В.Ж. като водач на МПС – лек автомобил „Мерцедес С 180“ с
рег. № М 7602 ВС, собственост на Й.Ив.К.от гр. Лом, управлява като извършва
маневра изпреварване в зоната на действие на пътен знак В24. Това е било
установено от служители на РУ – Свищов, извършващи контрол на движението в посочения
участък, като единият от тях – мл. автоконтрольор Б.Д., подал сигнал със
стоп-палка по образец. Водачът на МПС отминал като увеличил скоростта.
Служителите на РУП се опитали да го догонят, като карали след него до
кръстовището за с. Овча Могила, там автомобилът с монтанска регистрация се
отделил от главния път и навлязъл в с. Овча Могила, където полицейските
служители го изгубили. Те преценили, че за да излезе отново на главния път,
автомобилът трябва да мине през с. Морава, потеглили за това село и тогава
отново установили въпросния автомобил, като този път го спрели. При проверката
водачът твърдял, че не той е бил на главния път и е в района на разходка,
проверката на документите му не открила нарушения. От Б.Д. - мл. автоконтрольор при РУ – Свищов е
бил съставен АУАН бл. № 058166 за извършени нарушения по чл. 6, т. 1 и чл. 103
от ЗДвП, връчен на водача на датата на съставянето. В акта няма вписани
възражения, писмени такива не са подадени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз
основа на установеното в АУАН, от началника на РУ - Свищов към ОД на МВР Велико
Търново е издадено НП № 19-0352-000309/
05.03.2019 г., с което на Б.В.Ж., за извършени от него нарушения на чл. 6, т. 1
и чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 3, т. 6, съответно чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП, са наложени посочените по-горе административни наказания. В
делото няма данни за датата на която наказателното постановление е било връчено
на санкционираното лице, жалбата пред РС – Свищов е подадена на 16.04.2019
година. Горната фактическа обстановка е установена пред районния съд въз основа
на приобщените писмени доказателства и показанията на разпитания като свидетел
актосъставител Б.Д.. В производството пред РС – Свищов санкционираното лице е
оспорило от фактическа страна констатациите относно извършените нарушения, като
е навело твърдения, че на посочените в АУАН и НП дата и място не е предприемал
изпреварване в нарушение на пътен знак В-24, не е спиран от контролните органи
и е бил на друго място, поради заболяване не управлява автомобил с превишени
скорости, както и че ако е възприел сигнала за спиране не е имал причина да не
го изпълни, защото впоследствие не са установени нарушения. Въз основа на
изяснените по делото обстоятелства и след извършване на проверка по отношение
формалната законосъобразност на АУАН и НП, районният съд е формирал краен извод
за неоснователност на разглежданата от него жалба. Същият е приел, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН,
като съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно чл. 42, съответно и чл. 57
от ЗАНН. При съставянето им съдът не е констатирал нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство и накърняване правото на защита на жалбоподателя. При съобразяване
събраните писмени и гласни доказателства, вкл. изготвената на датата на
нарушението докладна записка от актосъставителя до началника на РУ – Свищов,
районният съд е приел за безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил
вменените му нарушения. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви по всяко
от направените пред него възражения относно местоположението на касатора на
процесната дата и час, здравословното му състояние и липсата на мотив за
извършване на нарушението по чл. 103 от ЗДвП. Тези възражения решаващият състав
е намерил за неоснователни, като е обосновал крайният извод, че жалбоподателят
законосъобразно е санкциониран с предвидените в чл. 183, ал. 3, т. 6 и чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП административни наказания, като не са налице основания
случаят да бъде счетен за маловажен.
Постановеното от Районен съд – Свищов
решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на
поддържаното в касационната жалба, въззивният съд е формирал изводите си, след
като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и
всички наведени от жалбоподателя в него производство доводи и възражения, и е изпълнил задължението
си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и
относими доказателства. В производството пред районния съд от Б.Ж. не са били оборени фактическите
установявания в административнонаказателното производство, правилно кредитирани
от районния съд при постановяването на обжалваното решение. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и
в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен
протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието.
Решението на районния съд не е
постановено в нарушение на закона. Със същото решаващият състав е отговорил на
всички направени пред него възражения и ги е отхвърлил като неоснователни.
Касационният съд споделя фактическите и правни изводи на въззивната инстанция,
като съответстващи на данните от събраните по делото доказателства и на
материалния закон.
В случая правилно въззивната инстанция е
приела за установени административните нарушения въз основа на констатациите в
АУАН и показанията на разпитания свидетел. Не намират подкрепа в събраните по
делото доказателства твърденията, поддържани и пред настоящата инстанция, че
касаторът, в качеството си на водач на л.а. „Мерцедес С 180“ с рег. № М 7602 ВС
не е възприел подадения му сигнал със стоп-палка, както и че не е имал
основания да се опита да избегне полицейска проверка. На практика в
касационната жалба не се отрича, че непосредствено преди подаването на сигнала Б.Ж.
е предприел маневра изпреварване в нарушение на забрана за такава, въведена с
пътен знак В-24 и указана с пътна маркировка, което е предизвикало и действията
на полицейските служители. Извършването на това първо по време нарушение
съставлява мотив за опит да се осуети проверка и се избегне съставяне на АУАН.
Наличието на намерение да се осуети проверката се потвърждава и от последващите
действия на касатора – увеличаване скоростта на движение, независимо от факта,
че е бил последван от полицейския автомобил, напускане на главния път и влизане
в населено място, от където веднага след временното преустановяване на визуален
контакт с полицейския автомобил отново е поел в посока към главния път. При
положение, че не се установява и не се твърди някаква цел на отклоняването през
с. Овча Могила и с. Морава, така извършените действия нямат друго логично
обяснение, освен целенасочен опит водачът да избегне следващия го автомобил със
служители на МВР и съответно установяването по надлежния ред самоличността му,
като извършител на описаните административни нарушения. Несъстоятелно е и
второто поддържано в касационната жалба възражение с позоваване на трайно
намалена работоспособност на Б.Ж., поради травма, претърпяна през 2016 година.
Наличието на такова здравословно увреждане, с последица значително ограничен
обем на движение, е доказано по несъмнен начин, но то не обосновава извод, че в
качеството си на водач на МПС, увреденото лице не може да се движи с превишена
скорост или да се опита да избегне полицейска проверка. Очевидно касаторът по принцип
е в състояние да управлява МПС с коментираните увреждания, което означава
наличието в достатъчен обем на физическа годност, вкл. психомоторна
рефлексност, друг извод предполага той да няма право да управлява автомобил
/арг. от чл. 2 от Наредба № 3 от
11.05.2011 г. на министъра на здравеопазването/. След като Б.Ж. поначало е във
възможност да управлява МПС, няма основание да се счита, че заболяването му не
позволява това управление да се извършва и в нарушение на ЗДвП. В тази връзка
следва да бъдат споделени мотивите на районния съд, позоваващи се на налична
справка за нарушител - водач, съгласно която касаторът има значителен брой
налагани санкции за нарушения на ЗДвП, вкл. и след получаването на
коментираните травми – напр. НП за извършени нарушения на дати 14.09.2018 г. и
на 16.12.2018 година. Съобразно цитираните факти, правилни са изводите на съда
за безспорна установеност както на санкционираните противоправните деяния, така
и на нарушителя. Въпросните деяния осъществяват от обективна и субективна
страна фактическите състави на посочените в НП законови норми - чл. 183, ал. 3,
т. 6 и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, и представляват основание за реализирането
на административно-наказателната отговорност, установена в същите разпоредби.
Извършена е правилна квалификация на деянията и са наложени съответните за
извършените нарушения наказания, в предвидения от закона минимален размер. Не
са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като
нарушенията не разкриват признаците на по-малка обществена опасност в сравнение
с други подобни. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил
решението си при правилно приложение на закона.
При така изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от визираните в жалбата на Б.Ж.
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административният съд – В. Търново
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 55 от 14.06.2019
г., постановено по НАХД № 136/ 2019 г. по описа на Районен съд – Свищов.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.