О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 02.10.2019г. гр. БУРГАС
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
втори октомври две хиляди и деветнадесета
година
В
закрито заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Бушандрова
наказателно
частно дело № 3924 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.
Постъпила е жалба от П.П.П.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, представляван от адв. С.Й.,
САК, с адрес: ***, офис 2 против постановление на районна прокуратура гр. Бургас
от 21.08.2019г., с което е прекратено досъдебно производство № 12/19 г. по
описа на 05 РУ МВР - Бургас, образувано за това, че на 23.10.2016 г. в
гр.Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „****“ № *, виновно лице, с цел да набави за
себе си имотна облага, е възбудило и поддържало у П.П.П.
от гр. Плевен заблуждение, че ще му продаде собствени недвижим имот - студио, находящо се гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „*****“ № * и с
това му причинило имотна вреда в размер на 15 000 евро - престъпление по чл. 209,
ал. 1 от НК.
В жалбата се изразява недоволство от постановлението
за прекратяване на досъдебното производство и се моли за неговата отмяна.
Излагат се доводи, че е налице неправилна преценка на доказателствата по
делото. Жалбоподателят моли настоящата съдебна инстанция да отмени
постановлението и да върне делото на прокурора.
Съдът, след като се запозна с всички материали
приложени по досъдебното производство № 12/19 г. по описа на 05 РУ МВР - Бургас
и обсъди доводите на жалбоподателя, намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата: Предпоставките за
допустимостта на жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното
производство се съдържат в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК. Право да
подадат жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното
производство имат единствено и само обвиняемият, неговият защитник, пострадалият
или неговите наследници и ощетеното юридическо лице. В конкретния случай,
жалбата е подадена от пострадалото лице, което е лице, включено в кръга от
лица, изрично посочени и изброени в чл. 243, ал.4 от НПК.
Втората предпоставка, за да бъде жалбата допустима е,
че тя трябва да бъде подадена в предвидения законов срок. Съгласно чл. 243, ал.
4 от НПК, жалбата срещу постановлението на РП, трябва да бъде подадена в 7 –
дневен срок от съобщаването и. По своята същност, този срок е преклузивен и неспазването му преклудира
възможността, изброените лица в цитираната разпоредба, да обжалват постановения
акт. Подаването на жалбата извън законоустановения
срок, води до недопустимост на същата.
В конкретния случай съдът констатира, че по делото е
приложена разписка, от която става видно, че жалбоподателят е получил
постановлението на БРП на 26.08.2019г. Жалбата до БРС е входирана
на 03.09.2019г, но датата на пощенското клеймо /дата на изпращане на жалбата/ е
31.08.2019г., т.е. следва да се приеме, че жалбата е подадена в законоустановения 7 – дневен срок, поради което същата се
явява допустима.
Предвид горното, съдът намира, че са налице
предпоставките за допустимост на жалбата, посочени в чл. 243, ал.4 от НПК, а
именно: същата да е подадена от лице, което е в кръга на изрично изброените в
цитираната разпоредба като имащи право на жалба; да е подадена в законоустановения 7 – дневен срок от съобщаването, поради
което същата се явява допустима.
По съществото на жалбата: Съдът, след като се запозна
с доводите в жалбата и събраните на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства, намира същата за неоснователна, поради следните съображения:
Досъдебното производство, било образувано срещу
Виновно лице за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК за това, че на 23.10.2016
г. в гр.Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „****“ № *, с цел да набави за себе си
имотна облага, е възбудил и поддържал у П.П.П. от гр.
Плевен заблуждение, че ще му продаде собствен недвижим имот - студио, находящо се гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „*****“ № * и с
това му причинил имотна вреда, в размер на 15 000 евро.
През есента на 2016г., жалбоподателят П.П. бил на почивка в гр. Бургас, кв. „Сарафово“, където се
запознал със св. Т. П., която живеела в квартала, на ул. “****“ №*. П.
споделил, че желаел да закупи имот в квартала и помолил П. да му съдейства. Последната
му предложила нейно студио, което към момента било ипотекирано. Двамата се
разбрали да изготвят предварителен договор за закупуването на имота, за сумата
от 15 000 евро , след което П. се прибрал в гр. Плевен. В края на месец
октомври 2016г., П. пристигнал в гр. Бургас и на 23.10.2016 г. бил сключен
предварителен договор между него, като купувач и св. Т.А. П., като продавач. Предмет
на договора бил недвижим имот – студио, находящо се в
гр.Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „****“ № *. При сключването на договора, св. П.
получила парична сума, в размер на 12 000 евро, а останалата част, двамата се
разбрали да бъде платена на вноски. Договорът не бил изповядан пред нотариус и
съответно не бил вписан в служба по вписванията.
Към края на месец октомври 2017г., жалбоподателят
отишъл при св. П. , като искал да заплати последната вноска от 500 лв. и да влезе
във владение на имота си. Попова му заявила, че към момента в студиото имало
настанен човек и това не можело да стане. Тогава П. заявил, че желае да му
бъдат върнати парите и се отказвал от сделката. Прибирайки се в гр. Плевен, последният
завел гражданско дело №153/2018г. в Окръжен съд гр. Плевен и подал жалба в
Районна прокуратура -гр. Бургас за това, че е бил измамен от св. П. Последната
не възразила въпросния договор да бъде развален и потвърдила, че дължи връщане
на горепосочената сума, като изразила желание да я връща на части. До момента
направила едно плащане, в размер на 150 лв. през „Еконт“.
С постановление от 21.08.2019 година, районен прокурор
при РП-Бургас е прекратил производството, по досъдебно производство ДП № 12/19
г. по описа на 05 РУ МВР - Бургас. От така изяснената фактическа обстановка,
прокурорът при БРП е приел, че не е осъществен състава на престъпление по чл. 209,
ал.1 от НК., поради отсъствието на съществен признак от обективната страна на
посоченото деяние.
Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с
материалите по делото, напълно споделя изводите на прокурора, че деянието не
осъществява състава на престъплението измама.
Обикновената измама, като престъпен състав, уреден в
разпоредбата на чл. 209, ал.1 от НК е резултатно увреждащо престъпление, т. е.
законът изисква в следствие на акта на имуществено разпореждане да е настъпила
имотна вреда. Формите на изпълнителното деяние при измамата, визирани в състава
на чл. 209, ал. 1 НК са няколко - възбуждане, поддържане на заблуждение у
измаменото лице. За трите форми е характерно, че чрез тях се въздейства върху
съзнанието на измаменото лице, като в резултат у нето се създава невярна,
погрешна представа за определени факти или обстоятелства.
От всички събрани доказателства по делото, с
категоричност може да се направи извод, че не е налице извършено деяние по чл. 209,
ал. 1 от НК. Видно от приложената справка, към датата на сключване на договора,
св. Т. П. е била собственик на въпросния имот, съответно е могла да сключи
настоящия предварителен договор. Обстоятелството, че е липсвала учредена върху
имота ипотека, изплащането на която е било условие за сключване на окончателния
договор, не превръща автоматично предварителния договор в невалиден. От своя
страна, св. П. не оспорва твърдението на жалбоподателя, че дължи връщане на
парите които е получила и се задължавала да го стори, видно от направеното,
макар и еднократно плащане от нейна страна, което се потвърждава и от
жалбоподателя, при разпита му на ДП.
Видно от Решение № 320/30.07.2018г. на ПОС, влязло в
сила на 18.09.2018г. , св. П. е била осъдена да заплати на св. П.П. сумата от 12 000 евро и 4 000 лв. Според същото решение,
предварителният договор е загубил действието си към дата 13.02.2018 г., когато
св. П. е получила писмена покана от св. П., с искане за развалянето му и е
потвърдила, че е съгласна с това. След този момент, П. е имала правото да се
разпорежда с имота, вкл. да го прехвърля на трето лице, както е постъпила на
16.05.2018 г. и в този смисъл, претенциите на жалбоподателя са неоснователни,
предвид изрично изразеното му искане за връщане на платената сума, не за
евентуалното прехвърляне на имота.
Воден от гореизложеното, съдът намира, че в случая е
налице договор, чието неизпълнение поражда гражданска отговорност за страните,
а не наказателна отговорност. За наказателното право е от значение, дали
сключеният договор е изгоден или не за пострадалото лице, към момента на
договарянето. Не е налице осъществен състав на престъплението „измама“ при
обикновено неизпълнение на парично или договорно задължение.
Ограничавайки се в границите на съдебния контрол върху
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство,
относно обосноваността и законосъобразността, изхождайки от събраните по делото
доказателства, съдът намира постановлението за прекратяване за обосновано и
законосъобразно и като такова счита, че следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал. 5 от НПК, Бургаският районен съд
О П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на районна прокуратура гр. Бургас от 21.08.2019г.,
с което е прекратено досъдебно производство № 12/19 г. по описа на 05 РУ МВР -
Бургас, образувано за това, че на 23.10.2016 г. в гр.Бургас, кв. „Сарафово“,
ул. „****“ № *, с цел да набави за себе си имотна облага, виновно лице е
възбудило и поддържало у П.П.П. от гр. Плевен
заблуждение, че ще му продаде собствени недвижим имот - студио, находящо се гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „****“ № * и с
това му причинило имотна вреда в размер на 15 000 евро - престъпление по чл.
209, ал. 1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред
Бургаски окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/П/