Р Е Ш Е Н И Е
№ 125, 12.07.2019г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд , Пловдив
втори граждански състав
на осми юли
две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станислав Георгиев
ЧЛЕНОВЕ: Стела Дандарова
Надежда
Дзивкова
секретар : Анна
Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 542 по описа за 2018 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. на ГПК.
Производството
е образувано по въззивни жалби на
Б.И.Б., И.Б.Б. и Е.Т.Ж. против Решение № 42/09.02.2018, пост. по гр.д.№59/2016,
ОС, С.З., с което
-
е развален
на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД сключеният на 05.12.1991 г. год. между Б.И.Б.
и Е. Й.Б.и Д.Б.Б./поч. на 29.12.2012г./, договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу издръжка и гледане на следния недвижим имот, а именно :
Самостоятелен обект с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със ***/25.05.2009 г. на ИД на АГКК, адрес на имота:
гр.С.З., ул. “И. В.” №11, вх.В, ет.4, ап.10, който самостоятелен обект се
намира в сграда №1 разположена в поземлен имот с идентификатор **;
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, посочена в документа площ: 75.93 кв.м, прилежащи части: избено
помещение 7, ниво: 1, съседни самостоятелни обекта: на същия етаж: ****,
**.1.60; под обекта: **.**; над обекта: **.**, който недвижим имот по нотариален
акт представлява: Жилище - Апартамент № 10 с изложение север-юг, застроен върху
75.93 кв.м, находящ се в гр.С.З. на ул. „К." №11, вх."В", ет.4,
състоящ се от две спални, кухня, баня, клозет, антре и балкони, при граници на
апартамента: от север - улица „Р.Д.", от изток - апартамент на П.и Д.И.,
от юг двор, от запад - апартамент на С.Ж.М.и стълбище, заедно с едно избено
помещение при граници: север - мазе на С.и Т.С., изток - мазе на Т.К.Т.и мазе
на Ж.и Н.Ж., от юг - двор и от запад коридор, заедно с 1.093 % идеални части от
общите части на сградата, съгласно чл.38 от ЗС и от общите помещения, а именно:
в избения етаж: четири помещения за смет, както и 1.093% идеални част от
отстъпеното право на строеж върху държавно дворно място, в което е построен жилищния
блок, цялото от 6.778 кв.м, находящо се в гр.С.З., ул. „К." №11,
представляващо парцел в кв. 220, блок 12, по плана на гр.С.З. при граници: от
север - ул."Р.Д., от изток - ул. "К.", от юг - ул."С. ***;
-
е
осъден Б.И.Б. и Е. Й.Б.да заплатят на
Е.Т.Ж. сумата 26 000 лева,
представляваща сумата, с която в резултат на подобренията, които са
направени в периода от 1992 г. до м.юни 2016 г., се е увеличила стойността на
гореописания имот, представляващ апартамент № 10, застроен върху 75.93 кв.м,
находящ се в гр.С.З. на ул. „К." № 11, вх."В", ет.4.
-
признато
е право на задържане върху гореописания
недвижимия имот, представляващ апартамент № 10, застроен върху 75.93 кв.м,
находящ се в гр.С.З. на ул. „К." № 11, вх."В", ет.4, самостоятелен
обект с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със ***/25.05.2009г. на ИД на АГКК, на Е.Т.Ж. спрямо Б.И.Б. и Е.
Й.Б., до заплащане на сумата 26 000
лева, представляваща направени подобрения в имота.
-
осъжда Б.И.Б. и Е. Й.Б.да заплатят на Е.Т.Ж. сумата
от 25 980 лв., дадени през периода от 1992 г. до юни 2016 г., в изпълнение на
сключения договор за издръжка и гледане, изповядан с Нотариален акт №*, **,
н.д.№ ***/91г. по описа на нотариуса при Районен съд гр.С.З. на 05.12.1991
г..
-
присъдени са
разноски в производството.
Жалбоподателите
ищци Б.Б. и И.Б. са останали недоволни от решението, в частта, в която са
осъдени да заплатят на Е.Ж. суми за извършени от нея подобрения в имота и
равностойността на дадените в изпълнение на договора издръжка и гледане.
Поддържат, че решението е неправилно и незаконосъобразно, т.к. тези искове са
останали недоказани. Считат, че наследодателката на Ж. е извършвала
подобренията като недобросъвестен владелец и приложение следва да намери чл.74,
ал.1, от ЗС, а не чл.72, ал.1 от ЗС. Сочат, че съдът е присъдил сумите за
извършените подобрения въз основа на експертиза, която е дала средните пазарни
цени за 2016г., която е ирелевантна към периода на извършването им. Отделно от
това имат възражение по начина, по който експертизата е определила увеличената
стойност на имота, като същата е дала две пазарни стойности за два различни
периода. По отношение на иска с пр. осн. чл.88 от ЗЗД във вр. с чл.55 от ЗЗД
сочат, че съдът необосновано е приел и кредитирал заключението на вещото лице,
а същото не е определило стойностно реално дадените грижи и издръжка. Поддържат
и че реално такива не са давани. Молят решението да бъде отменено в тази
обжалвана част и вместо него да се постанови ново, с което се отхвърлят така
предявените искове. Претендират разноски.
Въззиваемата
страна по тази жалба Е.Ж. поддържа, че в тази обжалвана част решението е
правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Жалбоподателят ответник Е.Ж. е останала
недоволна от решението, в частта в която е постановено разваляне на алеаторния
договор. Поддържа, че изводът на съда, че не е изпълнявано задължението за
издръжка и гледане не кореспондира с доказателствения материал по делото. Моли
съда да отмени решението в тази му част и да постанови ново, с което отхвърли
предявения иск с пр. осн. чл.87 и чл.88 от ЗЗД. Претендира разноски.
Въззиваемите
страни по тази въззивна жалба Б.Б. и И.Б. не са подали писмен отговор.
Жалбите
са подадени в срока по чл.259 от ГПК,
изхождат от легитимирани лица /виж съображения по-долу/ – страни, останали
недоволни от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание са редовни, поради което
и се явяват допустими.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
И.Б.Б. е
подал жалба против първоинстанционното решение
в качеството си на наследник на Е. Й.Б., починала на 26.01.2018г., след
последното съдебно заседание, но преди постановяване на решението. Съдът е узнал
за този факт едва с подаване на въззивната жалба на 06.07.2018г., но не е
конституирал този жалбоподател като страна. Това е сторено едва от въззивния
съд с Определение №443/16.10.2018 ,
пост. по в.гр.д.№542/2018, ПАС, като на мястото на починалата страна Е. Й.Б.са
конституирани нейните наследници – Б.И.Б., преживял съпруг, И.Б.Б. – син и
Е.Т.Ж., внучка, дъщеря на починалата преди наследодателката нейна дъщеря Д.Б..
Доколкото първият и третият от посочените наследници са били първоначални страни в производството, а
новоконституираният син И.Б. вече е подал въззивна жалба, по отношение на която
не е започнал да тече срок от постановяване на съдебното решение, т.к. той не е
бил конституиран и уведомен за същото, то във въззивното производство участват
всички надлежни страни и не се налага извършване на други процесуални действия
във връзка с настъпилата смърт на единия от ищците.
Отделно от
това , предвид сливането на качеството на ищец и ответник на Е.Ж. за нейната наследствена част от наследството
на Е. Б., а именно 1/3 ид.ч. от това наследство, а за процесния имот – 1/6
ид.ч. / имотът е СИО между Б.Б. и Е. Б., прекратена със смъртта й, при което
преживелият съпруг получава 1/2ид.ч. на собствено основание и 1/3ид.ч. от дела
на съпругата си, сина И.Б. получава 1/3 ид.ч. от дела на майка си или 1/6 ид.ч.
от имота, а внучката по право на заместване 1/3 от дела на баба си или 1/6 от
имота/, то постановеното решение следва да се обезсили за 1/6ид.ч. от
постановеното разваляне и присъдените суми или
в частите както следва:
-
развален на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД
сключеният на 05.12.1991 г. год. между Б.И.Б. и Е. Й.Б.и Д.Б.Б./поч. на
29.12.2012г./, договор за прехвърляне на 1/6ид.ч. от правото на собственост
върху недвижим имот срещу издръжка и гледане на следния недвижим имот, а
именно: Самостоятелен обект с идентификатор ***, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със ***/25.05.2009 г. на ИД на АГКК, адрес на
имота: гр.С.З., ул. “И. В.” №11, вх.В, ет.4, ап.10, който самостоятелен обект
се намира в сграда №1 разположена в поземлен имот с идентификатор **;
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, посочена в документа площ: 75.93 кв.м, прилежащи части: избено
помещение 7, ниво: 1, съседни самостоятелни обекта: на същия етаж: ****,
**.1.60; под обекта: **.**; над обекта: **.**, който недвижим имот по
нотариален акт представлява: Жилище - Апартамент № 10 с изложение север-юг,
застроен върху 75.93 кв.м, находящ се в гр.С.З. на ул. „К." №11, вх."В",
ет.4, състоящ се от две спални, кухня, баня, клозет, антре и балкони, при
граници на апартамента: от север - улица „Р.Д.", от изток - апартамент на
П.и Д.И., от юг двор, от запад - апартамент на С.Ж.М.и стълбище, заедно с едно
избено помещение при граници: север - мазе на С.и Т.С., изток - мазе на Т.К.Т.и
мазе на Ж.и Н.Ж., от юг - двор и от запад коридор, заедно с 1.093 % идеални
части от общите части на сградата, съгласно чл.38 от ЗС и от общите помещения,
а именно: в избения етаж: четири помещения за смет, както и 1.093% идеални част
от отстъпеното право на строеж върху държавно дворно място, в което е построен
жилищния блок, цялото от 6.778 кв.м, находящо се в гр.С.З., ул. „К." №11,
представляващо парцел в кв. 220, блок 12, по плана на гр.С.З. при граници: от
север - ул."Р.Д., от изток - ул. "К.", от юг - ул."С. ***;
-
е
осъден Б.И.Б. и Е. Й.Б.да заплатят на
Е.Т.Ж. сумата над 21 666,67лв. до присъдените 26 000 лева,
представляваща сумата, с която в резултат на подобренията, които са
направени в периода от 1992 г. до м.юни 2016 г., се е увеличила стойността на
гореописания имот, представляващ апартамент № 10, застроен върху 75.93 кв.м,
находящ се в гр.С.З. на ул. „К." № 11, вх."В", ет.4.
-
признато
е право на задържане върху гореописания недвижимия имот, представляващ
апартамент № 10, застроен върху 75.93 кв.м, находящ се в гр.С.З. на ул.
„К." № 11, вх."В", ет.4, самостоятелен обект с идентификатор
***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
***/25.05.2009г. на ИД на АГКК, на Е.Т.Ж. спрямо Б.И.Б. и Е. Й.Б., до заплащане на сумата над 21 666,67лв.
до 26 000лв., представляваща направени подобрения в имота.
-
осъжда Б.И.Б. и Е. Й.Б.да заплатят на Е.Т.Ж. сумата
над 21 650лв. до 25 980 лв., дадени
през периода от 1992 г. до юни 2016 г., в изпълнение на сключения договор за
издръжка и гледане, изповядан с Нотариален акт №*, **, н.д.№ ***/91г. по описа
на нотариуса при Районен съд гр.С.З. на 05.12.1991 г..
Съгл.
нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно
валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността
и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се
е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал
търсената защита.
Първоинстанционният съд е
бил сезиран от Б.Б. и Е. Б. /поч. в хода на процеса/ с иск с пр. осн. чл.87,
ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за продажба на недвижим имот, подробно
описан по-горе, срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение на
същия от страна на приобретателите, като
поради напредналата си възраст, множество заболявания и ниски доходи
прехвърлителите са имали нужда от тях. Ответницата
Е.Ж. е оспорила иска, като е поддържала, че както майка й, така и тя самата е
полагала грижи за прехвърлителите. Предявява и насрещни искове при условията на
евентуалност – за заплащане на еквивалента за дадената издръжка и грижи, в
изпълнение на договора за периода 1992г.-м.06.2016г. Претендира и заплащане на
добросъвестно направените от майка й подобрения в имота - смяна на дограма на двете спални с алуминиева
и на хола с ПВЦ, вратите на хола, банята и тоалетната, цялостна шпакловка и
боядисване с латекс на стени и тавани във всички помещения, ремонт на кухнята и
приобщаване на терасата с поставяне на теракота, подмяна на СКШ в кухнята ,
ремонт на пода на кориД., на банята и тоалетната с подмяна на ВиК инсталация
санитарни прибори, поставяне на фаянс и
теракота. Претендирала е и признаване на право на задържане на имота до
заплащане на увеличената стойност на имота.
С оглед констатирани от
въззивния съд нередовности на исковата молба, с която са предявени обратните
искове, производството е било оставяно без движение с указания за
отстраняването им. В с.з. на 26.11.2018г. искът за заплащане равностойността на
дадените грижи и издръжка е конкретизиран така – за периода от 1992г. до 2012г.
– по два пъти ежеседмично
наследодателката на Ж. е
посещавала прехвърлителите на имота, като им е носила храна и лекарства,
заплащала е необходимите суми за закупуване на дърва, ел. енергия, храна за
животните. След оставяне на този иск без движение до излагане на конкретни
фактически твърдения, с молба от 29.11.2019г. ищцата уточнява, че
наследодателката й Д.Б. е полагала непосредствени грижи за ответниците –
приготвяне на храна, грижи за личната хигиена – пране, почистване, обгрижване при заболяване, покупка на
хранителни продукти, лекарства, заплащане на сметките за комунални услуги –
ВиК, електричество, дърва за огрев и т.н.
След смъртта на Д.Б. тези грижи, макар и с по-малък интензитет са
полагани и от дъщеря й Е.Ж.. По
отношение на иска за заплащане на извършените подобрения в имота прави следните
уточнения – смяна на дограма на двете спални с алуминиева и на хола с ПВЦ,
вратите на хола, банята и тоалетната, цялостна шпакловка и боядисване с латекс
на стени и тавани във всички помещения, ремонт на кухнята и приобщаване на
терасата с поставяне на теракота – през 2003г., подмяна на СКШ в кухнята –
2004г., ремонт на пода на кориД., на банята и тоалетната с подмяна на ВиК
инсталация санитарни прибори, поставяне
на фаянс и теракота – 2004г. В с.з. на 28.01.2019г. е уточнила, че
претендираните от нея суми от ответниците е съобразно наследствените им
права. По този начин се очертава изцяло
предмета на спора между страните , свързан с изпълнението и развалянето на
алеаторния договор.
В обжалваното решение съдът
е приел, че се доказва по делото сключването на алеаторен договор между
страните, както и качеството на наследници на двете ищци. Анализирайки
събраните по делото доказателства е достигнал
до извода, че прехвърлителите Б. и Е. Б. са се нуждаели от грижи и издръжка
предвид възрастта и здравословното си състояние. Приел е, че не се доказва
даването на грижи и издръжка в пълен обем / за периода след смъртта на
приобретателя по договора Д.Б./, поради което е и постановил развалянето му. По
насрещните искове е приел, че се доказва изпълнение за периода до смъртта на Д.
Б. като е присъдил суми, съставляващи стойността на дадените грижи и издръжка,
които е определил на база приетата ССЕ, която ги е остойностила чрез анализ на
МРЗ, БВП на човек от населението в стандарт за покупателна способност и справка
за разходите на домакинство от НСИ. По отношение на втория иск съдът е приел,
че се доказва извършването на претендираните подобрения на имота и е присъдил
равностойността им , кредитирайки СТЕ, която ги е остойностила посредством
разликата в пазарната цена на имота към 1992 и 2016г.
Постановеното решение се
обжалва изцяло.
От фактическа страна по
делото е безспорно / видно и от представените НА №** т.1, **/1971 на нотариус
при РС, С.З. и НА **, **, д.№***/1991г. на нотариус при РС, С.З., както и от
представената схема на имота/, че Б.Б. и Е. Б. са станали собственици на
процесния имот през 1971г. , като през 1991г. са го продали на дъщеря си Д.Б.
срещи задължение за издръжка и гледане. От схемата на имота се установява
актуалното му описание по КК.
Видно
от УН Д.Б. е починала през 2012г., като е оставила за единствен своя наследник
дъщеря си Е.Ж..
По делото са събирани
гласни доказателства – разпитвани са свидетелите Х.Х., И.И., Д.М., Г.Г., К.Г.,
Д.Г..
Свидетелят Х. твърди, че
познава Е.Ж., а майка й Д.познава от 1996г. Знае, че Д.работила в „М.И.“.
Влизал няколко пъти в апартамента на ул. К..
Знае, че Д.правила ремонт, като той й е помагал като е носил плочки,
цимент. Ремонта бил извършен през 2003г.
Д.приобщила терасата към кухнята, сменила дограмата с алуминиева, в
кориД.сложила теракот, сменила вратата на хола, но не помни с каква.
Придружавал я и при посещенията й на село при родителите й – носела им храна,
лекарства, плащала им тока. Твърди, че
често я карал с колата си до селото.
Свидетелят И. също твърди
да е познавал Д.от пътуванията й до село. Запознали се на автогарата и често
пътували, а след като взел шофьорска книжка и лично я е карал до селото. Говори за периода 2000-2001г. Д.винаги носела
торби с храна. Знае, че тя е работила в
рудниците и получавала добро възнаграждение. Влизал е и в апартамента й,
помагал й да пренесе строителни материали – цимент, плочки, шпакловка. Знае, че
е сменяла дограмата, приобщила е
терасата. Поддържали отношения 2-3 години .
Свидетелят Д.М. твърди да
се познава с Д.от 1980-81г. Тя била с много заболявания и трудно подвижна. Д.ремонтирала апартамента
– сложила алуминиева дограма – прозорци и врати, подновила кухнята, направила
ремонт на тоалетката – с ел. и ВиК инсталация, плочки и санитария,
кориД.също бил ремонтиран изцяло. Материалите ги купувал свидетеля, като
Д.му давала парите. Приобщила терасата, сменила плотове и шкафове в кухнята.
Всичко било изкъртено до тухла и направено наново. Свидетелят участвал при
ремонта на банята, кориД.и тоалетната.
Останалите ремонти не знае кои майстори са ги правили. Придружавал Д.до селото
на родителите й, карал багажи и лекарства. Впечатленията му са че Д.имала
прекрасни отношения с родителите си и много ги обичала.
Свидетелят Г.Г. твърди, че
е съсед по апартамент на Д.и Е.. Според него апартаментът не се нуждаел от
ремонт, защото дядото и бабата го оставили в добро състояние. В това жилище живеели
внучката Е. и до смъртта си – нейната майка Д.. Според свидетеля Д.ходела на
село при родителите си и от там се връщала с торби, но не знае с какво били
пълни. Не я е виждал да носи нещо към село. В жилището са идвала дядо Б. и баба
Е., но не са оставали да нощуват. Имали ключ за жилището. Не знае внучката им
да е полагала грижи за тях. Свидетелят твърди, че ремонтът в жилището включвал
смяна на дограма с ПВЦ, смяна на врати, направена била терасата, сменена СКШ-та
в кухнята, поставен е теракот. Сега жилището било неподдържано, всичко било
отворено и пълно с боклуци.
Свидетелят К.Г. твърди, че
познава дядото и бабата от много години. Твърди, че през няколко дни карал сина
им И. до с. Х., който закупувал храна от града и носел на родителите си. Носили
и храна за кокошките. Твърди, че И., макар и вече да не виждал, знаел всичко
къде е в къщата и помагал на родителите си. Карал с колата и Д., но тя не
можела нищо да прави. Твърди, че тя не е купувала храна, а само, ако й дадат от
ТЕЦ-а кисело мляко, го е носила на родителите си. Не я е виждал да им купува лекарства. Не е виждал внучката да ходи при баба си и
дядо си.
Д.Г. твърди, че е първа братовчедка на Д.Б..
Самата свидетелка твърди, че посещава Б. и Е. поне по веднъж в седмицата, т.к.
били трудно подвижни и не можели сами да
се гледат. Синът им И. отишъл да живее при тях, за да им помага. Преди това живеел другаде и идвал да ги гледа. Преди да почине Д.идвала два
пъти в месеца. Д.имала проблеми с ходенето и не можела да помага в
домакинството на родителите си. Внучката
Е.не помагала на баба си и дядо си.
Пред първоинстанционният съд е допусната и
приета СТЕ с в.л. П., която е определила сумата, с която се е увеличил имота с
оглед извършените подобрения на 26 000лв. За да достигне до този резултат
експертизата е определила стойността на имота
без подобренията към 1992г. и стойността на имота с подобренията към
2016г. и е взела разликата между двете суми. С допълнителна задача към същата
експертиза е установено дали претендираните подобрения съществуват и към
момента и какво е тяхното състояние. Първоинстанционният съд е кредитирал тези
заключения и е постановил решението си базирайки се на посочените изводи.
Настоящата инстанция
намира, че увеличената стойност на имота е неправилно определена по
горепосочения начин. Какво се разбира под „увеличена стойност на имота“ е
пояснено още с ППВС № 6/1974, в което изрично е подчертано, че е необходимо да
се изследва въпросът каква би била цената на имота без подобрението и каква е
тя с него и то към момента на разглеждане на спора и постановяване на
решението. Използваният от посочената експертиза метод за определяне на наличие
на увеличена стойност на имота с оглед извършените подобрения е не само
неправилен с оглед указанията на ВКС, но и логически неиздържан. Очевидно е, че
пазарната стойност на даден имот в годините се променя и това може да няма нищо
общо с евентуалните подобрения , извършени в него, а се влияе единствено от
пазарната конюнктура. Ето защо настоящата инстанция намери за необходимо, предвид
констатираната необоснованост на експертизата и
задължението на съда и служебно да назначава експертизи при необходимост
от специални знания, да назначи нова СТЕ.
Приетата СТЕ, изготвена от
в.л. Ст. Ж., която определя строителната стойност на претендираните подобрения
към момента на извършването по пера, както и с колко се повишава стойността на
имота с всяко едно подобрение към настоящия момент. Общо претендираните
подобрения са увеличили стойността на имота с 13 388лв.
По делото е допусната и изготвена
ССЕ с в.л. Ст. С., която е имала за задача да определи средния разход за
месечната издръжка на двучленно семейство да периода 1991-2012г. и до настоящия
момент. Работейки на база данни от НСИ, експертизата определя средномесечен
размер , необходим за издръжката на двучленно семейство за периода 1991 до момента
от 396,43лв.
Настоящата инстанция
намира, че и тази експертиза не може да бъде кредитирана по няколко съображения
– на първо място, не става ясно дали при изготвянето й вещото лице е взела предвид
деноминацията на лева от 1999г. На следващо място, липсва обосновка как експертът определя един
и същи размер за период от над 25 години, както се съобрази и факта, че в това
време са протичали инфлационни процеси, нивото на покупателна способност е било
различно и т.н. Освен това, експертизата
не установява размера на издръжката, съобразно конкретните нужди на ищците, а е
дала един осреднен вариант за средно статистическо семейство.
Поради изложеното,
въззивният съд е допуснал изготвянето на нова ССЕ с в.л. Ст. К.. При изготвяне
на същата вещото лице твърди да е взело
предвид групите разходи, според заявеното от ищцата по насрещния иск. В
заключителната част на експертизата отново е дадена обобщена стойност за целия
период от 1991г. до момента, като съдът по вече изложените съображения не
кредитира този извод. При преценка, че предявеният иск за заплащане на
равностойността на дадените грижи и издръжка е основателен, ще вземе предвид
стойностите дадени по месеци и години в таблицата към заключението и то преди
прилагане на коефициента на инфлация, т.к. целта на оценката не е приравняване
на стойностите за минал период към стойността, необходима за издръжка към
настоящия момент.
По главния иск
Предявеният иск е за
разваляне на договор за продажба на недвижим имот срещу поето задължение за
издръжка и гледане - чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Този договор е сред ненаименованите договори в облигационното право, при
който кредиторът прехвърля правото си на собственост върху недвижим имот, а
ответната страна по договора поема задължението за грижи и издръжка на
прехвърлителя. Изпълнението на задължението за издръжка и гледане предполага
ежедневна престация на такива грижи и
издръжка в натура, така че да бъдат задоволени в пълен обем нуждите на
кредитора от битова страна- подслон,
храна, отопление, осветление, транспорт и др., както и за опазване и поддържане
на здравето му – медицинска помощ, лекарства и т.н., т.е. от всичко необходимо
за спокоен и нормален живот. С оглед
свободата на договарянето страните могат да включват различни изрични договорки
в тази насока – за съвместно живеене, за наемане на трети лица, за повече от
едно задължено лице и т.н. За да се извърши преценка дали е налице неизпълнение
на договор за издръжка и гледане е необходимо да се установи дали длъжникът е
предоставял изпълнение ежедневно и в пълен обем, както и дали не е налице отказ
от съдействие от страна на кредитора. В последния случай задължението на
длъжника се трансформира в парично задължение.
Не е необходимо длъжникът да бъде канен да престира нито задълженията в
натура, нито евентуално преобразуваните парични задължения. Ако не са уговорени
ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължи цялата необходима
издръжка и необходими грижи, независимо от материалните възможности на
прехвърлителя. При повече от едно задължени лица, изпълнението на задълженията
на кое да е от тях представлява пълно изпълнение и не води до основание за
прекратяване на договора по отношение на някой от длъжниците поради
неизпълнение на задълженията му. В случай, че длъжникът почине, задълженията му
се прехвърлят на наследниците му, независимо от факта, че алеаторният договор
се сключва с оглед личността. При предявяване на иск за разваляне на алеаторния договор,
поради неизпълнение от приобретателя, в доказателствена тежест на последния е
да установи, че изпълнението покрива задълженията му по договора за издръжка и
гледане.
Право да искат разваляне на
алеаторен договор имат лицата, прехвърлители по договора, както и техните
наследници, съобразно наследствените си права и в рамките на давностния срок,
ако правото е възникнало, но не е упражнено приживе от прехвърлителя. Когато
прехвърлителите са съпрузи, всеки от тях на собствено основание може да
претендира разваляне поради неизпълнение спрямо себе си на задължението от
длъжника.
Тежестта на доказване при
предявен иск за разваляне на алеаторен договор е за приобретателя по договора,
той е страната която следва да докаже, че е изпълнил точно – в пълен обем и
през целия период. Прехвърлителят не е длъжен да доказва неизпълнение, с
изпълнение на собственото си задължение да прехвърли собствеността върху имота,
той е изправна страна по договора и насрещната страна следва да доказва, че
също е изпълнила поетите задължения.
В светлината на изложеното
относно правната същност на договора за прехвърляне на собственост срещу
поемане на задължение за издръжка и гледане, в конкретния случай се установява,
че между Б. и Е. Б., като прехвърлители,
и дъщеря им Д.Б. е сключен договор за покупко-продажба на процесния
недвижим имот срещу издръжка и гледане. По делото не се твърди и установява
Д.Б. да е била в брак към този момент. Следователно се установява и
легитимацията на Б. и Е. Б. / след смъртта на Е. – на Б. и И. Б. за
наследствените им права, коментирани по-горе/ да предявят иск за разваляне на
алеаторния договор за собствените си идеални части от правото на собственост
върху недвижимия имот. Представеният нотариален акт, обективиращ договора за
прехвърляне на собственост, доказва изпълнение на задължението от страна на
прехвърлителите, поради което в тежест на приобретателя по договора е
провеждане на пълно и главно доказване на изпълнение на задълженията по него.
От удостоверението за наследници се установява, че Д. Б. е починала през
2012г., като е оставила за свой наследник дъщеря си Е.Ж.. Със смъртта на приобретателя по договора,
задълженията по него преминават на наследниците му – в случая на дъщеря й Е.Ж..
От събраните по делото
гласни доказателства се установява категорично и непротиворечиво, че Е.Ж. не е
изпълнявала задължението за издръжка и гледане на прехвърлителите на недвижимия
имот. Нито един от свидетелите не установи дори и еднократно посещение и
предоставяне на грижи , издръжка в натура или в пари. В същото време тази
дължима грижа е за осигуряване на ежедневните нужди, свързани с бита, храната ,
консумативите и лекарствата на прехвърлителите. Изпълнението в един период не
може да компенсира неизпълнението в друг период на това задължение. Ето защо за
този иск е без значение дали праводателката й е изпълнявала задължението си по
договора. При това положение следва да
се приеме, че е налице пълно неизпълнение, поради което и има основание за
разваляне на сключения договор през 1991г. Предявеният иск се явява основателен
и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Във въззивната жалба не са
развити някакви конкретни оплаквания или доводи, свързани с изпълнението на
задължението за издръжка и гледане от страна на самата жалбоподателка Е.Ж..
Фактът, дали нейната праводателка е изпълнявала задължението си, е от значение
единствено за преценката дали в периода до 2012г. е изпълнявано задължението за
издръжка и гледане. Основното е, че тези задължения не са изпълнявани след този
период, поради което и се прави извод за неизпълнение на договорните задължени,
респ. за възникване на основание за развалянето на договора.
Изводите на
първоинстанционния съд са в същия смисъл и постановеното решение като правилно
и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
По насрещните искове
Е.Ж. е предявила насрещни
искове при условията на евентуалност за заплащане на извършените от
праводателката й – Д.Б. подобрения в
имота, както и за заплащане на паричната равностойност на дадените от нея грижи
и издръжка за периода от 1992г.-м.06.2016г. Във въззивното производство
исковата молба , като нередовна, е била обездвижена и да дадени указания за
конкретизиране на периода, в който да извършвани подобренията и за излагане на
обстоятелства относно полаганите грижи и даваната издръжка.
По отношение на претенцията
за подобрения – конкретизирано е , че същите са извършвани в периода
2003-2004г..
По въпроса, как следва да
се обезщети приобретателят по договор за издръжка и гледане при развалянето му, указания са дадени в ППВС№6/1974, съгласно
които, ако по време на извършване на подобрението, подобрителят нито е знаел,
нито е виновен за предстоящето разваляне на придобивното основание, то следва
да се обезщетени на осн. чл.72 от ЗС. В тези случай следва да се присъди
увеличената стойност на имота, доколкото обаче, подобрението съществува към
момента на постановяване на решението. В този случай за подобрителя възниква и
право на задържане до заплащане на подобренията.
Претендирано е извършването
на следните СМР, които според Ж. са довели до увеличение стойността на имота -
смяна на дограма на двете спални с алуминиева и на хола с ПВЦ, на вратите на
хола, банята и тоалетната, цялостна шпакловка и боядисване с латекс на стени и
тавани във всички помещения, ремонт на кухнята и приобщаване на терасата с
поставяне на теракота, подмяна на СКШ в кухнята , ремонт на пода на кориД., на
банята и тоалетната с подмяна на ВиК инсталация санитарни прибори, поставяне на фаянс и теракота.
От събраните по делото гласни доказателства / свид. Х., И., М./ се
установява непротиворечиво, че Д.Б. / праводателката на Ж./ е извършила ремонт
на жилището в периода 2003-2004г. , който се изразявал в приобщаване на
терасата към кухнята, подмяна на дограмата с нова – ПВЦ и алуминиева, подмяна
на вратите, ремонт на банята и тоалетната – ВиК инсталация, санитарен фаянс и
прибори, теракот в кориД., шпакловане и боядисване на стените в апартамента,
направа на СКШ в кухнята. Тези факти се потвърждават и от показанията на
свидетелят Г., който макар и да изказва лично мнение, че нямало нужда от тези
ремонти, потвърждава че са извършени.
Следователно, с разваляне
на договора за издръжка и гледане, за наследницата на Д.Б. възниква правото да
претендира заплащане на същите подобрения, т.к. противното би довело до
неоснователно обогатяване на прехвърлителите. За да се определи начина на
обезщетяване е необходимо да се изследва дали към момента на извършването на
подобренията, Б. е имал поведение, което да се квалифицира като виновно за
развалянето на договора. В тази насока следва да се вземат предвид показанията
на всички свидетели, които установяват, че тя е посещавала родителите си, макар
и да не се установява колко често. Част от свидетелите – Х., И. и М.твърдят лично да са виждали тя да носи
торби с храна, да закупува лекарства. В същото време липсват данни
прехвърлителите, нейни родители, да са се оплаквали, че е имало неизпълнение на
договора за издръжка и гледане от нейна страна. Не е имало и никакви индиции
към този момент, че има основания за развалянето му. При това положение и с
оглед указанията в т.6 на ППВС№6/1974г., съдът намира, че доколкото по време на
извършване на подобренията Д. Б. нито е знаела, нито се установява да е виновна
за предстоящето разваляне на придобивното основание, то обезщетението за
извършените подобрения следва да се определи по правилата на чл.72 от ЗС.
Следва да бъде присъдена увеличената стойност на имота от тези подобрения.
Съдът вече коментира защо
кредитира заключението на в.л. Ст. Ж. по допуснатата пред въззивната инстанция
СТЕ. Съгласно последната претендираните подобрения съществуват и към момента и
водят до увеличаване стойността на имота с 13 388лв. Доколкото Ж. е
съвместила качеството на ищец и ответник за 1/6ид.ч. от правото на собственост
върху имота, то тя има право да получи от ответниците само останалите 5/6 ид.
ч. от тази стойност, като Б.Б. дължи 4/6, а И.Б. 1/6 или Б. Б. следва да бъде
осъден да заплати на Е. Ж. 8925,33лв., а
Б. Б. - 2231,33лв.
На осн. чл.72, ал.3 от ЗС
подобрителят може да задържи имота до заплащане на подобренията. В случая
наследницата Е.Ж. упражнява това право и то следва да й бъде признато.
Постановеното решение по
този иск се явява правилно и законосъобразно до
установения по-горе размер, като за присъдените над него суми следва да
бъде отменено.
По втория иск – за
заплащане равностойността на дадената издръжка и предоставените грижи, правната
квалификация е по чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД – за връщане на даденото на
отпаднало основание. За уважаването му е необходимо да се докаже какво точно е
дадено, изпълнено по договора и отпадане на основанието на което е извършено
изпълнението. От фактическа страна по
делото се установява от показанията на свидетелите Х. И. и М., че Д.Б. е ходела
при родителите си и е носила торби с храна и лекарства. Тези показания, обаче ,
не конкретизират периода, за който се отнасят, като само показанията на
свидетеля И. касаят кратък отрязък от целия период – около 2000-2001г.. В
същото време не установяват колко чести са били тези посещения, дали носените
продукти са задоволявали изцяло потребностите на прехвърлителите Б. и Е. от
храна и лекарства. Свидетелката Г.твърди, че Д.идвала не повече от два пъти
месечно при родителите си, както и че синът им И. също им носил храна. По
делото липсват каквито и да било данни дъщерята на Д.–Е.Ж. да е изпълнявала
задължението за издръжка и гледане след смъртта на майка си пред 2012г.
При тези данни съдът
намира, че по делото не се установява обема на изпълняване на задължението за
издръжка, т.е. дали Д. Б. е задоволявала всички нужди на родителите си за
закупуване на храна, не се установява да е заплащала битови сметки, не се
установяват вида, количеството и стойността на закупуваните лекарства. За
периода след нейната смърт – от 2012 до 2016г. пък се установява пълно
неизпълнение на задължението за издръжка и гледане от страна на Е.Ж.. Така не
се установява първият елемент от фактическия състав – вида и размера на
изпълнение на задължението по договора. Установява се , че договорът подлежи на
разваляне поради неизпълнение в пълен обем, т.е. установява се вторият елемент.
При тези данни съдът намира, че искът за заплащане на стойността на дадените
издръжка и гледане е неоснователен и недоказан, поради което и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Постановеното решение по
този иск се явява изцяло неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това
този иск бъде отхвърлен.
По разноските
Присъдените в
първоинстанционното решение разноски следва да бъдат редуцирани както с оглед изхода
на делото пред въззивната инстанция, така и с оглед сливането на качеството на
ищец и ответник на Е.Ж..
В полза на Б.Б. и Е. Б. са
присъдени разноски в размер на 2004,43лв. заради уважаване на главния иск. Със
смъртта на Е. Б. нейната ½ част от тези разноски се поделят между
наследниците й, като за 1/3 от тази половина е налице сливане на качеството на
длъжник и кредитор за Е.Ж.. Така Е.Ж. ще дължи на Б.Б. 1002,22лв. + 344,07лв.
или общо 1346,29лв., на И.Б. ще дължи сумата от 344,07лв.
В полза на Е.Ж. са
присъдени разноски в размер на 3 529,20лв. С оглед изхода на делото във
въззивната инстанция, обаче и отхвърляне на иска по чл.55 от ЗЗД и частичното
уважаване на иска по чл.72 от ЗС от претендираните разноски в
първоинстанционното производство се дължат само 757,48лв. От тях 4/6 са дължими от Б.Б. и 1/6 от И.Б.
или Б.Б. дължи 504,99 лв. , а И.Б. – 126,25лв. Първоинстанционното решение
следва да бъде изменено в частта за разноските в посочения смисъл.
На осн. чл.78 от ГПК
Е.Ж. ще следва да заплати на Б.Б.
сторените в настоящето производство разноски в размер на 545,31 лв., с оглед отхвърлената й жалба и съразмерно на
уважената част от жалбата на Б..
На осн. чл.78 от ГПК Е.Ж. ще следва да заплати на И.Б. сторените в
настоящето производство разноски в размер на 732,96 лв., с
оглед отхвърлената й жалба и съразмерно на уважената част от жалбата на Б..
На осн. чл.78 от ГПК на
Е.Ж. се дължат сторените в настоящето производство разноски. Същите следва да
бъдат определени с оглед отхвърлената част от жалбите на И. и Б. Б.. Следва да
бъде намалено претендираното адвокатско възнаграждение с
оглед направеното възражение за прекомерност на 1000лв. Така от общо претендираните 1500лв. за адв.
възнаграждение се взема предвид сумата
от 1000лв., 200лв. за СТЕ, както и допълнително дължимата за довнасяне сума от
250лв., или общо 1450лв. / като сумата от 200лв. за ССЕ не се взема предвид,
т.к. е за иск, който е отхвърлен/, по
съразмерност на уважената част от исковете й се дължат разноски общо в размер на 311,21лв.. От тях 4/6 са дължими от Б.Б. и
1/6 от И.Б. или Б.Б. дължи 207,48 лв. , а И.Б. – 51,87лв.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 42/09.02.2018, пост. по гр.д.№59/2016, ОС, С.З., В
ЧАСТТА в която :
- е
развален на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД сключеният на 05.12.1991 г.
год. между Б.И.Б., ЕГН ********** и Е. Й.Б., ЕГН ********** и Д.Б. Б., ЕГН
**********, /поч. на 29.12.2012г./, договор за прехвърляне на 1/6ид.ч. от
правото на собственост върху недвижим имот срещу издръжка и гледане на следния
недвижим имот, а именно : Самостоятелен обект с идентификатор ***, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със ***/25.05.2009 г. на
ИД на АГКК, адрес на имота: гр.С.З., ул. “И. В.” №11, вх.В, ет.4, ап.10, който
самостоятелен обект се намира в сграда №1 разположена в поземлен имот с
идентификатор **; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 75.93 кв.м, прилежащи части:
избено помещение 7, ниво: 1, съседни самостоятелни обекта: на същия етаж: ****,
**.1.60; под обекта: **.**; над обекта: **.**, който недвижим имот по
нотариален акт представлява: Жилище - Апартамент № 10 с изложение север-юг,
застроен върху 75.93 кв.м, находящ се в гр.С.З. на ул. „К." №11,
вх."В", ет.4, състоящ се от две спални, кухня, баня, клозет, антре и
балкони, при граници на апартамента: от север - улица „Р.Д.", от изток -
апартамент на П.и Д.И., от юг двор, от запад - апартамент на С.Ж.М.и стълбище,
заедно с едно избено помещение при граници: север - мазе на С.и Т.С., изток -
мазе на Т.К.Т.и мазе на Ж.и Н.Ж., от юг - двор и от запад коридор, заедно с
1.093 % идеални части от общите части на сградата, съгласно чл.38 от ЗС и от
общите помещения, а именно: в избения етаж: четири помещения за смет, както и
1.093% идеални част от отстъпеното право на строеж върху държавно дворно място,
в което е построен жилищния блок, цялото от 6.778 кв.м, находящо се в гр.С.З.,
ул. „К." №11, представляващо парцел в кв. 220, блок 12, по плана на гр.С.З.
при граници: от север - ул."Р.Д., от изток - ул. "К.", от юг -
ул."С. ***;
- са осъдени Б.И.Б.,ЕГН ********** и Е. Й.Б., ЕГН
**********, да заплатят на Е.Т.Ж., ЕГН **********, сумата над 21 666,67лв. до
присъдените 26 000 лева, представляваща сумата, с която в резултат на
подобренията, които са направени в периода от 1992 г. до м.юни 2016 г., се е
увеличила стойността на гореописания имот, представляващ апартамент № 10,
застроен върху 75.93 кв.м, находящ се в гр.С.З. на ул. „К." № 11, вх."В",
ет.4.
- признато е право на задържане върху гореописания недвижимия имот, представляващ
апартамент № 10, застроен върху 75.93 кв.м, находящ се в гр.С.З. на ул.
„К." № 11, вх."В", ет.4, самостоятелен обект с идентификатор
***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
***/25.05.2009г. на ИД на АГКК, на Е.Т.Ж., ЕГН ********** спрямо Б.И.Б., ЕГН
********** и Е. Й.Б., ЕГН ********** до
заплащане на сумата над 21 666,67лв. до 26 000лв., представляваща
направени подобрения в имота.
- осъжда
Б.И.Б., ЕГН ********** и Е. Й.Б.,
ЕГН **********, да заплатят на Е.Т.Ж. , ЕГН **********,
сумата над 21 650лв. до 25 980 лв.,
дадени през периода от 1992 г. до юни 2016 г., в изпълнение на сключения
договор за издръжка и гледане, изповядан с Нотариален акт №*, **, н.д.№
***/91г. по описа на нотариуса при Районен съд гр.С.З. на 05.12.1991 г..
И
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО в тази му част. В тази част решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
ОТМЕНЯ Решение № 42/09.02.2018, пост.
по гр.д.№59/2016, ОС, С.З., В ЧАСТТА в която:
- са осъдени
Б.И.Б., ЕГН ********** и И.Б.Б.,
ЕГН ********** /като наследник на починалата Е. Й.Б., ЕГН ********** / да заплатят на Е.Т.Ж., ЕГН
**********, сумата от 21 650лв.,
дадени през периода от 1992 г. до юни 2016 г., в изпълнение на сключения
договор за издръжка и гледане, изповядан с Нотариален акт №*, **, н.д.№ ***/91г.
по описа на нотариуса при Районен съд гр.С.З. на 05.12.1991 г..
- са осъдени Б.И.Б., ЕГН ********** и И.Б.Б.,
ЕГН ********** / наследник на Е. Й.Б., ЕГН **********/ да
заплатят на Е.Т.Ж., ЕГН ********** , сумата над
11 156,66лв. до 21 666,67лв., представляваща сумата, с която в резултат на
подобренията, които са направени в периода от 1992 г. до м.юни 2016 г., се е
увеличила стойността на гореописания имот, представляващ апартамент № 10,
застроен върху 75.93 кв.м, находящ се в гр.С.З. на ул. „К." № 11,
вх."В", ет.4.
- са осъдени Б.И.Б., ЕГН ********** и И.Б.Б.,
ЕГН ********** / наследник на Е. Й.Б., ЕГН **********/ да
заплатят на Е.Т.Ж., ЕГН **********
, сумата 3529,20лв., разноски по
делото.
- е осъдена Е.Т.Ж., ЕГН ********** да заплати на Б.И.Б., ЕГН
********** и И.Б.Б., ЕГН
********** / наследник на Е.
Й.Б., ЕГН **********/ сумата от 2004,43лв. разноски по делото.
Като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Т.Ж., ЕГН ********** против
Б.И.Б., ЕГН ********** и И.Б.Б.,
ЕГН ********** /като наследник на починалата Е. Й.Б., ЕГН ********** / иск за заплащане на сумата от 21 650лв.,
дадени през периода от 1992 г. до юни 2016 г., в изпълнение на сключения
договор за издръжка и гледане, изповядан с Нотариален акт №*, **, н.д.№ ***/91г.
по описа на нотариуса при Районен съд гр.С.З. на 05.12.1991 г..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Т.Ж., ЕГН
********** против Б.И.Б., ЕГН ********** и И.Б.Б., ЕГН ********** /като наследник на починалата Е. Й.Б., ЕГН **********/ иск за
заплащане на сумата над 11 156,66лв. до
21 666,67лв., представляваща
сумата, с която в резултат на подобренията, които са направени в периода от
1992 г. до м.юни 2016 г., се е увеличила стойността на гореописания имот,
представляващ апартамент № 10, застроен върху 75.93 кв.м, находящ се в гр.С.З.
на ул. „К." № 11, вх."В", ет.4.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
42/09.02.2018, пост. по гр.д.№59/2016, ОС, С.З., в останалата обжалвана част, както следва :
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД сключеният на 05.12.1991 г. год. между Б.И.Б., ЕГН ********** и Е. Й.Б.,
ЕГН ********** и Д.Б. Б., ЕГН **********, /поч. на 29.12.2012г./, договор за
прехвърляне на 5/6ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот срещу
издръжка и гледане на следния недвижим имот, а именно : Самостоятелен обект с
идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със ***/25.05.2009 г. на ИД на АГКК, адрес на имота: гр.С.З., ул. “И. В.” №11,
вх.В, ет.4, ап.10, който самостоятелен обект се намира в сграда №1 разположена
в поземлен имот с идентификатор **; предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 75.93
кв.м, прилежащи части: избено помещение 7, ниво: 1, съседни самостоятелни
обекта: на същия етаж: ****, **.1.60; под обекта: **.**; над обекта: **.**,
който недвижим имот по нотариален акт представлява: Жилище - Апартамент № 10 с
изложение север-юг, застроен върху 75.93 кв.м, находящ се в гр.С.З. на ул.
„К." №11, вх."В", ет.4, състоящ се от две спални, кухня, баня,
клозет, антре и балкони, при граници на апартамента: от север - улица
„Р.Д.", от изток - апартамент на П.и Д.И., от юг двор, от запад -
апартамент на С.Ж.М.и стълбище, заедно с едно избено помещение при граници:
север - мазе на С.и Т.С., изток - мазе на Т.К.Т.и мазе на Ж.и Н.Ж., от юг -
двор и от запад коридор, заедно с 1.093 % идеални части от общите части на
сградата, съгласно чл.38 от ЗС и от общите помещения, а именно: в избения етаж:
четири помещения за смет, както и 1.093% идеални част от отстъпеното право на
строеж върху държавно дворно място, в което е построен жилищния блок, цялото от
6.778 кв.м, находящо се в гр.С.З., ул. „К." №11, представляващо парцел в
кв. 220, блок 12, по плана на гр.С.З. при граници: от север - ул."Р.Д., от
изток - ул. "К.", от юг - ул."С. ***.
ОСЪЖДА Б.И.Б., ЕГН **********, да заплати
сумата 8925,33лв., а и И.Б.Б., ЕГН **********
/като наследник на починалата Е.
Й.Б., ЕГН ********** / да заплати
сумата - 2231,33лв на
Е.Т.Ж., ЕГН **********,
представляваща сумата, с която в резултат на подобренията, които са
направени в периода от 1992 г. до м.юни 2016 г., се е увеличила стойността на
гореописания имот, представляващ апартамент № 10, застроен върху 75.93 кв.м,
находящ се в гр.С.З. на ул. „К." № 11, вх."В", ет.4.
ПРИЗНАВА право на задържане
върху гореописания недвижимия имот,
представляващ апартамент № 10, застроен върху 75.93 кв.м, находящ се в гр.С.З.
на ул. „К." № 11, вх."В", ет.4, самостоятелен обект с идентификатор
***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
***/25.05.2009г. на ИД на АГКК, на Е.Т.Ж., ЕГН ********** спрямо Б.И.Б., ЕГН
********** и И.Б.Б., ЕГН **********
/като наследник на починалата Е.
Й.Б., ЕГН **********/ до заплащане на
сумата от общо 11 156,66лв., представляваща направени подобрения в имота.
ОСЪЖДА Б.И.Б., ЕГН ********** да заплати на Е.Т.Ж., ЕГН **********, сумата от 504,99лв. разноски
в първоинстанционното производство и сумата от 207,48лв. разноски във
въззивното производство.
ОСЪЖДА И.Б.Б., ЕГН
********** / наследник на Е.
Й.Б., ЕГН **********/ да заплати на Е.Т.Ж.,
ЕГН **********, сумата от 126,25лв. разноски в първоинстанционното
производство и сумата от 51,87лв. разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Е.Т.Ж.,
ЕГН **********, да заплати на Б.И.Б., ЕГН ********** сумата от 1346,29лв. разноски в
първоинстанционното производство и сумата от 545,31лв. разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Е.Т.Ж., ЕГН **********, да заплати на И.Б.Б., ЕГН
********** / наследник на Е.
Й.Б., ЕГН **********/ сумата от 344,07лв. разноски в първоинстанционното
производство и сумата от 732,96лв. разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :