Определение по дело №42/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 406
Дата: 7 февруари 2013 г.
Съдия: Гюлфие Яхова
Дело: 20131200600042
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 февруари 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 402

Номер

402

Година

25.10.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.01

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Маруся Кънева

дело

номер

20124100500974

по описа за

2012

година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК

С решение №26 от 22.06.2012 г постановено по гр. д. №3057/010 г по описа за 2010 г, ГОРС е допуснал да се извърши съдебна делба между В. Ц. К.,К. Х. Д.-С..Т. Х. Д. и С. А. Д. на недвижими имоти намиращи се в землището на с. Д.,община Г.О. и представляващи : нива от 9.189 дка в местността М.,нива от 4.4999 дка намираща се в местността "Б. ",овощна градина от 2.240 дка намираща се в местността "Ю. ",изоставена нива от 5.662 дка намираща се в местността "П. " и ливада от 1.700 дка намираща се в местността "К. " при квоти за съделителите както следва :9/18 идеални части за В. Ц. К., 4/18 идеални части за К. Х. Д.-С., 4/18 идеални части за Т. Х. Д. и 1/18 идеални части за С. А. Д..

Против така постановеното решение е подадена възивна жалба от В. К..С жалбата са направени следните оплаквания: че обжалваното решение е постановено в пълно противоречие с материалния закон както и че са нарушени съществени процесуални правила при разглеждане на делото.Изложени са следните доводи :нарушени били разпоредбите на материалния закон ,тъй като съдът бил подменил поставения от жалбоподателя/ищец / правен въпрос повдигнат с молбата му от 06.01.2012 г за приемане наследството на основание чл.51 ал.2 от ЗН от страна не на всички наследници и не на цялото наследство оставено от общия наследодадел И.Н. К. само по о‗ношение на Т. Д. и К. Д.-С. които били негови наследници по съребрена линия заедно с Е. К.,негова майка.Моли да бъде постановено решение от възивния съд по силата на което да бъде върнато делото за повторно разглеждане от друг съдебен състав или алтернативно да бъде постановено решение по силата на което да се удоволетворят исканията му направени с исковата молба и молбата искане от 06.01.2012 г.

В срока по закон е постъпил отговор на възивната жалба.Заето е становище за недопустимост и неоснователност на възивната жалба.Развити са съображения.

В съдебно заседание жалбоподателят уточнява че не спори определената от съда квота по отношение на него.Обжалвал определените квоти по отношение на останалите страни като надлежни участници в производството по делбата.Ответниците по жалба чрез процесуалния си представител адвокат Й. М. поддържат заетото становище с отговора на възивната жалба.

Съдът , като съобрази направените оплаквания,изложените доводи и съображения и въз основа на доказателствата и закона, приема за установено следното:

След извършена служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

Пред Горнооряховския районен съд е развито делбено производство,първа фаза по допускането на делбата.

В исковата си молба ищецът твърди, че с ответниците е съсобственик в резултат на наследстгвено правоприемство и дарствени сделки на пет броя земеделски имоти правото на собственост върху които е възстановено по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ на наследници на И. Н. К. б. ж. на с.Д. община Г. О.,починал на 31.12.1960 г. с решение на ПК -Г. О. №270/31.03.1998 г.Съгласно приложено удостоверение за наследници на И. Н. К. към датата на подавене на иска за делба негови наследници били : майка му Е. Т. К. при права !/2 идеални части и ответниците К. Д. С.,Т. Д. и С. Д.,тримата общо с 1/2 идеални части.Твърди,че по силата на два нот. акта за дарение /приложени с исковата молба /е станал собственик на 1/2 идеална част от описаните пет броя земеделски имота.Следователно като собственик на прехвърлените му 1/2 ид. части от възстановените и признати за собствени земеделски имоти като наследници на И. Н. К. б. ж. на с. Д., предявява иска за делба между него и ответниците по делото.Моли съда да постантови решение с което да бъдат допуснати до делба описаните подробно пет броя земеделски имота между него и посочените ответници при права 9/18 ид. части за него, по 4/18 ид. части за първия и втори ответници и 1/18 ид. части за третата ответница.В хода на производството са събирани писмени доказателства,постановено е обжалваното решение.

По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Подадената възивна жалба е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

С исковата си молба жалбоподателят е поискал от възивния съд да постанови решение с което дадопусне делбата на гореописаните недвижими имоти-земеделски земи при квоти: 9І18 ид части или 1/2 за него В. К., 4/18 ид.ч. за ответницата съделител К. Д. ,4/18 ид.ч. за ответника съделител Т. Д. и 1/18 ид. част за съделителката С. Д..С постановеното решение е допусната делбата на всички описани в исковата молба имоти и при същите квоти посочени в петитума на исковата молба от ищеца.

В съдебно заседание жалбоподателят изрично е заявил че не спори определената му от съда собствена квота.Не спори между кои страни съдът е допуснал делбата на посочените земеделски имоти.Жалбата му била насочена срещу определените квоти - идеални части от имотите на останалите съделители, които били неправилно определени от съда.

Едно от условията за допустимостта на жалбата е наличието на правен интерес на лицето което е обжалвало съответното съдебно решение.Видно от съпоставката на петитума на исковата молба и обжалваното решение всички искания на ищеца -съделител са удовлетворени.Следователно същия е получил абсолютна и пълна защита на своите права.Същия не може да сезира съда за нарушаване правата на другите съделители ако въобще има нарушени такива с обжалваното решение, тъй като нито е техен пълномощник,нито техен процесуален собститууент, което с оглед положението им на различни страни по делото е обективно невъзможно.Ето защо по тези съображения жалбата му следва да се остави без разглеждане.

При този изход на делото следва да се осъди жалбоподателя да заплати на ответниците по жалбата, направените разноски за въззивната инстанция в размер на сумата 400лева-заплатен адвокатски хонорар по приложен договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното съдът,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба Вх. № 24379 от 11.07.2012г.- подадена от В. Ц. К. от гр. Р. ул."Т. №.., против Решение №26 от 22.06.2012 г. на Горнооряховския районен съд, постановено по гр. д. №3057/010 г по описа за 2010 г., като процесуално недопустима.

ОСАЖДА В. Ц. К. от гр. Р. ул."Т. №..., да заплати на С. А. Д.,с ЕГН-*.. от гр. В. Т.ул."П."№... направените разноски за възивната инстанция в размер на сумата от 400.00 лева,заплатен адвокатски хонорар.

Решението на съда с характер на определение подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от получаване съобщение че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

Решение

2

7F2099F3DA78730DC2257AA20045FAB8