РЕШЕНИЕ
№ 390
гр. Велико Търново , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20204110102665 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на Д. В. П., в която се излагат твърдения, че с
постановление *е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство *, за
престъпления по *. Изтъква се, че за горепосочените престъпления е съставен обвинителен
акт и е образувано *, което поради недоказаност на обвинението е приключило с влязла в
сила на 07.05.2020г. оправдателна присъда. Ищецът твърди, че от воденото срещу него
наказателно производство е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживян
стрес и безпокойство, в прекъсване на взаимоотношенията с членове на семейството си и в
промяна на мнението на околните за него, които са се отразили неблагоприятно на
психоемоционалното и здравословното му състояние. С оглед гореизложеното се отправя
искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 07.05.2020г. до окончателното изплащане на задълженията както и направените
по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК представя отговор, в който оспорва твърденията за
претърпени вреди от ищеца и техния размер. Алтернативно излага становище за наличие на
основание за освобождаване от отговорност по чл. 5 от ЗОДОВ и че претендираното
обезщетение е прекомерно. С оглед гореизложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, а в случай на уважаването му да бъде
определено обезщетение в размер съответстващ на изискването за справедливост по чл. 52
от ЗЗД.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На основание чл. 212, ал. 1 от НПК, с постановление *, срещу ищеца е образувано
досъдебно производство *, за престъпление *. С постановление * той е привлечен като
обвиняем *. С постановлението на обвиняемия е наложена и мярка за неотклонение
„Подписка”. За горепосочените деяния е изготвен обвинителен акт като е образувано *,
което поради недоказаност на обвинението е приключило с оправдателна присъда *.,
потвърдена с решение *, оставено в сила с решение *. От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че след привличането на ищеца в качеството на обвиняем е
настъпила промяна в поведението му като същият е бил уплашен, притеснен и изнервен.
Свидетелите изтъкват, че той трудно започнал да си намира работа, ограничил контактите
си с близки и познати като е следвало да търпи *. *.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Спрямо ищеца е повдигнато и поддържано незаконно обвинение в извършване на три тежки
умишлени престъпления, след като същият е признат за невинен и оправдан с влязла в сила
присъда по *. С оглед на това и на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за него е
възникнало правото да претендира обезщетение за причинените вреди от тези
незаконосъобразни действия, които са ограничили правото му на спокоен живот и са довели
до отрицателни за него последици. Във връзка с воденото срещу ищеца наказателно
производство той е изживял стрес, за което свидетелства промяната в психоемоционалното
му състояние. Възражението на ответника за приложение на чл. 5 от ЗОДОВ е недоказано,
тъй като негативните изменения в неимуществената сфера на ищеца са настъпили след
образуване на наказателното производство, за което той няма вина с оглед влязлата в сила
оправдателна присъда. От гореизложеното се достига до извода, че са налице елементите от
фактическия състав обосноваващи отговорност на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
поради което предявеният иск е доказан по основание.
Ищецът е претърпял неимуществени вреди от изживян стрес и душевни страдания от
незаконно предприетата наказателна репресия, която е нарушила нормалния му начин на
живот, пораждайки негативни психични изживявания и отношение на околните към него,
притеснения във връзка с повдигнатите му обвинения и страх от осъждане. Твърденията на
ищеца, че воденото срещу него наказателно производство е довело до прекъсване на
взаимоотношенията *, до влошаване на здравословното му състояние и до невъзможност да
упражнява трудова дейност са недоказани. Свидетелят *няма преки впечатления за
взаимоотношенията в семейството на ищеца, а свидетелят *изтъква че *негативна промяна в
отношението *след повдигане на обвинението. Следва да бъде посочено, че влошаването на
2
отношенията в семейството предхождат образуването на наказателното производство и се
дължат на *. По отношение на трудовата ангажираност на ищеца е установено, че
невъзможността да си намери работа след 2019г. се дължи на обективни фактори и няма
връзка с обвинението. При това положение с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът
съпоставяйки характера и интензитета на увреждането, който е бил най-силен от момента на
привличане на ищеца като обвиняем до постановяване на оправдателната присъда, начинът
и обстоятелствата, при които то е извършено и продължителността на наказателното
производство от три години и шест месеца, намира че обезщетението за претърпени
неимуществени вреди за сумата от 3500 лв. е справедливо. То съответства и на формираната
съдебна практика при обичайните за причиненото от незаконното обвинение неудобство,
притеснение, безпокойство и страх, да определя обезщетение около 1000 лв. за всяка година
от наказателното производство. Обезщетение над този размер е прекомерно и не отговаря
на горепосочените критерии предвид обстоятелството, че отражението на наказателното
производство върху характера и душевното спокойствие на ищеца съответства на
обичайното в подобни случаи и не е довела до трайна промяна на психоемоционалното му
състояние или до други неблагоприятни изменения в неимуществената му сфера.
Повдигнатите обвинения са за три тежки престъпления като наказателното производство е
продължило и в съдебна фаза, но е приключило за един относителен кратък срок, през който
на ищеца е наложена най-леката мярка за неотклонение. В допълнение на изложението
следва да бъде посочено, че *******. С оглед гореизложеното, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати обезщетение в размер на 3500 лв., ведно със законната лихва от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда – 07.05.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, като искът по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ в частта за разликата от
3500 лв. до 24000 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 1500 лв. е основателно тъй като същото надвишава с 250 лв. размера
определен по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размерни на
адвокатските възнаграждения, при положение че делото не се отличава с фактическа или с
правна сложност. В резултат на това и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК изчисляването на
разноските за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска следва да се
извърши върху сумата от 1250 лв., като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца 199,58
лв., от които 189,58 лв. за адвокатско възнаграждение и 10 лв. за държавна такса.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
3
Осъжда *, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на *** с ЕГН: ********** *,
сумата от 3500 лв. /три хиляди и петстотин лева/ - главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпления *, за които е
признат за невинен с присъда *, ведно със законната лихва, считано от 07.05.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 199,58 лв. /сто деветдесет и
девет лева и петдесет и осем стотинки/, представляващи направени по делото разноски, като
отхвърля предявения иск по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ в частта за разликата от 3500 лв. до 24000
лв.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4