Решение по дело №1775/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Началника на ОО ”Автомобилна администрация”, подадена чрез мл. експерт В. К. срещу решение № 844 от 25.06.2024 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20243110201798/2024г., по описа на ВРС, с което е отменено НП № 23-0002409/22.11.2023 г. на директора на РД АА Варна, с което на „ПЛАН ТРАНС 18” ЕООД, представлявано от Т. И. К. с [ЕГН], на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр за извършено нарушение на чл.7б ал.1 изр.1 от ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което се претендира неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди процесното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора.

Ответната страна, редовно призована не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „ПЛАН ТРАНС 18” ЕООД, представлявано от Т. И. К., против НП № 23-0002409/22.11.2023 год. на директора на РД АА Варна, с което на дружеството, за извършено нарушение на чл.7б ал.1 изр.1 от ЗАвП, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

С решение № 844 от 25.06.2024 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20243110201798/2024г., ВРС е отменил процесното НП. За да постанови този резултат, РС-Варна е приел, че НП е издадено от компетентен орган, но в АУАН и в наказателното постановление са посочени различни дати на извършване на нарушението - в АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 01.03.2023 г., а в наказателното постановление - на 18.10.2023 г.. Приел е, че посочването на различни дати е нарушение на императивните разпоредби, съответно на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗАНН, което е съществено, тъй като води до невъзможност да се установи кога точно е извършено нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството, а това пряко накърнява правото му на защита. На следващо място състава на съда констатирал и, че АУАН не е предявен, респ. връчен на нарушителя по надлежния ред, доколкото това е сторено, чрез лице за което липсват доказателства, че е пълномощник, който да е разполагал със съответна представителна власт.

Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на Административен съд – Варна намира, че релевираните в касационната жалба отменителни основания не са налице.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото факти и доказателства и на следващите от тях правни изводи, съобразени с приложимите материалноправни разпоредби, които не следва да бъдат преповтаряни. Съответни на закона са изводите на ВРС за допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения.

С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши с издаване на законосъобразен акт. Разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН предвижда императивно в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са посочени датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.

Действително, не става ясно коя е датата, на която административно наказващия орган е приел, че е извършено нарушението. В съответствие с правната уредба са изводите на ВРС, че в конкретния случай в АУАН е посочено, че дружеството е извършило нарушението на 01.03.2023г. като наказаното лице е привлечено към административнонаказателна отговорност за извършено нарушение именно на 01.03.2023г. В противоречие с горното администратинонаказващия орган е приел, че нарушението е извършено на 18.10.2023г.

Прецизността при посочване на датата на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и на правната квалификация е задължение на административнонаказващия орган и не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Недопустимо е да бъдат санирани и от съда. Това би имало за последица неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните и накърнява правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало за какво точно административно нарушение и за коя дата на извършването е ангажирана отговорността му. Административно наказателното производство, не може да почива на предположения.

Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е съществено и обуславя незаконосъобразността на наказателното постановление и отмяната му само на това процесуално основание, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по същество, касаещи извършване на нарушението и неговото авторство, поради което настоящият съдебен състав преценява като неоснователни възраженията в касационната жалба.

Предвид изложеното, като е отменил процесното наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно решение и като такова следва да се остави в сила.

Независимо от изхода на спора, предвид липсата на искане за присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне по същите.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 844 от 25.06.2024 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20243110201798 по описа на ВРС за 2024г.

Решението е окончателно.