№ 44820
гр. София, 14.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110103648 по описа за 2025 година
Пред Софийски районен съд делото е образувано след изпращането му по подсъдност от
Софийски градски съд.
Производството пред Софийски градски съд е било образувано по искова молба,
уточнена с молби от 15.07.2022г. и от 11.08.2022г. на Сдружение с нестопанска цел
„ФИРМА“ (Х), с която срещу Сдружение с нестопанска цел „Х[1]Х в България“ (Сдружение
Х) е бил предявен осъдителен иск за връщане на сумата от 150 000.00 лева като частичен иск
от претенция за сумата от общо 2 777 587.36 лева, представляващи внесени във фонд
„Домове на техниката“ парични средства в периода от 1966г. до 1990 г., с които ответникът
се обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
С исковата молба ищецът твърди, че има качествата правоприемник на Градски съвет
на Научно-Х (ГС на НТС) и на Софийския клон на „Българското инженерно-архитектно
дружество“ (Х), както и учредител и член на Сдружение „Х-Х“ (Х). Заявява, че Софийският
клон на Х има 70 % принос в построяването на Софийския дом на Х, находящ се в грХ, като
приносът се изразява в това, че 70 % от паричните средства били осигурени именно от
Софийския клон на Х, поради което през 1995г. и като признание за това било подписано
споразумение между Х и Сдружение Х за строеж на сграда – дом на ищеца, но до
изграждането на такава не се е стигнало. Твърди, че на 10.06.2021г. на заседание на УС на
СДНТ било взето решение за образуване на съдебно производство, в което Х да поиска от
съда да осъди ответника Сдружение Х да върне предоставяните през периода 1966г. – 1990г.
от праводателя на ищеца и от самия ищец средства на Сдружение Х, които заявява, че
възлизат на 2 777 587.36 лева, която сума ответникът получил без основание, тъй като
съгласно постановено влзязло в законна сила съдебно решение при предходен спор между
страните било прието, че споразумението от 1995г. не съдържало насрещно задължение на
ответника да построи с предадените му средства сграда на ищеца в столицата, поради което
не можело да претендира реално изпълнение на договорно задължение.
В проведено на 28.05.2024г. открито съдебно заседание по делото съставът на СГС е
приел, че са налице пречки за даване ход на поради необходимостта от уточняване на
предявения иск. В тази връзка на първо място е посочено, че е необходимо уточнение за това
как е формиран размерът на паричната сума, която ищецът смята, че ответникът трябва да
му върне с разяснението, че към посочените суми би следвало да се приложи и
деноминиране съгласно Закона за деноминация на лева, поради което ищецът изрично
1
следвало да уточни за частичната му претенция и посочената цяла претенция, дали са в
деноминирани лева или са в недоминирани лева.
По делото на 28.06.2024 г. е постъпило заявление от ищеца в изпълнение на дадените
му указания от съда, в което изрично като отговор на въпроса деноминирани или
неденоминирани са исканите суми е посочено, че независимо от значителното обективно
увеличение на предоставените парични суми искът остава в размера, както я заявен в
исковата молба. В тази връзка в заявлението си ищецът ее формулирал доказателствено
искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която след като се запознае с
материалите в кориците на делото и направи справки в счетоводството на ищеца, отчете
натрупаната инфлация и деномнацията да даде заключение какъв е размерът на внесените
суми във „Домове на техниката“ към ЦС на НТС.
С определение № 15952/12.10.2024 г. по гр. д. №1368/2022 г. по описа на СГС, Г О I-6
състав, съдът е приел, че по силата на Закона за деноминация на лева, Обн., ДВ, бр. 20 от
5.03.1999 г., в сила от 5.07.1999 г. и без необходимост от други действия се извършва
преизчисляване на паричните права и задължения като 1000 стари лева се заменят за 1 нов
лев. Прилагайки това правило към процесния случай съставът на СГС е приел, че ищецът
претендира от ответника заплащане на сумата от 2 717,58лв, за установяване на който
размер не са необходими специални знания и към него са неприложими статистическите
коефициенти за инфлация. От тук е приел, че предявеният иск, с оглед цената му, не
подлежи на разглеждане като първа инстанция от окръжния съд по аргумент от чл. 104, т. 4
ГПК и е изпратил делото на Софийски районен съд, на основание чл. 118, ал. 2 ГПК. Срещу
определението на СГС е постъпила частна жалба от ищеца, която е оставена без уважение с
определение № 94/15.01.2025г. по в.ч.гр.д. № 69/2025г. по описа на САС.
Цената на иска се посочва от ищеца (чл. 70, ал. 1, изр. 1 ГПК). Съгласно чл. 127, ал. 1,
т. 3 ГПК цената на иска, когато е оценяем, е част от съдържанието на исковата молба,
обуславяща нейната редовност, за която съдът следи служебно. Под „посочване на цената на
иска“ следва да се има предвид ясната и точна индивидуализация на оценяемото в пари
спорно материално право – посочване на правопораждащите го юридически факти и видът
и обемът на търсената защита, които са от значение за цената на разглеждания по делото иск,
когато е оценяем. От друга страна, хипотезата на чл. 70, ал. 3 ГПК е неприложима при иск за
парично вземане – при него не е налице затруднение за определяне на цената на иска,
същата е ясна и дори да не е изрично посочена в исковата молба – тя е равна на търсената
парична сума (съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК). Поради това, ако ищецът не посочи размера
на търсената сума (например, заявявайки, че му е трудно да я определи или ще я посочи след
събиране на доказателства по делото), исковата молба ще е нередовна. Посочването на
претендираната от ищеца сума е реквизит на исковата молба и за редовността на исковата
молба е необходимо да се конкретизира по размер сумата, която се търси, в противен случай
липсва петитум (чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК).
По изложените съображения съдът намира, че и след уточненията, дадени от ищеца
със заявлението от 28.06.2024 г., исковата молба не е приведена в съответствие със
съдържателните изисквания по чл. 127, ал. 1 т. 3 и т. 5 ГПК.
Ето защо и на основание чл. 129, ал. 4 ГПК съдът намира, че на ищеца следва да се
предостави последна възможност да отстрани констатираните нередовности на исковата
молба, за което му се следват съответни указания.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на основание чл. 129, а. 4 вр. с ал. 2 ГПК на ищеца Сдружение с нестопанска
2
цел „ФИРМА“ чрез пълномощника му адв. М., в едноседмичен срок от съобщението с
писмена молба до съда с препис за ответника да приведе исковата си молба в съответствие с
изискванията на чл. 127, ал. 1 т. 3 и 5 ГПК, като:
1. уточни дали сумата от 2 777 587, 36 лева, за които твърди, да са постъпили в
патримониума на ответника, е в деноминирани или в неденоминирани лева;
2. съобразявайки отговора на първия от поставените му въпроси и в случай на
уточнение, че сумата е в неденоминирани лева, да допълни фактическите си твърдения
с конкретно изложение за това как формира размера на исковата си претенция от
150 000 лева, частична ли е тази претенция и какъв е пълният й размер ;
3. формулира надлежен петитум на исковата си молба, като приведе искането си към
съда в съответствие с внесените уточнения по т. 1 и 2 от настоящето разпореждане
При неизпълнение исковата молба подлежи на връщане.
Препис от настоящето разпореждане да се връчи на ищеца чрез пълномощника му по
делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3