№ 9
гр. Шумен , 01.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в закрито заседание на първи
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
Членове:Зара Е. Иванова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Соня А. Стефанова Въззивно гражданско дело
№ 20203600500290 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
С молба Вх. № 8/11.01.2021 год. Д. С. С. е поискала изменение и допълване на
постановеното решение № 196/ 29.12.2020 год. по в.гр.д. № 290/ 2020 год. по описа на Шуменски
окръжен съд, в частта на разноските.
Молителката сочи, че решението в частта за разноските е неправилно, тъй като съдът не е
съобразил направените от всички ищци в производството разноски (за съдебни експертизи и за
възнаграждения на адвокат – за всяка една от страните). Счита, че не е взето под внимание
обстоятелството, че самата тя пред първоинстанционния съд е заплатила разноски в размер на
общо 780 лева (430 лева за адвокатско възнаграждение и 350 лева – депозит за СТЕ). Добавя, че по
делото са налични доказателства за сторени от наследодателя й С.Д. С. разноски в общ размер на
577, 60 лева (520 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 57,60 лева – държавна такса).
Твърди, че разноски са сторени и от С.С. в размер на 430 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение. Предвид изложеното, жалбоподателката претендира, че съдът неправилно е
изчислил сторените от нея разноски, съразмерно с уважената част, както и сторените от останалите
ищци в производството разноски. Счита, че в производството пред първоинстанционната
инстанция за доказали разноски в общ размер на 1787,60 лева. Излага, че неправилно и
незаконосъобразно е определен по реда на чл. 37 от ЗПП размерът на възнаграждението на
юрисконсулта, представляващ Министерство на правосъдието. Счита, че незаконосъобразно са
уважени и присъдени и разходите от личен характер, съобразно отхвърлената част от претенцията.
Намира, че неправилно е определен и размерът на сторените пред въззивната инстанция разноски,
съобразно уважената, респ. отхвърлената част от въззивната жалба. Моли решението в частта за
разноските да бъде изменено, съобразно гореизложеното.
Ответникът по молбата Министерство на правосъдието, представлявано от Д.А. не
депозира отговор в законоустановения срок.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК третото лице – помагач С.М. С., ДСИ при РС – Шумен
1
депозира становище, в което оспорва молбата. Счита същата за неоснователна. Моли решението
да бъде потвърдено в частта за разноските като правилно и законосъобразно. В условие на
евентуалност, ако съдът счете молбата за основателна, то моли да бъде приложена нормата на чл.
78, ал. 5 от ГПК като сочи, че възражение за прекомерност на претендираните адвокатски
възнаграждения, е направено в срок от юрисконсулта на Министерство на правосъдието.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира
от фактическа и правна страна следното:
Съгласно императивната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК съдът, по искане на страните,
може да допълни или измени в частта за разноските постановеното по делото съдебно решение
/респ., определение/, като това искане следва да бъде отправено в срока за обжалване на крайния
съдебен акт, а ако последният е необжалваем – в едномесечен срок.
Молбата е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално
допустима.
В настоящия случай молителката иска допълнение на решението в частта за разноските
касателно сторените от нея самата разноски и изменение на решението по отношение на сторените
от останалите ищци разноски пред първоинстанционния и въззивния съд, с оглед уважената част
от исковата претенция, както и изменение на решението в частта за разноските, касателно
присъдените за двете инстанции разноски в полза на ответника Министерство на правосъдието,
съобразно отхвърлената част от иска.
Изменение на съдебното решение се предприема, когато съдът се е произнесъл по въпроса
за разноските, но те не отговарят на твърдението на страната за осъществяването им. В този случай
представянето на списък на разноските е предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на
производството по изменение на решението в частта му за разноските (т. 2 от Тълкувателно
решение № 6/ 06.11.2013 год. по т.д. № 6/ 2012 год. по описа на ОСГТК на ВКС). От материалите
по делото е видно, че пред първоинстанционната и настоящата инстанция са представени списъци
на сторените от ищците разноски.
Доколкото молбата за изменение и допълване на решението в частта за разноските е
подадена само от Д. С. С. и носи само нейния подпис, то процесуално допустимо е искането й
само за допълване на решението касателно сторените лично от нея разноски. Липсват данни Д.С.
да е упълномощена от С.С. да я представлява пред съда. Няма данни в тази насока и по отношение
на С. С. (починал в хода на производството ищец). Поради това молбата, с която се претендира
изменение на решението в частта за разноските, сторени от С. С. и С.С., се явява процесуално
недопустима, поради липса на правен интерес и следва да се остави без разглеждане.
Процесуално недопустима на същото основание е и молбата за изменение на решението в
частта на разноските, в частта си, в която се иска присъждане на по-голям размер на сторените
пред настоящата инстанция разноски. Само за пълнота, следва да се посочи, че искането е и
неоснователно по следните съображения:
Приложен е списък за разноски от адв. Д.С., в качеството му на процесуален представител
на С.С. в общ размер на 410 лева. Представена е квитанция за заплатена държавна такса в размер
2
на 28,80 лева и договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение в размер на
380 лева. Съдът коректно е изчислил, съобразно уважената част от въззивната жалба, че в полза на
въззивниците следва да се присъди сумата от 170,30 лева.
Допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема,
когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет.
Съдът констатира, че произнасяйки се по направените от ищците разноски в
производството пред първоинстанционния съд, действително е пропуснал да се произнесе по
сторените от молителката разноски в размер на общо 780 лева, съобразно представения списък за
разноски. С оглед материалите по делото, настоящият съдебен състав намира, че следва да се
присъдят единствено разноските за заплатено възнаграждение за вещо лице по назначената пред
първоинстанционния съд ССчЕ в размер на 146 лева, съобразно уважената част от исковата
претенция. Неоснователно се иска в тежест на ответника да се възложат и разноските за заплатено
адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие с уговорено
възнаграждение в размер на 430 лева, но на практика процесуално представителство, защита и
съдействие по отношение на Д.С. не е осъществявано от упълномощения от нея адв. Д.С.. Всички
становища и молби по делото са подавани лично от молителката, както пред първоинстанционния,
така и пред въззивния съд, включително и настоящата молба. Въззивният състав не споделя
твърдението, че заплатеното от молителката възнаграждение за един адвокат подлежи на
възстановяване от ответника, тъй като се установи, че реално процесуално представителство и
защита от адвокат по отношение на Д.С. не е осъществявано, поради и което възнаграждение за
адвокат не следва да бъде присъждано.
Неоснователна е и молбата за изменение на решението в частта за разноските, в частта си
касателно присъдените за двете инстанции разноски в полза на ответника Министерство на
правосъдието, съобразно отхвърлената част от иска. Съдът е приел доводите на въззивниците, че
сторените разходи за трети лица (в случая шофьор), различни от процесуалния представител на
ответника, не следва да се присъждат, доколкото същите не се явяват необходими разходи за
защита. Разходите за нощувка и дневни пари на юрисконсулта, обаче, подлежат на възстановяване
от ищците, с оглед отхвърлената част от исковата претенция/ респ. от въззивната жалба (арг. чл.
38, ал. 5 от ЗПП) и са изчислени от съда правилно.
Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че молбата на Д.С., с която
претендира изменение на решението в частта за разноските, сторени от С. С. и С.С., е процесуално
недопустима, поради липса на правен интерес и следва да се остави без разглеждане. Процесуално
недопустима е и следва да се остави без разглеждане и молбата за изменение на решението в
частта на разноските, сторени пред настоящата инстанция. Молбата на Д.С. за допълване на
решението в частта за разноските и присъждане на сторените от нея такива в
първоинстанционното производство е основателна за сумата от 170,30 лева. Молбата, в частта, в
която се иска изменение на решението в частта за разноските, касателно присъдените за двете
инстанции разноски в полза на ответника Министерство на правосъдието е неоснователна и следва
да се остави без уважение.
Водим от горното, Шуменски окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба Вх. № 8/11.01.2021 год., депозирана от Д. С. С. за
изменение на решение № 196/ 29.12.2020 год. по в.гр.д. № 290/ 2020 год. по описа на Шуменски
окръжен съд, в частта на разноските, в частта й, с която се претендира изменение на решението в
частта за разноските, сторени от С. С. и С.С., както и в частта й, с която се иска изменение на
решението в частта на разноските, сторени пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба Вх. № 8/11.01.2021 год., депозирана от Д. С. С. за
изменение на решение № 196/ 29.12.2020 год. по в.гр.д. № 290/ 2020 год. по описа на Шуменски
окръжен съд касателно присъдените за двете инстанции разноски в полза на ответника
Министерство на правосъдието.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, представлявано от Д.А. да заплати на Д. С. С.,
ЕГН: *, с адрес: гр. Ш... сумата от 170,30 лева – съдебно деловодни разноски.
В частите, в които жалба Вх. № 8/11.01.2021 год. е оставена без разглеждане,
определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд гр. Варна. В останалата част определението е окончателно на осн.
чл. 248, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4